Р Е Ш Е Н И Е
№ 260024
гр.Кюстендил,31.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд,гражданска
колегия,в публичното съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар-протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия Радев
гр.д.№ 762/2020 год.,за да се
произнесе,взе в предвид следното:
Б.В.К.,ЕГН ********** ***,съдебен адрес-***,чрез адв.Д.З. ***, е
предявила против „ВОЛАН БО“ООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар Освободител“№ 88 ,ет.1,искове да бъде осъдено да
й заплати сумата от 1800.00-хиляда и осемстотин лева,представляваща обезщетение
по чл.222,ал.3 КТ,ведно със законната лихва върху същото считано от 26.05.2020
год.до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 142.50
лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 1800.00 лв.,считано от 15.08.2019 год. до 25.05.2020
год.вкл.Претендира се и присъждане на разноските по делото.
Ответника оспорва исковете по основание и размер,моли
за отхвърлянето им и за присъждане на разноските по делото.
КРС,след като обсъди доказателствата при усл. на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Ищцата работела от 01.11.2000 г.в ответното дружество на длъжността „кондуктор“,код по НКПД № 51121001,от която длъжност
със Заповед № 003/01.11.2013 год./л.7/,изд.от управителя на ответното дружество
трудовото правотноошение било прекратено на осн.чл.325,т.1 КТ.На датата на
прекратяване на правоотношението, видно от Разпореждане № **********/18.11.2013
год./л.55/ на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Кюстендил,ищцата била
придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С последващи разпореждания /л.56-60/ размерът на
получаваната пенсия бил актуализиран.По това обстоятелство, както и по това че
при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не е било изплатено
обезщетение с осн.чл.222,ал.3 КТ,между страните не се спори.На 05.11.2013 год.
между страните бил сключен нов трудов договор № 004 /л.37/,по силата на който
ищцата приела да изпълнява срочно-до 05.05.2014 год.и възмездно-срещу основно
месечно възнаграждение от 155.00 лв. длъжността „Кондуктор“ с код по НКПД:
51121001.С последващи допълнителни споразумения /л.38-43/страните предоговаряли
размерът на основното месечно възнаграждение, последно на 02.01.2019 год. за
сумата от 280.00 лв.С молба от 14.07.2019 год. /л.53/ от ищцата до управителят
на ответното дружество,същата поискала прекратяване на трудовото правоотношение
и на 15.08.2019 год. със своя Заповед № 001 от същата дата /л.52/ управителят
на ответното дружество прекратил трудовото
правоотношение с ищцата на осн.чл.325,т.1 КТ.Ищцата депозирала до Дирекция
„Инспекция по труда“-Кюстендил заявление /л.63/,съдържащо оплакването,че
въпреки че е придобила право на пенсия на 01.11.2013 год. за времето от ноември
на 2000 г. до август на 2019 год. работела при ответника, като при прекратяване
на трудовото правоотношение не й било изплатено обезщетение в размер на 6-шест
брутни работни заплати.По заявлението била назначена проверка
/л.26-69/,приключила като краен резултат с отмяна на наложените на ответника
предписания за изплащане на по 6-шест брутни работни заплати на ищцата,поради
пенсионирането й,по протокол за извършена проверка изх.№ ПР1935238/23.10.2019
год./л.28/.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва
от посочените писмени доказателства.
Като съобрази горното съдът сдчита,че
предявените искове са неоснователни,поради което ще ги отхвърли.
По делото,на основание на посочените
доказателства,е безспорно установено това,че между страните е съществувало
трудово правоотношение,прекратено на 01.11.2013 год. на осн.чл.325,т.1 от КТ.Бе
безспорно установено по делото,че на датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата същата е била придобила правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.При това положение ищцата е имала правото на
осн.чл.222,ал.3 КТ /При прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10
години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж./ да получи обезщетение в размер на 6-шест брутни работни
заплати,тъй като е работела при ответника към горната дата в продължение на последните десет години от трудовия й
стаж.
В цитираната заповед не е посочено
задължението на ответника,че такова обезщетение се дължи, което не рефлектира
върху правото на ищцата да го получи. От редакцията на разпоредбата е видно, че
фактическият състав, който поражда за работодателя задължение за плащане на
гратификацията по чл.
222, ал. 3 КТ включва два позитивни елемента - прекратяване на
трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж, т. е. работникът или
служителят преди това да не е придобивал правото да оплучи гратификацията,респ.
реално да я е оплучил.Правото на увеличения размер на гратификацията е
обусловено от един допълнителен критерии - работникът или служителят да е
придобил последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател, преди
прекратяване на трудовото правоотношение.Преценката за наличие на
предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на
съдебен контрол.От посочените елементи формиращи фактическия състав на
плащането по чл.
222, ал. 3 КТ, за изхода на делото съществено значение има
предпоставката еднократност на обезщетението, което се изплаща само веднъж, при
настъпване на посочените в правната норма условия - прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
се придобива само веднъж, съответно обезщетението по чл.
222, ал. 3 КТ може да се получи само веднъж - при възникване на
правото за пенсия. В кратце нормата води до извод,в такава насока е трайно
установената съдебна практика,че работникът или служителят следва да реализира
правото си на обезщетение при този работодател и по това правоотношение, при
действието на което е възникнало правото му на пенсия, респ. плащането по чл.
233, ал. 3 се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Ако впоследствие работникът или служителят отново
постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал и при кой работодател, при
следващото прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това
обезщетение. Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално
възникнало обаче се запазва на общо основание и от него работникът или
служителят може да търси гратификацията по общия ред, стига да не е погасена по
давност.В казуса претенцията на ищцата е за заплащане на обезщетение по
чл.222,ал.3 КТ при прекратяване на трудово правоотношение,възникнало след като
тя вече веднъж е придобила правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст,поради което същата е неоснователна.
Въпреки,че няма претенция за заплащане на
обезщетението на посоченото основание, дължащо й се към 01.11.2013 год.,то същото
дори и да бе сторено в процеса би било неоснователно с оглед възражението на
ответното дружество за погасяването му по давност.Обезщетението по чл.222,ал.3 КТ се дължи не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва.Това повелява нормата на чл.228,ал.3 КТ.Няма доказателства по делото за уговорка в КТ,предвиждаща начин на плащане
,различен от нормативно посоченият, при което ответникът е бил длъжен да
изпрати обезщетението на 31.12.2013 год.,като от 01.01.2014 год. е в
забава.Давността за погасяване на вземане за обезщетение е уредена в чл. 358, ал. 1, т.
3 КТ -процесното вземане се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок,започнал да тече на 01.01.2014 год.
и изтекъл на 01.01.2017 год.,а искът е предявен след тази дата,т.е би бил
погасен по давност.Дори и да се направи извод за давност,различна от
посочената,а именно общата 5-годишна по чл.110 ЗЗД, същата е започнала да тече
на посочената дата и е изтекла на 01.01.2019 год.,а искът би бил предявен на
22.05.2020 год. и отново погасен по давност.
Като резултат исковете ще се отхвърлят,а съдът ще
присъди на ответното дружество сторените по делото разноски.
Водим от горното и на осн.чл.222,ал.3 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените
от Б.В.К.,ЕГН ********** ***,против „ВОЛАН БО“ООД,ЕИК *********,
седалище и адрес на управление на дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар Освободител“№
88 ,ет.1,искове да бъде осъдено да й заплати сумата от 1800.00-хиляда и
осемстотин лева,представляваща обезщетение по чл.222,ал.3 КТ,ведно със
законната лихва върху същото считано от 26.05.2020 год.до окончателното
изплащане на сумата,както и сумата от 142.50 лв.,представляваща мораторна лихва
върху сумата от 1800.00 лв.,считано от
15.08.2019 год. до 25.05.2020 год.вкл.
ОСЪЖДА Б.В.К. , ЕГН ********** ***,ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОЛАН БО“ООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.Кюстендил,ул.“Цар Освободител“№ 88 ,ет.1,сумата от 350.00-триста и
петдесет лева,представляваща сторените от последното разноски по водене на
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: