Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 30.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на шестнадесети
януари, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №891 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1
във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с посочена цена на иска - 474,48
лева.
Постъпила
е искова молба от адв.Никола Шущарков - пълномощник на „Теленор България”ЕАД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1766,
ж.к.”Младост”№4, Бизнес Парк София, сграда 6 против К.Р.К. ***, в която изтъква,
че на
01.08.2015 год. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца.
На 19.07.2016 год. между К.Р.К. и
„Теленор България"ЕАД, ЕИК : ********* е сключено Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за срок от 24
месеца с абонаментен план «Нонстоп 40,99/30,99 рromoJune”, със стандартен месечен абонамент
в размер на 40,99 лв. и с промоционален месечен абонамент в размер на 30,99 лв..
Ответницата не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 108,83 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.09.2016
год.-17.11.2016 год.
Твърди, че на същата дата -
19.07.2016 год., по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с К.Р.К. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А5 2016 Black
с обща лизингова цена в размер на 515,57 лв. По договора за лизинг К.К. е
направила първоначална лизингова вноска в размер на 122,50 лв. Остатъкът от
цената на лизинговото устройство лизингополучателят се задължава да заплати
чрез извършване на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 17,09 лв. По
договора за лизинг ответницата дължи заплащане на сума в общ размер на 365,65 лв., формирана
от лизинговите вноски за отчетен период 18.09.2016 год.-17.01.2017 год., както
следва :
- 17,09 лв. - лизингова вноска в
пълен размер, за отчетен период от 18.09.2016 год. - 17.10.2016 год., начислена
във фактура №**********/18.10.2016
год.;
- 17,09 лв. - лизингова вноска в
пълен размер, за отчетен период от 18.10.2016 год. - 17.11.2016 год., начислена
във фактура №**********/18.11.2016 год.;
- 6,76 лв. - остатък от лизингова
вноска след направено приспадане на платени при сключване на споразумението
суми за отчетен период от 18.11.2016 год. - 17.12.2016 год., начислена във фактура
№**********/18.12.2016 год.;
- 324,71 лв. - сбор от 18 лизингови
вноски в пълен размер, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл.12 от Общите условия към договора за лизинг, и една лизингова
вноска в размер на 17,09 лв., начислена на основание чл.1, ал.3 от Договора за
лизинг, за отчетен период 18.12.2016 год. - 17.01.2017 год., начислени във
фактура №**********/18.01.2017 год.
Пояснява, че горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури :
1.Фактура
№**********/18.10.2016 год.. за отчетен период 18.09.2016 год.- 17.10.2016
год., срок за плащане - 02.11.2016 год., издадена за сумата от 87 лв.,
представляваща неплатени абонаментна такси, използвани услуги и лизингова
вноска. Така дължимите суми са както следва : 69,91 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; 17,09 лв. лизингова
вноска за предпочетен номер ++359*********. Фактурата претендират в размер на 86,96 лв., вследствие
на извършено плащане от 0,04 лв., което погасява част от задължението за
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359********* до
размера на 69,87 лв.
2.Фактура
№**********/18.11.2016 год. за отчетен период 18.10.2016 год.-17.11.2016 год.,
срок за плащане - 03.12.2016 год., издадена за сумата от 56,05 лв..
представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова
вноска. Така дължимите суми са както следва : 38,96 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; 17,09 лв. лизингова
вноска в пълен размер за предпочетен номер ++359*********.
3.Фактура №**********/18.12.2016 год..
за отчетен период 18.11.2016 год.- 17.12.2016 год.. срок за плащане -
02.01.2017 год., издадена и претендирана за сумата от 6,76 лв., представляваща
остатък от лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********, след приспадане
на платени при сключване на споразумението суми.
4.Фактура №**********/18.01.2017 год..
за отчетен период 18.12.2016 год.- 17.01.2017 год„ срок за плащане - 02.02.2017
год.. издадена за сумата от 994.17 лв., представляваща неплатени неустойка и
начислени накуп лизингови вноски, както следва : 324,71 лв. - сбор от 18
лизингови вноски в пълен размер, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива за предпочетен номер ++359*********; 669,46 лв. - неустойка
за предпочетен номер ++359*********. Фактурата
претендират в размер на 324,71 лв., представляващи начислени накуп лизингови
вноски.
С оглед
на гореизложеното на 05.03.2019 год. „Теленор България"ЕАД подава
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до РС-гр.Ловеч
срещу К.Р.К., с което се претендират : главница в размер 474,48 лв. и законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е Ч.гр.д.№479/2019
год. по описа на РС-гр.Ловеч, по което е издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника при условията на чл: 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на това, на
основание чл.415, ал.1, т..2 от ГПК
за ищеца възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за
вземанията на дружеството срещу ответницата.
Моли да бъдат призовани в съдебно
заседание и след като се увери в основателността на предявения от доверителя му
иск, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Теленор България"ЕАД, ЕИК
: ********* има следните вземания срещу К.Р.К., а именно : сума
в общ размер на 474,48 лв., представляваща:
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, както и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; законна лихва, от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането,
както и да осъди К.Р.К. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по
Ч.гр.дело №479/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч и по настоящото исково
производство производство.
В срока по чл.131 от ГПК е
представен отговор от адв.Ст.Г., назначен за особен представител на
ответницата, в който намира исковата молба за допустима, но нередовна, тъй като
не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Не е ясно от петитума
на исковата молба за какъв период се претендира вземането, както и от какво
произтича сумата в размер на 474,48 лева. Моли съда да остави без движение
исковата молба и ако нередовностите не се отстранят в законния срок,
производството по делото да бъде прекратено.
По
основателността на иска, оспорва същия по основание и размер.
В две поредни
открити съдебни заседания ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но
чрез пълномощника си адв.Никола Шущарков изразява писмено становище вх.№11145/14.10.2019
год., в което прецизира петитума на
исковата молба в следния смисъл : моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че „Теленор България”ЕАД има вземания срещу К.Р.К. в
размер общо на сумата 474,48 лева, представляваща сбор от следните задължения :
108,83 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за отчетен период 18.09.2016 год.-17.11.2016 год.; 365,65 лева,
представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен
номер ++359********* за отчетен период 18.09.2016 год.-17.01.2017 год. Поддържа
изцяло предявения установителен иск, както и всички представени към исковата
молба доказателства. Намира иска за основателен и доказан и моли съда да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
претендираните срещу К.Р.К. парични вземания и да я осъди да заплати на
„Теленор България”ЕАД извършените разноски, както по Ч.гр.дело №479/2019 год.
по описа на РС-гр.Ловеч, така и по настоящото производство, съгласно приложен
списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответницата К.Р.К.,
призована по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез особения й представител адв.Ст.Г.,
оспорва по основание и размер предявения иск. С цел да защити интересите на
ответницата, моли съда да постанови решение, с което да приеме, че иска е
неоснователен и недоказан, като отхвърли и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски.
Настоящият съдебен състав като прецени представените
с исковата молба писмени доказателства, както и доводите на страните, по
вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Въз основа на подадено до РС-гр.Ловеч
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№2762/07.03.2019
год. от заявителя „Теленор България”ЕАД срещу длъжника К. Р.К. е образувано Ч.гр.дело №479/2019 год. по
описа на съда, по което последният е издал Заповед №252/08.03.2019 год.,
съгласно която длъжникът трябва да заплати на дружеството-заявител сумата 474,48
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 07.03.2019 год. до
изплащане на вземането, както и сумата 385 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, от които 25 лева платена по сметка на съда държавна
такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че
вземането произтича от следните обстоятелства : Неизпълнение по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
Договор за лизинг към него.
Тъй като заповедта за изпъленние е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то заповедният съд се
е произнесъл с Разпореждане №1452/12.04.2019 год., с което е указал на
заявителя, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че може да предяви иск за
установяване на вземането си по цитираната по-горе заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К.Р.К., в едномесечен срок
от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Заявителят
е предупреден за последиците в случай, че не представи доказателства за
предявяване на иска в посочения срок, а именно, че съдът ще обезсили заповедта
за изпълнение частично или изцяло.
Препис от цитираното по-горе разпореждане
е връчен на заявителя на 12.04.2019 год. и получен от юрисконсулт Живко Стойчев
на 19.04.2019 год., видно от разписката, приложена в заповедното производство,
а исковата молба, с която исковият съд е сезиран е с вх.№5280/10.05.2019 год., т.е.
установява се, че е подадена в законният едномесечен срок и е допустима за
разглеждане. По същество съдът я намира за основателна и доказана по следните
съображения :
Между страните по делото е сключен
Договор за мобилни услуги с дата 01.08.2015 год., съгласно който на К.Р.К.,
като потребител са предоставени мобилни услуги от оператора „Теленор
България”ЕАД с предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца. Касае се
за сключен между страните стандартният месечен абонамент за 15,99 лева на
месец, като датата на издаване на фактурата е на 18-ти всеки месец. Видно от
този договор е, че са включени в месечния абонамент стандартни минути /SMS/МВ
на месец : 1 200 минути към мобилни номера на Теленор, 120 промо минути
извън мрежата на Теленор за 24 месеца, 120 Теленор SMS, 120 национални минути
извън Теленор, както и включени резерв минути/МВ за първоначалния срок на
договора : 240 резерв национални минути, 600 МВ резерв мобилен интернет. Този
договор е влязал в сила в деня на подписването му от страните - 01.08.2015 год.
и изтича на 01.08.2017 год., като същият е подписан и от двете страни -
оператор и потребител. Към този договор е налице Приложение - ценова листа за
абонаментни планове за частни лица с дата 01.08.2015 год., което е подписано
само от абоната.
Между същите страни на 19.07.2016 год. е
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги, мобилен/фиксиран
номер +359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Нонстоп 40,99/30,99
рromoJune”, със
стандартен месечен абонамент в размер на 40,99 лв. и с промоционален месечен
абонамент в размер на 30,99 лв. При подписване на настоящото споразумение
потребителят К.Р.К.,
видно от т.1 на Раздел II е получил от оператора „Телонор България”ЕАД следното
устройство : марка SAMSUNG, модел Galaxy
А5 2016 Black,
сериен номер 357765073759687. От т.1 и т.2 на Раздел IV се разбира, че
условията по избрания план влизат в сила до 5 работни дни след подписването на
настоящото споразумение по посочения мобилен/фиксиран номер, като с подписване
на настоящото допълнително споразумение срокът за ползване на услугите,
предоставени от оператора на потребителя, от горепосочения мобилен/фиксиран
номер се продължава до дата 19.07.2018 год. това допълнително споразумение
отменя подадените от потребителя преди датата на подписването му и неизпълнени
заявления за смяна на абонаментен плон. Настоящият договор влиза в сила на
19.07.2016 год. Видно от т.5 на това допълнително споразумение е, че във всички
случаи, в които е предстовено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор, потребителят дължи и разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на
оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на настоящия
договор по отношение на коя да е СИМ карта/номер, посочени в него и заплатената
от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг. Това допълнително споразумение е
подписано от потребителя и именно от тази дата влиза в сила.
Като доказателство по делото е приложен
Договор за лизинг от 19.07.2016 год., по силата на който „Теленор България”ЕАД,
в качеството му лизингодател, се е задължил при условията на този договор и
Общите условия, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя К.Р.К.
за временно и възмездно ползване следното устройство : марка SAMSUNG, модел Galaxy
А5 2016 Black,
с телефонен номер +359*********, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 515.5699999999999 лв. с включен 20% ДДС по начин,
посочен в този договор /чл.1, ал.1/. Видно от чл.2 на договора е, че той е
сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му от
страните. От чл.3, ал.1 се установява, че лизингополучателят се е задължил да
заплати лизинговата цена, както следва първоначална лизингова вноска в размер
на 122,5 лева с ДДС, платима към датата на сключване на настоящия договор и 23
броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 17,09 лева с включен 20%
ДДС. Страните са се договорили в чл.3, ал.2 на договора за лизинг, че месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите
условия на «Теленор България»ЕАД. С подписването на договора за лизинг,
ответницата, като лизингополучател е декларирала, че е получила, запозната е
изцяло, приема безусловно и се задължава да спазва Общите условия на договора
за лизинг на устройството.
Според
чл.6 неразделна част от настоящия писмен договор са Общите условия на договора
за лизинг на устройство, Запис на заповед на стойност 100% от цената по чл.1 с
начислен ДДС минус първоначалната лизингова вноска, посочена в чл.3, ал.1, в
случай, че е платена такава, както и всички други приложение и допълнения,
подписани от страните. Записът на заповед е на стойност 393,07 лева.
С
дата 19.07.2016 год. е издаден Запис на заповед, по силата на който издателя К.Р.К.
неотменимо и безусловно се е задължила срещу предоставяне на този запос на
заповед да плати на предявяване, без разноски и протест сумата от 393,07 лева
на «Теленор България»ЕАД. На същата дата 19.07.2016 год. записът на заповед за
посочената по-горе сума е предявен за плащане от името на «Теленор България»ЕАД
на издателя, с последен падеж 19.06.2018 год.
В
чл.12, ал.1 на Общите условия на договорите за лизинг е регламентирано правото
на лизингодателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и
всички други суми, посочени в договора за лизинг като дължими и платими, в
случай на неизпъленние на задължението за плащане от страна на
лизингополучателя. Следващата ал.2 на чл.12 предвижда, че месечните вноски и
другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между страните.
В
съответствие с постигнатата между страните договореност в чл.3, ал.2 на
Договора за лизинг от 19.07.2016 год. на абоната за посочените по-горе вземания
са издадени следните фактури от страна на «Телонор България»ЕАД :
1.Фактура №**********/18.10.2016
год.. за отчетен период 18.09.2016 год.- 17.10.2016 год., срок за плащане -
02.112016 год., издадена за сумата от 87 лв., представляваща неплатени
абонаментна такси, използвани услуги и лизингова вноска. Така дължимите суми са
както следва : 69,91 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********; 17,09 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********. Фактурата
претендират в размер на 86,96 лв., вследствие на извършено плащане от 0,04 лв.,
което погасява част от задължението за абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359********* до размера на 69,87 лв.
2.Фактура
№**********/18.11.2016 год. за отчетен период 18.10.2016 год.-17.11.2016 год.,
срок за плащане - 03.12.2016 год., издадена за сумата от 56,05 лв..
представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова
вноска. Така дължимите суми са както следва : 38,96 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; 17,09 лв. лизингова
вноска в пълен размер за предпочетен номер ++359*********.
3.Фактура №**********/18.12.2016
год.. за отчетен период 18.11.2016 год.- 17.12.2016 год.. срок за плащане -
02.01.2017 год., издадена и претендирана за сумата от 6,76 лв., представляваща
остатък от лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********, след приспадане
на платени при сключване на споразумението суми.
4.Фактура №**********/18.01.2017
год.. за отчетен период 18.12.2016 год.- 17.01.2017 год„ срок за плащане -
02.02.2017 год.. издадена за сумата от 994.17 лв., представляваща неплатени неустойка
и начислени накуп лизингови вноски, както следва : 324,71 лв. - сбор от 18
лизингови вноски в пълен размер, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива за предпочетен номер ++359*********; 669,46 лв. - неустойка
за предпочетен номер ++359*********. Фактурата
претендират в размер на 324,71 лв., представляващи начислени накуп лизингови
вноски.
От
заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано се
установява, че дължимата сума за мобилни услуги през процесния перид е 98,50
лева, а непогасеното задължение по договора за лизинг възлиза в размер на
сумата 375,98 лева или общо дължимата сума е 474,48 лева. Експертът е посочил,
че към задължението е включена и сумата съгласно чл.1, ал.3 от Договора за
лизинг, предвиждаща, че ако устройството не бъде върнато лизингодателя е длъжен
да заплати допълнителна сума в размер на 17,09 лева.
По положителния
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК.
При наличието на така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с искова претенция за
установяване със сила на присъдено нещо, че в полза на „Теленор България”ЕАД
съществува вземане срещу ответницата К.Р.К. в претендирания
размер 474,48 лева, представляваща сбор от следните задължения : 108,83 лева,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
отчетен период 18.09.2016 год.-17.11.2016 год.; 365,65 лева, представляваща
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер
++359********* за отчетен период 18.09.2016 год.-17.01.2017 год., както е презициран
петитума на исковата молба с допълнителна молба от пълномощника на ищеца.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за
неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предлолага кумулативното
наличие на три предпоставки : съществуване на валидна облигационна връзка, от
която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е възможно.
Имайки предвид представените от ищеца
писмени доказателства, истинността на които не бе оспорена от ответната страна
в производство по чл.193, ал.1 от ГПК, съдът приема, че приложените по делото
Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг, са валидно сключени между
страните и като такива пораждат права и задължения за всяка от страните, както
за мобилния оператор „Теленор България”ЕАД, така и за потребителя К.Р.К.. Тези
договори като частни диспозитивни документи, подписани от лицата, посочени в
тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно
съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са
ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор за мобилни
услуги и договор за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали
права и задължения. Няма спор по делото, а и това се установява от
доказателствата по делото, че ищецът като оператор на на мобилни услуги е
изпълнил основните си задължения по договорите, изразяващи се в предоставяне на
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и на конкретно посочена
лизингова вещ - мобилно устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy
А5 2016 Black,
с телефонен номер +359*********, за срок от 23 месеца.
От своя страна ответницата, като потребител/абонат на предоставените й мобилни
услуги не ангажира доказателства, от които да е видно, че е заплатила дължимите
суми по издадените фактури в уговорения с клаузата на чл.27 от Общите условия
на „Теленор България”ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги срок не по-късно от 18 дни след датата на издаването на
посочената фактура, който факт се установява и от съдебно-счетоводната
еккспертиза по делото. Ето защо съдът приема, че ответницата е неизправна
страна по възникналите между страните облигационни договорни отношения, тъй
като не е изпълнила задължението си по начина и в сроковете, договорени между
страните. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е
възможно и е в интерес на кредитора. Затова и предявеният от ищеца положитилен
установителен иск за сумата 474,48 лева се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен, която сума следва да се уважи ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 07.03.2019 год.
до окончателното изплащане на вземането.
По разноските.
При
този изход на исковия процес основателна и доказана се явява и ищцовата
претенция за заплащане на сторените в настоящото проиводство съдебно-деловодни
разноски, възлизащи в размер общо на сумата 885 лева, от които 25 лева платена
държавна такса, 360 лева адвокатско възнаграждение, 300 лева възнаграждение за
особен представител на ответницата и 200 лева депозит за вещо лице, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Тъй
като съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК на
ВКС, съдът разглеждащ исковото производство, дължи произнасяне и по разноските,
направени в заповедното производство, то съобразно изхода на исковия процес,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца общо сумата 385 лева,
включваща 25 лева държавна такса по сметка на РС-гр.Ловеч и 360 лева адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На адв.С.Г. *** следва да се
изплати сумата в размер на 300 лева от внесения от ищеца депозит, за
осъщественото процесуално представителство на ответницата К.Р.К. по настоящото
гр.дело №891/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Водим от
тези съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че „Теленор България”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София-1766, ж.к.”Младост”№4, Бизнес Парк София, сграда 6 има
следното вземане срещу К.Р.К., ЕГН-**********,
с постоянен и настоящ адрес ***, площад „Александър Стамболийски”№3,
представлявана в настоящия исков процес чрез назначения й особен представетел
адв.С.Г. ***, а именно : сума в размер общо на 474,48 /четиристотин седемдесет
и четири лева четиридесет и осем стотинки/, представляваща сбор от
следните задължения : 108,83 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за отчетен период 18.09.2016 год.-17.11.2016
год.; 365,65 лева, представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер ++359********* за отчетен период 18.09.2016
год.-17.01.2017 год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 07.03.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането - предмет на
Заповед №252/08.03.2019 год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.дело №479/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА К.Р.К., ЕГН-**********, с
постоянен и настоящ адрес ***, площад „Александър Стамболийски”№3,
представлявана в настоящия исков процес чрез назначения й особен представител
адв.С.Г. *** да заплати на „Теленор
България”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1766, ж.к.”Младост”№4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в размер
общо на 885 /осемстотин осемдесет и пет/
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото исково
производство, включваща 25 лева платена държавна такса, 360 лева адвокатско
възнаграждение, 300 лева възнаграждение за особен представител на ответницата и
200 лева депозит за вещо лице, както и сумата в размер общо на 385 /триста
осемдесет и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в
заповедното производство, включваща 25 лева държавна такса по сметка на
РС-гр.Ловеч и 360 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С.Г. *** сумата 300 /триста/ лева от
внесения от ищеца депозит, за осъщественото процесуално представителство на
ответницата К.Р.К. по настоящото гр.дело
№891/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на настоящото решението, препис от него да се приложи по
Ч.гр.дело №479/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :