Определение по дело №787/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.248 ГПК вр.чл.143 АПК.

Образувано е по молба с.д.№ 9375/05.06.2025г., подадена от процесуален представител на Директора на НЕЛК-София, в която е формулирано искане за допълване на определението, с което производството е прекратено, като жалбоподателят бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение. В молбата се излага довод, че подобно искане е отправено още преди прекратяване на производството, респективно, че същото е основателно, защото жалбата е оставена без разглеждане, а административният орган не е дал повод за подаването й пред съд.

С оглед предоставената възможност, представителят по пълномощие на жалбоподателя е подал отговор с.д.№ 10869/26.06.2025г., в който излага съображения за неоснователност на молбата за допълване. Според него, след като НЕЛК не се е произнесла включително до 03.06.2025г., когато производството е прекратено, ответникът с поведението си е дал повод за образуване на производството, което е предвидената в закона отрицателна процесуална предпоставка за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по искането на процесуалния представител на Директора на НЕЛК-София, съдът приема следното:

С Определение № 6008/03.06.2025г., производството по делото е прекратено по мотиви, че срокът по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с Решение на НЕЛК по обжалването на ЕР е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването му не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред. Непроизнасянето на специализирания състав на НЕЛК по жалба против Експертно решение № 92902 /179/06.11.2024г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Света Марина-Варна"ЕАД в случая не формира мълчалив отказ, поради което не е налице акт, който да подлежи на оспорване - чл. 159, т. 1 АПК.

Изложеното е мотивирало съда да формира краен извод, че в случая липсва годен за обжалване пред съда административен акт и се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което изключва произнасяне по същество.

В Определение № 6008/03.06.2025г., съдът не се е произнесъл по исканията за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. По отношение последното, съдът констатира, че е въведено в Становище с.д.№ 7113/28.04.2025г., подадено от юр.В.Т., именно която е отправила и молбата за допълване на прекратителното определение.

Като съобрази установеното от фактическа страна, съдът по основателността на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение формира следните правни изводи:

Съобразно чл.143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В конкретния случай производството е прекратено на осн.чл.159 т.1 АПК, която разпоредба регламентира хипотезата на неподлежащ на обжалване административен акт. В този случай спорът е изцяло извън правораздавателната дейност на съда, поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка, а именно акт по чл.21 от АПК. Тази хипотеза изключва поведение на ответника, което е възможно да бъде разтълкувано като повод за образуване на съдебното производство. Поради това и не може да бъде възприето като основателно становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че се констатира регламентираното в чл.143 т.3 АПК изключение от общото правило.

Гореизложените доводи в тяхната съвкупност мотивират съда да възприеме извод за основателност на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е направено своевременно от страна с констатиран правен интерес, доколкото производството по делото е прекратено, поради недопустимост на жалбата.

При съобразяване с фактическата и правна сложност по делото и приключването му без провеждане на открито съдебно заседание, съответно без акт по същество, съдът определя възнаграждение в минималния размер за дело без определен материален интерес, установен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 100 лева.

Така мотивиран и на осн.чл.248 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА Д. Т. Г. [ЕГН] от [населено място], Община Варна да заплати на НЕЛК-София сума в размер от 100.00 лв. / сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Върховен административен съд.