№ 11454
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110161045 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба вх.№ 75965/26.10.2021 г. на Н. Й. А., ЕГН **********, гр.
София, ул. Княз Борис Първи № 81, вх. 1, ап. 4, починал в хода на производството на 02.01.2022 г.,
на чието място са конституирани наследниците му по закон Р. Н. А., ЕГН **********, гр. София
,ж.к. Люлин, бл. 986, вх. В, ет. 8, ап. 77, С. Н. А., ЕГН **********, гр. София, ул. Княз Борис
Първи № 81, ет.1, ап. 3, и Р. Н. А., ЕГН **********, гр. София, ул. Княз Борис Първи № 81, и
тримата със съдебен адрес: гр.София, ул. Княз Борис Първи № 104, вх. Б, ет. 1, ап. 25, чрез адвокат
М. М., срещу „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр.София, ул.„.” № 23Б, представлявано от . А. –
изпълнителен директор, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 във
връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване, че ищците не дължат на ответника сума в общ
размер от 4937.87 лв., поради погасяване на вземането по давност.
Ищеците твърдят, че срещу техния наследодател Н. Й. А. се води изпълнително дело № .
на ЧСИ Стоян . с рег. № 844 на КЧСИ, образувано по молба на ответника и въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 09.05.2011 г. по ч.гр.д. № 3306/2009 г. на СРС, 81 състав. Твърдят,
че от наследодателя им се претендират сумите, както следва: главница в размер на 3152.38 лв. за
потребена топлинна енергия за периода месец ноември 1999 г. до месец април 2008 г., сумата от
1417.02 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 01.02.2000 г. до 11.03.2009 г., както и сумата
от 91.39 лв. разноски за държавна такса и сумата от 277.08 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Твърдят, че въз основа на изпълнителния лист е образувано соченото изпълнително дело по молба
на ответника, като на 17.06.2016 г. е издадено запорно съобщение от ЧСИ . до „Банка ДСК“ АД за
налагане на запор върху банковите сметки на ищеца. След тази дата едва на 22.08.2018 г. било
издадено ново запорно съобщение до „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, поради което в
продължение на две години не били предприемани никакви принудителни действия за събиране на
вземането и изпълнителното производство е било прекратено по силата на чл.433, ал. 1, т. 8 от
ГПК на 17.06.2018 г. Считат, че от датата на последното изпълнително действие, извършено на
1
17.06.2016 г. е започнала да тече и погасителната давност, която е изтекла на 17.06.2021 г. – преди
датата на завеждане на исковата молба.
След настъпване на смъртта на първоначалния ищец и конституирането на неговите
наследници, всеки от тях моли да бъде установено по отношение на него, че не дължи сумата от по
1050.79 лв. всеки, лихва за забава от по 472.34 лв., разноски за държавна такса от по 30.46 лв. и по
92.36 лв. юрисконсултско възнаграждение. Молят съда да приеме, че не дължат сумите, предмет
на процесния изпълнителен лист, съобразно наследствената им квота, и да им присъди разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че давностният срок е
петгодишен, а не тригодишен и бил прекъсван с предприемане на различни принудителни
действия за събиране на вземането по изпълнителното производство. Позовава се на съдебна
практика, като излага и множество доводи за неоснователност на иска. Моли съда да отхвърли
иска, като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от събраните по делото писмени доказателства, в това число изискания препис от
изпълнително дело № . на ЧСИ Стоян . с рег. № 844 на КЧСИ, срещу ищецът е бил издаден
изпълнителен лист на 09.05.2011 г. по ч.гр.д. № 3306/2009 г. на СРС, 81 състав по влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С изпълнителния лист
ищецът е бил осъден да заплати в полза на ответното дружество сумата от 3152.38 лв. главница за
доставена топлинна енергия за периода месец ноември 1999 г. – месец април 2008 г., както и лихви
в размер на 1417.02 лв. за периода 01.02.2000 г. – 11.03.2009 г., както и разноски – 91.39 лв. за
държавна такса и 277.08 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист е било образувано цитираното изпълнително дело на
ЧСИ . с молба на взискателя вх. № 020385 от 15.04.2016 г. и с възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 от
ЗЧСИ проучване имущественото състояние на длъжника и определяне начина на изпълнението. С
подаване на молбата и възлагането на определяне начина на изпълнението на частния съдебен
изпълнител, давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност от 15.04.2016 г. На
14.06.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, с което е наложен запор върху
вземания на ищеца върху банкови сметки. С Разпореждане от 06.08.2018 г. ЧСИ . е предприел
нови принудителни способи за събиране на вземането, като е наложил запор върху банковите
сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. С
Молба вх. № 044746/11.10.2019 г. ответникът е поискал насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника, с което отново е прекъсната давността. С Разпореждане от 10.09.2021 г.
ЧСИ . е насрочил опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника, за 15.10.2021 г. С
Молба вх. № 51784/19.11.2021 г. взискателят по изпълнителното дело отново е поискал
извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника и изнасянето им на публична
продан. Други принудителни действия за принудително събиране на вземането не се установяват
по изпълнителното дело.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца, респективно срещу неговите
наследници. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите
спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр
2
на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би
се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното
от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата,
разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно
ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по
предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът
наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника,
ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.
Ищците правят възражение за изтекла погасителна давност. Следва да се вземе предвид, че
вземането по процесния изпълнителен лист се погасява с петгодишна давност, тъй като се касае за
вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът приема,
че вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват чрез изтичане
на петгодишна давност, предвид обстоятелството, че такава заповед се стабилизира и може да
бъде атакувана само по предвидените в ГПК способи – по чл. 424 и чл. 439, като в такъв случай
следва да има новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства или факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Тоест, това са хипотези, идентични на производството по отмяна на влязло в сила
съдебно решение.
Предвид това, че по делото липсват данни на коя дата е влязла в сила заповедта по чл. 410
от ГПК, съдът приема, че това е датата на издаване на изпълнителния лист - 09.05.2011 г. Към
момента на входиране на молбата на ответното дружество в кантората на ЧСИ . на 15.04.2016 г., не
е изтекъл срок по-дълъг от петгодишен и ефектът на погасителната давност не е настъпил. На
14.06.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, с което е наложен запор върху
вземания на ищеца върху банкови сметки, с което действие давността е прекъсната отново и е
започнала да тече нова давност. Изпълнителното производство се е прекратило по закон (по силата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК), тъй като последващото принудително действие, предприето от ЧСИ
. е с Разпореждане от 06.08.2018 г. ЧСИ . за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и са изминали
повече от две години. Извършените последващи действия след прекратяването на производството
по силата на закона не следва да се зачитат, тъй като са извършени по прекратено производство.
Ищците твърдят, че независимо от прекъсването на давността на 15.04.2016 г. и на
14.06.2016 г., същата е изтекла преди датата на подаване на исковата молба, а именно – на
17.06.2021 г. Следва обаче да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Тъй като извънредното
положение отпада на 13.05.2020 г. и е даден седемдневен гратисен период до 20.05.2020 г., то за
този период давността не тече, а е спряла, и вземането не е погасено чрез давност. Следва към
изтеклия петгодишен срок на 14.06.2021 г. да се добави периода, през който давностните срокове
са спрени по силата на цитирания Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, а именно: с още два месеца и седем дни. При извършване на тази преценка следва да
3
се приеме, че давността е изтекла на 21.08.2021 г. – повече от два месеца преди предявяване на
исковата молба.
С оглед изложеното, съдът счита, че исковата молба следва да се уважи изцяло.
Неоснователни са доводите на ответното дружество, че независимо от прекратяване на
производството по силата на закона, подадената от взискателя молба до ЧСИ го обвързвала и
следвало същото да извърши съответните действия по принудително събиране на вземането, а те
от своя страна пораждали ефект на спиране на давността. При прекратено производство
извършените действия не пораждат търсения ефект, следвало е взискателят да поиска
образуването на ново дело, по което да бъдат извършени последващи действия по събиране на
вземането. Тъй като липсват данни това да е осъществено, съдът приема, че извършените след
перемирането на изпълнителното производство чрез прекратяването му по силата на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, действия по принудително събиране на дълга се неправомерно осъществени и не
пораждат целения правен резултат.
При този изход от спора, следва да се присъдят разноски на ищците. Ищцовата страна е
направила разноски за държавна такса в размер на 197.52 лв., а техният пълномощник е поискал да
му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради това, че е
предоставил безплатна правна помощ на лицата. Съгласно Наредба № 1 на Висшия адвокатски
съвет минималното възнаграждение за пълномощника на ищците с оглед цената на иска възлиза на
575.65 лв. и следва същото да му се присъди. Ответникът при този изход от делото няма право на
разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Р. Н. А., ЕГН **********,
гр. София ,ж.к. Люлин, бл. 986, вх. В, ет. 8, ап. 77, С. Н. А., ЕГН **********, гр. София,
ул. Княз Борис Първи № 81, ет.1, ап. 3, и Р. Н. А., ЕГН **********, гр. София, ул. Княз
Борис Първи № 81, и тримата със съдебен адрес: гр.София, ул. Княз Борис Първи № 104, вх.
Б, ет. 1, ап. 25, в качеството им на наследници на Н. Й. А., ЕГН **********, гр. София, ул.
Княз Борис Първи № 81, вх. 1, ап. 4, починал в хода на производството на 02.01.2022 г., и
тримата чрез адвокат М. М., и „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр.София, ул.„.” № 23Б,
представлявано от . А. – изпълнителен директор, че ищците не дължат сумите, както следва:
Р. Н. А., ЕГН ********** не дължи на „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., сумата от 1050.79 лв.
(хиляда и петдесет лева и седемдесет и девет стотинки), лихва за забава от 472.34 лв.
(четиристотин седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки), разноски за държавна
такса от 30.46 лв. (тридесет лева и четиридесет и шест стотинки) и сумата от 92.36 лв.
(деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки) за юрисконсултско възнаграждение, С.
Н. А., ЕГН ********** не дължи на „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., сумата от 1050.79 лв. (хиляда и
петдесет лева и седемдесет и девет стотинки), лихва за забава от 472.34 лв. (четиристотин
седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки), разноски за държавна такса от 30.46
лв. (тридесет лева и четиридесет и шест стотинки) и сумата от 92.36 лв. (деветдесет и два
4
лева и тридесет и шест стотинки) за юрисконсултско възнаграждение и Р. Н. А.,
ЕГН ********** не дължи на „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., сумата от 1050.79 лв. (хиляда и
петдесет лева и седемдесет и девет стотинки), лихва за забава от 472.34 лв. (четиристотин
седемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки), разноски за държавна такса от 30.46
лв. (тридесет лева и четиридесет и шест стотинки) и сумата от 92.36 лв. (деветдесет и два
лева и тридесет и шест стотинки) за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 439
във връзка с чл. 124 от ГПК, поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ. „.” № 23Б, представлявано от . А., да заплати на Р. Н. А., ЕГН **********, ГР. СОФИЯ
,Ж.К. ЛЮЛИН, БЛ. 986, ВХ. В, ЕТ. 8, АП. 77, С. Н. А., ЕГН **********, ГР. СОФИЯ,
УЛ. КНЯЗ БОРИС ПЪРВИ № 81, ЕТ.1, АП. 3, И Р. Н. А., ЕГН **********, ГР. СОФИЯ, УЛ.
КНЯЗ БОРИС ПЪРВИ № 81 сума в размер на 197.52 лв. (сто деветдесет и седем лева и
петдесет и две стотинки) общо за тримата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „.” № 23Б, представлявано от . А., да заплати на адвокат М. К. М. от САК с адрес на
кантората: гр. София, ул. Княз Борис I № 104, вх. Б, ет. 1, ап.25, за оказана безплатна правна
помощ на ищците Р. Н. А., С. Н. А., Р. Н. А. адвокатско възнаграждение в размер на 575.65
лв. (петстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5