Р Е
Ш Е Н И Е
№ 151
Гр. Перник, 03.10.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 155 по описа за 2023 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка
с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Г.П.Л., с ЕГН **********,***
против Решение №
630926**** от 11.05.2023 година, издадено от директора на Териториално
поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ Перник, с което е
отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-37 от 12.04.2023 година срещу Разпореждане №
630926**** (прот.№Р01029) от 23.03.2023 година на длъжностно лице по чл. 98,
ал. 1 от КСО.
Жалбоподателят счита, че обжалваният административен акт
е неправилен и незаконосъобразен. По същество излага доводи за неправилно
прилагане на материалния закон, в частност че началната дата на която следва да
бъде отпусната пенсия за инвалидност е с начална дата 22.12.2017 година. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който решението, издадено от директора на ТП
на НОИ Перник да бъде отменено като незаконосъобразно.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован се явява лично, като поддържа подадената жалба.
Моли съда да отмени оспорения административен акт. Подробни съображения развива
в представените писмени бележки. Оспорва претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – директора на ТП на НОИ Перник редовно призован, не се явява,
представлява се от юрисконсулт Е. С., която оспорва жалбата, като
неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата по подробно изложени мотиви.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намира следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване акт поради
което е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С Разпореждане № ********** от 04.01.2022 година,
издадено от длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО на основание чл. 74, ал. 1
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с Регламент на Съвета /ЕО/
№ 883/2004 година на Г.П.Л., с ЕГН: ********** и с адрес: *** е отпусната лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 31.05.2021 година
/лист 14/. Срещу това разпореждане в предвидения в него срок жалбоподателя е
подал жалба с вх. № 1012-13-21 от 18.01.2022 година до директора на ТП на НОИ
Перник, която обаче е препратена по компетентност на директора на РЗИ Перник с
писмо с изх. № 1012-13-21#1 от 21.01.2022
година.
С Разпореждане № 630926**** от 04.01.2023 година,
издадено на основание чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „а“ от КСО е спряно
административното производство по продължавате срока за изплащане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване /лист 44/. Разпореждането е
връчено на жалбоподателя на 17.01.2023 година /лист 45/, който в предвидения в
него срок го е обжалвал с жалба с вх. № 1012-13-6 от 23.01.2023 година /лист
46/. Във връзка с така депозираната жалба директорът на ТП на НОИ Перник е
постановил Решение № 6301926**** от 11.05.2023 година, с което жалбата е
отхвърлена /лист 47/.
С Разпореждане № ********** от 29.03.2023 година на
основание чл. 98, ал. 7 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС е определено пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на социалната пенсия за старост с
начална дата 02.05.2022 година /лист 60/ и на основание чл. 55 от АПК е
възобновено спряното административно производство с Разпореждане № 630926****
от 04.01.2023 година на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. Разпореждането
е връчено на 11.04.2023 година /лист 61/. Срещу него е подадена жалба с вх. №
1012-13-27 от 12.04.2023 година до директора на ТП на НОИ Перник, който се е
произнесъл по нея с Решение № 630926**** от 11.05.2023 година, с което е
отхвърли жалбата /лист 3/.
Предмет на настоящият съдебен контрол за
законосъобразност е именно Решение № 630926**** от 11.05.2023 година, издадено
от директора на ТП на НОИ Перник.
По делото чрез представената административна преписка са
приложени и приети като писмени доказателства : Експертно решение № 90134 от 20.07.2022
година, издадено от Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ „Р. Ангелова“ – гр. Перник, с
което на жалбоподателя е определена 75% ТНР /лист 31/. Експертното решение е
обжалвано пред НЕЛК, който с Експертно решение № 90858 от 08.12.2022 година е
отменил и върнал експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване /лист 42/.
С Експертно решение № 90189 от 08.03.2023 година, издадено от ТЕЛК на Г.П.Л. е
определена 97% ТНР без чужда помощ. По делото е представено писмо с вх.№
1019-13-57#1, с което РЗИ Перник е уведомила ТП на НОИ Перник, че към
17.03.2023 година няма влязло в сила експертно решение, доколкото по отношение
на Експертно решение № 90189/08.03.2023 година е подадена жалба с вх. № 012708
от 14.03.2023 година.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба с вх. № 1012-13-27 от 12.04.2023 година по реда на
чл. 117, ал. 1 от КСО и в сроковете за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Относно компетентността на административния орган:
Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО
компетентен да се произнесе по жалби срещу разпореждания на длъжностно лице по
чл. 98, ал. 1 от КСО с мотивирано решение е именно ръководителят на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт. От тази гледна
точка, в настоящият случай Решение № 630926**** от
11.05.2023 година е издадено именно от директорът на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт Перник. Съобразно чл. 9, ал. 1 от Правилника
за организацията и дейността на Националния осигурителен институт /ПОДНОИ/, НОИ
се състои от централно управление и териториални поделения, като териториалният
обхват и седалищата на териториалните поделения са съгласно границите и
административните центрове в Република България, утвърдени с указ на президента
на Република България, т.е. доколкото постоянният адрес на жалбоподателят е в
с. Д., то компетентен да се произнесе е именно директорът на ТП на НОИ Перник.
От изложеното следва, че не е налице основания за отмяна на акта по смисъла на
чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Решението е издадено в изискуемата от закона форма и със
съдържанието, което е регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на
изискванията за мотивираност, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е и
органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна
дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Посочена е
информация относно реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. В
решението е посочена датата на неговото издаване и е отразен подпис на издателя
му. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган приема обжалвано разпореждане за издадено от компетентен
орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя
изводите на издателя му досежно прилагане на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО по отношение на изложените в разпореждането на длъжностното лице факти и
обстоятелства. Въз основа на това съдът прави извод за липса на основание за
отмяна на акта по чл. 146,
т. 2 от АПК.
Относно спазването на административнопроизводствените
правила:
При постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като
самостоятелно основание за отмяна. Такива не се твърдят и от жалбоподателя да
са допуснати от страна на административния орган, предвид което липсват
основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно съответствието на акта с материалния закон и
съответствието с неговата цел:
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на
пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по
рождение и за ослепелите преди постъпване на работа от датата на заявлението по
чл. 94.
Нормата на чл. 94 от КСО предвижда, че пенсиите и
добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако
заявлението с необходимите документи е подадено в двумесечен срок от тази дата.
Ако документите са подадени след изтичане на двумесечния срок от придобиване на
правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В
ал. 3 от същата разпоредба е предвидено, че извън случаите по ал. 1 пенсия за
инвалидност и/ или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от
лицето на заявление – декларация до териториална експерта лекарска комисия
/ТЕЛК/, но не по – рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на
определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за
пенсиониране са подадени в териториално поделение на Национален осигурителен
институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното
решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по
отношение на правоимащото лице.
В настоящият случай, видно от представената по делото
административна преписка е налице административно производство пред органи на
медицинска експертиза, което всъщност към момента на издаване на разпореждането
на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО не е приключило с влязло в сила
експертно решение. Като писмено доказателство по делото е прието на първо място
Експертно решение №
90134 от 20.07.2022 година, съобразно което на жалбоподателя е определен 75%
трайно намалена работоспособност. По отношение на това експертно решение е
образувано административно производство, тъй като същото е обжалвано пред
Национална експертна лекарска комисия, която го е отменила и върнала на ТЕЛК за
ново освидетелстване с Експертно решение № 90858 от 08.12.2022 година. При
новото произнасяне от страна на ТЕЛК, с Експертно решение № 90189 от 08.03.2023
година на Г.П.Л. е определен нов размер на трайно намалена работоспособност, а
именно 97%, без чужда помощ /лист 53/. Последното експертно решение по
предвидения за това ред е обжалвано с жалба вх. № 012708 от 14.03.2023 година /
лист 55 /. По делото е представено писмо с изх. № 448 от 17.03.2023 година, от
страна на Регионалната здравна инспекция Перник, което е кредитирано изцяло от
съда и не е оспорено от страните по делото, предвид което е прието за годно
писмено доказателство, от които става ясно, че към датата 17.03.2023 година,
която на практика предшества издаденото разпореждане потвърдено с оспорения
индивидуален административен акт, не е налице вляло в сила експертно решение,
доколкото по отношение на същото има образувано административно производство.
Тоест в настоящият случай сме изправени пред особената
хипотеза на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, съобразно която е определен и
размерът и началната дата на пенсията на жалбоподателя, като спорното в
настоящият случай е именно да се установи дали правилно е бил приложен този
ред, в следствие на установените факти по делото.
Настоящият съдебен състав счита за абсолютно правилни
направените от страна на административния орган изводи за прилагане на
разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО при определяне на размера на пенсията и
нейният начален момент, а изводите за това са следните:
С Разпореждане № ********** от 29.03.2023 година,
издадено от длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е
определена пенсия по реда на чл. 98, ал. 7 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС с начална
дата 02.05.2022 година. Посочено е, че към този момент на лицето е отпусната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, във връзка
с Регламент на Съвета (ЕО) №883 от 2004 година.
Разпоредбата, която урежда датата на отпускане на
пенсията е чл. 94 от КСО, като в нея са обособени самостоятелни хипотези.
Първата от тях касае общо пенсиите и добавките към тях, като обвързва датата на
отпускане на пенсията с определен срок за подаване на заявлението за
пенсиониране от датата на придобиване на правото на пенсиониране. За отпускане
на пенсии за инвалидност обаче е регламентиран специален ред за определяне на
началната дата, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО. Тази
разпоредба е специална по отношение на чл. 94, ал. 1 от КСО и като такава
изключва нейното приложение и предвижда, че извън случаите по ал. 1 пенсията за
инвалидност и/или добавката за чужда помощ се отпускат от датата на подаване на
лицето на заявление – декларация до териториалната експертна лекарска комисия
/ТЕЛК/, но не по – рано от датата на инвалидизиране, съответно от датата на
определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за
пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното
решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по
отношение на правоимащото лице.
С особена важност относно началният момент на отпускане
на пенсията е разпоредбата на чл. 30, ал .3 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, която прокламира, че преосвидетелстването на лицата
трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане се извършва до
изтичане на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване.
Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който
изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно
преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер,
увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ
месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в
месец, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след
това, не по вина на лицето пенсията се възстановява в същия размер, увеличава
се или се намалява или прекратява от срока, до който е била отпусната.
С оглед на така очертаната нормативна рамка, съдът счита,
че правилно в настоящият случай, съобразно Разпореждане № ********** от
29.03.2023 година е определена начална дата – 02.05.2022 година. В настоящият
случай сме изправени пред последната хипотеза на чл. 30, ал. 3 от НПОС, а именно, когато
преосвидетелстването е извършено от месеца, през който изтича срокът, за който
е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се
възстановява в същия размер, увеличава се, намалява или се прекратява от срока,
до който е била отпусната. С Разпореждане № ********** от 04.01.2022 година на
жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване с
начален срок 31.05.2021 година и краен срок 01.05.2022 година.
Преосвидетелстването на лицето е станало с Експертно решение № 90134 от
20.07.2022 година, издадено от ТЕЛК, на практика два месеца след изтичане на
срока, за който е отпусната пенсията. Съобразно изложеното началният срок на
пенсията, определена по реда на чл. 98, ал. 7 от КСО е именно 02.05.2022
година, тоест датата до която е била отпусната пенсията за инвалидност поради
общо заболяване.
От друга страна са правилни изводите на административния
орган и досежно прилагането на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Нормата на
чл. 98, ал. 7 от КСО посочва, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от
председателят на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето,
до влизане в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното
решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява
пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Тоест, за да
бъде приложена тази разпоредба е необходимо да е налице отпусната вече пенсия
за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл. 71 – чл. 79 от КСО, издадено
експертно решение от ТЕЛК или НЕЛК, което към момента на издаване на
разпореждането от страна на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО да е
обжалвано и да не е влязло в сила. Настоящият случай е именно такъв, което се
доказва и от представеното по преписка писмо с изх. № 448 от 17.03.2023 година,
изготвено от страна на директора на РЗИ Перник /лист 57/. В съответствие с
предвиденото в разпоредбата за този срок, през който трае обжалването на
експертното решение до окончателното влизане в сила на такова се отпуска пенсия
за инвалидност, то нейният размер се определя съобразно размерът на социалната
пенсия за старост, която съобразно Постановление № 147 от 01 юли 2022 година е
определена в размер на 247,00 лева месечно от 01.07.2022 година, а до тази дата
е била в размер на 170 лева. С оглед на изложеното правилно е становището на
административния орган и досежно размерът на отпусната пенсията за инвалидност
поради общо заболяване на основание чл. 98, ал. 7 от КСО.
За допълнение, съдът ще посочи, че чрез разпоредбата на
чл. 98, ал. 7 от КСО на
отпускането на пенсията за инвалидност в размер на социалната пенсия при
обжалване на решението на ТЕЛК се цели да бъде обезпечено елементарното жизнено
ниво и потребности на лицето, при забавено произнасяне по обжалването, тъй като
лицето би останало без доход и следва да се осигурят минимални средства за
издръжка на пенсионираното лице до момента, до който решението на НЕЛК,
съответно на съда стане окончателно. В ал. 8 на посочената разпоредба
законодателят е предвидил, че след влизане в сила на решението по ал. 7
пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото,
съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е
определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а
социалната пенсия за инвалидност се определя в размера по чл. 90а, ал. 2 при
определен процент трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто. С оглед
на изложеното приключването на административното производство по оспорване на
експертното решени е предпоставка за определяне на действителния размер на
пенсията за инвалидност поради общо заболяване, която се полага на
жалбоподателя към датата на придобиване право на пенсия, респективно от датата
на която е възобновена или възстановена.
С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че при
издаване на оспорения административен акт правилно е приложена разпоредбата на
чл. 98, ал. 7 от КСО, респективно правилно е определен началния момент и
размерът на отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а така също
и е съобразен с преследвана от закона цел, а именно за времето, в което няма
влязло в сила експертно решение, поради обжалване на същото да бъдат осигурени
средства, които да покрият елементарни жизнени нужди на жалбоподателя. Изложеното
води до извод за липса на отменително основание по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
При тези изводи на съда жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена, респективно оспорения административен
акт е правилен и законосъобразен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото е основателно направеното искане
на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателя следва да му заплати
сумата в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е
Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Л.,
с ЕГН **********,*** против Решение № 630926**** от 11.05.2023 година, издадено
от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-6 от 23.01.2023 година срещу
Разпореждане № 630926****
(прот.№Р01029) от 04.01.2023 година на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.П.Л., с
ЕГН **********, от
с. Д., ул. „***“ № 32 да заплати на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт Перник съдебни разноски в размер на 100 /сто/
лева
РЕШЕНИЕТО може да се обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия: /п/