№ 340
гр. Враца, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58Д-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „****” ООД, гр. ****, с управител ****,
против Наказателно постановление /НП/ №06-2200041/13.05.2022 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Враца, с което на основание
чл.414, ал.3 КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл.62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 КТ.
В жалбата се твърди, че наказващият орган не е приложил правилно
материалния закон, тъй като установеното на процесния обект лице е
работело по граждански договор. Твърди се още, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. По тези съображения се моли за
отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. С.,
която поддържа жалбата и по изложените в нея съображения, които в с.з.
доразвива, моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М. ****, която поддържа
тезата за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление
1
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства –
разпитани са свидетелите П. Т. и К. ****.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 24.03.2022 г., около 11:00 часа, св. П. Т. – главен инспектор в Д „ИТ”
Враца, извършила проверка на обект, находящ се в с. ****, обл. Враца,
стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката и
последвалото след нея представяне на допълнителни документи, св. П. Т.
установила, че жалбоподателят, в качеството си на работодател по смисъла на
пар.1, т.1 ДР на КТ, не е сключил трудов договор с лицето ****, което лице е
заварено да извършва строителни работи в обекта като „кофражист” и
собственоръчно е декларирало, че полага труд при установено работно време,
почивен ден и трудово възнаграждение. За констатираното в хода на
проверката е съставен протокол за извършена проверка.
С оглед направената констатация, за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 КТ, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН №06-
2200041/19.04.2022 г. Въз основа на така съставения акт е издадено
обжалваното НП, с което при идентично описание на фактическата
обстановка, нарушението е квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500,00 лв.
По делото е приложен Граждански договор от 07.01.2022 г., сключен
между дружеството-жалбоподател и лицето ****, съгласно който договор
**** следва да изгради специфична опора демфлер Ф219 в срок до 10.04.2022
г.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа
показанията на П. Т., които съдът кредитира като логични, последователни и
незаинтересовани. Свидетелката лично е извършила проверка на
дружеството-жалбоподател и е констатирала, че лицето **** работи в обекта
2
като „кофражист” без да има сключен трудов договор, макар собственоръчно
да е декларирало, че работи с установено работно време, уговорено трудово
възнаграждение и почивен ден. Свидетелката твърди, че й е представен
граждански договор, сключен между лицето **** и жалбоподателя. Твърди
обаче, че с оглед характера на установеното по време на проверката и
заявеното от самия ****, е преценила правоотношенията между тях като
трудовоправни, при което е приела, че доколкото не е сключен трудов
договор е извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.
Съдът кредитира и показанията на св. К. ****, който заявява, че е
работил в обекта, че в същият работят множество работници, като работят
при различно работно време с оглед извършваните към даден момент
действия и наличните материали. Кредитира и показанията му в частта, в
която заявява при какъв режим се допускат лицата в обекта.
Съдът кредитира и писмените материали по делото. Доколкото обаче
същите са еднопосочни по отношение на релевантните за доказване факти,
по-прецизното им обсъждане се явява ненужно и обременяващо съдебния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения срок, от надлежна страна и срещу
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му
квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така
3
както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да
разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава
на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Не се споделят изложените в тази насока в жалбата и поддържани в с.з.
оплаквания за допуснати процесуални нарушения. При извършената проверка
съдът констатира, че е налице както яснота на обвинението, така и посочване
на цялата изискуема реквизитност за време и място на извършване на
нарушението. Процедурата по поканване на нарушителя, съставяне на АУАН
и връчването му е прецизно спазена. При това съдът приема, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения и оплакванията в тази посока са неоснователни.
Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът не споделя
изложената от жалбоподателя теза, че не е налице нарушение, тъй като
лицето **** е работело на граждански договор. Безспорно, по делото е
приложен граждански договор от 07.01.2022 г., по силата на който лицето
**** следва да извърши специфична опора за демфлер Ф219 в срок до
10.04.2022 г. Съдът обаче счита, че в процесния случай не е налице
правоотношение по граждански договор, а трудово правоотношение,
прикрито чрез гражданското правоотношение. За извода си настоящата
инстанция съобрази приложената по делото собственоръчно подписана от
лицето **** декларация, в която същият е отразил, че работи при установено
работно време, с уговорена обедна почивка и трудово възнаграждение. При
това следва извода, че правоотношението между **** и дружеството-
жалбоподател е трудово, тъй като при гражданския договор /договора за
изработка/ изпълнителят няма определено работно време и място на работа, а
е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението /както
в процесния случай се установява, че не е/. Вярно е, че при договарянето
помежду си страните имат автономия. Тази автономия обаче е ограничена от
повелителните разпоредби на закона, при което и доколкото разпоредбата на
чл.1, ал.2 КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила
да се уреждат само като трудови, прибягването до граждански договор за да
се прикрие по същество предоставянето на работна сила и съществуването на
трудови правоотношения е недопустимо.
4
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че в хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че в качеството си на
работодател по смисъла на пар.1, т.1 ДР на КТ, жалбоподателят не е сключил
трудов договор с лицето **** ****, което е заварено да извършва строителни
работи в проверения обект като „кофражист” и полага работна сила при
установено работно време, уговорен почивен ден и трудово възнаграждение.
С това е нарушена нормата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия
дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му,
нито да се определя нейната форма.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.414, ал.3 КТ.
Проверявайки законосъобразността на размера на наложената с НП санкция,
съдът констатира, че определената на жалбоподателя санкция в размер на
1500 лв. е в минимално предвидения от законодателя размер. Видно е също,
че размерът на същата е съобразен с залегналите в нормата на чл.27 ЗАНН
задължителни правила за определяне на административните наказания. При
това настоящата инстанция счита, че имуществената санкция е не само
справедлива и съответна на тежестта на нарушението и на начина, по който
същото е извършено, а е и адекватна и своевременна реакция, съумяваща да
реализира очертаните от законодателя в чл.12 ЗАНН цели на наказанието.
По изложените доводи ВрРС приема, че атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а
жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане
на разноски от страна на въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.3
ЗАНН, „****” ООД, гр. ****, следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Враца сума в размер на 120 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение какъвто е и размера на претендираното
възнаграждение и който размер е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивира и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №06-2200041/15.05.2022
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Враца, с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ на „****” ООД, гр. ****, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
1500,00 лв. за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА „****” ЕООД, гр. ****, БУЛСТАТ:*********, ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца, сума в размер на
120 /сто и двадесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6