Решение по дело №9803/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2906
Дата: 14 май 2025 г.
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20241100109803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2906
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100109803 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19, срещу И.
И. Г., с ЕГН:********** и адрес: гр. София. кв. *********, с която по реда на чл.422, вр.
чл.417, ал.1 ГПК, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
1.сумата от 37 919,41 лв., представляваща дължима главница по Договор за текущо
потребление от 03.11.2020г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
21.12.2023 г. до погасяване на задължението
2.сумата от 2 368,61 лв., представляваща- договорна лихва за период от 23.11.2022г.
до 19.11.2023 г.:
3.сумата от 254,52 лв., представляваща обезщетение за забава до датата на настъпване
на изискуемост за период от 23.11.2022г. до 19.11.2023 г.:
4.сумата от 414,59 лв., представляваща обезщетение за забава след настъпване на
изискуемостта за период от 20.11.2023 г. до 20.12.2023г.;
5. сумата от 120 лв. - разходи при изискуем кредит;
за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК №4223/02.02.2024г. и изпълнителен лист по ч.г.д.№71025/2023г. на СРС.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за текущо потребление от
03.11.2020г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в
1
размер 45 000 лева /четиридесет и пет хиляди лева/, със срок за издължаване 120 месеца до
дата на краен падеж на 03.11.2030г.
Кредитът е изцяло усвоен на 03.11.2020г. по разплащателна сметка на
кредитополучателя. посочена в договора за кредит. 'За предоставянето на кредита страните
са се договорили, че кредитополучателя заплаща възнаградителна лихва с преференциален
променлив лихвен процент в размер 5.85 % годишно или 0,02 % на ден.
Ответникът е изпаднал в забава в плащанията на месечните погасителни вноски
повече от 90 дни /поне 4 броя от дължимите погасителни вноски/, поради което на
20.11.2023г. и на основание чл. 16.1 и чл. 16.2 от Общите условия за предоставяне на кредит
за текущо потребление към Договора за кредит Банката е упражнила правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем, след надлежно връчване на покана- уведомление за
предсрочна изискуемост до И. И. Г..
При условие, че съдът намери, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно
на ответника, то ищецът заявява, че с процесната искова молба обявява предсрочната
изискуемост по процесния договор за кредит в размер на пълния му неизплатен остатък.
В законоустановения срок ответникът И. И. Г., чрез своя процесуален представител
адв. Р. П. е подал отговор, с който е изразил становище, че исковете са допустими, но
оспорва исковете по основание и размер, поради което иска отхвърлянето им като
неоснователни.
Ответникът оспорва всички представени с ИМ доказателства, като твърди, че в
правния мир не съществуват документи със съдържание, като представените копия. На
основание чл.183 ГПК иска задължаване на ищеца да представи оригиналите на всички
документи представени с исковата молба, като при неизпълнение се иска изключването им
от доказателствата по делото.
Ответникът оспорва да му е връчвано уведомление за предсрочна изискуемост на
задълженията по процесния договор за кредит. На основание чл.183 ГПК се иска
задължаване на ищеца да представи оригиналите на документите, свързани с връчване на
уведомлението.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
По реда на чл.422, вр.чл.415, вр. чл.417 ГПК, са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.86 ЗЗД, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №4223/02.02.2024г.
и изпълнителен лист по ч.г.д.№71025/2023г. на СРС, поради което и съдът намира, че
производството е допустимо.
2
По основателността:
За да бъдат уважени процесните искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1.валидно облигационно правоотношение по договор за кредит/заем;
2. предаването на заемната сума на заемополучателя;
3. изпадане на ответника в забава;
4. надлежно обявяване на кредите за предсрочно изискуем и уведомяването на
длъжника;
По делото е безспорно установено, че между страните е сключен Договор за текущо
потребление от 03.11.2020г., по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер 45 000 лева /четиридесет и пет хиляди лева/, със срок за
издължаване 120 месеца до дата на краен падеж на 03.11.2030г. Към договора е приложен и
подробен погасителен план, в който са посочени падеж и размер на обща месечна вноска,
главница и лихва, застраховка и остатък
Страните са договорили, че кредитополучателят заплаща възнаградителна лихва с
преференциален променлив лихвен процент в размер 5.85 % годишно или 0,02 % на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2
години“ 0.130 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5,720 % при изпълнение на Условията по програма
ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към Договора.
Кредитополучателят се е съгласил, че при нарушаване на Условията губи правото си да
ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,
чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, до който може
да достигне лихвеният процент в резултата на неизпълнение на Условията, е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на референтния
лихвен процент към съответ ната дата и фиксирана стандарта надбавка в размер на 13.32 %.
За падежна дата е определено 23-то число на месеца.
Видно от заключението по СИЕ на в.л.Д. Г., неоспорено от страните, на 03.11.2020г.
ответникът е усвоил изцяло сумата от 45 000лв. по разплащателна сметка в лева с IBAN:
********* с титуляр И. И. Г..
Видно от заключението по СИЕ на в.л.Д. Г., неоспорено от страните, по процесният
договор за кредит ответникът е погасил сумата от общо 12 296,26 лева, от които сумата от 11
896.07 лева е постъпила преди 21.12.2023г., а сумата от 400,19лева е постъпила след
21.12.2023г.
Последното плащане по договора до датата на заявлението е извършено от ответника
на 19.07.2023г. в размер на 4,39 лева.
3
Общата погасена главница е в размер на 7080,59лв., като останалата неплатена
главница е в общ размер на 37 919,41лв. Неплатената главница е образувана от сбора на
сумата от 34 195,83 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, и сумата от 3
723,58 лева, представяваща главница по 12 броя падежирали и просрочени месечни вноски
за периода 23.11.2022 г. - 20.12.2023 г.;
Видно от заключението по СИЕ неплатена възнаградителна лихва в обш размер на 2
368.61 лева за периода от 23.11.2022 г. до 19.11.2023 г. е образувана от сумата от 2 203,09
лева по 12 броя падежирали месечни вноски за периода от 23.11.2022 г. до 23.10.2023
г. и сумата от 165,52 лева начислена лихва за 27 дни за периода от 23.10.2022 г. до
19.11.2023г.
Видно от заключението по СИЕ ответникът не е платил сумата от 254,52 лв.,
представляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за период от
23.11.2022г. до 19.11.2023 г., както и сумата от 414,59 лв., представляваща обезщетение за
забава след настъпване на изискуемостта за период от 20.11.2023 г. до 20.12.2023г.;
Видно от заключението по СИЕ ответникът не е платил и сумата от 120 лв.,
представляваща разходи при предсрочно изискуем кредит.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно
правоотношение по Договор за текущо потребление от 03.11.2020г., сключен между страните
по делото.
Ответникът е физическо лице, на което по силата на сключения с банката договор е
предоставен банков кредит. Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се
установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност от страна на ответника, поради което същият има качеството на потребител по см.
на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ищец съответно се явява търговец по см. на пар. 13,
т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответника са приложими разпоредбите за защита на
потребителите в същия закон
Видно от заключението по СИЕ на вещото лице Г., неоспорено от страните, банковата
сметка на ответника е заверена на 03.11.2020г., като същият е усвоил изцяло сумата от 45
000лв. по разплащателна сметка в лева с IBAN: ********* с титуляр И. И. Г..
Ответникът е заплатил по процесния договор суми общо в размер на общо 12 296,26
лева, като последното плащане по договора до датата на заявлението е извършено от
ответника на 19.07.2023г.
Предвид неизпълнението на договорните задължения от страна на
кредитополучателя, Банката е упражнила надлежно правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем, за което е уведомила ответника с покана- уведомление, което е
връчено лично от ответника на 20.11.2023г. /л.17 и сл. от делото/. Писмото- уведомление е
връчено от ЧСИ чрез работодателя на ответника. По делото е извършена и констатация с
4
оригиналите на приложените по делото ксерокопия на документи.
Предвид гореизложеното ищецът е отразил счетоводно началната дата на
предсрочната изискуемост, считано от 20.11.2023г.
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит, уредена в нормите на
чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се
нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане па
предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски, какъвто е процесния случай. Уговорената
в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му. В този смисъл е и Тълкувателно решение от
27.03.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид заключението по СИЕ на вещото лице Д. Г., неоспорено от страните, съдът
намира, че ищецът е доказал, че ответникът му дължи процесните суми, поради което и
исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.Възражението на ответника, че не съществуват оригинали на документите,
приложени като доказателства към исковата молба, е опровергано. В о.с.з. на СГС от
29.04.2025г. е извършена констатация, от която е видно, че представените към исковата
молба ксерокопия на документи съответстват на оригиналите.
2.Възражението на ответника, че не са налице всички предпоставки за обявяване на
предсрочна изискуемост е недоказано. Налице са обективните предпоставки за обявяване на
предсрочната изискуемост, уговорени в договор на основание чл. 16.1 и чл. 16.2 от Общите
условия за предоставяне на кредит за текущо потребление към Договора за кредит, а
именно: просрочие с повече от 90 дни на плащания по договора и връчване от ищеца на
уведомление- покана за предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът присъжда направените разноски както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 2593,10лв., представляваща направени в
заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, юрисконсултско
5
възнаграждение и експертиза.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове предявени по реда на чл.422, вр.чл.415,
вр. чл.417 ГПК, от БАНКА ДСК АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Московска“, № 19, срещу И. И. Г., с ЕГН:********** и адрес: гр. София. кв.
*********, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, вр. чл.86 ЗЗД, сумата от 37 919,41 лв., представляваща дължима главница по
Договор за текущо потребление от 03.11.2020г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 21.12.2023г. до погасяване на задължението; сумата от 2 368,61 лв.,
представляваща- договорна лихва за период от 23.11.2022г. до 19.11.2023г.; сумата от 254,52
лв., представляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за
период от 23.11.2022г. до 19.11.2023г.; сумата от 414,59 лв., представляваща обезщетение за
забава след настъпване на изискуемостта за период от 20.11.2023г. до 20.12.2023г.; сумата от
120 лв. - разходи при изискуем кредит, за които суми са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК №4223/02.02.2024г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№71025/2023г. на СРС.
ОСЪЖДА И. И. Г., с ЕГН:********** и адрес: гр. София. кв. *********, да заплати
на БАНКА ДСК АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“, № 19, сумата от 2593,10лв., представляваща направени в заповедното и
исковото производства разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.гр.д.№71025/2023г. на СРС да бъде върнато на
съответния състав на СРС, като към делото се приложи и препис от настоящето решение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6