Р Е Ш Е Н И Е
С., 05.02.
2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на пети ноември през две
хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 7334 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск на Л.Б.Х., предявен чрез адвокат К.Н. от
САК против З. „Л.И.” АД, с правно основание
чл.226 ал.1 от КЗ(отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 30 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
ПТП на 25.12.2011 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 25.12.2011 г.,
около 18 часа, се е намирала на тротоара на кръстовището на ул. „ М.Б.“
и ул. „ С.В.“ в гр. С., когато била ударена от лек автомобил марка „Опел“,
модел „Омега“ с рег. № ****, управляван от П.Б.П., движещ се по ул. „ М.Б.“ в
посока от ул. „О.“ към ул. „ Б.И.“.
Твърди, че в резултат от описаното ПТП е претърпяла следните травматични
увреждания: сътресение на мозъка, контузия и охлузване в челната лява област на
главата с голям белег, охлузване на носа с белег, спукване и навяхване в
областта на десния глезен, имала силно главоболие и и се гадело. Поддържа, че с
описаните травми и били причинени иЗ.лючителни болки и страдания, които търпи и
към момента и ще продължава да търпи в бъдеще.
Излага, че към момента на настъпване на ПТП за посочения лек автомобил е
бил налице валиден застрахователен за риска „гражданска отговорност“ при
ответното дружество, предвид което следва да се ангажира неговата отговорност
за обезщетяване на причинените вреди на основание чл. 226 от КЗ(отм.)
Ангажира доказателства и претендира разноски.
Ответникът З. ”Л.И.” АД не оспорва наличието на валиден застрахователен
договор по отношение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № ****
към момента на настъпване на ПТП, но оспорва предявения иск по основание и
размер, като твърди, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП не отговаря
на действителността и в частност намира, че ищцата всъщност се е намирала на
пътното платно при настъпването на удара с автомобила. Оспорва и вида и
медико-биологичния характер на твърдените травматични увреждания. Евентуално
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, като твърди,
че същата е пресичала на необозначено за целта място и без да се съобрази с
конкретната пътна обстановка и интензивността на движението, представляващо
нарушение на чл. 113 от ЗДвП( „При пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила:1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят
с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение;…..), както и че е извършила нарушение на чл. 114 от ЗДвП(„На
пешеходците е забранено:1. да навлизат внезапно на платното за движение;2. да
пресичат платното за движение при ограничена видимост;3. да извършват търговия
и услуги на платното за движение“). Оспорва и претенцията за лихва, като
намира, че отговорността му за забава възниква по правилото на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, а именно едва след покана.
Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан като претендира
направените по делото разноски.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а е видно и от представения констативен
протокол от 25.12.2011 г., че на
25.12.2011 г. водачът П.Б.П., е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“
с рег. № **** по ул. „ М.Б.“ с посока от ул. „ О.“ към ул. „Б.И.“ и в района на
кръстовището с ул. „С.В.“ е осъществил ПТП с пресичащата пътното платно
пешеходка Л.Б.Х..
Представено е и постановление за прекратяване на наказателното производство
за процесното ПТП срещу П.П. на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, което няма обвързваща сила спрямо
настоящия съд на основание чл. 300 от ГПК.
Безспорно е наличието валиден застрахователен договор за посочения лек
автомобил при ответното застрахователно дружество към момента на настъпване на
ПТП. Това се потвърждава и от представеното копие на застрахователна полица,
находящо се на стр.28 от делото.
По делото е изслушана съдебно автотехническа експертиза, съобразно която лекият
автомобил се е движил по ул. „ М.Б.“ в посока от кв. „ О.“ към кв. „ Б.“, със
скорост от около 48 км.ч. Предвид причинените травми на ищцата и щетите по
автомобила се приема, че към момента на удара същата е пресичала ул. „ М.Б.“ в
посока от дясно наляво, около началото на спирачните следи показани на
приложената схема( преди или в самото начало на спирачните следи). Последните
започват от мястото на мисловното продължение на тротоара на ул. „С.В.“, която
се пресича в кръстовището с ул. „ М.Б.“. Ищцата не се е намирала на тротоара.На мястото
на пресичането няма изрично обозначена пешеходна пътека, а само пътна
маркировка разделяща платното за двупосочно движение. Изрично очертана
пешеходна пътека тип „зебра“ има на около 21.60 м. след кръстовището т.е. след
мястото на удара.При движение на лекия автомобил със скорост от 48 км.ч.,
водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходката и да не допусне
настъпването на ПТП при положение, че същата се е движила с бавен ход, спокоен
ход или бърз ход, но не и ако се е придвижвала със спокойно или бързо тичане.
Свидетелят К.В., майка на ищцата, установи с показанията си, че на
25.12.2011 г. двете с дъщеря й отивали към кв. С. и искали да хванат такси. Тя
изпратила дъщеря си да и купи цигари и така се оказали едната от едната страна
на улицата, а другата от другата, една срещу друга на кръстовището, когато
свидетелката извикала ищцата да се върне при нея. В този момент от посоката на
кв. О. се приближавали „леки фарове“, ищцата се обърнала в посока да пресече
улицата, но изчаквала на тротоара да премине колата. В същото време посочва, че колата е ударила
дъщеря й на улицата, в близост до тротоара, на който е била. Следващото, което
свидетелката е видяла е как дъщеря и пада, след което била в безсъзнание.
Свидетелката изложи и че на мястото, на което е настъпило ПТП е било тъмно,
не е валял нито сняг, нито дъжд, нямало и мъгла, но имало малко сняг по
платното. Дъщеря и била облечена в светли дрехи(бели връхни)
Към настоящия момент ищцата изпитвала болки при белега, който има на
главата, а също така има и белег на десния крак, който я боли при преумора.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която се твърди, че
ищцата се е намирала на тротоара към момента на удара от лекия автомобил,
доколкото те противоречат на обективно даденото, компетентно мнение на
експерта, което съдът кредитира, а както и защото самите показания съдържат
вътрешно противоречие – в един момент свидетелят излага, че ищцата е била на
тротоара, а в следващия, че е била ударена близо до него на пътното платно.
По делото е разпитана като свидетел майката на водача на процесния лек
автомобил Д.Л.К., която установи с показанията си, че към момента на настъпване
на ПТП се е возела в увреждащия лек автомобил на предната дясна седалка. В един
момент видяла силует, който тичал и скочил на стъклото, идвал от една глуха
улица. Ударът настъпил преди пешеходна пътека, която се намирала на около 20
метра след това. Към момента на удара на мястото било много тъмно и валяло леко
сняг, но на платното нямало сняг. В следващия момент свидетелката излага, че е
видяла пешеходката едИ.твено в момента на удара с автомобила.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля, в частта, в която се твърди,
че ищцата е тичала към пътното платно и е скочила върху стъклото на автомобила,
доколкото те съдържат явно противоречие – в един момент се твърди, че
свидетелката е видяла ищцата още преди ПТП да тича към платното, а в следващия,
че я е видяла едва при удара с колата. Освен това съдът отчита и наличието на
заинтересованост на този свидетел от изхода на спора, доколкото той е майка на
водача на увреждащия автомобил.
По отношение на съдържащото се в показанията на свидетелите противоречие по
отношение на атмосферните условия, съдът приема, че към момента на ПТП или не е
валяло сняг изобщо, или и да е валяло, не е затруднявало видимостта доколкото е
било иЗ.лючително леко. Предвид това не е била налице намалена видимост.
От приетата и неоспорена съдебно медицИ.ка експертиза се установи, че в
причинно –следствена връЗ.а с процесното ПТП ищцата е получила комоцио церебри
(мозъчно сътресение), при което липсват промени на мозъка, контузия и
екскориация на лявата фронтална част на черепа, ръЗ.ъсноконтузна рана на носа,
като последните две са и причинили физически болки и страдания. По отношение на
останалите оплаквания на ищцата, изложени в исковата молба, няма доказателства
те да са настъпили, както и не може да се заключи дали към настоящия момент
здравето и е възстановено и дали изпитва все още последиците от нараняването,
тъй като не са представени никакви медицИ.ки данни за това.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ(отм.) увреденият има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане, тъй като
при управление на лекия автомобил водачът П.П. е нарушил правилото на чл. 20,
ал.2 ЗДвП ,че водачите са длъжни да
съобразяват
скоростта на движението с атмосферните условия и с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие и това на чл. 119, ал.1 ЗДвП ,че при приближаване
към пешеходна пътека водачът е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. В тази връзка съдът приема, че пешеходката се е
предвижвала с бавен, спокоен или бърз ход и изключва възможността тя да е
тичала към платното за движение, доколкото това не се подкрепя от събраните и
обсъдени горе доказателства по делото. Това, заедно с факта, че същата е
пресичала по мисленото продължение на тротоара, находящ се на ул. „С.В.“, което
съобразно пар.6, т. 54 от ДР на ЗДвП е пешеходна пътека (последното установено
от експертизата посредством следите от спирачен път и мястото на удара, както и
от представените схеми), означава, че същата се явява предвидимо препятствие.
Пешеходката е била и в полето на видимост на водача, облечена със светли дрехи
и при избраната скорост на движение, той е имал възможност да предотврати
удара. Освен това водачът е бил длъжен да пропусне пешеходката, която се намира
на пешеходната пътека.
Установи се и че към момента на настъпване на процесното ПТП за лек
автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег. № **** е бил налице валиден
застрахователен договор по риска „гражданска отговорност“, сключен с ответното
застрахователно дружество.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът взе предвид характера и степента на увреждането, както и
заключението на експерта, че няма данни ищцата да е имала дълъг или болезнен
възстановителен период, остатъчни белези, или други усложнения, както и факта,
че здравето и е възстановено напълно. С оглед на това, като съобрази и
социално- икономическите условия в страната и принципа, че обезщетението може
да служи едИ.твено за репариране на причинените вреди, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетение е 7 000 лв.
Във връзка с определянето на размера на обезщетението следва да бъде
разгледано направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата чрез нарушаване на разпоредбите на чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП. От приетите по делото експертизи и останалите събрани и обсъдени горе
доказателства се установи, че ищцата е пресичала пътното платно по пешеходна
пътека на основание пар. 6, т. 54 от ДР на ЗДвП, като не е изскочила внезапно
пред автомобила, доколкото същата не е тичала, а се е движила със спокоен, бърз
или бавен ход, в рамките на осветеното поле на автомобила, със светли дрехи и
водачът е следвало да я възприеме, ако бе положил дължимото внимание при
приближаване на пешеходна пътека.
С оглед приетото съдът намира, че възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
Над уважения размер до претендирания такъв от 30 000 лв. искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
По претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение:
Определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от
25.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като съображенията за това
са следните: Разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД предвижда, че при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД същият дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Правилото на чл. 223 от КЗ(отм.)
предвижда, че застрахователят трябва да обезщети изцяло всички вреди, които са причинени от
прекия деликвент на увреденото лице следователно
той дължи законова лихва от датата на увреждането, така както би дължал лихви и
прекия причинител на вредата. Правилото на чл.223, ал. 2 във вр. с чл.224, ал.1
от КЗ не е приложимо в конкретния случай, тъй като същото е относимо
досежно регресните права на
застрахователя срещу прекия делинквент. Неприложимо е и правилото на чл.84, ал.
2 от ЗЗД, тъй като правилата на КЗ се явяват специални спрямо тези на ЗЗД.
По разноските:
Съобразно този изход на делото
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца –адвокат К.Н.
от САК сумата от 680 лв. за адвокатско възнаграждение, а ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 1220 лв. юрисконсултско възнаграждение и 134 лв.
деловодни разноски. Предвид определянето на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38 от ЗА въз основа на
посочения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения възражението за
прекомерност, направено от ответната страна е неоснователно.
Ответникът следва да заплати и сумата от 280 лв. държавна такса и 93 лв.
деловодни разноски по сметка на СГС на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес: *** да заплати на Л.Б.Х., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** чрез адвокат К.И.Н. от САК сумата от 7 000 лв., обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.12.2011 г., ведно със законната
лихва от 25.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес: *** да заплати на адвокат К.И.Н. от САК сумата
от 680 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА вр.с чл. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес: *** да заплати по сметка на СГС сумите от
280 лв. държавна такса и 93 лв. деловодни разноски на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Б.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адвокат К.И.Н. от САК
да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес: *** сумата от 1220
лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК и 134 лв.
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: