Решение по дело №1420/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 март 2025 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20251110201420
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 911
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110201420 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН:
Образувано е по жалба на „****“ КД, ЕИК ******** срещу наказателно
постановление № 804024-F786998 от 20.12.2024 г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.127и, ал.1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 13 532,21 лева на
основание чл.278б, ал.3 от ДОПК.
С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление
поради неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството,
както и липса на извършено деяние. Сочи се и непропорционалност на
размера на имуществената санкция с тежестта на нарушението.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател поддържа изцяло жалбата и изложените в нея аргументи за
отмяна на издаденото НП. Заявява, че имало издаден уникален номер на
превоза (УНП) в 09:02:21 часа на дата 23.08.2024 г. Поддържа твърденията за
непропорционалност на размера на имуществената санкция с тежестта на
1
нарушението. Не претендира разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата.
Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Посочва, че нарушението било доказано по категоричен
начин, тъй като представеният УНП бил от същата дата, на която превозното
средство е влязло в Република България, поради което не било налице
предварително деклариране по смисъла на закона. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На 23.08.2024 г. в 17:36 часа била извършена проверка на контролен
пункт ГКПП – Видин - Дунав мост от органи по приходите на транспортно
средство марка „***“ с рег. № на МПС ****** и peг. № на ремарке ***** с
водач ****, като било установено, че се превозвала стока, включена в списъка
на СВФР - № 08081080 „Ябълки, круши и дюли, пресни“, а именно ябълки –
20 592 килограма на стойност 17 297,28 евро. Водачът на транспортното
средство не представил при проверката Уникален номер на превоза (УНП),
като бил съставен протокол за извършена проверка №
050903187261_1/23.08.2024 г. и било поставено техническо средство за
контрол на превозното средство.
На 24.08.2024 г. била извършена проверка на адреса на разтоварване на
стоката - село **** ул. „****“ № 1, където се намирала производствена база на
„****“ КД. При проверката било установено, че транспортно средство марка
„***“ с рег. № на МПС ****** и peг. № на ремарке ***** с водач ****,
превозвало стока от списъка на стоки с висок фискален риск, включена в
списъка на СВФР - № 08081080 „Ябълки, круши и дюли, пресни“, а именно
ябълки – 20 592 килограма. Стойността на стоката с висок фискален риск била
17 297,28 евро, с левова равностойност от 33 830,53 лева по фиксиран курс на
БНБ. Получател на стоката бил „****“ КД. Движението на превоза било от
2
Полша за България. За проверения превоз на СВФР не бил представен
Уникален номер на превоза (УНП). Направена била проверка от органите по
приходи в ИСФК ВОП и проверки в страната с УНП, при което било
установено, че липсвали данни за УНП. За извършената проверка на мястото
на разтоварване на стоката с висок фискален риск бил съставен протокол №
050903187261_4/24.08.2024 г.
Въпреки констатациите на проверяващите, в случая имало издаден
Уникален номер на превоза (УНП) 2024082310147, който бил генериран в
системата на НАП в 09:02:21 часа на дата 23.08.2024 г.
Проверяващите обаче приели, че при превоз на стока с висок фискален
риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския
съюз и завършва на територията на страната, получателят не е декларирал
предварително данни за превоза до влизане на транспортно средство на
територията на страната, с което задълженото лице „****“ КД е нарушило
чл.127и, ал.1 от ДОПК. Било прието, че нарушението е извършено в гр.
София, съгласно чл.48, ал.2 от ЗАНН, на 23.08.2024 г. - датата на влизане на
транспортното средство в страната.
На 10.09.2024 г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН
№ F786998. Нарушението, описано в АУАН, било квалифицирано по чл.127и,
ал.1 от ДОПК. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, след което бил предявен на
упълномощено от дружеството-жалбоподател лице, което го подписало без
възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз
основа на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно
постановление № 804024-F786998 от 20.12.2024 г., с което за нарушение на
чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 13
532,21 лева на основание чл.278б, ал.3 от ДОПК.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката Е. Я., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелката Я. подробно разказа за извършената проверка и
констатациите от нея, като обаче съдът не кредитира показанията й в частта,
че за превоза не бил издаден Уникален номер на превоза (УНП), понеже тези
3
нейни твърдения противоречат на представения по делото и разпечатан
именно от системата на НАП Уникален номер на превоза (УНП)
2024082310147, който е бил генериран в 09:02:21 часа на дата 23.08.2024 г.
Самата свидетелка заявява, че именно в тази система е извършила проверката
и констатирала липсата на УНП, тоест тя се позовава на данните от системата,
но нейните думи противоречат на приложеното по делото писмено
доказателство, от което е видно, че в системата е имало регистриран Уникален
номер на превоза (УНП) 2024082310147 и то преди влизането на превозното
средство на територията на Република България. Това писмено доказателство
категорично оборва показанията на свидетелката, като в същото време
доказва, че не е налице извършено нарушение от обективна страна.
От изложеното до тук може да се направи извод за категорична
доказаност на описаните по-горе фактически констатации, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е опредЕ.
санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и
издаване на НП. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване на
нарушителя и в двугодишен срок от извършване на нарушението, понеже се
касае за данъчно нарушение. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да
отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.127и, ал.1 от ДОПК: „при превоз на стока с
4
висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка
на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят
или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният
получател във верига последователни доставки на стоки предварително
декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство
на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно
до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на
получаване/разтоварване“. Според чл.8, ал.1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023
г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България: „при всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията
на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията
на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна
операция или крайният получател във верига последователни доставки на
стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно
средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез
подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл.
48“. По делото категорично се доказа от обективна страна, че при превоз на
стока с висок фискален риск (ябълки с тегло 20 592 кг.), който започва от
територията на друга държава – членка на Европейския съюз (от територията
на Полша), и завършва на територията на страната (на територията на
Република България), получателят „****“ КД е декларирал предварително
данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на
страната. Превозното средство е влязло на територията на страната на
23.08.2024 г. в 17:36 часа през контролен пункт ГКПП – Видин - Дунав мост, а
данните за превоза са били декларирани и е бил издаден Уникален номер на
превоза (УНП) 2024082310147 в 09:02:21 часа на дата 23.08.2024 г., тоест
преди влизането на транспортното средство на територията на страната. В
тази връзка е изпълнено изискването на чл.127и, ал.1 от ДОПК и от обективна
страна не е налице нарушение на посочената разпоредба. Неоснователни са
възраженията на представляващия наказващия орган, че представеният УНП
бил от същата дата, на която превозното средство е влязло в страната, поради
което не било налице предварително деклариране по смисъла на закона. В
закона и в наредбата ясно е разписано, че превозът се декларира
предварително до влизане на транспортно средство на територията на
5
страната, тоест няма някакво конкретно изискване точно колко време преди
влизането на транспортното средство на територията на страната трябва да
стане това деклариране, поради което то е могло да бъде извършено
законосъобразно до 17:36 часа на 23.08.2024 г. (моментът на влизане на
транспортното средство на територията на страната). Декларирането
действително е станало в същия ден, но осем часа и половина преди влизането
на транспортното средство на територията на страната, тоест от обективна
страна е изпълнено изискването на чл.127и, ал.1 от ДОПК. Видно е, че в
представения по делото Уникален номер на превоза (УНП) има пълно
съвпадение с количеството и вида на стоката, идентификационния номер на
доставчика, кода на стоката по комбинираната номенклатура на ЕС,
регистрационния номер на превозното средство и на ремаркето, поради което
няма как да се приеме, че представеното УНП евентуално касае друг превоз.
С оглед изложеното до тук, съдът приема, че неправилно е била
ангажирана отговорността на „****“ КД за извършено нарушение по чл.127и,
ал.1 от ДОПК, тъй като липсва съставомерно изпълнително деяние от
обективна страна, поради което издаденото наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на спора и след като атакуваното наказателно
постановление се отменя, то няма как да бъде уважено искането на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а жалбоподателят не претендира разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 804024-F786998 от 20.12.2024
г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за
нарушение на чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), на „****“ КД, ЕИК ******** е наложена имуществена санкция в
размер на 13 532,21 /тринадесет хиляди петстотин тридесет и два лева и
6
двадесет и една стотинки/ лева на основание чл.278б, ал.3 от ДОПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7