Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1829 21.09.2018 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXI – ви граждански
състав
На четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета
година
В открито съдебно
заседание, в състав:
Районен
съдия: Моника
Яханаджиян
Секретар:
Ж. С.,
Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №1392 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на „Тришър Табак и Ко“ ООД, ЕИК .........................,
седалище и адрес на управление в гр.Б., кв.“С.“, ул.“А.Д.“ №.....,
представлявано от Управителя А.Д.Д., действащ чрез пълномощник – адв.К.Т.,
съдебен адрес:***, иск за приемане за установено по отношение на ответното
дружество, че ищецът не дължи сумата от 152,38 лева по фактура №..................../01.02.2018
г.
Ищецът
твърди, че е потребител на ел.енергия с клиентски номер ......................
при ответното дружество за търговски обект, находящ се в гр.Б., ул.“С.“ №.......
Твърди се, че на 25.03.2016 г. е била извършена подмяна на електромера от
служители на ЕВН ЕР, на която не е присъствал представител на ищеца, както и че
на база извършена от БИМ проверка и констатирано неотчитане на електромера, е
била коригирана сметката им за ел.енергия за времето от 63 дни, за периода от
22.01.2016 г. до 25.03.2016 г.
Твърди
се, че корекцията е извършена от ответника на основание чл.48, и чл.51 от
ПЕКЕЕ, но тъй като ОУ на ответното дружество не са приведени в съответствие с
изискванията на ПИКЕЕ, то ответникът не може да се позовава на тях. Наред с
това счита, че фактурирането е извършено в срок по-голям от една година предвид
началната и крайна дата на отчетния период 22.01.2016 г. – 25.03.2016 г.,
докато фактурата е издадена на 01.02.2018 г.
На
подробно изложени в исковата молба аргументи ищецът счита, че не съществува
законово основание за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметката
му за доставена ел.енергия за изминал период. В подкрепа на иска ангажира
доказателства, претендира разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощения
си процесуален представител – адв.К.Т., който поддържа иска и претендира
разноски.
Така
предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е допустим.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирал писмен отговор, в който по
същество ответникът оспорва иска изцяло и моли за отхвърлянето му. Твърди, че
процесната сума е начислена и претендирана правомерно на основание чл.98а,
ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр.чл.83, ал.1, т.б от ЗЕ, вр.чл.45, ал.1
от ПЕКЕЕ, вр.чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Заявява, че проверката от 25.03.2016 г. е
извършена в присъствието на представител на клиента и двама свидетели, съгласно
условията на чл.63, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР, както и че на база констатираното от
БИМ несъответствие на електромера, ЕВН ЕР е предоставило на ЕВНЕС информация за
дължимата сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване, за която е издадена процесната фактура.
В
съдебно заседание ответното дружество се представлява от надлежно упълномощения
си процесуален представител, който
оспорва иска и поддържа отговора на исковата молба, представя молба,
вх.№36724/07.09.2018 г.
Бургаският районен
съд, като взе предвид становищата на страните и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се
спори, че ищецът е абонат на ответното дружество и има качеството на потребител
на електроенергия в обект, находящ се на адрес в гр.Б., ул.“С.“ №....., ИНТ №................, както и че в това си
качество е ползвал услугите на ответното ЕАД за периода 22.01.2016 г. – 25.03.2016 г., за който
потребеното количеството ел.енергия не е изчислено посредством средство за
техническо измерване, а чрез съставяне на коригираща сметка за която има
издадена фактура №.................../01.02.2018 г. на стойност 152,38 лева. В този смисъл
са и приетите като доказателства Констативен протокол №.............../25.03.2016 г. за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване в обект, находящ се в гр.Б., ул.“С.“ №.......,
в който е
отразено, че проверката е извършена от представители на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД, сред които св.Б. и при същата електромерът е
демонтиран за служебна експертиза по данни на СДО, поставен в безшевна торба,
пломбирана с пломба №................ и предаден за експертиза в ГД
„МИУ” РО, Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване №........./06.10.2017 г., съгласно който електромерът не съответства на
метрологичните характеристики, до вътрешността му е осъществен достъп, като в
измервателната верига е монтирано допълнително устройство с дистанционно
управление, непринадлежащо към схемата на електромера, в резултат на който не
отчита консумираната електроенергия, писмо до ищеца, изх.№................., според съдържанието на което в резултат на
извършените с предходния протокол констатации сметката за ел.енергия за периода
22.01.2016 г. – 25.03.2016 г. ще бъде коригирана
на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.
В подкрепа на установената по
делото фактическа обстановка са и приетите като доказателства справка за
коригиране на сметката за ел.енергия, въз основа на която е издадена и фактура
№....................../01.02.2018 г. на стойност 152,38 лева за дължима сума,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер №.................... за
периода от 22.01.2016 г. до 25.03.2016 г.
По делото е извършена от в.л.инж.Т.
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че електромер,
марка „И.“, тип ................ е статичен, трифазен, подлежи на метрологичен
контрол със срок на последваща проверка – четири години, като същият е снабден
със сензор, сигнализиращ нерегламентирано отваряне на капака и точното време на
отварянето. От заключението на вещото лице става ясно още, че датата на
нерегламентираното отваряне на капака на електромера е 20.01.2016 г., както и
че констатираните с протокола на БИМ технически промени върху електромера, а те
са допълнително монтирани електронни елементи в електрическата схема на
електромера – допълнтиелно устройство с дистанционно управление, водят до
частично измерване на електрическата енергия и несъответствие на електромера
със сертифицирания тип измервателно средство. Вещото лице е категорично, че при
отчитане на неотчетената електрическа енергия са спазени изискванията на чл.48,
ал.1, т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Б. става ясно, че проверката на електромера не е била
извършена, тъй кат са били изпратени директно за подмяната му.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за основателен.
За да бъде уважен иск с такава
правна квалификация, в тежест на ответника е провеждането на главно и пълно
доказване относно основанието за начислената сума и претендираното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.98а,
ал.2, т.6, б.”а” от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., общите условия, при които крайният
снабдител продава ел.енергия, съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83, ал.1,
т.6, в случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия поради
неправомерно въздействие. Прави впечатление обаче, че самият закон не въвежда
правила за реда на установяване на неправомерно въздействие и за извършване на
корекция на сметката на потребителя. Нормата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ в
редакцията й към 17.07.2012 г. също не съдържа такива правила. Такива са приети
през 2013 г., като с Решение №1500 от 6.02.2017 г. по адм.д.№2385/2015 г. на
ВАС, 5– членен състав, обнародвано в ДВ бр.15 от 2017 г. са отменени всички
разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите се в чл.48-51 от глава ІХ
правила относно случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. Отмяната на ПИКЕЕ
(с изключение на чл.48-51) няма обратно действие, поради което следва да се
приеме, че за процесния период 11.03.2015 г. – 02.02.2016 г. е имало приети
ПИКЕЕ относно реда за извършване на проверката на СТИ, съдържанието на
констативния протокол за извършената проверка и др.
Съгласно приложимата в случая норма
на чл.50 от ПИКЕЕ, в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Анализът на цитираната разпоредба
води до извод за наличие на законово основание за извършване на корекция на
сметките на потребителя за минал период, но доколкото задължителната практика
на ВКС разглежда правоотношенията между страните като договорни такива, то изготвянето
на коригираща сметка от страна на ответника само въз основа на обективния факт
на констатирано неточно отчитане на доставената електроенергия противоречи на
нормата на чл.82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност без
доказано виновно поведение на потребителя във връзка с неправомерно въздействие
върху електромера, което да е препятствало правилното отчитане на данните за
консумираната енергия, каквото в настоящия казус не се твърди от ответното
дружество да е извършено от страна на ищеца. В този смисъл са Решение №115 от
20.05.2015 г. по гр.д.№4907/14 г. на ВКС,
ІV г.о., Решение №111 от 17.07.2015 г. по т.д.№1650/2014 г. на ВКС, І
т.о.
Предвид на изложеното, съдът
приема, че ответникът не разполага с възможност да претендира от ищеца сумата
по коригирищата сметка на основание ПИКЕЕ, още повече, че преизчисляването на
стойността на вече доставена енергия, без да се изисква виновно поведение от
страна на клиента, е в противоречие и с регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен
характер на договорната отговорност. Получаването на сумата по коригиращата
сметка би било неоснователно, ако не е доказано виновно поведение на
потребителя, а в настоящия казус, нито се твърди от ответника, нито се доказа
виновно действие или бездействие от страна на ищеца, който да е манипулирал
отчитането на показанията на измервателния уред, както и да е допринесъл под
каквато и да е форма за констатираното несъответствие. В тази връзка,
обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно
лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е
правомощие единствено на законодателя, а не и на Председателя на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, който е издал правилата, на които се
позовава ответника /вж.Решение №189/11.04.2011 г., постановено по т.д.№39/2010
г. по описа на ІІ т.о. на ВКС/. Ето защо разпоредбите на чл.51, ал.1, вр.чл.50
от ПИКЕЕ, противоречат на принципа на равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, поради което са
нищожни и не следва да се прилагат. Нещо повече, дори и в ОУ на ответното
дружество не е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция,
поради което и начисляването на процесната сума от 152,38 лева – главница по
фактура №********** е извършено в нарушение на закона, поради което и искът се
явява основателен и като такъв следва да се уважи, като спрямо ответното
дружество се приеме, че ищецът не му дължи сумата от 152,38 лева, начислена на
основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ по фактура №...................../01.02.2018
г. по партида с клиентски номер ....................., ИТН ................. за
отчетен период от 22.01.2016 г. до 25.03.2016 г. за недоставена и непотребена
електроенергия през този период на адрес в гр.Б., ул.“С.“ №.......
С оглед на това, че предявеният
иск се явява основателен и доказан, същият следва да бъде изцяло уважен, като
на основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени
направените по делото разноски в общ размер на 350,00 лева, от които 50,00 лева
– платена държавна такса и 300,00 лева – платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
АД, ЕИК ....................,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”Х.Г.Д.” №......., че „Тришър
Табак и Ко“ ООД, ЕИК ......................., седалище и адрес на управление в
гр.Б., кв.“С.“, ул.“А.Д.“ №......., представлявано от Управителя А.Д.Д., съдебен
адрес:***, чрез адв.К.Т., не му дължи
сумата от 152,38 лева (сто петдесет
и два лева и тридесет и осем стотинки), начислена на основание чл.48, ал.1 и
чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ по фактура №................./01.02.2018 г. по партида с
клиентски номер ......................, ИТН ................... за отчетен
период от 22.01.2016 г. до 25.03.2016 г. за недоставена и непотребена
електроенергия през този период на адрес в гр.Б., ул.“С.“ №.......
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК ....................., със седалище и адрес
на управление: гр.П., ул.”Х.Г.Д.” №...., ДА
ЗАПЛАТИ на „Тришър Табак и Ко“ ООД, ЕИК ..............., седалище и адрес
на управление в гр.Б., кв.“С.“, ул.“А.Д.“ №......, представлявано от Управителя
А.Д.Д., съдебен адрес:***, чрез адв.К.Т., сумата
от 350,00 лева (триста и петдесет лева), представляваща дължими
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.