№ 86
гр. Благоевград, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Въззивно
гражданско дело № 20241200501007 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №7373/30.07.2024г., подадена от
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: *********, чрез З.Н., против Решение №218/09.07.2024г.,
постановено по гр.д.№1392/2021 г. по описа на РС – гр. Разлог, с което е
признато за установено на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано
от заедно от двама от Съвета на директорите в състав Т.Я., Б.А.Р. и З.Н. Д., че
ищцата К. К. Х. с ЕГН ********** от ********* не дължи сума в размер на 4
008.18 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението - 14.04.2011 година до окончателното изплащане на
вземането, представляваща дължима сума по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № PLUS-01397437 от 15.05.2009 година; сумата в размер на
2 244.98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2010
година до 11.05.2013 година; сумата в размер на 438.43 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.03.2010 година до 08.03.2011 година; сумата
в размер на 158.83 лева, представляваща направени от заявителя разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които суми
1
са предмет на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 622/2011 година по
описа на РС - Разлог, за събирането на които е образувано изпълнително дело
№ 20117950400785 по описа на ЧСИ В.Т., поради погасяването на
задължението по давност.
С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва изцяло.
Твърди се, че обжалваното решение е в противовес със закона и практиката на
Върховния касационен съд, което обосновава неговата неправилност.
Становището на въззивника за противоречие на решението със закона и
практиката на ВКС се обосновава подробно, позовавайки се на тълкувания на
законовите разпоредби, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и
тези в ППВС № 3/1980 г. и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на
ОСГТК.
Излагат се съображения, че с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело №
3/2020 г.на ОСГТК ВКС се е произнесъл, че „погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВНС"., а за изпълнителни дела, които са образувани преди
тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което
предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед
правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила
на ТР № 2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни
способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от
26.06.2015 г. - датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС.
Сочи се, че такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пap. 1 Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от
19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба №
48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на нови
тълкувателни решения на ВКС /ТР N9 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/,
отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно
действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на
ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, nap. 1 КЗПЧОС.
В тази връзка се поддържа във въззивната жалба, че по отношение на
вземанията по изпълнителния лист, които ищцата е била осъдена да заплати,
независимо от извършените изпълнителни действия, давността е започнала да
тече след влизането в сила на ТР № 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент,
обуславящ началото на нова погасителна давност, е именно 26.06.2015 г.
Поддържа се още, че релевантни за разрешаването на спора съобразно
закона, се явяват и най- новите разрешения на ВКС по въпроса за
образуваните преди 26.06.2015 г. изпълнителни дела. Съгласно ТР №
2
2/04.07.2024 г„ по т. д. № 2/2023 г., на ОСГТК. ВКС, по такива дела и при
липса на действия, годни да поддържат висящността на процеса до 26.06.2015
г., давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело.
Поддържа се във въззивната жалба, че дори и да се приеме, че след
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по делото,
не са извършвани действия, годни да прекъснат перемпцията преди 20.09.2019
г., то давността е започнала да тече считано от 04.01.2014 г., поради
постановките на най- новото решение на ВКС, след която дата се е било
налице прекъсване на погасителния срок, поради депозирането на молба за
конституиране на нов взискател, с включено искане за извършване на опис на
движими вещи в дома на длъжника на дата 15.10.2015 г.
Изразява се несъгласие с възприетото от първоинстанционния съд, че
молбата за конституиране на нов взискател не е действие, насочено за
принудително удовлетворяване на вземането, а само декларира настъпила
промяна в носителя на правото на същото, и поради това на 15.10.2015 г. не е
прекъсната давността. Сочи се, че самото искане за конституиране на
правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния
изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята
същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната
давност за вземането. Прекъсване на погасителната давност ще настъпи, само
ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и
изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т. е.
изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този
изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на
първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до
съдебния изпълнител.
Оспорва се и изводът на съда да приеме молбата за конституиране на нов
взискател, като обстоятелство, прекъсващо давността и защото, поисканият
със същата опис бил осуетен и поради това неизвършен. Поддържа се, че е
застъпено в практиката становището, че не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от
самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят използва
думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или
друга подобна формулировка. Позовава се и на Решение № 1416 от 24.06.1969
г, на ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о.: "Давността се прекъсва с исканията на
взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и
предприемането им от съдебния изпълнител тогава, когато тези действия са
били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените адреси".
Сочи се, че в цитираното се застъпва становище, че при предприети действия
от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане от страна на
взискателя, законодателят не може да освободи длъжника от изпълнение на
задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина да остане
неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме обратното,
3
то ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници към
създаване на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните
действия и към поощряването им за тази недобросъвестност. Искането на
кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети.
Във въззивната жалба се поддържа и че противно на възприетото от РС-
Разлог, според Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.
на ВКС, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ.
Въззивникът се позовава за обосноваване неправилността на решението
на първоинстанционния съд и на ТР № 2/04.07.2024 г., по т. д. № 2/2023 г. на
ОСГТК, ВКС, по такива дела и при липса на действия, годни да поддържат
висящността на процеса до 26.06.2015 г., давност започва да тече от деня на
прекратяването на изпълнителното дело.
Във въззивната жалба се поддържат всички твърдения в подадения
отговор на исковата молба.
Предвид гореизложеното се иска да бъде отменено
пьрвоинстанционното решение като неправилно и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски
именно юрисконсултско възнаграждение, в размер на 360.00 лв. /триста и
шестдесет лева/ на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за
заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/ на
основание чл. 13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. В условията
на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в тежест на
въззивника се иска да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е сторено
възражение за прекомерност.
Сторено е и искане да се укаже на насрещната страна да предостави
банкова сметка, по която ще следва да се преведат присъдените разноски с
оглед на евентуалния изход от спора.
Посочена и банкова сметка на дружеството - въззивник: *********
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия.
4
В съдебно заседание не се явява представител на въззивника. С писмено
становище поддържа подадената въззивна жалба, прави се искане решението
да бъде отменено, както и се прави искане за присъждане на сторените в
производството разноски, като в тази връзка се представя и списък на
разноски. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00
лв., както и възнаграждение в размер на 80.00 лв на основание чл. 13 т. 2 от
Наредбата за изплащане на правна помощ, претендира се и държавната такса в
размер на 137.00 лв.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител-адвокат К., който оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна и поддържа становище за правилност на
първоинстанционното решение, иска се да бъде оставено в сила. Поддържа, че
правилно РС Разлог е посочил, че от събраните по делото доказателства е
установено, че за посочения период от 2012 до 2019 година по
изпълнителното дело не са провеждани същински изпълнителни действия,
които да прекъсват теклата в полза на ищцата К. Х. погасителна давност на
задължението и в тази връзка счита за доказано и правилно възприето от съда
обстоятелството, че задълженията на същата установени с изпълнителен лист
в едно предходно съдебно производство са погасени след възникване на тези
задължения и установяването им от съда, а именно след 2012 година. Счита,
че конституирането на нов взискател по силата на правоприемство и цесия не
е действие, което прекъсва давността, както и че правилно съдът е оценил, че
Тълкувателното решение от 2015 година не въвежда начален период на
прилагане на погасителната давност в изпълнителното производство, а
установява и уеднаквява съдебната практика, която до този момент беше
противоречива, като изрично и за яснота е разяснено кои действия в хода на
изпълнителното производство прекъсват давността. В тази връзка и през 2016
година действително от страна на взискателя от изпълнителния процес е
предприето действие, което по своя характер би прекъснал погасителната
давност в изпълнителния процес, но същото не е проведено, като самия
взискател се е отказал от това действие, с което обстоятелство се счита това
действие за неизвършено и непрекъсващо давността. В тази връзка поддържа,
че мотивите на РС Разлог макар и кратки са обстоятелствени и конкретни, в
съответствие с материалния закон и почиват на събраните по делото
доказателства. Претендират се сторените в настоящото производство
разноски, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. Прави
възражение за прекомерност и недължимост на юрисконкултско претендирано
със списъка на разноски, с оглед начисляване на допълнителни такси, а
именно освен възнаграждението и допълнителни такси по т. 2 в размер на
80.00 лева.
Във връзка с дадени указания от въззивната инстанция на 28.01.2025г.
по делото е постъпила молба от въззиваемата чрез процесуален представител,
в която сочи начин на изплащане на разноски-по банкова сметка, разкрита на
името на Б.В. Х. или по сметка на адвокат Р. Д. З.-К., както следва: IBAN
5
BG24UNCR70001598085114 BIC UNCRBGSF, разкрита в „УниКредит
Булбанк“ АД с титуляр Б.В. Х. и IBAN BG20FINV91501017761402 BIC
FINVBGSF, разкрита в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Р. Д. З.-К..
Пред въззивната инстанция не са направени искания за събиране на
доказателства, не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа
страна:
Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.
Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок,
изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В рамките на въззивното производство страните не правят нови
доказателствени искания пред въззивната инстанция на основание чл.267
ГПК. Не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК,
които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа страна:
Производството по гр.д.№ 1392/2021г. по описа на Районен съд- Разлог е
образувано по искова молба, подадена от К. К. Х. с ЕГН ********** от
*********, против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *********, представлявано заедно от
двама от Съвета на директорите в състав Т.Я., Б.А.Р. и З.Н. Д. с искане да бъде
признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на
4 008, 18 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението - 14.04.2011 година до окончателното изплащане на
вземането, представляваща дължима сума по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № PLUS-01397437 от 15.05.2009 година; сумата в размер на
2 244, 98 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.02.2010 година до 11.05.2013 година; сумата в размер на 438, 43 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2010 година до
08.03.2011 година; сумата в размер на 158, 83 лева, представляваща направени
от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, които суми са предмет на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 622/2011 година по описа на РС - Разлог, за събирането на които е
образувано изпълнително дело № 20117950400785 по описа на ЧСИ В.Т.,
поради изтекла погасителна давност.
6
В исковата молба, с която е сезиран първоинстанционния съд ищцата
твърди, че била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
с ЕИК ********* процесните суми с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 622 от 2011 г. на РС - Разлог. Въз основа на молба на взискателя от
10.11.2011 г. и изпълнителен лист, издаден в заповедното производство било
образувано изпълнително дело № 785/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т.. В хода на
същото на 02.10.2019 г. бил наложен запор на банкова сметка на ищцата, а в
този период бил наложен и запор върху собствени й лек автомобил „Ситроен“
с рег. № Е3892КМ. От образуването на делото до месец октомври 2019 година
не били не били предприемани други изпълнителни действия, поради което
изп. дело било прекратено поради перемпция на 01.11.2013 г., а вземането по
изпълнителния лист погасено по давност на 01.11.2016 г. Ищцата счита, че по
отношение на процесните вземания на 01.11.2016 г. била изтекла
петгодишната погасителна давност, поради което моли съда да признае
несъществуването на вземането. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. В
отговора са изложени съображения за неоснователност на предявените искове.
Оспорва твърдението, че давността по отношение на вземането по
изпълнителния лист била изтекла, описва действия, които са извършвани през
годините в изпълнителното производство, включително и вземането било
цедирано от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
с ЕИК ********* към него. Излага подробни юридически съждения. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира заплащане на разноски.
С обжалваното решение искът е уважен, като първоинстанционния съд
след анализ на приобщените доказателства е намерил, че по време на
развитието на самото изпълнително дело единствените доказани действия по
принудително изпълнение са били налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата и налагането на запори върху нейна собствена вещ
- МПС и банкова сметка. Направил е извод, че това са и единствените
действия, които са могли да прекъснат давността, съгласно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г. ОСГТК. Налагането на запор върху вземане на ищцата - трудово
възнаграждение - съгласно чл. 450, ал. 3 от ГПК се смята за наложен спрямо
третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение
съгласно чл. 507 от ГПК. Приел е, че в случая това е станало на 18.11.2011 г.,
видно от известие за доставяне (обратна разписка, находяща се на л. 24 от
изпълнителното дело). Запорът е изпълняван до прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на 04.01.2012 г., видно от приложените в
изпълнителното дело справки от НАП. Приел е, че следващо изпълнително
действие, което би могло да прекъсне давността е извършено на 20.09.2019г.,
като доколкото настоящото вземане се погасява с обикновена петгодишна
давност, която е започнала да тече на 04.01.2012 г., с изтичането на този срок
на 04.01.2017 г., вземането се е погасило по давност и към настоящия момент
е погасено. Същото е било погасено и към датата на следващото валидно
7
прекъсващо давността действие - 20.09.2019 г.
Първоинстанционния съд не е споделил съображенията на ответника, че
в периода от 04.01.2012 г. до 20.09.2019 г. извършваните от него действия по
изпълнението са прекъсвали давността, текла в полза на длъжника. Посочил е,
че молбата за конституиране на нов взискател не е действие, насочено за
принудително удовлетворяване на вземането, а само декларира настъпила
промяна в носителя на правото на същото. Действително през 2016 г. е
предприето от страна на взискателя действие за събиране на вземането чрез
извършване на опис на движими вещи на длъжника, но първоинстанционния
съд е намерил, че това действие не е реализирано поради изоставянето му от
взискателя. Съдът е зачел факта, че неколкократно описът е отлаган поради
нередовно уведомяване на длъжника, но след залепване на уведомление
последният насрочен опис не е извършен, без да е посочено основание за това.
Приел е, че взискателят от своя страна не е поддържал това свое искане,
поради което и не са предприети реални действия по изпълнението. С оглед на
това и така направеното искане и предприети действия за събиране на
вземането чрез извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника, не е прекъснало давността, която е продължила да тече и на
04.01.2017 г. е изтекла, като по този начин е породила и всички законови
последици от това. Приел е и, че извършените действия след това през 2019 г.
и 2021 г. са ирелевантни за спора, тъй като към тези моменти е била настъпила
както перемпция на изпълнителното производство, така и погасяване по
давност на вземането по изпълнителния лист. Общата постановка на
института на погасителната давност е, че с настъпването на този срок се губи
възможността на кредитора да иска принудително изпълнение на своето
вземане. Първоинстанционният съд не е споделил и становището на
ответника, че до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла, тъй като становището по
тълкувателното дело действало занапред.
От събраните писмени доказателства, настоящата съдебна инстанция
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното изп.д. № 785/2011г. по описа на ЧСИ В.Т. е, че
същото е образувано по молба с вх.№ 06730 от 31.10.2011г. от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, ЕИК *********, въз основа на издаден изп.
лист от дата 30.05.2011 г. по ч.гр.д. № 622/2011 г. по описа на РС-Разлог.
С изпълнителния лист от 30.05.2011г., издаден по ч.гр.д. № 622/2011г. по
описа на РС-Разлог длъжникът –ищца в първоинстанционното производство
К. К. Х. е осъдена да заплати на„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК
*********, следните суми : сума в размер на 4 008, 18 лева - главница, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението -
14.04.2011 година до окончателното изплащане на вземането, представляваща
дължима сума по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № PLUS-
01397437 от 15.05.2009 година; сумата в размер на 2 244, 98 лева,
8
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2010 година до
11.05.2013 година; сумата в размер на 438, 43 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.03.2010 година до 08.03.2011 година; сумата в размер
на 158, 83 лева, представляваща направени от заявителя разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал
осъществяване на изпълнителни действия, като на органа по принудителното
изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено предприемане
на всички действия.
След образуване на изпълнителното производство са направени справки
за установяване имущественото състояние на длъжника в него. В резултат на
тях на 15.11.2011 г. е изпратено до „Милейди“ ЕООД запорно съобщение за
налагане на запор върху получаваното от К. Х. трудово възнаграждение, което
видно от известието за доставяне е получено от работодателя на длъжника на
18.11.2011г.
Установява се от материалите по изпълнителното дело, че на 15.11.2011
г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
10045, съдържаща и уведомяване за запор на трудово възнаграждение. Видно
от известие за доставяне по изп.д. същото е върнато с отбелязване на
01.12.2011г., че получателят отказва да получи поканата. Поканата е връчена и
на 18.12.2011г. чрез съпруг Б.Х..
На 10.01.2012г. е постъпило по изпълнителното дело уведомително
писмо от „Милейди“ ЕООД, с което е уведомен ЧСИ във връзка с наложен
запор на К. К. Х., че същата, считано от 04.01.2012г. не е в трудови
правоотношения, като през м. декември е била в неплатен отпуск, поради
което не е начислявано трудово възнаграждение. Установява се от данните по
изп.д., че последния превод във връзка с наложения запор е на 09.12.2011г.,
като на взискателя е преведена сумата от 45, 99 лв. на 19.01.2012г.
Не е спорно между страните, че след образуване на изпълнителното
производство между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника по
делото „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД е сключен договор за
прехвърляне на вземане от 15.05.2015 г.
Въз основа на сключения договор за цесия на 15.10.2015 г. пред ЧСИ Т. е
депозирана молба за конституиране на нов взискател - ответника по делото,
като в същата не се съдържа искане за извършване на изпълнителни действия.
На 23.06.2016 г. е депозирана молба от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД за извършване на опис на движимо имущество на
длъжника, за което са внесени авансови такси, а с постановление от 05.07.2016
г. ЧСИ е конституирал новия взискател по изпълнителното производство.
Видно от изпълнителното дело ЧСИ е насрочил с разпореждане-изх. №
17836/05.07.2016г. опис на движими вещи в дома на длъжника, който да се
9
проведе на 12.09.2016г. Видно от известие за доставяне уведомлението е
връчено на длъжника на 13.07.2016г. при условията на отказ да получи
пратката. Видно от протокол от 12.09.2016г. описът не е извършен, като ЧСИ е
отсрочил същия, поради нередовно уведомяване на длъжника. Следващият
опис на движими вещи е насрочен за 03.10.2016г., за който длъжникът и ищца
в първоинстанционното производство не е намерена на адреса, поради което
отново описът е отстрочен, поради нередовно уведомяване на длъжника.
Следваща дата за опис на движими вещи е насрочена за 05.12.2016г., като
описът отново не е извършен, поради нередовно уведомяване.
С молба от 09.06.2017 г. взискателят е поискал извършване на справка за
налични трудови договори, декларирано имущество и банкови сметки на
името на длъжника, като изрично е поискал при наличие на такива да бъдат
предприети съответните изпълнителни действия.
Искане за установяване на налични банкови сметки и налагане на
запори е направено от взискателя и на 21.05.2019 г.
На 20.09.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
„ЮроБанк България“ АД, като запорното съобщение е връчено на третото
лице на 02.10.2019г., видно от известие за доставяне, като е получен и отговор
на основание чл. 508 ГПК от третото задължено лице.
На 18.12.2019г. по изп.д. е постъпило искане от процесуален
представител на длъжника за предоставяне на копие от изп.д.
По изпълнителното дело са постъпвали в изпълнение на наложения
запор суми, както следва –на 08.10.2019г., 02.06.2020г.
След тази дата са правени искания за справки, включително и за
установяване на мобилен номер за връзка с длъжника.
На 04.10.2021 г. от ЧСИ Т. е наложен запор върху следната движима
вещ, собственост на длъжника: лек автомобил СИТРОЕН КСАРА 2,0 ХДИ с
рег. № *********, като видно от писмо вх. № 31278/ 20.10.2021г. от Сектор
Пътна полиция-Благоевград е, че запорът е наложен на 07.10.2021г.
На 08.10.2021 г., взискателят е подал нова молба за извършване на
справки за наличие на трудови договори, за декларирано движимо/недвижимо
имущество, искане за налагане на запор на получавано трудово
възнаграждение и върху МПС, за запор на банкови сметки, за насрочване на
дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи.
На 19.11.2021 г. по изпълнителното дело е депозирано искане за спиране
на същото, като са приложени обезпечителна заповед и определение на РС -
Разлог, издадени в хода на настоящето производство по направено от ищцата
искане по чл. 389 от ГПК. На същата дата ЧСИ Т. е издала и постановление за
спиране на изпълнителното производство.
При така установената фактическа обстановка, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба,
за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
10
насрещната страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната
жалба относно правилността му на поддържаните в жалбата основания, като
въззивната инстанция намира атакуваното решение за неправилно.
В случая е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението
чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на
изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на
издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен
иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са
носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и
взискателят като ответник.
В случая процесното вземане произтича от договор за кредит за покупка
на стоки или услуги № PLUS-01397437 от 15.05.2009 година, сключен между
К. Х. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК *********. Поради
неизпълнение на задълженията по посочения договор, първоначалният
кредитор по просроченото вземане, е инициирал заповедно производство
ч.гр.д. № 622/2011 по описа на РС-Разлог, като по влязла в сила заповед за
изпълнение е издаден изпълнителен лист, въз основа на него е образувано
изп.д. № 20117950400785 по описа на ЧСИ В.Т.. Не е спорно между страните,
че след образуване на изпълнителното производство между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника по делото „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземане от
15.05.2015 г., като последното в качеството си на правоприемник по
процесното вземане е конституиран като взискател по горепосоченото изп.
дело.
По отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за
изпълнение, влязла в сила в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК - поради
11
неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е
приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Същата предвижда, че ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5
години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за лихвите. В
този смисъл е и трайната вече практика на ВКС (решение № 118 от 07.07.2022
г. по гр. д. № 4063/2021 г., ІІІ ГО, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г., ІV ГО, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., ІV
ГО, решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., ІV ГО и др.) -
давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение в хипотезата
на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва да тече от влизане в сила
на заповедта за изпълнение.
Чл. 116 ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника (б. "а"), с предявяване на иск или възражение или на
искане за почване на помирително производство (б. "б"), и с предприемане на
действия за принудително изпълнение (б. "в").
Съгласно Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, под
"съдебен процес" по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД следва да се разбира
не само исковия, но и изпълнителния процес, поради което погасителна
давност не тече и докато трае изпълнителният процес относно вземането.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е
обявено за изгубило сила.
Според т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В хипотезата на чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
12
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от исковия процес, в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. №
3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.
Съгласно разясненията, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от
04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция. В мотивите към т. 3 е посочено, че перемцията
и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната
сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на
своите притезания, както и да поддържа висящността на изпълнителния
процес със своята активност. Прекратяването на делото на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително
изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва
докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към
основанието по чл. 116, б. "в" ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване
на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективната
невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липса
на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. От друга страна,
перемцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното
13
процесуално правоотношение, но не и субективното право на кредитора да
иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на
съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, който от своя
страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ето защо, ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция,
поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният
изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в
изпълнителния лист, който е в негово държане. Посочено е, че за давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора-взискател,
чиято проекция дори и да не се осъществи чрез изпълнителното действие в
рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, дори и по
перемирано дело, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Образуването на изпълнително дело е задължение на съдебния
изпълнител, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действието на кредитора. За прекъсването на
погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба,
но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за
редовност на сезиращото искане, т. е. молбата на кредитора за изпълнение да е
редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Ето
защо, молба в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато
първоначалната й нередовност е поправена, води до прекъсване на давността.
В конкретната хипотеза е спорен въпроса дали след като е било
образувано изп. дело 20117950400785 по описа на ЧСИ В.Т. , са настъпили
обстоятелства по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД за прекъсване на давностния
срок относно валидно възникналото вземане, предмет на изп. лист, издаден на
30.05.2011 г. по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч. гр. дело № 622/2011 г. по описа на РС-Разлог.
В случая по делото се установява, че въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от
30.05.2011 г., издаден по гр. д. № 622/2011 г. на Районен съд – Разлог и на
31.10.2011г. е инициирал образуването на изп. дело № 20117950400785 по
описа на ЧСИ В.Т.. Молбата за образуване е редовна – в нея е посочен
изпълнителен способ, като съдържа и възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, а
редовната молба прекъсва давността в хипотезата на чл. 116, буква "в" ЗЗД - в
този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ, вкл. възлагането по чл. 18
ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
приложи изпълнителния способ, съответно да определи такъв при възлагане.
По силата на ППВС № 3/18.11.1980 г. с образуване на изпълнителното
дело давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, което
14
спиране е преустановено съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г.
по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, от момента на отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. е. от 26.06.2015 г. В тази връзка
въззивния съд намира оплакването във въззивната жалба за основателно.
Неправилно първоинстанционния съд е намерил, че давността е текла до
26.06.2015г., като в тази връзка не се е съобразил с постановките на
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС.
Едновременно с това обаче следва да се прецени дали преди 26.06.2015г.
не е настъпила перемпция по делото. Това е така тъй като съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на
ВКС по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на
вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Давността за
тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата
е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал.
1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC
№ 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган
надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което
волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на
възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо.
Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало второто от посочените две
условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при
действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен
срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на
изпълнителното дело, до този момент се прилага чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД,
което тълкуване отпада едва с обявяване на тълкувателното решение, с което
постановлението е обявено за загубило сила. При действието на
постановлението на Пленума на ВС, искането на взискателя за извършване на
изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва
давността, когато изпълнително дело е образувано. При изпълнителни дела,
вече прекратени към датата 26 юни 2015г., срокът на новата давност по чл.
117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от
момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително
действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата за фактите,
означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния
тълкувателен акт .
Съгласно чл. 433, т. 8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
В случая след образуване на изпълнителното дело е налице налагане на
запор върху вземане на ищцата - трудово възнаграждение - съгласно чл. 450,
15
ал. 3 от ГПК се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в
който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507 от ГПК. В случая
това е станало на 18.11.2011 г., видно от известие за доставяне (обратна
разписка, находяща се на л. 24 от изпълнителното дело). Запорът е изпълняван
до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на 04.01.2012 г.,
видно от приложените в изпълнителното дело справки от НАП.
След тази дата в рамките на двегодишен период взискателят не е искал
извършване на изпълнителни действия. Предвид изложеното изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
04.01.2014г., поради настъпила перемпция, като нова 5 годишна давност е
започнала да тече от тази дата, като същата би изтекла на 04.01.2019г., ако до
този момент не са предприемани изпълнителни действия от взискателя. Както
доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди
ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие.
Установи се обаче, че преди изтичане на 5 годишната погасителна
давност са предприети действия, които са прекъснали давността.
В случая, видно от установената фактическа обстановка, между
изпълнителните действия, предприети през времето от 04.01.2014 /т. е. след
прекратяване на изп.д. поради перемпция до предявяването на иска
09.11.2021г. няма периоди, надвишаващи по продължителност 5-годишния
давностен срок, като се вземе предвид времето от 2 месеца и 7 дни, през които
давност не е текла ( на основание чл. 3. т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/,
възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.) и като се отчетат действията на взискателя, които е
извършвал.
Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни
правни последици, като погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция
/в този смисъл разясненията, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от
04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, посочено по-горе/.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
16
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Кредиторът по изпълнително
дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се
лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни
действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и
от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново.
Така в случая въз основа на сключения договор за цесия на 15.10.2015 г.
пред ЧСИ Т. е депозирана молба за конституиране на нов взискател -
ответника по делото, като в същата не се съдържа искане за извършване на
изпълнителни действия. Правилно първоинстанционния съд е приел, че тази
молба за конституиране на нов взискател не е действие, насочено за
принудително удовлетворяване на вземането, а само декларира настъпила
промяна в носителя на правото на същото. Неправилно обаче не е съобразил,
че на 23.06.2016 г. /преди изтичане на петгодишния срок/ е депозирана молба
от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД за извършване на опис на
движимо имущество на длъжника, за което са внесени авансови такси, а с
постановление от 05.07.2016 г. ЧСИ е конституирал новия взискател по
изпълнителното производство. Искането на взискателя за извършване на опис,
формулирано в тази молба и същевременно внасянето на дължимата такса за
това представляват същинско изпълнително действие, което е прекъснало
давността за вземанията.
На следващо място се установи, че ЧСИ е насрочил с разпореждане-изх.
№ 17836/05.07.2016г. опис на движими вещи в дома на длъжника, който да се
проведе на 12.09.2016г. Видно от известие за доставяне уведомлението е
връчено на длъжника на 13.07.2016г. при условията на отказ да получи
пратката. Видно от протокол от 12.09.2016г. описът не е извършен, като ЧСИ е
отсрочил същия, поради нередовно уведомяване на длъжника. Следващият
опис на движими вещи е насрочен за 03.10.2016г., за който длъжникът и ищца
в първоинстанционното производство не е намерена на адреса, поради което
отново описът е отстрочен, поради нередовно уведомяване на длъжника.
Следваща дата за опис на движими вещи е насрочена за 05.12.2016г., като
описът отново не е извършен, поради нередовно уведомяване.
Неправилно според въззивната инстанция първоинстанционният съд е
приел, че направеното искане и предприети действия за събиране на вземането
чрез насрочване извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника, не е прекъснало давността, която е продължила да тече.
В случая искането за извършване на опис, насрочване на опис на
движими вещи на длъжника, представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД, като без правно
значение е, че описът не е извършен, доколкото в случая същият не е
извършен не по вина на взискателя.
Съдът намира, че с това действие на ЧСИ на 05.07.2016г., както и с
17
насрочването на последващи описи от 03.10.2016г., 05.12.2016г., се прекъсва
давността в изпълнителния процес, тъй като са налице предприети от ЧСИ
валидни изпълнителни действия. "Валидно изпълнително действие" по
смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по т. д. № 2/2013 г., на
ОСГТК, на ВКС, е всяко действие за принудително събиране на паричното
притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за
изпълнение, а редовна е молбата, в която взискателят е посочил изпълнителен
способ за осребряване на имуществото на длъжника, съгласно изискването на
чл. 426, ал. 2 от ГПК или молбата е при условията на възлагане по чл. 18 от
ЗЧСИ. Всяко действие за принудително изпълнение, предприето въз основа на
редовна молба, е валидно изпълнително действие и прекъсва погасителната
давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД. Основанието
на тази норма не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен
способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди да
настъпи перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а новата погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Факт е, че към тези дати
взискателят не е бил пасивен, а с молбата си за насрочване на опис на
движимо имущество е инициирал насочването на изпълнение върху
притежавано от длъжника имущество. /в тази насока решение №
214/06.12.2023 г. по в. гр. д. № 553/2023 г. на Пловдивски апелативен съд
Определение № 2561 от 8.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 512/2024 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Кристияна Генковска/.
В Решение № 448/04.07.2024 г. по гр. д. № 3976/2022 г. на IV Г. О. на
ВКС също е посочено, че "За висящи изпълнителни дела след 26.06.2015 г.
давността се прекъсва от всяко изпълнително действие, извършено по
изпълнителното дело след посочената дата, като следва да се уточни, че
водещо значение има искането на кредитора - взискател, което дори и да не се
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен
способ, води до прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава
на причини, независещи от кредитора, вкл. бездействие на съдия-
изпълнителя. (...) За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на взискателя, чиято проекция, дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие, прекъсва давността, щом непредприемането му се
отдава на причини, независещи от кредитора". Същото е възприето и в
Решение № 50014/15.01.2025 г. по гр. д. № 787/2022 г. на IV Г. О. на ВКС.
Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на
принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на
изпълнението върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с
ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане. В случая взискателя е оказал необходимото съдействие,
18
като причината да не се извърши описът е неоткриването на длъжницата, след
като за първия опис е отказала получаване на съобщението. Следователно в
случая причината е такава, за която длъжникът отговаря-осуетяване на
предприетите от ЧСИ изпълнителни действия, защото длъжникът не може да
бъде открит на регистрирания адрес, тъй като никой не може да черпи права
от собственото си противоправно поведение.
В процесния случай следва да се има предвид, че искането за прилагане
на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване
на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от
ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на
взискателя.
Процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността
на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на
вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на
съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Това е така, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора -
тя не се влияе от поведението на други лица. Според съдебната практика при
направено искане за изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да
откаже да го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се
все още у него изпълнителен лист. В този смисъл е Решение № 37/24.02.2021
по дело №1747/2020г. на ВКС и Решение № 127/12.07.2022 по дело №
2884/2021, III г.о., ВКС.
От момента на всяко от посочените действия е започвала да тече нова
давност.
Ето защо, съдът намира, че в случая нова давност е започнала да тече от
05.12.2016г. и би изтекла на 05.12.2021г., а преди тази дата е предявен
настоящия иск.
След тази дата в рамките на двегодишен период взискателят не е искал
извършване на изпълнителни действия. Предвид изложеното изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
05.12.2018г., поради настъпила перемпция.
Независимо от това обаче на 21.05.2019г., т.е. преди изтичане на 5
годишния срок взискателят е поискал установяване на налични банкови
сметки и налагане на запори, като в изпълнение на това искане на 20.09.2019 г.
е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „ЮроБанк България“
АД, като запорното съобщение е връчено на третото лице на 02.10.2019г.,
видно от известие за доставяне, като е получен и отговор на основание чл. 508
ГПК от третото задължено лице.
Както се отбеляза по-горе погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция /в този смисъл разясненията, дадени с т. 3 на
Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на
19
ВКС, посочено по-горе/.
Следователно в случая погасителната давност е прекъсната на
02.10.2019г., както и с постъпвалите в изпълнение на наложения запор суми,
както следва –на 08.10.2019г., 02.06.2020г. Постъпването на суми въз основа
на реализиране на конкретен изпълнителен способ поддържа висящността на
изпълнителния процес и прекъсва както погасителната давност, така и срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Следващото прекъсващо давността действие е наложения на 04.10.2021
г. от ЧСИ Т. запор върху следната движима вещ, собственост на длъжника: лек
автомобил СИТРОЕН КСАРА 2,0 ХДИ с рег. № *********, като видно от
писмо вх. № 31278/ 20.10.2021г. от Сектор Пътна полиция-Благоевград е, че
запорът е наложен на 07.10.2021г.
На 19.11.2021 г. по изпълнителното дело е депозирано искане за спиране
на същото, като са приложени обезпечителна заповед и определение на РС -
Разлог, издадени в хода на настоящето производство по направено от ищцата
искане по чл. 389 от ГПК. На същата дата ЧСИ Т. е издала и постановление за
спиране на изпълнителното производство.
Доколкото исковата молба на длъжника К. К. Х. е подадена в РС-Разлог
на 09.11.2021г., то е видно, че към тази дата, а и към датата на устните
състезания пред въззивната инстанция (21.01.2025 г.) не е изтекъл
петгодишният давностен срок, считано от последно извършеното действие по
принудително изпълнение срещу длъжника.
С предявяване на исковете по чл. 439 ГПК на 09.11.2021 г. давността е
спряла да тече – в този смисъл е налице вече трайна практика на ВКС
(обективирана в решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г., ІV
ГО на ВКС, решение № 50105 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1589/2021 г., ІV ГО
на ВКС, решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., ІV ГО на
ВКС, решение № 50099 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 3614/2020 г., ІІІ ГО на
ВКС, определение № 1933 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 622/2023 г., ІІІ ГО на
ВКС, определение № 893 от 27.10.2023 г. по т. д. № 2759/2022 г., І ТО на ВКС
и др.), съгласно която погасителната давност не тече, докато трае процесът по
иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл.
115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД не изисква други условия и буквалното му тълкуване е
правилното.
Налага се общият извод, че не е осъществено пълно и главно доказване
на твърденията в исковата молба относно погасяване на процесните суми по
давност, както и на обстоятелството, че това погасяване е станало след
приключване на производството, по което е издадено изпълнителното
основание, поради което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Поради това предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед на гореизложеното, неоснователен и необоснован се явява
изводът на първоинстанционния съд, че процесното вземане е погасено по
20
давност.
Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо това
въззивният съд постанови друго, с което предявените искове от К. К. Х. с ЕГН
********** от *********, против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано
заедно от двама от Съвета на директорите в състав Т.Я., Б.А.Р. и З.Н. Д. с
правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сума в размер на 4 008, 18 лева - главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 14.04.2011
година до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима
сума по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № PLUS-01397437
от 15.05.2009 година; сумата в размер на 2 244, 98 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2010 година до 11.05.2013 година;
сумата в размер на 438, 43 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.03.2010 година до 08.03.2011 година; сумата в размер на 158, 83 лева,
представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 622/2011 година по описа на РС -
Разлог, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20117950400785 по описа на ЧСИ В.Т., поради изтекла погасителна давност,
бъде ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника претендираното юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, което по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съобразявайки фактическа и/или правна сложност на делото и извършената от
юрисконсулт на ответник дейност в първата инстанция, който е подавал само
писмени становища и не се е явил в нито едно от откритите съдебни
заседания, въззивният съд определя на 150, 00 лв.
По същия ред за настоящата инстанция съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150, 00 лв. Следва да бъде присъдена и внесената
държавна такса по жалбата в размер на 137, 01 лв., разноските за настоящата
инстанция са в размер на 287, 01 лв.
Следва да се отбележи, че въззивника е претендирал юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360, 00 лв., както и възнаграждение в размер на
80, 00 лв. на основание чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащане на правна помощ,
като от страна на въззиваемия е сторено възражение за прекомерност и
недължимост. Съдът намира същото за основателно като взе предвид
извършените действия от юрисконсулта, невисоката правна сложност на
делото, по което има постановени и ТР на ВКС, както и олстоятелството, че
претендираната сума от 80, 00 лв. е недължима на посоченото основание.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и с оглед на цената на исковете,
21
настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 218/09.07.2024г., постановено по гр.д. №
1392/2021 г. по описа на РС – гр. Разлог и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от К. К. Х. с ЕГН
********** от *********, против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано
заедно от двама от Съвета на директорите в състав Т.Я., Б.А.Р. и З.Н. Д. искове
с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че К. К. Х. с
ЕГН ********** не дължи на Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
********* сума в размер на 4 008, 18 лева - главница, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 14.04.2011 година до
окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № PLUS-01397437 от
15.05.2009 година; сумата в размер на 2 244, 98 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2010 година до 11.05.2013 година;
сумата в размер на 438, 43 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.03.2010 година до 08.03.2011 година; сумата в размер на 158, 83 лева,
представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, които суми са предмет на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 622/2011 година по описа на РС -
Разлог, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20117950400785 по описа на ЧСИ В.Т., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА К. К. Х. с ЕГН ********** от ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********, представлявано заедно от двама
от Съвета на директорите в състав Т.Я., Б.А.Р. и З.Н. Д. сумата от 150, 00 лв.
/сто и петдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство и сумата от 287, 01 лв.
/двеста осемдесет и седем лева и една стотинка/, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени присъдените в полза на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, с ЕИК ********* разноски:
*********
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
22
Членове:
1._______________________
2._______________________
23