№ 750
гр. Варна, 10.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000546 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Скания Файнанс
България“ ЕООД със седалище гр.София срещу решение № 260040 от
09.05.2022г. по търг.дело № 428/19г. по описа на Варненски окръжен съд, в
частта му, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу „ЗС –
Механизация“ ЕООД, „Девня Трейд“ ООД и НАП искове на основание чл.439
ал.1 от ГПК, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи на „ЗС -
Механизация“ ЕООД разликата над 66 851.65лв. до 120 455.21лв. – вземане
за законна лихва върху сума в общ размер на 181 292.22лв., събрана по ИД №
20107180400566, което вземане се претендира от „ЗС – Механизация ЕООД
въз основа на обратен изпълнителен лист № 219 от 22.04.2016г., издаден по
търг.дело № 2329/11г. на ВОС; разликата над 1 592.23лв. до 2 500лв.,
адвокатско хонорар по ИД № 20187810400949, претендирани разноски от
взискателя „ЗС – Механизация“ ЕООД и разликата над 4 904.22лв. до
7 705.08лв.- такси по ИД № 20187810400949 с взискател „ЗС – Механизация“
ЕООД, както и е осъдено да заплати направени по делото разноски на „Девня
Трейд“ ООД в размер на 3 509.08лв.
Твърди че решението в обжалваните му части е неправилно тъй като е
необосновано и поради нарушения на материалния закон.
Оспорва извода на съда за датата – 19.03.2015г., когато е настъпил
погасителния ефект на прихващането, на която дата е издаден обратният
1
изпълнителен лист № 2707/2015г., издаден по ч.гр.дело № 159948/10г. Твърди
че този извод не намира основание в закона. Излага, че съгласно т.1 на
тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/13г. на ОСГТК
на ВКС при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни
вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който
прихващането е възможно да се осъществи т.е. когато активното вземане е
било изискуемо, а пасивното поне изпълняемо. Кога е настъпила
ликвидността е без значение. Излага че спорното вземане по процесния
обратен изпълнителен лист е било изискуемо от датата на влизане в сила на
определение № 5532 от 09.12.2011г. по търг.дело № 2329/11г. по отношение
на „ЗС – Механизация“ ЕООД, която дата е установена от
първоинстанционния съд от извършена служебна справка и същата е
07.05.2012г. с влизане в сила на разпореждане за връщане на частна жалба на
„ЗС – Механизация“ ЕООД срещу прекратителното определение. Твърди че
първоинстанционният съд погрешно е приел, че законната лихва върху
сумата от 181 292.22лв. е следвало да се начислява считано от датата на
събирането на всяка сума по изпълнителното дело до 19.03.20105г., а не до
07.05.2012г., когато съгласно задължителните разяснения на посоченото
тълкувателно решение е настъпил погасителния ефект на прихващането,
поради което и считано от тази дата е следвало да се начислява лихва върху
остатъка от погасената главница, предмет на обратен изпълнителен лист №
2707/2015г. по ч.гр.дело № 15994/10г. на ВРС.
Оспорва извода на съда, че процесните вземания не са погасени по
давност. Твърди че след като определението за прекратяване по търг.дело №
2329/11г. е влязло в законна сила на 07.05.2012г. от тази дата ответникът има
възможност да поиска издаване на обратен изпълнителен лист. Твърди че
съдът необосновано е приел, че с подаване на молбата за издаване на
изпълнителен лист на 20.03.2015г. давността е прекъсната по аргумент на
чл.116 б.Б от ЗЗД, както и че от датата на влизане в сила на разпореждането за
издаване на обратен изпълнителен лист – 19.04.2016г. започва да тече нова
давност, която е петгодишна. Твърди че основанията за спиране и прекъсване
на давността не могат да се прилагат разширително. Позовава се на мотивите
по т.3 на тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълк.дело № 5/15г. на
ОСГТК и твърди че производството по издаване на изпълнителен лист въз
основа на регламентираните в чл.404 т.1 от ГПК изпълнителни основания е
2
регламентирано в чл.405 – чл.408 от ГПК и производството по издаване на
изпълнителен лист е друго, различно от исковото. Твърди че при произнасяне
по молба за издаване на изпълнителен лист не се дава разрешение на
материалноправен спор, а се разрешава процесуален въпрос, свързан с
наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на
който се иска издаване изпълнителен лист. Постановеният от съда акт е
разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо. Поради което и
твърди че нито подаването на молба за издаване на обратен изпълнителен
лист, нито съдебният акт въз основа на който това искане е уважено прекъсва
давността на основание чл.116 от ЗЗД. Твърди че разпореждането за издаване
на изпълнителен лист не удължава срока на погасителната давност относно
изпълняемото право съобразно чл.117 от ЗЗД. Твърди че в случая не може да
се приеме, че с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, респ.с
издаването на разпореждане за издаването му, давността е прекъсната и
удължена. Твърди че за станалите изискуеми на 07.05.2012г. вземания на „ЗС
– Механизация“ ЕООД е започнала да тече кратката тригодишна давност и
същата е прекъсната едва на 18.12.208г. с налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника „Скания Файнанс България“ ЕООД, поради
което и възражението за погасяване по давност е основателно.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му отхвърлителни части
и да постанови друго, с което исковете да бъдат уважен изцяло. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „ЗС – Механизация“ ЕООД в срока по чл.263 ал.1
от ГПК не е депозирала писмен отговор.
Въззиваемата страна „Девня Трейд“ ООД в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира направените за въззивно обжалване разноски.
Въззиваемата страна НАП - Варна в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е
депозирала писмен отговор.
Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от
първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени
от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 10.01.2023г. от 14 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4