Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 11 672 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата
от 1 100 000лв.
В исковата молба на Ф.Н.А. се твърди, че на 15.02.2017 г., около 07.25
часа, в Република Унгария, извън
населената част на гр. Чанадпалота, на АМ М43, в
дясното платно за движение при 55+800 км е настъпило ПТП, при което водачът на
микробус „Фолксваген Каравел“ с рег. № ******– Гювенц Сахап, при несъобразена
скорост и дистанция с пътната обстановка се блъснал в задната част на спрялата,
последна в опашката композиция, състояща се от седлови
влекач с рег. № BV13DVL и прикачено ремарке с рег. № BV73DUB, управлявана от румънския гражданин Б.К.Твърди се, че вследствие на
ПТП-то, ищцата като пътник в микробуса, получила множество увреждания – остра
дихателна недостатъчност, анемия след акутно кървене,
тетраплегия, парализа на гласните струни и ларинкса,
контузия на черепа, нараняване на далака, нараняване на белия дроб, fractura vertebrae C., многократна фрактура на ребрата, fractura
orbitae, многократни
наранявания. Твърди се, че с оглед здравословното й състояние били извършени
оперативни и други медицински интервенции, изразяващи се в стабилизиране на
гръбначния стълб в три или повече сегменти, вътрешна фиксация
на гръбначния стълб, вътрешен фиксиращ имплант на
гръбначния стълб, непрекъснато измерване на инвазивното артериално налягане,
механична вентилация с интерминално положително
налягане, с ендотрахиална интубация,
мониторинг на дишането, обезболяване, инфузия в
централната вена, изследване по скала на Глазгоу, кислородна терапия, беден
граничен слой на концентрата от червени кръвни телца, ресуспендиран
с принадлежности, вливане на допълнителна точково избрана кръв, дейности,
извършени по време на трансфузията. Изложени са
твърдения, че ищцата била откарана по спешност в Университетска болница – гр.
Сегед, където й били извършени изследвания, след което била приведена в
отделението по неврохирургия, интубирана,
вентилирана, с неподвижна фиксация на врата,
травмирани прешлени, след оперативна фиксация на
счупването, причиняващо миелон компресия. Твърди се,
че в хода на първичния преглед била установена прогресивна пареза
от двете страни на долните крайници респ. по-късно плегия.
Било извършено радиологично изследване, което
установило счупване на долната стена на орбитата от дясната страна, получаване
на херния в лицевата кухина на долния прав очен мускул, линия на счупване в
наклонена посока на задната дъга на дясната страна на прешлен CV-VІ, счупване на парчета на тялото на ребра Th ІІІ-V, счупване на проц. Трансверзус на прешлен Th І-ІІ от дясната страна,
счупване на левия проц. Трансверзус
на ребро L ІІ, както и на проц.
Спинозус на ребро L ІІІ, счупване на дясната задна дъга на ребра V и VІ, интракапсуларни наранявания на далака. Било извършен ЯМР на
гръбначния стълб, при което били визуализирани protrusion disci C III-V, contusion medullae spinalis in alt cerv susp и subluxation CV-VII, както и счупване, причиняващо миелон компресия
върху ребра Th III-V. Твърди се, че вследствие проведен консилиум по
неврохирургия било решено да се приложи консервативна терапия в шийния сектор, докато за торакалния
сектор била извършена операция. Била извършена и ендоваскуларна
емболизация на ранения далак и приложена антибиотична профилактика и поставяне на ваксини.
Впоследствие било взето решение и за операция на шийния
сектор дисектомия, имплантация
и вентрална стабилизация като след последната
операция била установена тетраплегия при ищцата
/парализа на четирите крайника/. След проведено на 22.02.2017 г. реинтубиране било установено, че тетрапарезата
при ищцата е с траен характер. На 26.04.2017 г. била приета в клиниката за
рехабилитация в Рейндам, където основните прогнози на
медиците били, че ищцата никога няма да се възстанови или че ще се възстанови
ограничено, а в бъдеще ще продължава да е на инвалидна количка. Били установени
и персистиращи неврогенни
проблеми в дебелото черво и пикочния мехур.
Твърди се, че тези тежки увреди й причинили силни болки и страдания,
както и изключителни затруднения в
битовото й обслужване. Същите дали негативно отражение върху психиката й.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на автобус от масовия
градски транспорт, да й заплати сумата от 1
100 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие нанесените й травматични увреждания, съобразно протоколно
определение от 04.02.2019 г. Претендират се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „А.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения иск.
При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване.
Претендират се разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор към
същата.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Димитров.
Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк.
С..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 04.08.2017 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към
датата на приключване на устните състезания, поради което настоящият съдебен
състав намира предявения иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Ответникът в производството е заявил възражение,
че приложимо в случая е правото на Р Унгария, доколкото процесното ПТП е осъществено на нейна територия. С определение от
21.03.2018 г., настоящият съдебен
състав е изложил съображения
за приложимост на българското
право, които счита за безпредметно да преповтаря /том
ІІ, стр. 582 в делото/. Само за пълнота,
следва да се отбележи, че съобразно нормата на чл. 116 от
КМЧП правото на
увреденото или ощетеното лице да предяви иск
пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност
се търси, се урежда от
правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице
е избрало да основе иска си
на правото, приложимо към застрахователния
договор. Именно такъв избор е
осъществила ищцата по настоящото дело.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с влязлото в сила
решение на наказателния съд,
а именно решение от 03.03.2020 г. на Апелативен съд – Сегед, Р Унгария /том ІІІ, стр. 1479 и сл. в делото/,
с което водачът Е.С.Е. е признат за виновен за причиняване
на пътна катастрофа, процесната
по делото. Решението е задължително за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Настъпилите вреди за ищцата,
както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи. Вещото лице, изготвило първата
СМЕ – д-р К.А.С. /ортопед – травматолог/ е обосновало извод, че при ПТП-то
ищцата е получила счупване на долната стена на орбитата на дясното око,
счупване на 3-5 шийни прешлени с разкъсване на междупрешленните връзки, счупване на 3-5 гръдни прешлени с
притискане на гръбначния мозък, долна параплегия,
счупване на 5-то и 6-то ребра вдясно, вътрекапсулно
спукване на далака. Обоснован е извод от вещото лице за проведено оперативно
лечение, изразяващо се в наместване на счупените прешлени и фиксирането им с
метална остеосинтеза, проведена ендоваскуларна
емболизация, активно реанимациооно
лечение и рехабилитация. Вещото лице е посочило, че през периода на лечение,
ищцата е получила усложнение на здравословното си състояние, изразяващо се в
гнойно възпаление в областта на шията, получила е и декубитална
рана. Обоснован е извод, че същата е в инвалидна количка с пълна невъзможност
за движение и усет на долни крайници, с постоянен катетър и затруднения в дефекацията, налагащо медикаментозна стимулация. По делото
е приета и изслушана и комплексна СМЕ, изготвена от вещите лица д-р П.С.П.
/неврохирург/ и д-р М.Б.А. / УНГ/, които в заключението си посочват, че при
ПТП-то ищцата е получила многокомпонентна гръбначно-мозъчна травма, контузия на
гръден кош със счупване на пето и шесто ребра вдясно и частична ателектаза, както и счупване на пода на дясна орбита с
херния на долния прав очен мускул, контузия на корема, пълна пареза на гласните връзки вдясно и частична вляво. Посочено
е, че увредите на ищцата са водели до горна парапареза
/двигателна слабост/, осакатяване на долните крайници, което е причинило на
ищцата нужда от чужда помощ в дейностите от ежедневието. Вещите лица са
посочили, че намаленият просвет на ларинкса, намалява
в значителна степен притока на въздух към белите дробове, вследствие на което и
най-незначителните физически усилия водят до задух, кашлица, лесно уморяемост, слабост. Посочено е, че афонията
/липсата на глас/ чувствително ограничава нейните социални контакти, а при
наличие на трахеостома е необходим неколкократен тоалет ежедневно, придружен с аспирация на
секретите. Обоснован е извод, че от травмата са изминали две години като ищцата
се предвижва с инвалидна количка с оглед неврологичния й статус – горна парапареза с долна параплагия
като уринира с помощта на интермитентни катеризации с катетри за еднократно ползване. Вредите се
установяват и от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.А./съпруг
на ищцата/ в съдебно заседание от 04.02.2019 г., които съдът кредитира при
съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й тежки травматични
увреждания, които са довели до болки и страдания за продължителен период от
време респ. увреди, които са с постоянен и траен характер се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищцата, степента и вида
на увредите, продължителността на възстановителния, извършените хирургически
интервенции, обективното й бъдещо здравословно състояние респ. бъдещите
негативни преживявания на болки и дискомфорт справедливо
би било да се присъди сума от 500 000 лв. като за
горницата до пълния предявен размер от 1 100 000 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване с оглед непоставяне на предпазен колан, което
с оглед ангажираните по делото доказателства – изслушаните съдебни експертизи,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл.
106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. С
оглед диспозитивното начало в гражданския процес
същата обаче следва да се присъди, считано от датата на депозиране на исковата
молба, съобразно заявеното искане в същата – 13.09.2017 г. като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва
сумата от 3 877, 73 лв. – разноски, съобразно уважената част от иска с
оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 38 ал.1 т.2 от ГПК
по повод заявеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата се следва сумата от 10 240, 91 лв. при съблюдаване фактическата и правна сложност
на делото, извършените по него процесуални действия, размера на заявения иск и
размерите на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият
съдебен състав. .
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на 463,
63 лв. – разноски, съобразно отхвърлената част от иска респ. депозирания списък
по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 20 500 лв. – ДТ и разноски, платени от бюджета
на съда /за експертизи и преводач на свидетел/, съразмерно уважената част от
иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати
на Ф.Н.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 7 – адв.
Ж.Т. сумата от 500 000 /петстотин хиляди/
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 15.02.2017 г. на АМ М 43 в Република Унгария, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2017 год. до окончателното й
изплащане като отхвърля иска за горница до пълния предявен размер от 1 100 000
лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 877,
73 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да
заплати на адв. Ж.Т. сумата от 10 240, 91 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф.Н.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 7 – адв. Ж.Т. да заплати на З. „А.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 463, 63 лв. –
разноски.
ОСЪЖДА
З. „А.” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
СГС сумата от 20 500 лв. – ДТ и разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: