№ 175289
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20241110166555 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „...........“ ЕАД ЕИК ...... за издаване на заповед за
изпълнение против К. К. К. ЕГН ********** за вземания в размер на 1000,00 лева главница
по договор за заем №9042-00159089 от 21.10.2023 г., вземанията по който са прехвърлени на
заявителя, ведно със законна лихва от 05.11.2024 г., 85,68 лева възнаградителна лихва за
периода 01.12.2023 г. до 01.03.2024 г., сумата 429,00 лева възнаграждение за допълнителни
услуги по договора за периода 01.12.2023 г. до 01.03.2024 г., обезщетение за забава в размер
на 115,68 лева за периода 02.12.2023 г. до 04.11.2024 г.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради противоречие със
закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за
изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Претендираната сума за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се
в посещения вкъщи или удобно място за събиране на вноска от служител на заявителя,
безплатно внасяне на вноските по кредита от името и за сметка на потребителя, безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, преференциално обслужване и право на участие в
специални промоции , представлява допълнителна такса за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, което изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, поради което на това основание уговорката се явява нищожна. Заплащането
на възнаграждението в случая е уговорено във фиксиран размер, разсрочен съобразно
погасителния план към договора, като дължимостта на същото настъпва със сключване на
договора и не е в зависимост от извършване на конкретно действие или услуга от кредитора.
Поради това следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за
цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели
заобикаляне и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съпоставянето с общия размер на процесното
възнаграждение за пакет допълнителни услуги и начислената договорна лихва с размера на
главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
1
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
Така уговорените допълнителни услуги са разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 21.04.
2016 г. по дело C-377/14, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна.
Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно
предприети действия по повод предоставянето на допълнителни услуги. Изложеното води
до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално не са извършени,
което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за сметка на длъжника.
Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите нрави.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено по отношение на претендираните вземания за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №352719/05.11.2024 г. на „...........“ ЕАД ЕИК ...... против
К. К. К. ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане по договор за допълнителни услуги в размер
на 429,00 лева към договор за заем №9042-00159089 от 21.10.2023 г.,
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2