Р Е Ш Е Н И Е №31
гр. Пловдив, 28.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХVІІІ
състав, в публичното заседание на
единадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ИРЕНА ПИСОВА
при секретаря Е.Б.
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 259/2010 год. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 29 от
ЗТърг.Р; ичл.124, ал.4 от ГПК във вр. с чл.26 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че
1. съгл. решение №
8263/21.12.2006 год. по ф.д. № 80/1993 год. касаещо регистрацията на ответника
като ТД и промените извършвани с него, в ТР са вписани обстоятелства, които не
са съществували към тази дата, защото: решението за вписване на тези
обстоятелства се основава на волеизявление на Министъра на икономиката и
енергетиката изразено в Протокол № РД-21-325/18.12.2006 год. в качеството му на
представляващ Държавата, като едноличен собственик – акционер на капитала на
отв. АД; Държавата е била единствен акционер в отв. АД до 17.07.2002 год. След
тази дата акционери в същото освен нея са станали физическите лица, придобили
акции, като обезщетение по реституционни закони, съгл. Споразуменията на л.125 и сл., в т.ч. и
тези за които се отнася влязлото в сила
решение № 11 949/27.12.2002 год. по адм. д. № 4595/2002 год. на ВАС.
С
оглед на това към датата на атакуваното решение ответникът де факто не е бил
ЕАД с държавно участие, а – АД, с акции разпределени между акционери –
държавата и ФЛ – реституенти.
Следователно атакуваното решение е следвало да се основава на валидни
решения, взети от ОСА, а не на
волеизявленията само на един акционер – Държавата, какъвто е цитирания
Протокол;
2.
волеизявленията, материализирани в Протокол № РД-21-325/18.12.2006 год. са
нищожни като противоречащи на закона и поради невъзможен предмет - чл.26 от ЗЗД;
3.
несъществуващо е обстоятелството вписано в ТР с решение № 2494/23.03.2007 год.
по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС, а именно увеличение капитала на ответното АД от
43 086 833 лв. на 56 256 550 лв., чрез издаване на
13 169 717 бр. обикновени безналични акции с право на глас с
номинална стойност 1 лв., като увеличението се извършва чрез парична и
непарична вноска на „ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ” АД и непарична вноска на Държавата
и
4.
е нищожно решението на ОСА на ответника проведено на 15.03.2007 год. за
увеличаване на капитала му от
43 086 833 лв. на 56 256 550 лв.
Поради това моли съда: да признае, че с Решение № 8263/21.12.2006 год.
по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС изцяло и с Решение № 2494/23.03.2007 по
ф.д. № 80/1993 год. на ПОС, в частта му за увеличаване капитала на
ответното АД от 43 086 833 лв. на 56 256 550 лв., чрез
издаване на 13 169 717 бр. обикновени безналични акции с право на
глас с номинална стойност 1 лв., като увеличението се извършва чрез парична и
непарична вноска на „ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ” АД и непарична вноска на Държавата в ТР
при АВ са вписани несъществуващи обстоятелства;
да
установи нищожността на всички волеизявления на Министъра на икономиката и
енергетиката съдържащи се в Протокол № РД-21-325/118.12.2006 год. и
да
установи нищожността на решението на ОСА на ответника от 15.03.2007 год. за увеличаване на капитала му от
43 086 833 лв. на 56 256 550 лв.,
ведно с всички направени разноски, в т.ч. и за ползване на правни услуги.
Ответникът АД не признава исковете. Повторно прави възражение за
недопустимост на същите, като развива доводи, за заобикаляне на ТЗ и
Тълкувателно решение № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. По същество моли те да се
отхвърлят ведно с направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд като прецени доказателствата по делото, намира
за установено следното:
По
възражението за недопустимост на исковете:
В
определението си по реда на чл.374 от ГПК съдът изложи съображения относно
допустимостта на исковете. Тук допълва следното:
С
оглед първоначалната искова молба и конкретизиращата я такава на л.147 по
делото исковете са предявени от държавата в качеството й на акционер в
ответното АД. Съгл. дадената правна квалификация в цитираното определение,
доклада по делото както и с оглед представената от ищеца писмена защита,
предявени са както следва: два иска на осн. чл.29 от ЗТърг.Р; иск на осн.
чл.124, ал.4 от ГПК във вр. с чл.26,
ал.1 и 2 от ЗЗД за нищожност на решение на едноличния собственик на капитала на
АД, какъвто е цитирания по-горе Протокол - заместващ решение на ОСА и иск на
осн.чл.124, ал.1 от ГПК за частична нищожност на решение на ОСА на отв.АД.
В
чл.29 от ЗТърг.Р е посочено, че искът може да се предяви от всяко лице,
което има правен интерес да се защити
срещу несъществуването на вписано обстоятелство. Това означава, че лицата имащи
качеството на акционер наред с лицата, които не притежават това качество са
активно легитимирани да предявят иска.
Относно исковете - по чл. 124, ал.1 от ГПК касателно решението на
Министъра на икономиката и енергетиката по цитирания Протокол и по чл.124, ал.4, изр.1 от ГПК касателно
решение на ОСА от 15.03.2006 год., за тях се прилагат т.1 и т.2, изр.1 на Тълкувателно
решение № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС и мотивите към тях.
Поради това всеки един от постановените искове е допустим на горните
основания.
По
основателността на исковете:
1. по чл.29 от ЗТърг.Р за установяване несъществуването на
обстоятелствата вписани в ТР на осн. Решение № 8263/21.12.2006 год. по ф.д. №
80/1993 год. на ПОС л.67 по делото :
От служебната справка по ф.д. № 80/1993 год. се установява, че ответното
АД се явява правоприемник на образуваната съгл. Заповед № 200/3.12.1990
год. на Министърът на икономиката и планирането по реда на Указ 56/1989 год.
държавна фирма „Пловдивски панаир”, със
седалище гр. Пловдив – вписана в Регистъра на държавните фирми с
Решение № 14099/17.12.1990 год. хо гр.д.
№ 13 862/1990 год. на ПОС.
На осн. ЗППДОбП /обн. в Д.В. бр.38/8.05.1992
год. и отм. в Д.В. бр.28/19.03.2002
год./ и съгл. Разпореждане №142/30.12.1992 год. - л.151 по делото, с
Решение № 83/01.01.1993 год. по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС е вписан в Регистъра
за акционерните дружества при ПОС а след
влизане в сила и на ЗТърг.Р и в ТР при АВ за еднолично търговско дружество
„Пловдивски панаир” АД – т.е.
ответникът.
С
решение № 6316/23.061994 год. по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС е вписана промяната
Устава относно наименованието на едноличното търговско дружество, като то ще
бъде „Международен панаир” ЕАД гр. Пловдив.
Настоящото си наименование
ответникът получава с атакуваното решение.
В
първоначалната и допълнителната искови молби, писмената защита и становището
към нея се твърди, че вписаните с Решение № 8263/21.12.2006 год. по ф.д. №
80/1993 год. на ПОС л.67 обстоятелства в ТР по партидата на ответника са
несъществуващи, тъй като не са валидно възникнали. А това е така защото, това
решение се основава на решенията на Министъра на икономиката и енергетиката в
качеството му на представител на държавата, като едноличен собственик на
капитала на ответника, съгл. ПРУПДТДДУК от 2003 год. по Протокол №
РД-21-325/18.12.2006 год. – л.46.
Твърди се, че към датата на Протокола, респ. решенията му Държавата не е била едноличен собственик на капитала,
защото не е била единствен акционер в отв.ТД. В потвърждение на този факт се
представят доказателствата от л.118 до 128 вкл. Съгл. същите на три физически
лица на 17.07.2002 год. се „прехвърлят” определен бр. акции съгл.
Споразуменията на л.л. 125, 126 и 127 по делото, на осн. § 18 от ПЗР на ЗПСК.
Поради това ищецът счита, че от тази дата тези лица са станали акционери.
Освен тях, той счита, че акционери
в отв. ТД са били и още две ФЛ, считано от 27.12.2002 год. съгл. приложените от
л.129 до л.133 по делото решения по адм. д. № 4595/2002 год. на ВАС.
С
оглед на това ищецът счита, че към датата на постановяване на Решение №
8263/21.12.2006год. по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС ответникът е бил АД, а не ЕАД промените, които са
вписани В ТР са невалидни защото следва да се вземат на ОСА, а не от едноличен
собственик на капитала – Държавата, чрез представляващия министър.
От
своя страна ответникът оспорва основателността на тези твърдения. Заявява, че
горните Споразумения и решения не правят ФЛ акционери, защото съгл. Решение №
3872/27.06.2002 год. по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС е вписана промяна на вида на
акциите на ответника от налични в безналични – л.425. Поради това същите се
регистрират в Централния депозитар, съобразно действащия към този момент
Правилник за централния депозитар. Книгата на акционерите се намира при него и
след регистрацията на прехвърлените акции в ЦД, се издават депозитарни
разписки, и въз основа на тях
акционерите ФЛ се вписват в Книгата на акционерите. Поради това и като
представя писмото на л.436 по делото и
депозитарните разписки 437 и 438 счита, че лицата по Споразуменията са станала
акционери от 30.01.2007 год., а ФЛ по решенията на ВАС – от 09.02.2007 год.
съгл. датата на издадените им депозитарни разписки.
Както в отговорите на исковите молби, така и в писмената си защита се
позовава на правилата на ТЗ, ЗППЦК, Правилника за Централния депозитар; развива
съждения за начините на придобиване и прехвърляне на акции, съобразно вида им –
поименни - налични или безналични.
Съдът приема тези твърдения за правилни, но не съотносими към института
на реституцията по смисъла на: чл.18 от ЗППДОбП отм.; ПРУПСДП от 1994 год. отм. м.юни
От
смисъла разпоредбите в тези нормативни актове следва, че акциите получени като
обезщетение /най-общо казано/ за одържавени имоти, се получават по силата на
закона, ако бъдат изпълнени условията посочени в него. Актовете на Държавата –
издадени от органите му на изпълнително-разпоредителната власт – МС и отделни
отраслови министерства имат констативно действие.
Съображенията на съда за това са:
1./ в чл.18, ал.1от ЗППДОбП отм. и отнесената към нея ал. 2 от с.з. е посочено,
че ФЛ …получават част от …акциите
на дружеството…. В изр. 3 на ал.1 е посочено, че искането може да бъде
направено преди или след преобразуването на предприятието, като единственото
условие е молбата да бъде подадена до 30.09.1994 год.
2./В чл.2, ал.1, т.2 от ЗОСОИ е казано, че собствениците или правоприемниците им … имат право на част
от акциите ….съответстваща на стойността на идеалните им части.
3./В § 18 на ЗПСК посочва, че при подадено заявление до влизането му в
сила… правоимащите се обезщетяват по досегашния ред т.е. по реда на чл. 18 от
ЗППДОбП отм.
Няма спор, че цитираните нормативни актове са действащи към датата на
Споразуменията на л.л. 125, 126 и 127 респ. действат и по силата на ЗПСПК - §
18.
От
прочита на текстовете по т.1 и 2 следва,
че акциите, когато се следват като
обезщетение, се получават, ако бъдат поискани при спазване на изискванията на
закона.
Възниква въпроса – щом правоимащите подават заявление, следва ли на това
заявление някакъв акт от страна на Държавата? Отговора на този въпрос се
съдържа в доказателствата по делото - от л.118 до л.124 вкл. От Протокола на
л.123 е видно, че Държавата в лицето на съответния министър признава правото на
правоимащите да получат акции.
Броя акции съответстващи на
оценката на одържавената земя съгл. т.5 от същия Протокол се определя
по-късно.Доказателство за това е Справката на л.129 по делото В нея е посочено,
че е изготвена на базата данни съдържащи се в писмото на Изп. директор на
ответника с дата 01.04.2002 год.
Съгл. чл. 18, ал.4 от отм. ЗППДОбП отм. оценката, респ. определените
като брой акции акции могат да се
обжалват. Това обжалване може да продължи в един продължителен период от време.
С оглед разликата във времето от датата на признаването на правото на
обезщетение и влизане в сила на определения размер като бр. акции, възниква
въпроса кога лицето става акционер - от
датата на признатото му право на обезщетение или от датата на определянето
размера на обезщетението – броя акции по номинална стойност?
Решението на този въпрос се съдържа в разпоредбата на § 3, ал.2 на
ПРУПСДП отм. – действащ до м. юни 2003 год. Следователно лицето, на което е
признато правото на обезщетение, става
акционер с влизане на оценката в сила, защото в месечен срок се провеждат общи
събрания … и се изменят уставите на АД и
се избират органите на управление.
От казаното до тук следва, че трите ФЛ по
Споразуменията на л.л. 125, 126 и 127 са станали акционери на датата на
Споразуменията – 17.07.2002 год.
По
отношение на ФЛ А.Ч. и Д.К. с Решение №
7110/27.12.1999 год. по адм. д. № 1284/1999 год., с влязло в сила на 24.02.2000
год., е отменен мълчаливия отказ на министъра…и е определено обезщетение на
същите с акции от капитала на ответното АД за ½ ид.ч. от нива…с площ от
2400 кв.м. – л.7 и сл. от приложеното т.д. № 276/2007 год. на ПОС ХІХ състав –
л.7. С влязло в сила Решение № 11 947/ 27.12.2002 год.по адм.д. №
4595/2002 год. на ВАС са определени и
броя акциите им. За тях съдът приема, че са станали акционери от тази дата,
защото решението влиза в сила от тази дата и е било известно на органите по чл.
9, ал.2 на ПРУПСНОбП отм., респ. ПРУПДТДДУК в сила от 2003 год. на отв. АД по
силата на АПК.
Към всяка от двете дати органите
на управление на ответното ТД – определени по действащия към този момент
ПРУПСДП отм. в чл.9, ал.2, в съответствие с правомощията им по чл.15, т.11 и
съобразно задълженията им по § 3 от преходните разпоредби знаят за правата ФЛ,
че следва да получат като обезщетение акциите като ценни книги, удостоверяващи
правата им на акционери, и е следвало задължението им да предприемат
предвидените по тях действия.
Като доказателство за знанието на органите на ответното АД е писмото на
л.424 по делото изходящо от Изп. му директор по това време. От него става ясно,
че Държавата е уведомила ответника на 05.08.2002 год. за безвъзмездното
прехвърляне по споразуменията. Последният вместо да предприеме действията
предвидени в посочения по-горе § 3, връща книжата и очаква разпореждания от
министъра на икономиката.
А
от представената Справка на л.124, съдържаща отговора му на искания във вр. с
реституенти, следва че е известен за наличието на такива задължения още, респ.
със свързаните с тях последици още към 01.04.2002 год. съгл. действащото законодателство. Тук с в
пълна мяра е налице принципа, че
незнанието на закона не оправдава никого, от който следва, че още по малко от
незнанието могат да се черпят права.
От друга страна, сложния фактически състав предвиден в Споразуменията е
нелогичен и взаимно изключващ се. Поради това,
не може да породи правно действие различно от вече декларираното в тях –
предаване и получаване на определения бр. акции като обезщетение за
одържавените имоти на ФЛ, който брой акции съответства на оценката на
съответните имот, защото: безвъзмездното прехвърляне на акции представлява
дарение, а Държавата не може да прави такова на ФЛ. Заедно с това,
безвъзмездното прехвърляне е „като обезщетение”. Да, но обезщетението
предполага наличие на насрещна престация, от което следва, че прехвърлянето не
е безвъзмездно. В действителност –
Държавата, срещу стойността на завзетите незаконосъобразно от нея имоти на ФЛ,
които е вложила от свое име в капитала на АД / като към този момент не е знаела
на кого са и ги е управлявала като ничеи/ определя брой акции, които действителния
собственик ФЛ следва да получи, като обезщетение – насрещна престация. Съгл.
чл.17а от отм. ЗППДОбП след преобразуването на държавните предприятия в ТД
имуществото на тези предприятия се предоставя в собственост на същите
дружества. При това положение имотите на ФЛ внесени в преобразуваните дружества
се явяват непарична вноска, внесена от името на Държавата, но за тяхна сметка.
В капитала на АД още към момента на преобразуването му от ДФ в АД. За да се
избегне несъответствието в разликата между стойността на имота и стойността на
акциите като обезщетение е предвидено, как да става оценяването – по баланса в
края на предходната година. Възниква теоретичния въпрос – какво следва, ако
държавата в лицето на представляващия откаже да джироса акциите – било по
Споразуменията, било по силата на решенията на ВАС?
Поради това, джиросването на акциите не правопораждащия факт за настъпване на прехвърлителния ефект по
смисъла на чл.185, ал.2 от ТЗ. Правопораждащия факт е задължението предвидено в
§ 3, ал.2 на отм. Правилник … за свикване на ОСА, за изменение на Устава и
избиране на органи на управление, т.е. вменени са задължения органите на ТД, в
случая ответника. При изпълнение на това задължение акциите само трябва да се
запишат, с името на носителя им в
Книгата на акционерите за поименните
налични акции, респ. да се регистрират в Централния депозитар за
поименните безналични акции.
Ето защо органите на отв. АД, като не са изпълнили задълженията си по §
3, ал.2 от отм. ПРУПСДП и по Правилника за Централния депозитар действащ към
датата на Споразуменията и на влезлите в сила решения на ВАС, поставят ТД в настоящото му неизгодно положение. Това
тяхно задължение е възпроизведено и в § 3 от преходните и заключителни
разпоредби на ПРУПДТДДУК-Д.В. бр.51/03.06.3003 год.
С
оглед на изложеното съдът приема, че към 17.07.2002 год. ответникът е престанал
да бъде ЕАД с едноличен собственик
държавата. -
Поради това обстоятелствата вписани в ТР с Решение № 8263/21.12.2006
год. са несъществуващи. Същите не са валидно възникнали, защото не са взети от
легитимен орган по смисъла на ТЗ и действащия Устав на ответника към този момент
каквото е ОСА. Видно от Протокола от 15.12.2006 год. СД на отв. АД вместо да
свика ОСА предлага на Министъра на икономиката и енергетиката да вземе
решенията изброени в него - л.337 и сл.
От своя страна Министъра на икономиката и енергетиката в Протокол №
РД-21-325/18.12.2006 год. възпроизвежда тези решения като взети от него взети в
качеството му на представител на Държавата.
Независимо, че към този момент Държавата е най-голям акционер и при
редовно ОС може да има кворум за да ги наложи липсата при липсата на редовно
свикано ОСА, тези решения са невалидни.
Съдът счита, че тук следва да изрази още едно съображение във връзка с
правата на акционерите ФЛ: Съгл. действащия към този момент Устав, СД е
следвало да свика ОСА, независимо от решенията по цитирания Протокол. Такова не
е свикано. Ако СД бе изпълнил разпоредбата на Устава си, респ. щеше да бъде
налице обнародване на поканата за това ОСА в Д.В. и по силата на това за ФЛ
акционери би възникнало задължение да го узнаят. Свързвайки това известяване с
качеството си на акционер – за ФЛ по силата на Споразуменията, респ. на
Решението на ВАС в сила от 200 год. за вторите две ФЛ, те биха предприели
действията в защита на правата си на акционери. Неизпълнението на това
задължение, произходящо от Устава, както и задължението предвидено в § 3 по
отм. Правилник…. и действащият такъв от 2003 год. изключва възможността, да се
вмени във вина на ФЛ пасивно поведение за придобиване на акции чрез джиросване,
респ. действия пред Централния депозитар.
Ето защо този иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
2.
по чл.124, ал.4 от ГПК във вр. с чл.26 и
чл.44 от ЗЗД.
С
него ищецът твърди, че волеизявленията на представителят на Държавата в отв.
АД, материализирани в решенията от
Протокол № РД-21-325/18.12.2006 год. са нищожни. Според ищецът тази нищожност
се отнася до всички решения в този Протокол, а те касаят подлежащи на вписване
обстоятелства. Съдът счита, че волеизявленията материализирани в цитирания
Протокол са нищожни само при хипотезите на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. В
него се правят разграничение на нищожността по ТЗ и ЗЗД и се визират две
хипотези на нищожно решение на ОС – липсващо /невзето / решение, което е
отразено като съществуващо и решение извън пределите на компетентността.
Както бе посочено по-горе
Решенията по Протокола не могат да заместят решенията на ОСА, тъй като
отв. ТД е АД, а не ЕАД с едноличен
собственик на капитала. Поради това решенията касаещи обстоятелствата,
подлежащи на вписване, с изключение увеличението на капитала не са нищожни. Те
са взети в съответствие с компетентностите дадени на Министъра на икономиката и
енергетиката по силата на действащия към момента ПРУПДТДДУК. Освен това, той
или неговия представител в едно редовно свикано и проведено ОСА съобразно броя
акции на Държавата, би могъл успешно да ги наложи като решения на ОСА и не те
биха били нищожни, при положение, че Държавата е най-голям акционер.
Ето защо всички решения по Протокола с изключение на решението за
увеличение на капитала, не са нищожни.
Различно е положението обаче, по отношение на решението Протокола
касаещо увеличението на капитала. Решението в Протокола е нищожно независимо от
структурата на капитала в отв. ТД, определяща го респ. като АД или ЕАД
Нищожността на това решение се обуславя от факта, че то е взети извън
пределите на компетентностите дадени на Министъра на икономиката и енергетиката
от различните закони, при това без значение дали решението ма замества решението
на ОСА или като представител на Държавата като акционер с най-голям бр. акции с
право на глас и формиращ нужния кворум за увеличаване на капитала, защото не са
разграничени етапите – вземане на решение да се увеличи капитала и начините, по
които това ще стане и решение за вписване на увеличаването по реда на чл.192а
от ТЗ с представяне на списък на лицата новите акции. В Протокола на л. 47, в т.І.2.е посочено, че
при увеличаване на капитала се изключва правото на акционера, респ. акционерите
в т.ч. и на Държавата като такава да придобие нови акции. Съгл. 194, ал.4 от ТЗ обаче решение за ограничаване на права се представя в ТР за
обявяване. Такова обявяване в ТР, респ. по фирменото дело няма.
В
т.І.3 от Протокола е посочено, че
увеличаването на капитала става при условията на чл.195 и чл.193 от ТЗ,
под условие че новите акции се поемат изцяло от „ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ” . Налице е
несъвместимост, която води до нищожност на решението. Увеличението под условие
предполага, че новите акции се закупят от определени лица на определена цена,
както и срещу облигации на АД.
Съгл.чл.193 от ТЗ когато увеличаването става с непарична вноска в решението
следва да се посочи предмета на вноската, лицето което я прави и номиналната
стойност на акциите. Те не се придобиват чрез покупко-продажба, а срещу
направената вноска.
В
т.І.4 е посочено, че записването на акциите става в тридневен срок от вземане
на настоящото решение, чрез подаване на писмена заявка по образец.
Ищецът твърди, че това не е изпълнено, тъй като тази заявка не е
фигурира по ф.д., респ. в сканираните книжа в ТР. Ответникът твърди, че
заявката по образец е тази на л.190 по делото. Съгл. решението по Протокола
заявката следва да бъде по образец. Това решение е възпроизведено дословно и
съвпада текста от Протокола от заседанието на СД проведено на 15.12.2006 год. относно заявката
по образец. При това положение следва СД заедно с Протокола с предложенията си
да е съставил и представил на Министъра на икономиката е енергетиката заявката
по образец.
Що
се отнася до заявлението на л.190, то по никакъв начин не може да се възприеме
като заявка по образец. От прочита на текста му става ясно, че е класическо
заявление за участие в увеличение на капитала, а не заявка по образец за
записани акции. Последното изречение на л.191 от заявлението сочи именно, че то
е такова предхождащо решението по Протокола от 18.12.2006 год.
Освен това пълномощникът на ищеца оспори поставените вх. № и дата. Това
заявление е частен документ и ответника следваше да установи достоверността им. Вместо това пълномощника
на ответника в с.з. призна, че е извършила удостоверяването. В допълнителния
отговор л. 249 пълномощникът на
ответника заяви, че и е вписана в регистъра за входящата кореспонденция на
18.12.2006 год. Представя извлечение от регистъра на входящата кореспонденция.
Така представените листове трудно могат да създадат представа за цялостен
дневни на такова голямо АД. На л.253, на реда с дата 18.12.2006 год. с
отбелязване различно от това на заявлението „ВК99-03/2006/606” е записано
„писмо” „Пълдинтуринвест”, като графа 7 за него е останала непопълнена. Видно
от номерата, същите не са в последователност. Освен това, ако твърдяното като
„заявка по образец за записване на акции” е съгл. отбелязването „писмо”, то същото следваше да се придружава
и от плика на писмото, от който би се установила достоверна дата. Тези факти
сами по себе си са достатъчни за да потвърдят горния извод на съда, че се касае
до заявление за участие в увеличението на капитала, но не и заявка по образец за записани акции.
Разпитаната в последното с.з. свидетелка
Найденова заявява, че тя работи в ответното АД от 2008 год., но знае, че регистъра
е компютъризиран и записването става автоматично. Обясненията й обаче на внасят
яснота по записването. Нещо повече заявява,че получава по всякакъв начин
документи, на които слага номера, но дава такива и при поискване по телефон.
Като се има предвид, че Протокола с решенията е с дата 18.12.2006 год.
твърдяната „заявка по образец” наименована като заявление и обозначена в
регистъра като писмо следва, че е подадена в деня на взетите с Протокола
решения, той е от 18.12.2006 год.
Не
на последно место в писмената си защита пълномощника на отв. твърди, че акциите
са записани в списъка по чл.192а от ТЗ и това е удостоверено от всички членове
на СД. В случая дружеството възприело принципа за записване на акциите/заявка/
със списъка по чл.192а, ал.3 от ТЗ. Ако това съчетание представлява
доказателството на л.79 по делото с отметка заверено с оригинала, не става ясно
защо на него е положена дата 15.12.2006 год. т.е. датата на заседанието на СД –
л.37 по делото. От служебната справка по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС, съдът
установи, че приложения по списък по чл.192а от ТЗ, е със същата дата –
15-.12.2006 год.
Ето защо съдът приема, че няма представена от „ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ” писмена
заявка по образец за записване на акции, съгл. решението по Протокола.
В
иска се твърди, че с Решение № 778/10.11.2006 год. на МС, с което се приема
стратегия за преструктуриране и развитие отв.АД е незаконосъобразно, защото
даденото съгласие за увеличение на капитала с апротна вноска е в нарушение на
ЗПСПК. Съгл. същият е дадено определение на понятието приватизация. В чл.3 от
същия е посочено, че с влизането му в сила, държавното участие в капитала ТД се
счита за обявено за приватизация с изключение на тези вписани в списък
приложение. Съгл. ал. 3 от същия член НС по предложение на МС приема решение за
приватизация на дружествата с повече от 50% държавно участие. В ал.7 на с.текст
е казано, че МС предлага за одобрение стратегии за приватизация на определени
отрасли или дружества. В чл.32 на същия се урежда реда за продажбата на акции.
Приемайки стратегия с решението МС е превишил пределите на компетентността си,
заобикаляйки закона и предоставяйки
права на министъра на икономиката и планирането да увеличи капитала чрез
апортна вноска. По тази причина решението на МС е нищожно, тъй като е излязло
извън компетенциите му по ЗПСПК. Тази нищожност обуславя и нищожност на
волеизявлението на министъра в цитирания Протокол. Нещо повече с волеизявленията си в Протокола
за увеличение на капитала, представляващи държавното участие излиза и извън пределите
на самото порочно решение, като нарушава определените предели по раздел VІ от
Стратегията.
Ищецът твърди, че решението по Протокола за увеличение на капитала
е порочно и поради превишаване на
компетенциите от страна на представителя
спрямо функциите на АП. Съгл. чл.28, ал.7 от ЗПСПК от 2003 год.
и изм. му към датата на решението не се допуска намаляване на държавното
участие в капитала без съгласието на АП.
Ответното АД счита, че с увеличението на капитала с решението по
Протокола няма намаляване на държавното участие.
Съдът не споделя това становище. Всяко увеличаване на капитала с апортна
вноска де факто намалява държавното участие, поради което съгласието на АП е
абсолютно необходима предпоставка. По своята същност този начин на увеличение
на капитала е скрита приватизация. Ищецът твърди, че за увеличението на
капитала съгласно Стратегията и решенията по Протокола от 18.12.2006 год. няма
надлежно съгласие на Изпълнителния съвет на АП. Действително в кориците на ф.д.
такова няма, а и в ТР по партидата на ответника не се открива. В потвърждение
на твърдението си представя доказателства на л.321 и л. 323 на АП. Съгл.
Устройствения правилник на агенцията тя заседава в състав от трима членове,
които гласуват за или против определено решение и се подписва от тримата.
Решението на л.321 е подписано само от Изп.директор и един от заместниците му.
Не е подписано при особено мнение и няма оформено такова. Що се отнася до
съгласието на л.323, същото е подписано само от Изп. директор. Прави
впечатление, че и двете са от една и съща дата и възниква въпроса какво е
обусловило съставянето им. По своята
същност съгласието им е становище на двама души, които макар и служители не
могат да формират решение по смисъла на Закона и правилника.
Нещо
повече, на л.94 и 95 по делото е налице
писмо от Изп. директор на АП до зам. министъра на икономиката и енергетиката по
повод на нейно искане за съгласие, с което се изразява неодобрение относно
предложената стратегия за преструктуриране на отв. АД. Действително кореспонденцията
е през м. юни 2006 год., и не става ясно дали тя е била тази приета от МС с
Решение 773/10.11.2006 год., но като се има предвид параметрите за държавната и
останалата собственост следва, че става въпрос за една и съща стратегия.
Това от своя страна прави още по-необясними решенията на л.332 и л.334 и
формира у съда убеждение за порочност на решенията по цялата верига на
издаването им.
Ето
защо съдът приема, че разглежданото по т.2 решение на министъра на икономиката
и енергетиката е порочно, като нищожно и взето при значително превишаване на
компетенциите.
3.
на осн. чл.29 от ЗТърг.Р за установяване на несъсществуващо
обстоятелство, вписано в ТР с Решение № 2494/23.03.2007 год. относно
увеличението на капитала от 43 086 833 лв. на 56 256 550
лв. чрез издаване на 13 169 717 бр. обикновени безналични акции с
право на глас, чрез парична и непарична вноска на „ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ” АД и
непарична вноска на Държавата:
По
изложените в т. 1 на настоящото решение съображения бе установено,
несъществуването на вписаните с Решение № 8263/21.12.2006 год. по ф.д. №
80/1993 год. на ПОС обстоятелства в ТР, при хипотезата че вписаните с решението
по т.1 обстоятелства не са валидно възникнали. На това основание следва, че не
се е състояло увеличението на капитала от 28 463 162 лв. на
43 068 833 лв.
При положение, че е
невалидно предишното увеличение, няма как да се състои и вписаното с
настоящото. Поради това и то се явява невалидно възникнало.
С
оглед на изложеното и този иск основателен и доказан.
4. на осн. чл.124, ал. 4 от ГПК нищожност
на Решението на ОСА от 15.03.2007 год.
По отношение на решението на ОСА проведено на 15.07.2007 год. за
увеличение на капитала същото е нищожно, поради нищожност на пълномощното на
Министъра на икономиката и енергетиката, в дадено на представителя на Държавата
в това ОСА касателно начина на гласуване за увеличение на капитала. Това е така
защото, няма негово решение за увеличаване на капитала, респ. съгласие от
страна на МС за това; липсва съгласие на АП за повторно увеличение на капитала
с апортна вноска по реда на чл.195 и чл.193 от ТЗ и парични средства за „ПЪЛДИН
ТУРИНВЕСТ” АД, както и решение за представляващия Държавата за апортна вноска
от нейно име формирана воля от страна на държаната за настоящото увеличение на
капитала. Решение № 773/10.11.2006 год. не намира приложение при това
увеличаване на капитала.
Не е изпълнено решението на ОСА за записване на акции в тридневен срок
от датата на провеждането му с писмени заявки по образец. Такива не се намират
в кориците на делото, а представените са с отметка 19.03.2007 год. което е индиция за просрочие.
Просрочена е и паричната вноска на дължима от „ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ” АД.
И най-общо всички изводи на съда отнасящи се до нищожността на решението
на министъра на икономиката и енергетиката взето с Протокола по т.2 за
увеличение на капитала, се отнасят и до пълномощното на същия министър дадено
на представляващия Държавата като акционер в ОСА на 15.03.2007 год.
С оглед на изложеното исковете, с изключение този по т.3, касателно
решенията на Министъра на икономиката и енергетиката по Протокол №
РД-21-325/18.12.2006 год. извън решението за увеличаване на капитала, се явяват
основателни и доказани, поради което следва да се уважат.
Иска по отношение на решенията в цитирания Протокол извън – решението за
увеличение на капитала се явява неоснователен, поради което следва да се
отхвърли, независимо, че отхвърлителния диспозитив, няма да породи правно
действие.
Ответникът следва да заплати направените по делото разноски на ищеца в
размер на 10 000 лв., а по сметка на съда за държавна такса – 320 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено несъществуването на
всички вписани с Решение № 8263/21.12.2006 год. по ф.д. № 80/1993 год. на
Пловдивски окръжен съд обстоятелства по партидата на „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР
ПЛОВДИВ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул.”Цар Борис ІІІ Обединител” № 37, представлявано от Г.Т.Г. в ТР при АВ.
ПРИЗНАВА
за установено несъществуването на вписаното с Решение №
2494/23.03.2007 год. по ф.д. № 80/1993 год. по описа на Пловдивски окръжен съд
по партидата на „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител” № 37, представлявано
от Г.Т.Г. в ТР при АВ, а именно: увеличаване на капитала на АД от
43 086 833 лв. на 56 256 550 лв. чрез издаване на
13 169 717 бр. обикновени безналични акции с право на глас, с
номинална стойност 1 лв., като увеличението се извършва чрез непарична и
парична вноска на „ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ” АД и непарична вноска на Държавата.
ОТХВЪРЛЯ иска на ДЪРЖАВАТА
против „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ” АД, за признаване нищожност на волеизявленията на Министъра на икономиката и
енергетиката взети с Протокол № РД-21-325/18.12.2006 год. /с изключение на това за увеличаване на
капитала на „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ” АД от 28 463 162 лв. на
43 086 833 лв. чрез издаване на нови 14 623 671 бр.
обикновени безналични акции с право на глас, с емисионна стойност 1 лв. всяка,
посредством апортна вноска, оформени като решения, като неоснователен.
ОСЪЖДА „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ” АД
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 10 000 лв.
ОСЪЖДА „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ” АД
да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса по делото в размер
на 320
лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати
на ТР при АВ за заличаване на вписванията на осн. чл.30 от ЗТърг.Р.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: