№ 201
гр. Ямбол, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юриск.Т.С., против решение №
260022/16.05.2022г. на ЕРС, постановено по гр.д.№ 1008/2019г. по описа на ЕРС.
С въззивната жалба от Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР гр.София се обжалва решение № 260022/16.05.2022г. на ЕРС,
постановено по гр.д.№ 1008/2019г. по описа на ЯРС, с което е осъден ответника Главна
Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР гр.София да заплати на
ищеца К. М. М., с ЕГН **********, от гр.***, на основание чл.178, ал.1, т.З, вр. с чл. 187,
ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 50/2020г./ СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от
общо 1803.91 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 31.12.2016г.-31.12.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.12.2019г. до окончателното
й изплащане, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 246.42 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите /за
периода от 31.12.2016г. до 31.09.2019г./ по тримесечия са станали дължими до датата на
подаване на иска в съда - 31.12.2019г., както и направените от последния разноски по делото
в размер на 473.52 лева с оглед уважаване на исковите претенции.
1
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и
необосновано. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е
допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която смята за неприложима към служебните правоотношения на
държавните служители в МВР. Излага, че видът и условията за заплащане на
възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са
предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на
нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и
заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ
няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата
като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът
излага, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през
нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при
делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за
държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се
заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на
МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и
окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал
заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ
и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на
работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не
извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е
приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се
разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три
категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната
норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни
операции и други. По тези съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на
решението на първата инстанция, моли съдът да вземе предвид, че през периода 01.01.2018г.
- 17.07.2018г. за работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е била
приложима действащата тогава разпоредба на чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззиваемата страна.
В срока за отговор на въззивната жалба не е подаден писмен отговор от
въззиваемия.
В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмено становище процесуалният
му представител поддържа жалбата.
Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не изпраща представител. Постъпила е писмена
2
защита от пълномощника му адв.В. Маринова, която изразява становище по същество и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред
въззивната инстанция по приложен списък.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното
решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, а и видно от представените от ответника кадрова справка на ищеца,
графици за дежурството и времето на разпределение на дежурните смени от РСПБЗН -
Елхово и др., ищецът К. М. М. от гр.***, през процесния период - от 31.12.2016 г. -
31.12.2019 г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР като е заемал
длъжността „старши пожарникар" в PC „ПБЗН" гр. Елхово към РД „ПБЗН" Ямбол при ГД
„ПБЗН"-МВР и е полагал труд на 24 - часови смени по график.
От заключението по назначената ССЕ се установява, че за периода от 31.12.2016г.-
31.12.2019 г. ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта - общо 1782 часа /подробно описани в колона 6 на
Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се
установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо на 1782 часа, преизчислен в
дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза 2036.83 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща
Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и
приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 254.83часа,
която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на
извършването на справките от в.л. при ответника през м.май 2020г. След извършени
изчисления в.л. е установило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от общо 1803.91 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60 от 2020г./,
действала към процесния период от време. Само за месеците октомври, ноември и декември
2019 година, вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 121 часа, който
приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 138.30 часа като разликата между
приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 17.30 часа. Дължимото на
ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за октомври, ноември и декември 2019г.
възлиза на сумата от 133.45 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на
ищеца към датата на извършване на проверката - месец май 2020 година. Установеният от
вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода
на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия,
начиная от 01.04.2017г. до подаването на исковата молба в съда, възлиза на общата сума от
246.42 лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
3
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на
първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и 6 от ЗМВР и
акцесорен по чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е
казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е
действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от
АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
4
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на
чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-262/20 г. /до приключване, на което производство настоящото бе спряно/ -
че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
5
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява основателна. Същата е доказана и по
размер като съгласно заключението на в.л. следва да се уважи за 1803.91 лв. -
претендираната сума след направеното изменение на иска в първоинстанционното
производство по реда на чл.214 от ГПК, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. При уважаване на иска за
главница правилно и с оглед заключението по ССЕ основателна и доказана е и претенцията
по чл.86 ЗЗД след приетото изменение на иска в първоинстанционното производство по
реда на чл.214 от ГПК, за сумата от 246.42 лева.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено
възнаграждение за адвокат. Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което се преценя за
основателно. В случая, съобразно цената общо на уважените по делото искове, минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., възлиза на 373.52 лв. Претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. се явява прекомерно, с оглед фактическата сложност на
делото, обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа -
изготвяне на писмена защита без явяване в проведеното по делото о.с.з., поради което
следва да бъде намалено до размера на 373.52 лв., които следва да бъдат присъдени на
въззиваемия.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022/16.05.2022г. на ЕРС, постановено по гр.д.№
1008/2019г. по описа на ЕРС.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към
6
МВР гр.София да заплати на К. М. М., с ЕГН **********, от гр.***, сумата 373.52 лв. -
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7