№ 2184
гр. В., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана К.
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана К. Гражданско дело №
20223110114529 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. М. № 58 срещу Г. Х. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. В., ж.к.“Вл.В.“ **** иск с правно основание чл. 220, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 1332,48лева, представляваща обезщетение за неспазения срок на
предизвестие за периода 02.03.2022г. – 18.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 02.11.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът сочи, че между страните е възникнало трудово
правоотношение по силата на ТД, като ответникът бил назначен на длъжност „шофьор
лекотоварен автомобил“. На 30.12.2021г. ответникът постъпил на работа, като между
страните било уговорено, че ТД е безсрочен и че се прекратява с тримесечно предизвестие
за всяка от страните. На 19.02.2021г. ответникът депозирал молба – предизвестие за
прекратяване на ТД, считано от 19.05.2022г. На 02.03.2022г. работникът не се явил на
работа, а на 04.03.2022г. уведомил ищеца, че няма да отработи отправеното предизвестие,
както и че дължи обезщетение за периода 02.03.2022г. – 18.05.2022г. На 02.03.2022г. със
Заповед №152 бил прекратен ТД, връчена на ответника срещу подпис. На 16.03.2022г.
страните подписали споразумение, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1332,48лева.
Въпреки това не заплатил на дружеството посочената сума. Моли за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
иска се признава, като основателен и се представя доказателство за заплащане на
задължението за главницата.
В с.з. ищецът не се явява. Чрез нарочна молба до съда поддържа, че главницата
предмет на исковата претенция е заплатена, но не и законната лихва върху вземането.
Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от пр. представител, който представя доказателство за
заплатена законна лихва върху главницата и изразява становище, че искът следва да бъде
1
отхвърлен, поради липса на основание с оглед извършеното плащане. Оспорва единствено
размера на претендираните разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
С оглед изявлението на ищеца, че ответникът е заплатил изцяло претендираната
сума, респ. съдебното признание на исковата претенция от ответника, както и във връзка с
представените доказателства, вкл. доказателство за заплатена законна лихва, следва да се
приеме, че исковата претенция е изцяло удовлетворена. В този смисъл настоящият иск
следва да бъде отхвърлен, тъй като задължението на ответника е изцяло погасено, факт
който следва да бъде съобразен от съда на осн. чл. 235 ал.3 ГПК, въпреки неговата
основателност.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждането им, като е представил списък по реда на чл.80 ГПК.
Доколкото искът следва да бъде отхвърлен единствено заради извършеното плащане
и към момента на завеждане на исковата претенция – 02.11.2022г., същата не е била
удовлетворена от ответника, а изплащането на задължението е станало по етапно в един по -
късен момент на 05.12.2022г., 06.12.2022г. и 30.12.2022г. съдът счита, че ответникът е дал
повод за завеждане на настоящия иск и в тази връзка разноски се дължат в полза на ищеца.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който претендира разноски за
исковото производство, от които 53,30лева - платена ДТ и 400лева претендирано
адв.възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност, което е основателно. В
настоящия случай, адв. възнаграждение следва да се определи съгласно редакцията на
Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие –
17.10.2022г., като се присъди адв. възнаграждение в размер на 300лв. за предявения иск,
съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Или общо в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 353,30лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. В., ул. М. № 58 против Г. Х. Г., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к.“Вл.В.“ **** иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 1332,48лева,представляваща обезщетение за
неспазения срок на предизвестие за периода 02.03.2022г. – 18.05.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 02.11.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 220, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Г. Х. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. М. № 58 сумата от 353,30лева, представляваща
сторени съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
2
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3