Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260001
гр.Свищов, 08.02.2022г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 23.09.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1024 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, в условията евентуалност иск по
чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът “Б.Д.“ АД /като
правоприемник на „Е.“ АД с предишно наименование „С..“ АД/ твърди, че по силата
на сключен договор за кредит КЕШ „ЕКСПРЕСО“ № 364183 от 19.02.2014 г. „Е.“ АД е
отпуснала кредит в размер на 4 500,00 лева, за срок 60 месеца на ответника в
качеството му на кредитополучател С.М.А., който е обезпечен с поръчителството
на ответника С.О.М.. Кредитът бил усвоен по разплащателна сметка IBAN *** С.М.А..
Твърди се, че страните договорили
в договора за кредит - т. 10.1 от Част
II, че при неиздължаване изцяло или частично/ на месечен анюитет /или на лихви
и застрахователни премии през частичния гратисен период/ в предвидените в
договора /погасителен план/ срокове, договорната лихва се увеличава с
наказателна надбавка по Част I, т. 9.1. Наказателната лихва се начислява
отделно.
В т. 10.2 от Част II от договора
за кредит, било договорено вземането на Банката за възстановяване на целия
кредит, да стане предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на
задълженията по договора за кредит със забава над 90 дни. При настъпване на
предсрочна изискуемост кредитополучателя е длъжен незабавно да погаси всички
свои задължения по договора за кредит.
Съгласно т. 10.3 от Част II от
договора за кредит, било уговорено, че в случай на неплащане от
кредитополучателя на дължима застрахователна премия в уговорените срокове,
покритието се прекратява след падежа на 6 /шестата/ неплатена премия. Поради
неплащане в срок от 1 / един/ месец след падежа на шестата неплатена премия, индивидуалното
застрахователно покритие е прекратено, като неплатените премии остават дължими
от кредитополучателя.
В случая банката претендирала
вземането съгласно договорките в Част I, т. 6 от договора, предвид изтичане на
крайния срок за окончателно плащане на кредита -10.03.2019 г.
Твърди се, че в съответствие чл.
60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, а също и с оглед разпоредбата на
чл. 417, т. 2 от ГПК на 18.03.2019 г. банката е подала Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като въз основа на заявлението и
приложените към него писмени доказателства съдебен състав е издал в полза на банката
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 193 от
20.03.2019 г. и изпълнителен лист № 181 от 22.03.2019 г., издадени по ч. гр. д.
№ 303/2019 г. на Районен съд гр. Свищов, по силата на които длъжниците С.М.А. и
С.О.М. са осъдени да заплатят „Е.“ АД, следните суми:
Дължима главница: 3 711,81 лева -
главница, ведно със законна лихва от 18.03.2019 г.;
Дължима договорна лихва: 943,03
лева - възнаградителна договорена лихва за периода 05.11.2015 г. - 05.11.2018г.;
Сумата от 1182,17 лв. -
обезщетение за забава за периода от 10.06.2015 г. - 10.03.2019г.;
Сумата от 11,66 лв. - обезщетение
за забава за периода от 05.1.2015 г. -18.03.2019 г.; 11,88 лв. - застраховка;
Дължими такси и разноски: 167,22
лв. - дължими такси и разноски по делото.
Заявява, че на 20.07.2020 г. въз
основа на същите Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 193 от 20.03.2019 г. и изпълнителен лист № 181 от 22.03.2019 г.,
издадени по ч. гр. д. № 303/2019 г. на Районен съд гр. Свищов, кредиторът “Б.Д.”
АД /като правоприемник на „Е.“ АД с предишно наименование „С..“ АД/ е
образувало изпълнително дело при Частен съдебен изпълнител С. К. № 809 на КЧСИ
при АС - В. Търново под № 20208090400464/2020г.
Моли съда да уважи предявения
положителен установителен иск, за признаване съществуване на вземането на
банката ищец, произтичащо от договор за кредит КЕШ „ЕКСПРЕСО“ № 364183 от
19.02.2014 г., по силата на който на длъжниците С.М.А. и С.О.М. е предоставен
кредит в размер на 4 500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), което вземане
към датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
е в общ размер на 6 028,40 лева , от които: 3 711,81 лева - главница, ведно със
законна лихва от 18.03.2019 г.; 943,03 лева - възнаградителна договорена лихва
за периода 05.11.2015 г. -05.11.2018г.; 1182,17 лв. - обезщетение за забава за
периода от 10.06.2015 г. -10.03.2019 г.; 11,66 лв. - обезщетение за забава за
периода от 05.1.2015 г. -18.03.2019 г.; 11,88 лв. - застраховка; 167,22 лв. -
дължими такси и разноски. Претендира деловодни разноски в заповедното
производство, както и разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК, особения
представител на ответниците е депозирал отговор на исковата молба. Счита иска
за допустим, но неоснователен по следните съображения. На първо място счита
иска за недоказан, доколкото ищецът не е представил доказателства, че не е
могъл да събере вземането си от наличностите по сметки на ответниците при него.
Същото произтичало от договора, в който ответника е дал съгласие банката -
кредитор да събира служебно дължимите суми по кредита на съответния падеж
директно от неговата разплащателна сметка - IBAN *** „С..“АД - клон гр.Русе. На
следващо място счита, че е изтекла погасителната давност за събирането на
вземането на задълженията по договора, тъй като изискуемостта не е настъпила на
10.03.2019г., както се твърдяло, т.к. съобразно т.10.2 от клаузите на договора
при забава над 90 дни изискеумостта на договора настъпва без да е необходимо
изявление на страните.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа
исковата молба. Представя списък на
разноски по чл.80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява, не се представлява. В писмено становище особения
представител поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
На 19.03.2019 г. „Е.“ АД, чиито
правоприемник е ищецът в настоящото производство е подал до Районен съд Свищов
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответниците
С.М.А. и С.О.М.. Образувано е ч. гр. д. № 303/2019 г. по описа на Районен съд
Свищов. По делото е издадена Заповед № 193/20.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № 20208090400464 при ЧСИ с peг. № 809 С. *** действие Окръжен съд Велико
Търново. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжниците на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, като в законоустановения срок ищецът, като правоприемник на
заявителя предявява настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Не се спори между страните, а и
от представения по делото Договор за кредит КЕШ „ЕКСПРЕСО“ № 364183 се установява, че на 19.02.2014
г. между „Е.“ АД, чиито
правоприемник е ищецът, от една страна и ответниците С.М.А. в качеството на кредитополучател и С.О.М., в качеството на поръчител от друга бил сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит в размер на 4500 лева, с краен срок – до
10.03.2019г. Бил договорен размер на погасителни вноски от 110,37лв. за период
от 60 месеца, като падежът на всяка погасителна вноска и лихви през гратисния
период е 10-то число на съответния месец. В т.8 от договора страните договорили
14,95% номинален лихвен процент, формиран от БЛПSGEB(базисен лихвен процент на “С..”АД) - референтния лихвен процент, определян от Банката в
съответствие с методологията на “С..” АД за определяне на базисните лихвени
проценти, увеличен с
надбавка от 9,2 пункта на година. Съгласно т. 8.1. при сключване на този
договор приложимият към него БЛПSGEB за лева е в размер на 5,75 %, а съгласно
т. 8.2. лихвен процент на ден в размер на 0.0415 % изчислен към момента на
сключване на договора. Били договорени наказателни надбавки: 9.1. върху
просрочени погасителни вноски: 6 (шест) пункта над номиналния лихвен процент по
т. 8 При сключване на този договор лихвеният процент върху просрочени погасителйй
вноски е в размер на 20,95 %. Съгласно 9.2. върху цялата главница след
настъпване на предсрочна изискуемост: 6 (шест) пункта над номиналния лихвен
процент по т. 8. Страните договорили и разходи за принудително събиране на дължимите
вноски и/или други плащания (в брой или по друг начин), в т.ч. за реализация на
обезпеченията - съгласно съответните тарифи в действащото законодателство. В т.
11. бил договорен годишен процент на разходите по кредита (ГПР), изчислен към
момента на сключване на договора 20,29 %.11.1. разходите по кредита, обхванати
от ГПР, могат да бъдат променяни съгласно чл.4, ал.2 и чл.6, ал,2 при промяна
на пазарните условия. Така обща сума, дължима от кредитополучателя, изчислена
към момента на сключване на договора – 6868,25 лв., както и сума за
предварителния период по чл. 4, ал.5. Договорът бил подписан от
кредитополучателя и поръчителя. Съгласно т.14 се дължат и такси по кредита в
размер на 139 лева. Съгласно т. страните договорили и застраховка „Живот и безработица“
на кредитополучател със застраховател „С.“ АД, като разход по застраховката в
размер 186,43 лева.
Приложен по делото е погасителен
план, също подписан от ответниците.
От страна на банката е представена
извлечение от погасителния план (плащания по вноски) от разплащателна сметка -
IBAN ***.
По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
процесният кредит за клиент
№0825270 С.М.А., главницата по кредита е в размер на 4500,00лв., която следвало
да бъде погасявана на 60-месечни вноски, като първата вноска с главница е на
10.04.2014г., а последната на 10.03.2019г. С първата погасителна вноска ,
дължима на 10.03.2014г. се покрива само лихва и застраховка, с което броят на
погасителните вноски става 61.
Съгласно представена справка от „Б.Д.”
АД предоставеният кредит КЕШ ЕКСПРЕСО № 364183 от 19.02.2014г. е усвоен от
ответника по делото С.М.А. на 20.02.2014г. в брой от касата на „Б.Д.” АД.
Изтеглената сума е в размер на 3460,00лв.
От преведената по отпуснатия
кредит сума в размер на 4500,00лв. са извършени бюджетни преводи в размер на
920,85лв., удържани са такси в размер на 5,29лв., удържана е сума за
застраховка „спокойствие“ в размер на 2,00лв. и такса за усвояване на кредита в
размер на 139,00лв.
Салдото по разплащателна сметка с
IBAN *** С.М.А. на 20.02.2014г. е 0,96лв.
В периода 05.03.2014г.-09.12.2015г.
по разплащателна сметка с IB AN BG 74
ТТВВ 9400 1526 2375 03 с титуляр С.М.А. са постъпили 19бр. плащания с общ
размер 1836,00лв, като вноските са правени на каса.
Общо сума за покриване на
задължения по процесния кредит - 1836,96лв. / 1836,00лв. + 0,96лв./.
С постъпилите суми са покрити
следните задължения съгласно подписания погасителен план:
-главница –788,19лв.
-договорирани лихви – 476,21лв.
-застраховки – 80,37лв.
Извън задълженията по погасителния
план са покрити следните суми:
-застраховка спокойствие – 16,00лв.
-месечни такси за обслужване на
сметка – 35,80лв.
-такси – 17,28лв.
-наказателни лихви – 423,11лв.
След датата на последното плащане
09.12.2015г. не са извършвани плащания за погасяване на задълженията по
процесния кредит.
Неиздължените суми по
погасителния план към процесния Договор към датата на подаване на заявлението -
18.03.2019г са от вноска № 17 до вноска № 61, вкл. за периода от 10.07.2015г.
до 10.03.2019г. вкл. - 5320,45лв. в това число:
-главница – 3711,81лв.
-договорирана лихва – 1498,80лв.
-застраховка – 109,84лв.
Вещото лице е посочило, че към
датата на извършената справка в „Б.Д.” АД - 15.06.2021г. няма промяна в
неиздължените суми по договорираните погасителни вноски.
Дължимата договорна лихва за
периода 05.11.2015-05.11.2018г. съгласно погасителния план в размер на
943,03лв.
Към датата на подаване на заявлението
- 18.03.2019г непогасените задължения по процесния Договор са в размер на 5320,45лв.
в това число:
-главница – 3711,81лв.
-договорирана лихва – 1498,80лв.
-застраховка – 109,84лв.
Поради неплащане на б бр.
погасителни вноски от № 17 до №22 вкл. за периода 10.06.2015г. - 10.11.2015г. са
начислени наказателни лихви върху просрочена главница в размер на 206,40лв.
След датата на подаване на заявлението
- 18.03.2019г. по неплатените задължения по процесния кредит не са извършвани
плащания съгласно представена справка от „Б.Д.” АД. В съдебно заседание вещото
лице направи уточнение, че е изготвил експертиза въз основа на таблица,
предоставена от ищеца, а не въз основа на предоставено извлечение от
счетоводните книги, тъй като същото било архивирано.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Искът с правна квалификация по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД е предявен от ищеца по реда и в срока по чл. 415,
ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството на длъжник,
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист №193/20.03.2019г. по ч.гр.д. № 303/2019 г. на
РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това искът е
допустим.
Съдът констатира от изслушаната счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда, че кредитът не е
обслужван в периода след 09.12.2015 г., тъй като по сметката на С.А., обслужваща
кредита, последното плащане е извършено на същата дата, след която дата не са
установени никакви плащания по кредита. Същото се потвърждава от представеното по делото извлечение от
разплащателната сметка на ответника С.А.. Въз основа извлечението от сметка,
приложено по ч.гр.д. № 303/2019 г. на РС-Свищов, се установява, че броя на
вноските, които не са издължени на падеж или са частично погасени е 46. В
отговора на исковата молба особения представител на ответниците на първо място
оспорва крайната дата на договора, което оспорване е неоснователно, тъй като
същата ясно е посочена в договора за кредит. С оглед на горното, съдът намира,
че към 10.03.2019 г. /крайната дата на договора съгласно приложения по делото
договор за кредит/ е настъпила изискуемостта на вземането. На второ място, въпреки че не оспорва
просрочие на вноските по кредита и липсата на плащане в продължителен период от
време, считано от 09.12.2015 г., същият въведе възражение за липса на
доказателства относно обстоятелствата какво е било движението по сметката на
ответника С.А., обслужваща кредита, което съдът също намира за неоснователно. В този смисъл съдът следва да отбележи, че вещото
лице също заяви, че е изготвило заключението си на база предоставените данни от
банката ищец, които не са извлечение от сметка. Извлечението от сметка
представлява извлечение от хронологичен счетоводен регистър на сметката или
партидата на длъжника, която започва със заверяването му на сметката със сумата
на отпуснатия кредит, продължава с движението по тази сметка, а именно:
вписаните хронологично както са направени във времето, погасителните вноски и
техния размер, вписаните по хронологичен ред с натрупване просрочия по
главницата и възнаградителната лихва и начислените лихви за просрочие,
вписаните по хронологичен ред просрочия. Липсата на такова съдържание на
извлечението от сметка е пречка да се установи от съда, какъв е действителния
размер на непогасената главница по кредита, какъв е действителния размер на
дължимите договорена лихва и какъв е размера на лихвите които банката е
начислила за просрочието по кредита. Доколкото обаче тези данни се съдържат в
приложеното извлечение и кореспондират с данните от приложения към заявлението по
чл.417 от ГПК като доказателство писмен документ, наименуван извлечение от
счетоводните книги, подписан от лице с представителна власт, съдът намира, че така
предявения иск срещу ответника А. в качеството му на кредитополучател и
ответницата М. в качеството й на поръчител по договора за кредит е доказан по
основание.
По възражението за погасяване по
давност: В случая изискуемостта на цялото задължение по договора е настъпила на
основание осъществените предпоставки на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Според задължително
тълкуване на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, за да се изсрочват с кратка 3 годишна
давност, задълженията с падежи, настъпващи през предварително определени
интервали, следва да имат относителна самостоятелност и повтарящ се характер,
като общността им възниква от един правопораждащ факт (ТРОСГТК № 3/2011 на
ВКС). Кредиторът е предоставил на длъжника еднократно главницата като цяло за
ползване до изтичане на краен срок, като връщането на тези парични средства на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява предварително съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части.
Ето защо, разсрочването на части от усвоения кредит на отделни погасителни
вноски не превръща главницата в периодично платима и за нея остава приложим
общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Според заключението на вещото лице с последното
плащане от страна на ответника за обслужване на кредита е покрита вноска №16, дължима
съгласно представения погасителен план на 10.06.2015г. Заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 19.03.2019г., т.е. не е изтекъл предвидения петгодишен
давностен срок. Неоснователен е доводът на страната, че погасителната давност е
тригодишна, поради горните съображения.
По изложените съображения съдът
намира, че искът за главница и договорна лихва следва да бъде уважен изцяло, а
именно за сумата от 3711,81 лв. и сумата от 943,03лв., която е установена като
дължима и от вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
Спрямо обезщетенията за забава
съдът намира, че тези претенции се
явяват частично погасени по давност /съгл.чл. 111, б.в от ЗЗД/. Банката ги
претендира в размер на 1 182,17 лв. за срока от 10.06.2015 г. до
10.03.2019г., в размер на 11,66 лв. за срока от 05.11.2015 г. до 18.03.2019г. Действително
вещото лице не е посочило обезщетението за забава, но изчислено от съда с
калкулатор за законна лихва е 1121,88 лв. за периода от 18.03.2016 г. до 10.03.2019г.,
съответни 3,63 лв. за периода от 18.03.2016 г. до 18.03.2019г.
По отношение на претендираната
сума от 11,88лв. за застраховка искът е доказан, доколкото вещото лице е дало
заключение, че такава се дължи в размер на 109,84лв. Поради това искът следва
да се уважи до претендираната сума от 11,88 лв.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед
частичното уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят направените разноски в хода на заповедното
производство в размер на 160,80 лв. за държавна такса и юриск. възнагрждение
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
тежест на ответниците следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство в общ размер на размер на 1122,39 лева, от които 117,22
лева за държавна такса, 300 лева. Внесен
депозит за вещо лице и 600 лева внесен депозит за особен представител, както и
150,00 лева депозит за особен представител и на основание чл.78, ал.8 от ГПК
вр. с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25 и сл. от Наредба за заплащане на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че същите следва да бъдат определени около
минимален размер от 150 лева (сто и петдесет лева).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение на С.М.А. с ЕГН **********, с
адрес *** и С.О.М. с ЕГН**********, с адрес ***, че дължат на “Б.Д.“ АД /като правоприемник
на „Е.“ АД с предишно наименование „С..“ АД/, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 3 711,81лв. (три хиляди седемстотин и единадесет лева и 81 ст.) - главница,
ведно със законна лихва от г.; 943,03 лв. (деветстотин четиридесет и три лева и
03 ст.) - възнаградителна договорена лихва; 1121,88 лв. (хиляда сто двадесет и
един лева и 88 ст.) - обезщетение за забава за периода от 18.03.2016г. до 10.03.2019г.;
3,63 лв. (три лева и 63 ст. ) - обезщетение за забава за периода от
18.03.2016г. до 18.03.2019г.; 11,88 лв. (единадесет лева и 88ст.) - застраховка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.03.2019 г. до
датата на окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №193 от 20.03.2020г.
по ч.гр.д. № 303/2019 г. по описа на Районен съд град Свищов, като отхвърля
иска за разликата над 1121,88 лева обезщетение за забава до претендирания
размер от 1182,80 лева и за разликата над 3,63 лева обезщетение за забава до
претендирания размер от 11,66 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.М.А. с ЕГН **********,
с адрес *** и С.О.М. с ЕГН**********, с адрес *** ЗАПЛАТЯТ на Б.Д.“ АД /като
правоприемник на „Е.“ АД с предишно наименование „С..“ АД/, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК, СУМАТА от 160,80 лева (сто и шестдесет
лева и 80ст. )- направени разноски в
заповедното производство и СУМАТА от 1122,39
лева (хиляда сто двадесет и два лева и 39 ст.) – направени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: