№ 8730
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110164753 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 347152/31.10.2024
г., подадена по пощата на 28.10.2024 г., от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „П*, представлявано от Изпълнителния
директор Я* чрез процесуален представител: юрк. Е. И.. Съдебен адрес за
получаване на книжа: гр. София , ул. „П*, тел. *, тел. **********,
*****@**********.** срещу Т. Т. С., ЕГН: ********** с адрес: ПК:1000, гр.
София, кв. * която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация, както
следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2876.13 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от
Договор за заем Microcredit № 9012-00053295 от 09.03.2021 г. ведно с
лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (17.11.2024
г.) до окончателното изплащане на вземането;
за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 11283/15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 63301/2023 г. по описа на
СРС.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.03.2021 г. между
„Микро Кредит" АД, като Заемодател и Т. Т. С. като Заемополучател е
сключен Договор за заем Microcredit № 9012-00053295. Твърди се, че с
подписването на договора за заем, като заемът включвал и договорна лихва.
Сочи, че ответникът е извършвал плащания в размер на 390.00 лева. Посочва
размера на дължимата главница, лихва и мораторна лихва за забавено
плащане.
Твърди, че „Микро Кредит" АД е цедирал вземането по договора на
12.03.2021 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *,
с Приложение № 1/20.08.2021 г. Сочи, че ищецът Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, ЕИК * е правоприемник на Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД, ЕИК *, считано от 25.11.2022 г.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подават от името на доверителя ми, е сключен Рамков Договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 12.03.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД
между „Микро Кредит" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, ЕИК *, с Приложение № 1/20.08.2021 г., както
и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на което
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, ЕИК *, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че като цесионер е
упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми длъжника за
извършената цесия.
Твърди, че цесията не е връчена на ответника. Моли исковото молба да
се счита за връчване на цесия.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, като 50 лева по чл.13,
т.2 НЗПП и 300.00 лева по чл.25 НЗПП. Моли делото де се гледа в негово
отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. Депозира молби, с които поддържа исковете. Моли да бъдат
уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК
Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 16123/07.04.2025 г. съдът се е произнесъл за
2
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 48-54 от делото).
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Неоснователно е искането на ищеца по чл.238 ГПК, тъй като искът не е
вероятно основателен, а вероятно неоснователен с оглед приложение на
императивна правна норма и че съдът следи служебно за правата на
потребителите, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
С определение № 16123/07.04.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 48-54 от
делото).
За да бъде уважен иска, ищецът при условията на пълно и гласно доказване, следва да
установи, следните обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание
– главница, договорна лихва, ГЛП, ГПР, неустойка, такси за извънсъдебно събиране на
вземанията
2. предаването на сумата/картата
3. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
4. Процесният договор и вземанията са част от цесията
5. Длъжникът е уведомен за цесията (т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС)
6. срок и падежи на връщане на сумите, дата на падеж – изискуемост на вземането –
настъпил падеж, настъпила предсрочна изискуемост
7. Размера на търсените суми
За да бъде отхвърлен иска, ответникът при насрещно и главно доказване следва да
установи:
плащането на процесните суми
предоставил е обезпечение по заема
Страните не спорят, че между ответника и „МИКРО КРЕДИТ“ АД е сключен договор
за заем Microcredit ) 9012-00053295/09.03.2021 на 09.03.2021 г. Не е спорно, че сумата е в
размер на 3 000.00 лева, която сума е разсрочена на 18 месечна, 18 погасителни вноски.
Падежът бил на 20-то число на месечна, като първият падеж 20.04.2021 г. Не е спорно, че
била начислена такса за усвояване на кредита в размер на 15.00 лева, като усвояването на
3
кредита е било в брой на касите на Изипей.
Не е спорно, че общата сума за получаване била 2 985.00 лева, ГПР – 48.90%, ФГЛП –
40.48 %, погасителната вноска 225.07 лева. Общата сума за погасяване на задължението
била 4 051.26 лева. Не е спорно, че е начислена и договорна лихва. Не е спорно, че
последната вноска по кредита е 20.09.2022 г. Не спори, че е настъпила изискуемостта на
вземанията.
Не е спорно, че е подписан е Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
901200053295 от 09.03.2021г. пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ за срок от 18 месеца
и вноска от 162,60 лв. с 20-то число на изплащане. С този пакет от допълнителни услуги
„Комфорт“ ответникът имал право да разсрочва погасяванията си, да намалява вноската.
Не е спорно, че първоначалният кредитор „МИКРО КРЕДИТ“ АД е прехвърли
процесното вземане на ищеца, като последният е упълномощен да уведоми ответника за
извършената цесия.
Не е спорно, че ищецът е изпратил уведомление за извършената цесия, но същата не
получена от ответника.
Не е спорно, че ответникът е получил цесията с получаване на исковата молба на дата
18.02.2025 г.
С оглед приложение на императивна правна норма по чл.7, ал. 3 ГПК за съда не е
ясно дали договорът е недействителен, на основание чл.11, ал.1 т.10 ЗПК – ясно ли е по
какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в
договора, не е включен пакета от допълнителни услуги (изискания) и такса за усвояване на
заем.
Спорно остава дали клаузата за пакета от допълнителните изисквания е
недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по чл.10а ЗПК и дали с
нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК.
Спорно остава каква сума ищецът е получил от ответника и каква сума ищецът е
изплатил по този договор на ответника.
С определение № 49465/04.12.2025 г., съдът е указал за приложението на
императивна правна норма по чл.7, ал.3 ГПК, както и нищожността на
сделките, съгласно указанията по ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020
на ОСГТК на ВКС.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чието
заключение настоящият съдебен състав напълно кредитира, като пълно,
достоверно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От
заключението се установи, че размерът на шрифта е по-малък от 12 пункта.
Същото е в противоречие на чл.10, ал.1 ЗПК.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира (с изключение на частите по-долу), тъй като е изготвено от
компетентно вещо лице, обосновано и пълно. Установи се, че е начислена
такса усвояване на кредита в размер на 15.00 лева, а общата вноска по услуга
Комфорт била 2 919.60 лева (18 х 162.20). От заключението се установи, че
ГПР на кредита с включената такса за усвояване на кредита и пакета
Комфорт в него е в размер на 249 %. А петкратният размер на законната лихва
към момента на сключване на договора е 50.00 %. Процесната такса Комфорт
и усвояване на кредита не е включена в ГПР. (л…. от делото).
4
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с такса Комфорт и таксата за усвояване на кредита
ищецът, като кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно
чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Включват се
такси, което са елементи от същността на договора – разсрочване, новация,
отсрочване, нов срок и др. Същевременно този пакет Комфорт не е включен в
ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е
включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на
кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят
да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него.
Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1,
т.10-11 ЗПК.
При това положение съдът приема, че към момента на сключване на
договора потребителят не е могъл да разбера действителния ГПР по договора,
което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Освен това действителният ГПР
надвишава определеният от закона размер по чл.19 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че представеният договор за
потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК вр. чл.10,
чл10а, чл.11, ал.1, т.10-11, чл.11 и чл.19 ЗПК. Следва да се обяви за
недействителен. Главният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
След като договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК, то
съгласно чл.23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, т.е. главницата. По делото се установи, от представените писмени
доказателства и експертизата, че чистата сума, която ответникът е получил е
2 985.00 лева, а ищецът е платил общо по договора 1390.00 лева. При това
положение разликата, която ответникът не е заплатил, а е дължима
представлява сумата 1595.00 лева.
За тази част от иска следва да се уважи. В останалата искът е
неоснователен и недоказан.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски,
пропорционално на уважена, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По заповедното
Съгласно списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира разноски в размер
на 107.53 лева за държавна такса и юрисконсулт. За същите е представено
доказателство. С оглед уважената част от иска, ищецът има право на разноски
в размер на 59.63 лева (107.53 х 1595/2876.13).
Т. Т. С., ЕГН: ********** с адрес: ПК:1000, гр. София, кв. Л* следва да
бъде осъден да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
5
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1527, ул. „П* сумата от 59.63 лева (петдесет и девет лева и шестдесет и
три стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 63301/2023 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По исковото производство
Ищецът претендира 57.53 лева държавна такса и 1300.00 лева разноски.
Същият претендира разноски по чл.78, ал.7 ГПК в размер на 350.00 лева.
Съгласно чл.25 НЗПП възнаграждението е от 100 до 360.00 лева. Нормата е
императивна и съдът следи за нейното приложение, тъй като е от
юрисдикцията на съда да определи това юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изключително ниската фактическа и правна сложност, липса на редовна
активност у страна на ищеца, неявяването му в зала, както и недопустимата му
искова молба, тъй като не знае за какво е издадена заповед за изпълнение и
какви са пределите й, то възнаграждението следва да бъде определен в
минимален размер, а именно 100.00 лева.
Общият размер разноски са 1457.53 лева. С оглед уважената част от
иска, ищецът има право на разноски в размер на 808.29 лева (1457.53 х
1595/2876.13).
Т. Т. С., ЕГН: ********** с адрес: ПК:1000, гр. София, кв. Л* следва да
бъде осъден да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1527, ул. „П* сумата от 808.29 лева (осемстотин и осем лева и
двадесет и девет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 64753/2024
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „П*, представлявано
от Изпълнителния директор Я* чрез процесуален представител: юрк. Е. И..
Съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София , ул. „П*, тел. *, тел.
**********, *****@**********.** срещу Т. Т. С., ЕГН: ********** с адрес:
ПК:1000, гр. София, кв. Л*, положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр.
чл. 240, ал.1 ЗЗД, че Т. Т. С., ЕГН: ********** дължи на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: * сумата в
размер на 1595.00 лева (хиляда петстотин деветдесет и пет лева)
представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за заем
Microcredit № 9012-00053295 от 09.03.2021 г. ведно с лихвата за забава от
датата на подаване на заявлението в съда (17.11.2024 г.) до окончателното
изплащане на вземането; за която сума има издадена Заповед за изпълнение на
6
парично задължение по чл.410 ГПК № 11283/15.04.2024 г. по ч. гр. д. №
63301/2023 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1595.00
лева до пълния претендиран размер от 2876.13 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Т. Т. С., ЕГН: ********** с адрес: ПК:1000, гр. София, кв. Л*
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „П*
сумата от 59.63 лева (петдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 63301/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Т. С., ЕГН: ********** с адрес: ПК:1000, гр. София, кв. Л*
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1527, ул. „П* сумата от 808.29 лева (осемстотин и осем лева и
двадесет и девет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 64753/2024
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7