Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                    Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                      МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 6428 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    С Решение № 64045 от 11.03.2020г.,  постановено по гр.д. № 34007/2014г. по описа на СРС, 178 състав с отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу Й.Г.Г. ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1  от ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 381.86лв., представляваща неизплатена, дължима сума за консумирана топлинна енергия за имот – апартамент № 38, находящ се в гр. София, г.к. „******“ за периода месец май 2010г. месец април 2013г.; сумата от 929.57 лв.  – законна лихва за забава върху главницата за периода 30.06.2010г. -23.01.2014г.; 3. Законна лихва върху главницата, считано от 04.03.2014г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.03.2014г. по ч. гр. д. № 11310/2014г. на СС, 39 състав.

Горепосоченото решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Т.С.” ЕАД трето лице помагач „Т.с.“ ЕООД.

Срещу посоченото решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ответникът не е клиент на дружеството. Сочи, че ответникът е собственик на топлофицирания имот, поради което има качеството потребител на топлинна енергия и като такива дължат заплащането й, заедно с услугата дялово разпределение.  Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете уважени. Претендира и присъждането на направените деловодни разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Ц.П.Б., действаща чрез процесуалния си представител адв. П.Ц.Г. от САК е депозирал в срок писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД  от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответника Й.Г.Г..  

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение е частично неправилно.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по делото писмени доказателства е установено, че ответникът е собственик на процесния имот - апартамент № 38, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ж.к. „******, аб. № 282520. Това обстоятелство се установява въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото -  списък на етажните собственици, неразделна част от протокол от ОС на етажната собственост, проведено на 22.08.2001г., където под номер 20 е вписан ответникът /л. 23 от делото/, списък на живущите в жилищната сграда /л. 26 -27/ вписана възбрана по партида на топлофицирания имот,  която като собственик е вписан ответникът; актове за определяне на кубатура, формуляри за отчет и констативни протоколи за отчет. В изброените и приложени към първоинстанционното производство документи ответникът е декларирал, че е собственик на имота и титуляр на клиентска партида с № 282520- посочените документи по своето правно естество са частни свидетелстващи и доколкото са подписани от първия ответника  и истинността им нито е била оспорена, нито е била надлежно опровергана в настоящото производство, то следва да се приеме, че се ползват с доказателствена сила – чл. 180 ГПК; същите обективират извънсъдебно признание, че е ответникът е собственик на жилището, което при осъществената по реда на чл. 175 ГПК преценка с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че отговаря на истината. Ето защо при липсата както на твърдения, така и на данни, че ответникът не се е разпоредил с правото на собственост върху притежавания от него недвижим имот или че върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, за което ищецът е бил уведомен /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника/, настоящият съдебен състав приема, че ответникът се явява потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

 Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с дължимия размер на претендираните от ищеца вземания по отношение на ответника Й.Г.Г.. В постъпилия в  срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът оспорва както  основанието за дължимост на претендираната главница за стойността на доставено, но незаплатена топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания от преди 04.03.2011г. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

 Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

От съвкупния анализ на писмените доказателства е несъмнено установено, че ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период за процесния топлоснабден апартамент. Поради изложеното исковата претенция за заплащане на доставена, но незаплатена топлинна енергия се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Доказано е също така, че в процесната сграда е била въведена услугата дялово разпределение – видно протокол от Общо събрание на етажните собственици от 22.08.2000 год., ведно със списък, на което е било взето решение за сключването на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД. Такъв срочен договор № 773 е бил сключен впоследствие на 25.09.2000 год. По време на процесния период е действал договор, сключен с третото лице помагач на 01.11.2007г. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че процесния период в имота, собственост на ответника е имало монтирани четири брой отоплителни тели четири брой вентили. Освен това за периода са отчитани освен данни за отопление още и за БГВ.  Начислената топлинна енергия да отопление и БТВ е на базата показания на 2 бр. водомери за топла вода, за което ответникът се е подписал. Същевременно по делото са представени изготвени от третото лице-помагач документ за главен отчет за периода 2010/2013г, който е подписан от ответника и от които е видно, че до процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет /авторството им не е било оспорено и надлежно опровергано в процеса/ и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за отоплителните сезони, включени в исковия период и липсата на доказателства за изявления от етажните собственици, че считат договора за прекратен, води до извода, че действието на договора е било многократно подновявано. А отделно от това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия има право да извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно, дори да не е налице договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ.

Установено е също така въз основа на писмените доказателства по делото – документ за главен отчет, индивидуални справки за използвана топлинна енергия, както и на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че през исковия период в жилището е имало  четири броя радиатори  с ИРРО. и 2 бр. водомер за топла вода; делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като технологичните разходи били отчислявани ежемесечно от ищеца, а общият топломер в абонатната станция бил преминал през периодични метрологични проверки. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в определено количество за исковия период. В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. А според разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

 По делото е несъмнено установено въз основа на заключението по съдебно-счетоводна експертиза, че за периода м. 05.2010г. до м. април 2013г., че стойността на топлинната енергия е в размер на 5 381.86 лв., прието  в първоинстанционното производство. Настоящият състав кредитира напълно приетото заключение при условията на чл. 202 от ГПК, тъй като същото  кореспондира с данните в изготвените от третото лице-помагач справки за разход на топлинна енергия, които са приети като доказателства по делото.

 Своевременно ответникът, чрез процесуалния си представител е релевирал възражение за изтекла давност за претендираната сума като цена за топлинна енергия за периода м. 05.2010г. – 04.03.2011г. Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Сроковете за дължимост на сумите по изравнителните сметки /за доплащане от абоната/ са установени в Общите условия на „Т.С.” ЕАД, като падежът им настъпва 30 дни след датата на издаване на данъчно кредитно известие, респ. издаване на съобщението за дължимата сума, съгласно чл.30, ал.1 от Общите условия от 2002 год., чл.32, ал.1 от Общите условия от 2005 год. и чл.33 от Общите условия от 2008 год. Обстоятелството, че топлопреносното предприятие отразява сумите от изравнителните сметки към най-старата неплатена от потребителя сметка, има значение само са счетоводството му, но не рефлектира върху момента на изискуемостта. Според Общите условия месечните суми за топлинна енергия /равни или прогнозни/ също са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Т.е., задълженията на ответницата са възникнали като срочни.

От изложеното следва, че за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано на 04.03.2014 год. /арг. от чл.422, ал.1 от ГПК/, съдът приема, че вземанията на ищеца за периода от м. май 2010 год. до м. януари.2011г.  вкл. са погасени по давност.

Следователно ищецът се легитимира като кредитор на вземания /прогнозни и изравнителни вноски/ само за останалата част от исковия период, а именно от м.февруари.2011 год. до м. април 2013 год., чиито общ размер е определен от съда по реда на чл.162 от ГПК на 4 076.77лв., до който размер исковата претенция се явява основателна.  

Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл.119 от ЗЗД. Вън от тези случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по силата на чл.111, б.”в” от ГПК.

Следователно по правилото на чл.119 от ЗЗД погасени по давност се явяват и вземанията за лихви върху погасените по давност главни задължения. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е депозирано на 04.03.2014 год. и ищецът се легитимира като кредитор на вземания за главници в размер на 4 076.77 лв. за периода от м.февруари.2011г.  до м.април 2013 год., следва да се приеме, че претенциите за обезщетения за забава в размер на законната лихва се явяват установени в своето основание за периода от 31.03.2011 год., когато е станало изискуемо главното вземане за м.февруари 2011год. /арг. от чл.72, ал.1 от ЗЗД/, чиито общ размер е бил определен от съда реда на чл.162 от ГПК на 910.81 лв.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Й.Г.Г. искове за сумата от 4 76.77 лв. – стойност на топлинна енергия за периода м. 02.2011г. - 30.04.2013г. за имот апартамент № 38, находящ се в гр. София, г.к. „******“, със законна лихва от 04.03.2014г./датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/  и за сумата от 910.81 лв. обезщетение за забава  за периода от 31.03.2011г. -23.01.2014г. които претенции подлежат на уважаване. В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

 

По отношение на разноските:

          Предвид изхода на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и двете страни.

 С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът   следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 87.66 лв. и юрисконсултско възнаграждение  - 223.54 лв. , в първоинстанционното производство – 534.38 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса  в размер на 72,52 лв. и юрисконсулстко възнаграждение в размер  на 75лв.

 

На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

           Предвид изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

          ОТМЕНЯ Решение № 64045 от 11.03.2020г.,  постановено по гр.д. № 34007/2014г. по описа на СРС, 178 състав в частта му, в която са отхвърлени  предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК  искове с правно основание  чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150,  ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу ответника Й.Г.Г. ЕГН **********, с адрес *** ******за сумата от 4076.77 лв. съставляваща неизплатена, дължима сума за консумирана топлинна енергия за имот – апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „******“ за периода месец февруари  2011 г. до  месец април 2013г.,  и за сумата от 910.81 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2011г. до 23.01.2014г. както и като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Й.Г.Г. ЕГН **********, с адрес *** ******дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,  на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150,  ал. 1 ЗЕ  и на основание чл. 86, ал. 1 от ГПК сумата от 4076.77 лв. – съставляваща неизплатена, дължима сума за консумирана топлинна енергия за имот – апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „******“ за периода месец февруари 2011 г. месец април 2013г., ведно със законната лихва от 04.03.2014г., /датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното плащане както и сумата от 910.81 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2011г. до 23.01.2014г.

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75973 от 24.04.2020г.,  постановено по гр.д. № 77961/2017г. по описа на СРС, 54 състав в останалата му обжалвана част.

  ОСЪЖДА Й.Г.Г. ЕГН **********, с адрес *** ******да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК общо сумата от 311.20лв., представляващи разноски в заповедното производство; сумата от 529.36 лв., разноски в първоинстанционно производство и сумата от 147.52 лева  - разноски за въззивно производство.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. И. Г. Д., с личен номер  ********, с адрес: гр. София, ул. “******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължимо при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 154.53 лв.

 Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач на страна на „Топлофикация София“ АД  - „Т.с.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***.

Решението  не подлежи на обжалване.

                                                       

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

               

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

                                         

 

2/