РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. гр.Мадан, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно
наказателно дело № 20255430200045 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Р. И., ЕГН **********, с адрес гр. Р., обл.
С., ******* подадена от процесуален представител срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ******* с
който на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл.
102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00 /триста/ лева
В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на
издадения електронен фиш. Прави се възражение за изтекла давност за
ангажиране на административно наказателна отговорност. Излагат се доводи и
за заплатена такса по погрешка от жалбоподателя за друг автомобил и за
маловажност. Претендират се съдебни разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно пР.ан не се
явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния
представител, с което не се възразява по даване ход на делото в отсъствието на
жалбоподателя и неговия представител, при редовно пР.аване на страните.
Поддържа се жалбата по изложените в същата съображения и се иска отмяна
на обжалвания акт. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – АПИ при МРРБ, редовно пР.ана не се
представлява в съдебно заседание. Постъпела е молба с която не се възразява
производството да се проведе в отсъствие на представител на АНО.
Представено е писмено становище, с което се оспорва жалбата като
неоснователна и се излагат доводи за законосъобразност и правилност на
атакувания акт. Иска се неговото потвърждаване. Преви се възражение за
1
прекомерност на адвокатското възнаграждение и се претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 19.02.2021 г. в 09.28 ч. от система за електронно събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е установено нарушение,
извършено от водач на лек автомобил марка и модел "******" с рег. №
********, с обща технически допустима максимална маса от 2800кг., брой оси
- 2, категория ППС. Нарушението е установено при движение на автомобила в
община М., по път ** км **** с посока намаляващ километър. Констатирано
е, че за заснетия от системата за електронно наблюдение автомобил не е
налице заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, което е квалифицирано
като нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
като на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на собственика на
автомобила – жалбоподателя И. – е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300. 00 лева. Видно от представената справка на
нарушението от издателя на обжалвания акт същият е издаден на 19.02.2021 г.
ЕФ е връчен на жалбоподателя 29.04.2025 г., ч/з "ПП". На 12.05.2025 г. – в
предвидения 14 дневен срок срещу връчения акт е постъпила жалба.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
Електронен фиш № ******* - заверено ксерокопие; известие за доставяне за
връчване на електронен фиш от 29.04.2025 г. - заверено ксерокопие;
фотоснимки на ППС с рег. № ****** – 2 броя заверени ксерокопия; справка за
Нарушение № ******** – заверено ксерокопие; извлечение от електронна
система за нарушения.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива
информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с
оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая
не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде отменен.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §
1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно
която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
2
автоматизирани технически средства.
Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност,
настоящият съдебен състав, приема че се установява следното:
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е
прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се
създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на
деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са
административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално
правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.
В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности – т. нар.
преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за
реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането
на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира
правомощията си по административно наказателното правоотношение, и
давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на
вече наложената административна санкция, намират приложение и в
административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба
в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения
не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на
НК за случаите, които нямат изрична уредба в административно наказателния
процес /чл.11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще
намерят съответно приложение и в административно наказателния процес.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК и тече до
реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на
дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и
абсолютна, които се прилагат в административно наказателното производство.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното /административно
наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на
обикновената давност – чл. 81, ал. 3 от НК. В чл. 34 от ЗАНН са изрично
регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна
давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и
специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия
тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за
издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват
необходимите действия на държавата по реализиране на административно
наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото
следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му
в сила. Тъй като за действието по връчване на наказателните
3
постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок,
то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 ожт НК и да се приеме,
че за връчване на наказателното постановление тече обикновена погасителна
давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение
двугодишният срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело
до смесване между двата основни вида давност – преследвателна и
изпълнителна. Преследвателната давност тече от извършване на нарушението
до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната
давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния
акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Следователно, за да е
приложим срокът по чл. 82 от ЗАНН, НП следва да е влязло в сила.
Предпоставка за влизане в сила на НП е надлежното му връчване. Преди
връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл.
82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК.
С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на НП следва да тече обикновена
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна
давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.
В процесния случай ЕФ е окончателно генериран и подписан на
19.02.2021 г. от която дата е започнала да тече обикновената тригодишна
давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на ЕФ, а ЕФ е връчен на
29.04.2025 г. – по данни от приложеното известие за доставяне, като няма
доказателства давността да е спирана или прекъсвана, а и не се твърдят
такива. При това положение следва, че обикновената давност е изтекла на
19.02.2024 г., т. е. година и два месеца преди датата на връчване на процесния
ЕФ, с оглед на което възможността на компетентния орган да реализира
правомощията си по административно наказателното правоотношение е
погасена преди връчването на ЕФ. Отново следва да се подчертае, че липсват
доказателства за спиране или прекъсване на обикновената давност, поради
което тя следва да се приложи, респективно безпредметно е обсъждането на
абсолютната преследвателна давност, която би имала значение в случай, че
обикновената давност е спирана или прекъсвана.
По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а
атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй като административно-наказателната
отговорност е погасена поради изтекла погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на
обжалвания електронен фиш, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на
жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна
защита и съдействие, жалбоподателят е платил в брой сумата от 400 лева за
адвокатска защита, като същата сума се претендира за присъждане. В чл. 18,
ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) е предвидено, че ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал.
2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В
случая на жалбоподателя е била наложена "имуществена санкция" в размер на
4
300 лева, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималният размер на
адвокатското възнаграждение при интерес до 1000 лева е 400 лева. Именно в
такъв размер е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което се явява основателна. Същата не е
прекомерна и е съответна на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, Районен съд М.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № *****, с който на Х. Р. И., ЕГН **********, с адрес
гр. Р., обл. С., ******за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл.
102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00 /триста/
лева.
ОСЪЖДА ******" към Министерството за регионално развитие и
благоустройството да заплати на Х. Р. И., ЕГН **********, с адрес гр. Р., обл.
С., ****** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС С. по реда на гл. XII АПК
и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5