Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 16.08.2021г.

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                     мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Атанасова в.гр.д. № 10056 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 99226 от 19.04.2019г., постановено по гр. д. № 67994/2017г. по описа на Софийският районен съд, ГО, 157 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.Б.И. дължи на „Ч.Е.Б.” АД на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр с чл. 107 от ЗЕ сумата от 1517,70 лв. представляваща цена на ел. енергия, доставена за имот, находящ се в гр. София, ул. „******за периода от 31.08.2016г. до 25.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2017г. до окончателното погасяване, като искът е отхвърлен за сумата над 1517,70 лв. до пълния предявен размер от 2848,73 лв. и за периода от 26.11.2015г. – 30.08.2016г. като погасен чрез плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 47543/2017г. на СРС, 157 с-в.

Със същото решение С.Б.И. е осъден да заплати на „Ч.Е.Б.” АД на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 64, 06 лв. – разноски за заповедно производство и сумата от 75, 22 лв. – разноски за исково производство.,а както и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 128, 51 лв. – разноски за исково производство.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Ч.Е.Б.” АД, чрез процесуалния си представител – адв. П. И. – САК, в която прави оплакване, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материални и процесуалния закон в частта, в която исковете са били отхвърлени. Излага съображения, че са неправилни мотивите на първоинстанционния съд относно недължимост на целия предявен размер на исковата претенция. Релевира  доводи, че  по делото не са представени доказателства, от които би могло да се обоснове извод, че са били извършени плащания за процесния период и по процесните фактури. Поддържа и че видно от изготвените и приети по делото заключения на съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна съдебно -  съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на исковата претенция е основателен и че не са били извършвани плащания от страна на ответника. Моли въззивната жалба да бъде уважен, решението на СРС в частта, в която исковете са били отхвърлени да бъде отменено и исковата претенция да бъде уважена в пълен размер. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от С.Б.И., с който се оспорва същата и се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част, постановено при спазване на процесуалния и материалния закон. Иска потвръждаване на първоинстанцинното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния  съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 107 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основния спорен по делото въпрос е относно основателността на размера на исковата претенция. Видно от материалите по делото e било изготвено заключение на съдебно – счетоводна експертиза,  което е било прието по делото като неоспорено от страните. В същото вещото лице е посочило, че процесните фактури са отразени в счетоводните регистри на ищеца. Посочено е, че по предоставени счетовoдни данни от ищеца по партидата на ответника по сметка 41120200 се констатира едно плащане отнесено по процесните фактури, извършено на 20.05.2016г. в размер на 22,36 лв. отнесено по първата процесна фактура *********/31.12.2015г., като начина на плащане е билo на каса на Изипей. Вещото лице е констатирало и че общият размер на неплатените суми по процесните фактури след приспадане на полученото плащане и издаденото кредитно известие е в размер на 2848,73 лв., като е изчислил и размера на лихвата за забава  - 248,24 лв.

В провелото се на 21.05.2018г. открито съдебно заседание вещото лице е поискало да му се предостави възможност да изготви допълнително заключение, в което да отрази какви плащания са били извършени от ответника във връзка със сключен между страните споразумителен протокол, касаещ част от процесните фактури.

По делото е изготвено допълнително заключение на ССчЕ, в което е  посочено, че от извършената проверка в счетоводството на ищцовото дружество се установява, че от допълнително извършена проверка на наличните доказателствата се констатира, че по клиентския номер на ответника е бил сключен споразумителен протокол, съгласно който ответникът е имал просрочено и неплатено задължение за главница в размер на 1774,07 лв. и лихва за забава в това число. Посочва се, че ответникът е заплатил две суми в размер на 540 лв. и 173, 47 лв. във връзка с процесното споразумение, като отново отбелязва, че дължимите суми съобразно отчетените плащания отново възлизат в размер на 2848,73 лв. за главница и 235,99 лв.  – лихва за забава. В съдебното заседание от 22.10.2018г. вещото лице отново заявява, че му е необходимо допълнително проучване относно всички плащания извършени от ответника, а не само тези по споразумителния протокол, с оглед на което е назначена още една допълнителна съдебно – счетоводна експертиза.

Видно от изготвеното по делото заключение по втората допълнителната съдебно – счетоводна експертиза вещото лице е съобразило всички плащания направени от ответника за процесния период, а именно от 26.11.2015г. до 25.05.2017г.,  като размер на сумата, платена от ответника за потребена ел. енергия за процесния период възлиза на 3413,14 лв. Направено е уточнение, че за изготвянето на заключението са ползвани както приложените по делото платежни документи от ответника, така и данните, предоставени от ищеца, като за всички плащания са посочени номера на фактури, за които се отнасят отделните плащания., както и основанията за плащането. Като краен извод на вещото лице е посочено, че в Приложение 1 към заключението е представен вариант на разпределение на получените плащания по всички издадени фактури в периода 26.11.2015г. до 16.05.2018г., датата на последното плащане, за погасяване на главница и лихва за забава последователно, съобразно датите на издадените фактури за плащане и начислената лихва по тях. Полученият резултат от изчислението към 16.05.2018г. е както следва: неплатена главница – в размер на 2124,25 лв. по фактури издадени в периода 31.08.2016г.- 17.05.2018г.  и лихва за забава – 367, 53 лв. за периода 19.10.2016г. – 17.05.2018г. видно от представената справка – Приложение 1 в рамките на процесния период 26.11.2015г. – 25.05.2017г. неплатена главница е в размер на 1517.70 лв. за  периода 31.08.2016г. -25.05.2017г. и лихва за забава – 133. 31 лв. за периода от 31.08.2016г. - 03.07.2017г.

Настоящият съдебен състав кредитира заключението по изготвеното и прието по делото заключение по втората допълнителна съдебно – счетоводна експертиза и първото изготвено от вещото лице заключение. Това е така с оглед на обстоятелството, че изводите на вещото лице по първоначалната ССчЕ са изградени единствено на предоставена информация от ищеца за дължимост на процесните суми в счетоводството на дружеството, а във втората допълнителна съдебно – счетоводна експертиза вещото лице е съобразило всички плащания от ответника направени за процесния период и реално останалата като дължима сума за главница и лихва за забава. Въззивният съд кредитира и първото допълнително заключение по ССчЕ, тъй като отразява направени плащания от ответника  във връзка със споразумителен протокол между страните, макар и същото да не спомага за изяснявана  предмета на делото. Настоящият съдебен състав кредитира заключенията по изготвените три ССчЕ, тъй като счита, че същите са достоверни и обосновани, подкрепени от останалия по делото доказателствен материал.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 от ГПК.

               По разноските по производството:

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 от ГПК.

               По разноските по производството:

               При този изход на спора въззивника няма право на разноски. Право на разноски има единствено въззивната страна, но тъй като не са представени надлежни документи за заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер за въззивната инстанция, то такива не следва да се присъждат.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99226 от 19.04.2019г., постановено по гр. д. № 67994/2017г. по описа на Софийският районен съд, ГО, 157 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.