№ 8393
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110169013 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ..........., с която против К. Б.
АНГ. и ЕВГ. Б. АНГ. са предявени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 3, находящ се в гр. ............., аб. № .............., като
ответниците имат качеството битови клиенти на ТЕ и му дължат разделно – всеки по ½
от следните суми: 3 150, 76 лв. – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
28.07.2021 г. до окончателното изплащане; 437, 29 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 13.07.2021 г.; 54, 95 лв. – главница, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 28.07.2021 г. до окончателното изплащане; 10, 72 лв. мораторна лихва за периода
31.07.2018 г. – 13.07.2021 г. Твърди, че в негова полза е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 19.08.2021 г. по ч.гр.д. № 44382/2021 г. на СРС, ГО, 62
състав. Претендира установяване на вземанията си по исков ред. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците К. Б. АНГ. и ЕВГ. Б. АНГ..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление от 28.07.2021 г. ........... е сезирала съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. Б. АНГ. и ЕВГ. Б. АНГ., за сумата 3
150, 76 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до
окончателното изплащане; 437, 29 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
13.07.2021 г.; 54, 95 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
1
28.07.2021 г. до окончателното изплащане; 10, 72 лв. мораторна лихва за периода
31.07.2018 г. – 13.07.2021 г.
С разпореждане от 19.08.2021 г. е издадена исканата заповед за изпълнение, като
в полза на заявителя е присъдена и сумата от 73, 07 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от страна на длъжниците.
В срока по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..........., том ........,
дело № ........ г., по силата на който К. Б. АНГ. дарява на родителите си ........... А. и ........
А.а следния свой недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. .........., състоящ се
от: две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, застроен на 91, 20 кв.м.
Видно от удостоверение, изд. от Столична община, Район „Слатина“ (л.23), с
протокол № 73/04.10.1995 г. наименованието на ул. „Павел Лилов“ е променено на ул.
„Калина Малина“.
Видно от удостоверение за наследници от 10.06.2022 г., изд. от Столична
община, Район „Слатина“, ........... А. е починал на 07.10.2001 г., като е оставил
наследници по закон: ........ А.а – съпруга, К. Б. АНГ. – син и ЕВГ. Б. АНГ. – син.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 01.07.2008 г. К. Б. АНГ. като
собственик на 1/6 ид.ч. от имота и ЕВГ. Б. АНГ. като собственик на 1/6 ид.ч. от имота
са дарили на майка си ........ А.а собствените им 2/6 ид.ч.
Видно от удостоверение за наследници от 10.06.2022 г., изд. от Столична
община, Район „Слатина“, ........ А.а е починала на 23.03.2020 г., като е оставила
наследници по закон: К. Б. АНГ. – син и ЕВГ. Б. АНГ. – син.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма
„Директ“ ООД извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите
топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално
потребеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база.
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период
нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна
енергия за 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО, които се отчитат дистанционно.
Отчетите на ИРРО от страна на фирмата за дялово разпределение са извършени на
07.05.2019 г. и 07.06.2020 г., като известията за доставянето им са представени на
домоуправителя на етажната собственост. Начислена е топлинна енергия за отопление
на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за
БГВ – въз основа на снети отчети на 1 бр. водомер, отчитан след края на отоплителния
сезон През исковия период фирмата за дялово разпределение е изготвила изравнителни
сметки, както следва: за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. в размер на сумата от 73, 36
лв. за възстановяване и за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. в размер на 480, 45 лв. за
възстановяване, т.е. крайният резултат е сума за възстановяване в размер на 553, 81 лв.
2
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 3 102, 26 лв., формирана като
разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 3 656, 07 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 553, 81 лв. В посочената сума не
са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се дължима сума за предоставена услуга дялово разпределение за
исковия период м.06.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на 54, 95 лв.
Констатира се и че общият топломер е преминавал метрологични проверки на 2
години, при които не са били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена
от вещото лице Е.И., че има извършени плащания за исковия период в размер на 11, 42
лв., както и че дължимата сума за предоставена услуга дялово разпределение е в размер
на 54, 95 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК са депозирани
възражения от длъжниците. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
3
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..........., том
........, дело № ........ г. се установява, че със същия ........... А. и ........ А.а са придобили
собствеността на процесния имот, след което ........... А. е починал на 07.10.2001 г.,
оставяйки наследници по закон: ........ А.а – съпруга, К. Б. АНГ. – син и ЕВГ. Б. АНГ. –
син. С представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от 01.07.2008 г. К. Б.
АНГ. и ЕВГ. Б. АНГ. са дарили на майка си ........ А.а придобитите от тях по
наследяване по 1/6 ид.ч. от имота или общо 2/6 ид.ч., с което същата е придобила
изцяло собствеността на процесния имот. Установи се, че ........ А.а е починала на
23.03.2020 г., като е оставила наследници по закон: К. Б. АНГ. – син и ЕВГ. Б. АНГ. –
син, с оглед на което в периода м.05.2018 г. – 23.03.2020 г. собственик на имота е била
........ А.а, чиито наследници по закон са ответниците в настоящото производство -
синовете й К. Б. АНГ. и ЕВГ. Б. АНГ., а за остатъка от исковия период – 24.03.2020 г. –
м.04.2020 г. – собственици на имота се явяват К. Б. АНГ. и ЕВГ. Б. АНГ..
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за
4
исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата от 3 102, 26 лв.,
формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 3 656,
07 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 553, 81 лв.
Като се вземат предвид констатираните от заключението на ССЕ плащания за
исковия период в размер на сумата от 11, 42 лв., дължимият остатък възлиза на сумата
от 3 090, 84 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично и в
случай на забава в изплащането му клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. Според Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторна лихва за исковия период 15.09.2019 г. – 13.07.2021 г.
в размер на сумата от 429, 14 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) е
предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ,
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая от заключението на СТЕ се установява, че е извършвана услугата
дялово разпределение от фирма за дялово разпределение при спазване на приложимата
нормативна уредба, като услугата е на стойност 54, 95 лв., като последното се
потвърждава от заключението на ССЕ.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно
което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
........... се явяват основателни.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжниците в забава по отношение на главния дълг –
не е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответниците
изпадат в забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до тях.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 120, 42 лв. разноски за заповедното и
сумата от 673, 23 лв. разноски за исковото производство, както следва: К. Б. АНГ. – ½ и
ЕВГ. Б. АНГ. – ½.
Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не претендират разноски, нито ангажират
доказателства да са сторили такива, разноски не следва да им се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Б. АНГ., ЕГН ********** и ЕВГ. Б.
АНГ., ЕГН ********** дължат на ..........., ЕИК ........., на основание чл.422, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, по
1/2 от следните суми:
сумата 3 090, 84 лв. – главница, представляваща стойност на доставената
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: апартамент № 3, находящ се в гр.
............., аб. № .............. за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 28.07.2021 г. до окончателното
изплащане;
сумата 429, 14 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 13.07.2021 г.;
сумата 54, 95 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.08.2021 г.
по ч.гр.д. № 44382/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено съществуването на: вземането за
стойността на доставената топлинна енергия за сумата над 3 090, 84 лв. до 3 150, 76
лв., вземането за мораторна лихва върху нея за сумата над 429, 14 лв. до 437, 29 лв. и
вземането за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение – в пълния
заявен размер от 10, 72 лв. за периода 31.07.2018 г. – 13.07.2021 г.
ОСЪЖДА К. Б. АНГ., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 60, 21 лв. разноски за заповедното и сумата от
336, 62 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ЕВГ. Б. АНГ., ЕГН ********** да заплати на ..........., ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 60, 21 лв. разноски за заповедното и сумата от
336, 62 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „..........“ ЕООД.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7