Р Е Ш Е Н И Е
№_______
гр. Варна, ____.10.2018г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
АТАНАСОВА,
като разгледа докладваното от
съдията
т.дело №1307 от 2017г. по описа на
ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са
искове, изменени с протоколно определение от 13.06.2018г., от Д.Л.Ж. срещу
ЗАД»ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, гр. София за заплащане на сумата от
50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки, страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на
13.03.2017г. в гр.Варна, на пешеходната пътека на бул.»Константин Фружин»,
виновно причинено от Й.К.Г., като водач на л.а.Опел Астра», рег.№В 2931 СН,
застрахован по риска «Гражданска отговорност» в ЗАД»ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД,
гр. София, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.03.2017г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 1670,48лв., представляваща
претърпени имуществени вреди за медикаментозно лечение и медицински изделия,
както следва: 1/ 1350лв. за медицинско изделие съгласно талон по фактура
№28253/15.03.2017г.; 2/ 72лв. за BRK 1055 по фактура № **********/22.03.2017г.;
3/ 14,23лв. за аспирин протекталивио и памперси по фискален бон №0005488/
16.03.2017г.; 4/ 2лв. – медицински консумативи по фискален бон
№014851/16.03.2017г.; 5/ 8,95лв. – аналгин таблетки 500, тинктура йод,
омепразид капс. по фискален бон № 049808/19.03.2017г.; 6/ 10лв. – запис CD по
фискален бон № 0001754/22.03.2017г.; 7/ 5,70лв. – памперс за възрастни по
фискален бон № 003279/22.03.2017г.; 8/ 47,35лв. – ксарелто 10 мг по фискален
бон № 01998530118/23.03.2017г.; 9/ 58лв. – потребителска такса по фискален бон
№ 0001780/23.03.2017г.; 10/ 6,35лв. – памперси по фискален бон № 0010613/24.03.2017г.;
11/ 10,85лв. – памперси, хигиенни материали по фискален бон № 0010741/25.03.2017г.
12/ 40лв. – транспортиране с линейка до лечебно заведение по фактура № 378/27.03.2017г.;
13/ 10,85лв. – памперси, хигиенни материали по фискален бон № 0011308/31.03.2017г.;
14/ 4,95лв. – омепразид по фискален бон № 06518880057/03.04.2017г.; 15/ 9,80лв.
- памперси, хигиенни материали по фискален бон № 0011818/06.04.2017г.; 16/
6,10лв. - памперси, хигиенни материали по фискален бон № 0012771/14.04.2017г.;
17/ 7лв. - запис CD по фискален бон № 0002888/25.04.2017г.; 18/ 6,35лв.
памперси по фискален бон № 0013116/26.04.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на всеки разходен документ до окончателното
им изплащане.
С определение №3705/17.11.2017 г. като трето
лице –помагач на страната на ответника е конституиран Й.К.Г., на основание
чл.219 от ГПК.
С определение №
1133/26.03.2018г. са приети за разглеждане евентуално предявените обратни
искове от ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, гр.София срещу Й.К.Г., ЕГН **********
***, за възстановяване на присъдено и изплатено обезщетение в размер на
25 700 лв., представляващи частичен иск от сумата от 40 000лв.,
обезщетение за претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди и за
сумата от 300лв., представляваща частичен иск от сумата от 1 670,48лв.,
обезщетение за претърпените от пострадалото лице имуществени вреди, ведно с
присъдените лихви, на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата излага в исковата си
молба, че на 13.03.2017г. Й.К.Г. управлявал лек автомобил „Опел Астра”, рег.№В
2931 СН в гр.Варна, бул.”Константин Фружин”. При управлението му, водачът е
нарушил правилата за движение по пътищата като не е пропуснал движещата се по
пешеходната пътека на булеварда, от ляво на дясно, Д.Л.Ж. и е предизвикал пътно
транспортно произшествие със същата, при което й е причинил две средни телесни
повреди и множество леки, представляващи: фрактура на дясна подбедрица;
контузия на тялото; фрактура на лявото рамо; множество ожулвания. След
извършените прегледи, на пострадалата е поставена диагноза „счупване на горния
край на тибията закрито в дясно и счупване на горния край на раменната кост закрито
в ляво”. За лечение на същите, на 17.03.2017г. е извършена операция, изразяваща
се в поставяне на фиксиращо устройство, за което е закупено медицинско изделие
на стойност 1350лв.
Твърди
се, че болничният престой на ищцата е продължил до 23.03.2017г., като е бил
свързан с непрестанни и силни болки. Ищцата е била напълно обездвижена,
ползвала е памперси, имала е нужда от чужда помощ и е била напълно объркана и в
шок. След изписването й от болницата, в продължителен период от време ищцата е
била изцяло неподвижна, на легло, без да може да се придвижва и обслужва, като
в ежедневните си дейности постоянно е била подпомагана от дъщерите си. Страдала
е от безсъние, постоянна отпадналост, замаяност и умора. И към настоящия момент
пострадалата продължава да изпитва болки, да не е в състояние да се придвижва
сама и да има нуждата от помощта на близките си за всяко едно свое действие и
движение. Движенията й са ограничени и болезнени, особено при действия като
сядане, лягане и изправяне, което я кара да се чувства непълноценна,
дистанцирана от околните й близки и приятели.
Излага
се още, че вследствие на преживяната катастрофа ищцата е получила и сериозни
психически промени, посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в
повтарящо се преживяване на катастрофата чрез постоянни натрапливи мисли за
нея, сънища, страх от осъзнатата преходност на живота, реалната невъзможност да
контролира събитията, които се случват в живота й.
С оглед на преживените болки и
страдания се претендира заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Излага се още, че за проведеното
лечение ищцата е направила разходи за медицински изделия, такси за болничен
престой, транспортиране с линейка до лечебното заведение на обща стойност от
1 670,48лв., подробно описани по вид и стойност в приложената на л.18 от
делото справка.
Автомобилът е застрахован по
риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/30/117000268791 в
ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, гр.София. Претендира и присъждане на
направените разноски.
В съдебно заседание и с писмено
становище ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове. Излага, че от събраните по
делото доказателства се установява наличието на предвидените в закона предпоставки
за пълното им уважаване. По същество моли исковете да бъдат уважени и да й
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ» АД, гр.София с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва вината на водача за настъпване на произшествието, като твърди, че
приложеният по делото констативен протокол за ПТП не е доказателство за вината.
Твърди съпричиняване от пострадалото лице за настъпване на произшествието, тъй като
същата е пресичала пътното платно на необозначено за целта място. Прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Признава наличието на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил, с който
е осъществено произшествието. Оспорва претенциите за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва, като твърди, че същите биха били дължими
от 10.09.2017г., когато е изтекъл 3-месечния срок от отказа за заплащане на
застрахователно обезщетение.
В съдебно заседание поддържа
отговорите и направените оспорвания. По същество моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. В условие на евентуалност претендира
същите да не бъдат уважавани в пълен размер, като се съобрази и датата, от
която следва да бъде присъдено обезщетението за забавено плащане на главниците.
При уважаване на главните искове, претендира уважаване на обратните искови
претенции до размера, до който същите са уважени. Прави искане за присъждане на
разноските по делото и възражение за прекомерност на договореното и заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач на
страната на ответника Й.К.Г., с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез
процесуалните си представители, оспорва предявения обратен иск като недопустим,
поради липса на активна материална легитимация на ищеца. В условие на
евентуалност твърди, че същият е неоснователен. Твърди, че по делото не е
установена вината на водача за настъпване на произшествието, като същото е настъпило
при съпричиняване от пострадалата ищца. Не е установена и пряката
причинно-следствена връзка между поведението на водача и произшествието, както
и плащането на обезщетението от застрахователното дружество ищец. Поддържа
всички възражения срещу главния иск въведени от ответника.
Въпросите за допустимостта на
предявените искове са разгледани и разрешени с определения №3705/17.11.2017г. и
№1133/26.03.2018г.
Предявените
главни искове са с правно основание чл.432 и чл.429 от КЗ.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:
По отношение на исковете за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди с правно основание
чл.432 и чл.429 от КЗ:
За да бъде
осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да
бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.432 от КЗ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на
лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност” /включително и лице, което ползва моторното превозно средство на
законно основание/, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД въвежда презумпция
за вина в случаите на доказана противоправност и причинна - следствена
зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията по чл.380 от КЗ.
С определение №1133/26.03.2018г.
са приети за безспорни между страните по делото обстоятелствата, че към
13.03.2017г. процесният лек автомобил „Опел Астра” с рег.№В 2931 СН е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица
№BG/30/11700026879, сключена със ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, гр.София,
както и относно факта на ПТП осъществено на 13.03.2017г.
От приложенията по делото /л.19-24, вкл./ се установява, че до ответника по
делото, в качеството му на застраховател, е отправена писмена застрахователна
претенция от ищцата Д.Л.Ж. с вх.№1005/09.06.2017г.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че ответникът ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, гр.София е
надлежно легитимиран да отговаря по предявения спрямо него иск.
Обстоятелствата от фактическия
състав на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на водача/, са
установени с влязло в сила споразумение по НОХД №1118/2018г. по описа на
ВРС,28-ми състав.
Съобразно разпоредбата на чл. 300
от ГПК е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд
съобразно влязлото в сила споразумение по НОХД №1118/2018г. по описа на ВОС,
поради което настоящия състав приема за установени противоправността /нарушение
на правила за движение от водача/, причиняването на вредата – телесните повреди
на ищцата Д.Ж. и вината на водача като елементи от престъпния състав.
Независимо от горното, в
настоящото производство е допустимо да се изследва степента на причиняване на
резултата от поведението и на други участници в ПТП, с оглед определяне размера
на вредите.
По направените възражения за
съпричиняване от страна на пострадалата Д.Ж.:
За установяване на
съпричиняването по делото е допусната съдебно автотехническа експертиза,
заключението по която е прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено
от страните по делото. От същото и от обясненията на вещото лице дадени в
проведеното на 12.09.2018г. съдебно заседание се установява, че произшествието
е настъпило на бул.”Константин Фружин”, гр.Варна, в близост до ДКЦ-3. Към
датата на събитието пътят се е състоял от две платна за движение, разделени със
затревена разделителна ивица, като платното от север към юг се е състояло от
две ленти за движение. Общата ширина на платното за движение е 7,60м, а всяка
от лентите за движение е с ширина 3,80м. Непосредствено след кръстовището с
паркинга на ДКЦ-3 в посока север към юг е налице напречна хоризонтална пътна
маркировка М8.1 „Пешеходна пътека” тип „Зебра” с ширина 2,40м. Непосредствено
преди кръстовището с пресечката към паркинга на ДКЦ-3 в посока от север към юг
е налице пътен знак „Д17 – Пешеходна пътека”. Двете ленти на движение са
разделени с надлъжна пътна маркировка”М3-Единична прекъсната линия”, а пътната
настилка е едрозърнест асфалт без неравности по него.
Установява се още, че ударът
между лекия автомобил и пешеходеца е настъпил в зоната обозначена като
пешеходна пътека, към десния край, в дясната лента за движение на пътното
платно, посока от север към юг. Ударът е настъпил с предната част на
автомобила. Доколкото не са установени следи по автомобила, не може да се каже
с точност с коя част и кой детайл е била в съприкосновение пострадалата, но от
гледна точка на получените от последната увреждания, може да се предположи, че
ударът е бил с предната броня на автомобила.
Установява се, че пешеходецът не
е навлязъл внезапно на пътното платно, тъй като лек автомобил „Рено” с ДК В
2179 ВС с водач С.А.Т. е спрял преди пешеходната пътека, за да осигури
предимство при преминаване на пешеходеца.
При навлизане на ищцата Д.Ж. на
пътното платно, автомобилът, с който е осъществено произшествието се е движил
зад л.а.”Рено”, вече посочен, а пешеходецът се е движил в посока от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Същата се е движила с нормален
ход, като средната скорост на движение на пешеходец на възраст между 60г и 70г,
при спокоен ход е около 3 км/ч.
Скоростта на автомобила към
момента на удара е била 23 км/час. Вещото лице посочва, че поради факта, че
автомобилът е спрял след удара, посредством спирачната си уредба, то може да се
направи извод, че същата е работила и е оказвала спирачно усилие на колелата
без това да доведе до загуба на устойчивост и управление на автомобила. Следва
и извода, че движението на автомобила
преди започване на спирането му в лявата лента е било с по-висока
скорост от тази в момента на удара. Данните за наличие на повреда в спирачната
система са получени от свидетелските показания и от полицаите, които са
присъствали на място и са констатирали петно под автомобила с изтичане. След
произшествието на автомобила, с цел извършване на експертиза в досъдебното
производство, същият е вкаран в сервиз и вдигнат на подемник, където е
установено увреждането. Последното не би могло да се случи от самото
произшествие.
По отношение на конкретния
механизъм на настъпване на произшествието вещото лице посочва, че водачът на
лекия автомобил, с който е настъпил удара е бил под влияние на алкохол, което
допълнително е забавило реакциите му. Първоначално същият се е движил зад лекия
автомобил „Рено”, като по време на предприетото спиране е установил повреда в
спирачната система на автомобила, която води до неефективната й работа.
Предприел е маневра за избягване на удара със спрелия пред него в лявата лента
автомобил и се е преустроил в дясната лента за движение. Същия е можел да
възприеме пресичащия пешеходец, едва когато последният е след средата на
спрелия в лявата лента автомобил или когато пешеходецът е навлязъл поне на два
метра в платното за движение. Пешеходецът е във възможност да възприеме
движещият се в дясната лента автомобил след като премине пред спрелия в лявата
лента автомобил или навлезе около 3м в платното за движение. В конкретната
ситуация водачът не е реагирал на пешеходеца, тъй като не е налице характерното
за тези събития диагонално спиране в опит да избегне удара, няма данни за
завъртане на автомобила, което е характерно при твърдяната техническа
неизправност /загуба на налягане в спирачната течност, промяна в работния ход
на спирачния педал и загуба на спирачно усилие в някое от колелетата/. От своя
страна пешеходецът също не е реагирал на автомобила, тъй като е нямал видимост
към него. Преди предприемане на пресичането на пътното платно, пешеходецът се е
огледал, установил е, че му се предоставя възможност да пресече, предвид
спирането на автомобила в лявата лента.
Атмосферните условия към датата
на събитието са били: светлата част на денонощието, мрачно време с валеж от
дъжд, а състоянието на платното – мокър едрозърнест асфалт без неравности по
него. По посока на движение на л.а.”Опел
Астра” видимостта към мястото на произшествието е била около 150м без наличие
на препятствия, които да ограничават видимостта. Няма данни за наличие на
странични фактори, които да са оказали влияние върху събитието.
За установяване наличието на
съпричиняването от ищцата Д.Ж. по делото е допуснат до разпит свидетеля К.К.Й..
От показанията на същия, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни,
се установява, че произшествието е настъпило на пешеходната пътека, за която е
имало поставени пътни знаци и маркировка. Свидетелят посочва, че е пътувал в
колата, с която е настъпило произшествието, като видимост към жената е получил
в момента преди удара. Спомня си, че това е била възрастна жена, която се е
движила нормално, но не са я видели, тъй като пред тях е имало друга спряла
кола на пешеходната пътека.
Свидетелят посочва, че спирачките
на автомобила, в който е пътувал, са отказали в последния момент и той е
мислел, че ще се блъснат в спрялата пред тях кола. За да избегнат удара,
водачът е завил в дясно и когато двете коли са се изравнили на пешеходната
пътека, пред тях се е озовала жената, която е пресичала платното. Нямало е как
да избегнат удара и на къде да отидат и затова са я блъснали.
Свидетелят посочва, че не помни
дали жената се е огледала преди да пресече, тъй като след отказването на
спирачките всички пътуващи в колата са били съсредоточени върху това дали ще се
блъснат в спрелия автомобил. Никой не е гледал за пешеходци. Пътното платно е
било с две ленти, а пешеходката е пресичала от ляво на дясно. Времето е било
дъждовно и мрачно, но не тъмно. Пешеходката е била облечена с тъмни дрехи, а
ударът е настъпил по средата на платното.
Съдът намира, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен
резултат, т.е. само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди.
Предвид изложеното и с оглед
обсъдените доказателства, съдът намира, че по делото не е установено наличие на
друго поведение на пострадалата, което е довело до съпричиняване на вредоносния
резултат, по следните съображения: ударът между автомобила, управляван от
третото лице помагач, и ищцата, която е пресичала пътното платно, се е
осъществил в дясната лента на движение, на пешеходната пътека. Към момента на
предприемане на пресичането на платното, не е имало автомобили, с чието
движение ищцата е следвало да се съобрази, тъй като й е бил направен път от
спрелия в лявата лента автомобил. До
момента на сблъсъка ищцата не е имала видимост към друг автомобил, предвид
обстоятелството, че същият се движил зад автомобила осигурил предимство на
пешеходеца и се е преустроил в дясната лента на платното в последния момент, с
оглед твърдяната невъзможност за спирането му.
Съдът намира, че по делото не са установени и обстоятелства изключващи
отговорността на водача на лекия автомобил, тъй като от заключението по
допуснатата експертиза, не оспорено от страните по делото, се установява, че
спирачната система на колата не е отказала изцяло, доколкото е налице
намаляване на скоростта и окончателно спиране след настъпилия удар. Не са
установени и промени в траекторията му на движение, които са характерни при
отказ на спирачките и блокаж на част от колелетата му. Още повече, че към
момента на настъпване на произшествието водачът е управлявал автомобила след
употреба на алкохол, съответстваща на тежка степен на алкохолно опиянение 3,33
промила.
С оглед на горното съдът намира,
че направените от ответника и третото лице – помагач възражения за
съпричиняване от пострадалата и обективна невъзможност за предотвратяване на
произшествието са неоснователни.
По отношение на претърпените
вреди от ищцата Д.Ж.:
От заключението на допуснатата
съдебно – медицинска експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не
оспорено от страните по делото, както и от обясненията на вещото лице дадени в
проведеното на 18.04.2018г. о.с.з., се
установява, че вследствие на произшествието ищцата е получила: счупване на
горния край на дясна тибия обусловила трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за повече от три месеца; счупване на лява раменна кост,
обусловило трайно затруднение в движенията на горния ляв крайник за повече от
два месеца.
Установява се, че счупването е
било лекувано оперативно – костите са съединени с метал, конците са отстранени
на 15-тия ден, а до тогава са правени превръзки през три дни. Счупването на
лявата раменна кост е било лекувано с обездвижване с ортеза за период от 35
дни. Провеждана е рехабилитация в дома на пострадалата, като възстановяването й
е било затруднено заради комбинираната травма на горен и долен крайник и
невъзможността да се ползват патерици до зарастване счупването на горния
крайник. До тогава ищцата е имала нужда от помощ в ежедневните си дейности, тъй
като не е можела да стане сама от леглото. Периодът, в който не е можела да се
придвижва е бил най-малко 45 дни до два месеца от травмата, но той зависи от
конкретния човек.
Вещото лице посочва още, че
възстановяването на ищцата не е завършило. Необходимо е да се провежда
рехабилитация за тонизиране на мускулатурата и възстановяване обема на движения
в засегнатите стави.
Към момента на изготвяне на заключението
ищцата е била в добро общо състояние, като се придвижва сама с помощта на две
патерици. Има влошаване на здравето поради ограничените движения в колянната и
раменната стави и намалената мускулна сила на долния десен крайник. Към
настоящия момент у ищцата е установено наличие на състояние лимфедом, което е
характерно при непълноценното използване на долните крайници. Когато се наруши
механизмът на нормално ходене, се нарушава и кръвообращението. Състоянието и
оттокът е свързан с болка поради разтягане на тъканите. Същото е преодолимо,
тъй като когато се възстанови мускулатурата и се предотврати разширяването на
дълбоката венозна система, не би трябвало да има проблеми.
Вещото лице посочва още, че
колянната става няма да се възстанови в първоначалния вид, тъй като има
фрактурна линия, която минава през ставата и е предпоставка за по-бързо
развитие на артрозни промени в нея, евентуално за подмяната й с изкуствена
такава. Възможно е ставата да се възстанови в по-добро състояние от това, което
е към момента на прегледа но поради факта, че е подложена на интензивно
натоварване, пълно възстановяване в състоянието й преди инцидента не се очаква.
Описаните в исковата молба
лекарствени средства и материали са наложителни за провежданото от ищцата
лечение. Част от тях – медицинско изделие по талон – 15.03.2017г., по фактура
от 22.03.2017г., и по фискални бонове №01998350118 и №049808 са закупени след
изписването й от болницата.
От заключението по допуснатата
съдебно- психологична експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и
не оспорено от страните по делото, както и от обясненията на вещото лице дадени
в проведеното на 13.06.2018г. о.с.з. се установява, че след претърпяното ПТП
ищцата е преживяла остър стрес, болки и страдания, които са довели до срив.
Загубила е контрол над живота и тялото си и от зрял и независим човек се е
превърнала в зависима личност. Наблюдават се симптоми на отрицателно изменение
на психичното й състояние в сравнение с това преди инцидента – елементи на
посттравматично стресово разстройство, което се нуждае от диагностично
уточняване и лечение от психиатър. Към момента на освидетелстването ищцата е
била психически нестабилна, бързо отключва и повишава ситуативната тревожност
до степен на инвалидизиране и блокиране
на ежедневното й функциониране.
До момента на изготвяне на
заключението – една година след произшествието – ищцата е относително
стабилизирана в ограничени домашни условия, в които обаче противодействат други
фактори – нейната принудителна зависимост. До освидетелстването психологичното
лечение е напълно игнорирано, поради липса на средства, като прогнозата за
изменението на състоянието на ищцата, както и очакванията за степента и периода
на възстановяване могат да се формулират след комплексна оценка с психиатър.
Вещото лице посочва, че е налице
тревожно – депресивна симптоматика, чието преодоляване може да отнеме месеци.
Към настоящия момент ищцата изпитва страх да излезе сама на улицата, поради
забавеното си придвижване и опасенията, че отново може да се случи такъв
инцидент. Тревожността й се повишава с оглед необходимостта от излизане от
къщи, като е резултат от цялостната серия преживявания, с прага на поносимост
на болката и интервенциите. Допълнителен фактор оказващ влияние на състоянието
й е фактът, че след инцидента е
нетрудоспособна и е загубила източника си на средства, с които да заплаща наема
/след пенсионирането си е работила като почиствала лекарски кабинети на
четиричасов работен ден в поликлиника в кв.Вл.Варненчик/.
Обстоятелството, че след инцидента
физическото и психическото състояние на ищцата е значително променено се
установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата
страна – М.Й.Д., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни и на А. П.
Д., които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената й
връзка с ищцата по делото.
От същите се установява, че след
получените увреждания – счупване на лявата ръка и десния крак /подбедрицата/
ищцата е била неподвижна и на легло в продължение на четири-пет месеца, като не
е можела да става сама от леглото, дори за да отиде до инвалидния стол. През
целия този период е била на памперси и се е налагало да бъде обгрижвана в
ежедневните си нужди от своята дъщеря, която я е взела да живее при нея.
Периода преди, по време и след операцията е бил доста болезнен, като болките,
макар и отшумели, са актуални и към настоящия момент.
Свидетелите посочват, че едва
след петия месец, когато е заздравяла ръката, ищцата е започнала да се придвижва
сама, в началото с проходилка и след помощ от близък, за да стане от леглото и
след това отново да легне и да си вдигне болния крак на леглото, които действия
са били свързани с много болка. В този период ищцата е изпитвала срам и
притеснение, че е необходимо някой да я обслужва и да се грижи за нея, че е в
тежест на близките си.
От настъпване на произшествието и
до настоящия момент, ищцата почти не е излизала от дома си. Първоначално заради
невъзможността от движение, а към настоящия момент, когато се придвижва с две
патерици, от страх, че може да се повтори инцидента. Когато излиза винаги е с
придружител, за малко и на пешеходно разстояние до близките градинки. Получила
е нарушение в съня – не може да спи, страхува се от колите, когато е навън. Дори
когато е в къщи се стряска от силните шумове и изпада в шок, че може отново да
й се случи.
По отношение на
размера на дължимото от страна на ответника обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди:
При определяне на размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи
обстоятелства: средна степен на уврежданията, съпроводени с оперативна намеса,
продължителен възстановителен период, предвид комбинираната травма на ръката и
крака и невъзможността от провеждане на рехабилитация в специализирано
заведение, която би довела до по-бързо възстановяване. Липсата на пълно
възстановяване, както на раменната, така и на колянната става и към настоящия момент,
след повече от година от инцидента, което води до невъзможност за придвижване
без помощни средства /две патерици/, значително ограничение в мобилността на
пострадалата, невъзможността и да полага труд /какъвто е престирала преди
катастрофата/, загуба на подвижността на колянната става, която няма да се
възстанови до състоянието преди катастрофата, развитото след операцията
състояние „лимфедем” резултат от обездвижването и слабата мускулатура и
необходимостта от допълнителна рехабилитация.
Следва да бъде отчетено и
развитото посттравматично разстройство, което не е отшумяло и към настоящия
момент, свързано със значително влошаване на качеството на живот на
пострадалата – развития страх да излиза и да се движи сама по улицата,
избягването на пресичането и оживените булеварди, честото връщане към
преживяното и кошмарните сънища.
С оглед на изложеното съдът
намира, че вследствие на произшествието на пострадалата са причинени болки и
страдания с по-силен от обичайното интензитет, поради което и съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се
определи в размера достатъчен за компенсацията им, а именно 50 000 лв. При
определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалата,
принудителната изолация, наред с физическия дискомфорт, които са били и
продължават и към настоящия момент да се източник на много негативни емоции.
Съдът намира, че с така
определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалата.
По отношение на предявените
искове за заплащане на имуществените вреди, изразяващи се в направените разходи
за лечението в общ размер на 1670,48лв.
От заключението
по допуснатата съдебно - медицинска експертиза и представените по делото
писмени доказателства /епикризи и амбулаторни листи/ се установява, че закупените
от ищцата консумативи и медикаменти, за които по делото са представени писмени
доказателства са във връзка с наличната травма на пострадалата. Всички
документи приложени по делото за извършени разходи във връзка с травмата и
преодоляване на последиците от същата.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и като такива
същите следва да бъдат уважени.
Предвид уважаване на исковете за
главниците – имуществени и неимуществени вреди, основателни се явяват и
акцесорните искове за мораторна лихва.
Спор между страните по отношение
на същите е налице относно началния момент, от който следва да се присъди
обезщетението, като предявените претенции са за заплащане на лихвата от датата
на ПТП 13.03.2017г. по отношение на неимуществените вреди и от датата на
извършване на всеки разход за имуществените вреди.
Предвид датата на сключване на
договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съдът намира, че по отношение
на същата са приложими разпоредбите на действащия КЗ, каквато е и дадената
правна квалификация на предявените искове.
Съобразно разпоредбата на чл.
493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 отговорността на застрахователя за дължимите от
застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане е ограничена до лихвите за
забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от
застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – чл.429, ал.3 от КЗ.
От друга страна, съгласно чл.497,
ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3 или изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В настоящия случай не е налице
спор и от доказателствата по делото се установява, че ищцата Д.Л.Ж. е уведомила
застрахователя за събитието, настъпило на 13.03.2017г с предявяване на
претенция с вх.№1105/09.06.2017г., по която е образувана преписка по щета
0801-004467/2017-01. В претенцията е посочено застрахователно събитие и са
приложени документи, които го доказват /протокол от ПТП, медицински и разходни
документи/. Посочена е и банкова сметка, по която да бъде изплатено
обезщетението.
Допълнително, с уведомление
изх.№2636/03.07.2017г., от ищцата са поискани пълномощно и номер на банковата й
сметка, допълнителни доказателства за проведените лечения, оригиналите на
документите, както и информация на какъв етап се намира воденото досъдебно
производство с искане за представяне на подробно посочени доказателства от
същото.
Пострадалата, чрез своя
пълномощник, е представила исканите документи на 21.07.2017 г., видно от
известието за доставяне – гърба на л.23 от делото, като е посочила и личната си
банкова сметка. ***, че не може да представи копие на материалите от воденото
досъдебно производство, но същите могат да бъдат служебно изискани по реда на
чл.107 от КЗ.
С уведомление
изх.№3015/11.08.2017г. ищцата е била уведомена за постановения отказ за
изплащане на обезщетение поради недоказаност на претенцията.
С оглед на така установеното по
застрахователната преписка, съдът намира, че срокът, в който
ответникът/застраховател е изпаднал в забава е този по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ,
а именно 15-дни, считано от датата на получаване на претенцията /09.06.2017г./,
по следните съображения: Непредставянето на преписи от досъдебното производство
не може да се вмени във вина на пострадалото лице и да се приеме за нередовност
на претенцията, след като застрахователят има достъп до съответната информация
по предвидения в КЗ ред. Още повече, че съобразно чл.496, ал.3 от КЗ
застрахователят не може да откаже да изплати обезщетение, когато към
претенцията е приложен протокол от ПТП, какъвто е и настоящият случай.
Видно от описа на приложените
документи, установяващи получените увреждания, че същите съвпадат с тези
представени с допълнителната молба от 21.07.2017г. и тези посочени в исковата
молба, предмет на предявените искове, поради което и пострадалото лице е
изпълнило задължението си да приложи всички доказателства за установяване
основанието и размера на претенциите.
Действително, в предявената пред
застрахователя претенция не е била посочена личната банкова сметка на
пострадалата, нито са представени доказателства за надлежното упълномощаване на
посочения адвокат да получи сумите, предмет на претенцията, но това
обстоятелство не може да доведе до извод за освобождаване на застрахователя от
отговорност за заплащане на лихвата за забава в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, на
основание чл.380, ал.3 от КЗ. Такова основание е налице единствено при
уважаване на претенцията, готовност на застрахователя да изплати обезщетението
и определянето му по размер, каквото не е налице в процесния случай, предвид
постановения отказ.
Предвид изложеното съдът намира,
че претенциите за заплащане на законната лихва за забава върху главниците за
имуществени и неимуществени вреди са основателни за периода от 26.06.2017г. до
окончателното им изплащане. Исковете за периода, както следва от 13.03.2017г.
до 26.06.2017г. за претенцията за неимуществените вреди, както и за периода от
датата на извършване на всеки разход до 26.06.2017г. са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По предявените обратни искове
срещу деликвента Й.К.Г. с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД.
Уважаването на преките искове срещу
застрахователя поражда вземането му за регрес срещу деликвента за присъдените
на пострадалите суми. В настоящия случай е безспорно установено по делото, че
водачът на процесния автомобил – Й.К.Г. към момента на настъпване на
произшествието е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма,
което е достатъчно основание за регресната претенция по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
С оглед на така изложеното, съдът намира
предявеният обратен иск за изплатеното от застрахователя обезщетение на
пострадалата срещу виновния водач за доказан и основателен в размера на намалялото
му имущество с възникналото и вече ликвидно след уважаването на основните
искове: вземане за обезщетяване на претърпените от ищцата болки и страдания от
получените вследствие на ПТП травматични увреждания, както и за стойността на
разходите за проведеното лечение.
Исковете следва да се уважат до размерите
претендирани от застрахователя, а именно: 25 700лв., представляващи част
от общо претендираното обезщетение за претърпените от пострадалото лице
неимуществени вреди, както и за сумата от 300лв., представляваща част от общо
претендираното обезщетение за претърпените от пострадалото лице имуществени
вреди, но принудителното им изпълнение да се постави под условие, че
застрахователят изплати присъдените по основните искове суми. В този смисъл е и
касационната практика по въпрос, допуснат по реда на чл. 290 ГПК в решение № 49
от 27.04. 2010г. по т. д. № 814/2009г.
на ВКС , І т.о., ТК).
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното
искане ответникът ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, гр.София следва да бъде
осъден да заплати на ищцата Д.Л.Ж. сумата от 2 030лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност
на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 3 000лв., тъй като
същото е значително над минималния размер на дължимото възнаграждение определен
в чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
На осн. чл.78 ал.6 вр. чл.83 ал.1 т.4 ГПК,
предвид влизане в сила на споразумението по НОХД №1118/2018г. на ВРС, 28-ми
състав в хода на производството, на осъдения ответник ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ» АД, гр.София следва да се възложат разноските по заплащане на държавна
такса по уважените искове в размер на 2066,82лв., както и разноските за
допуснатите експертизи в размер на 500лв. в полза на ВОС. Тази сума не следва
да се включва в главницата по обратния иск, тъй като не е част от
застрахователното обезщетение, присъдено на ищцата.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане
ответникът по обратния иск Й.К.Г. следва да бъде осъден да заплати на ЗАД
«ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, гр.София сумата от 1040лв., представляваща
заплатената по същия държавна такса.
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
«ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.”Дианабад”, бул. ”Г.М. Д.” №1, да заплати на Д.Л.Ж., ЕГН **********
***, сумите, както следва: в размер на 50 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и психически
стрес в резултат на ПТП, настъпило на 13.03.2017г. в гр.Варна, на пешеходната
пътека на бул.»Константин Фружин», виновно причинено от Й.К.Г., като водач на
л.а.Опел Астра», рег.№В 2931 СН, застрахован по риска «Гражданска отговорност»
в ЗАД »ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, гр. София, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 26.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
от 1670,48лв., представляваща претърпени имуществени вреди за медикаментозно
лечение и медицински изделия, както следва: 1/ 1350лв. за медицинско изделие
съгласно талон по фактура № 28253/15.03.2017г.; 2/ 72лв. за BRK 1055 по фактура
№ **********/22.03.2017г.; 3/ 14,23лв. за аспирин протекталивио и памперси по
фискален бон № 0005488/ 16.03.2017г.; 4/ 2лв. – медицински консумативи по
фискален бон № 014851/16.03.2017г.; 5/ 8,95лв. – аналгин таблетки 500, тинктура
йод, омепразид капс. по фискален бон № 049808/19.03.2017г.; 6/ 10лв. – запис CD
по фискален бон № 0001754/22.03.2017г.; 7/ 5,70лв. – памперс за възрастни по
фискален бон № 003279/22.03.2017г.; 8/ 47,35лв. – ксарелто 10 мг по фискален
бон № 01998530118/23.03.2017г.; 9/ 58лв. – потребителска такса по фискален бон
№ 0001780/23.03.2017г.; 10/ 6,35лв. – памперси по фискален бон № 0010613/24.03.2017г.;
11/ 10,85лв. – памперси, хигиенни материали по фискален бон
№0010741/25.03.2017г. 12/ 40лв. – транспортиране с линейка до лечебно заведение
по фактура № 378/27.03.2017г.; 13/ 10,85лв. – памперси, хигиенни материали по
фискален бон № 0011308/31.03.2017г.; 14/ 4,95лв. – омепразид по фискален бон № 06518880057/03.04.2017г.;
15/ 9,80лв. - памперси, хигиенни материали по фискален бон № 0011818/06.04.2017г.;
16/ 6,10лв. - памперси, хигиенни материали по фискален бон № 0012771/14.04.2017г.;
17/ 7лв. - запис CD по фискален бон № 0002888/25.04.2017г.; 18/ 6,35лв.
памперси по фискален бон № 0013116/26.04.2017г., претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 13.03.2017г. в гр.Варна, на пешеходната пътека на бул.»Константин
Фружин», виновно причинено от Й.К.Г., като водач на л.а.Опел Астра», рег.№В
2931 СН, застрахован по риска «Гражданска отговорност» в ЗАД »ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ» АД, гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.06.2017г. до окончателното им изплащане, при участието на Й.К.Г., ЕГН **********
***, като помагач на ответника – застраховател.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Л.Ж., ЕГН ********** ***, срещу ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ»
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Дианабад”, бул.”Г.М. Д.” №1,
искове за заплащане обезщетение за забавено плащане на главниците, както
следва: за сумата от 50 000лв., за периода от 13.03.2017г. до 26.06.2017г.
и за сумата от 1670,48лв., представляваща претърпени имуществени вреди за
медикаментозно лечение и медицински изделия, както следва: 1/ 1350лв. за
медицинско изделие съгласно талон по фактура № 28253/15.03.2017г.; 2/ 72лв. за
BRK 1055 по фактура № **********/22.03.2017г.; 3/ 14,23лв. за аспирин
протекталивио и памперси по фискален бон № 0005488/ 16.03.2017г.; 4/ 2лв. –
медицински консумативи по фискален бон № 014851/16.03.2017г.; 5/ 8,95лв. -
аналгин таблетки 500, тинктура йод, омепразид капс. по фискален бон № 049808/19.03.2017г.;
6/ 10лв. - запис CD по фискален бон № 0001754/22.03.2017г.; 7/ 5,70лв. –
памперс за възрастни по фискален бон № 003279/22.03.2017г.; 8/ 47,35лв. –
ксарелто 10 мг по фискален бон № 01998530118/23.03.2017г.; 9/ 58лв. –
потребителска такса по фискален бон № 0001780/23.03.2017г.; 10/ 6,35лв. –
памперси по фискален бон № 0010613/24.03.2017г.; 11/ 10,85лв. – памперси,
хигиенни материали по фискален бон № 0010741/25.03.2017г. 12/ 40лв. –
транспортиране с линейка до лечебно заведение по фактура № 378/27.03.2017г.;
13/ 10,85лв. – памперси, хигиенни материали по фискален бон № 0011308/31.03.2017г.;
14/ 4,95лв. – омепразид по фискален бон № 06518880057/03.04.2017г.; 15/ 9,80лв.
- памперси, хигиенни материали по фискален бон №0011818/06.04.2017г.; 16/
6,10лв. - памперси, хигиенни материали по фискален бон № 0012771/14.04.2017г.;
17/ 7лв. - запис CD по фискален бон № 0002888/25.04.2017г.; 18/ 6,35лв.
памперси по фискален бон № 0013116/26.04.2017г., за периода от датата на
извършване на всеки разход до 26.06.2017г., при участието на Й.К.Г., ЕГН **********
***, като помагач на ответника – застраховател.
ОСЪЖДА ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.”Дианабад”, бул. ”Г.М. Д.” №1, да заплати на Д.Л.Ж., ЕГН **********
***, сумата от 2 030 лева, представляваща направените по делото разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.”Дианабад”, бул. ”Г.М. Д.” №1, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Варненски окръжен съд сумата от 2 566,82лв., представляваща държавната
такса и разноски по уважените искове, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.К.Г., ЕГН ********** ***, като помагач
на ответника – застраховател, да заплати на ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Дианабад”, бул. ”Г.М. Д.” №1,
сумите, както следва: 25 700лв. и начислените върху нея лихви, считано от
26.06.2017г. до сбъдване на условието, представляваща
подлежащо на възстановяване от деликвента част от общо ПРИСЪДЕНОТО
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от водач на л.а.“Опел Астра“, рег.№В
2931 СН, застрахован по риска "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица №BG/30/11700026879, издадена от ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ» АД, гр.София, както и сумата от 300 лв. и начислените върху нея лихви,
считано от 26.06.2017г. до сбъдване на условието, представляваща
подлежащо на възстановяване от деликвента част от общо ПРИСЪДЕНОТО
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от водач на л.а.“Опел Астра“, рег.№В 2931 СН,
застрахован по риска "Гражданска отговорност" по застрахователна
полица № BG/30/11700026879, издадена от ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД,
гр.София, при пътнотранспортно произшествие настъпило на 13.03.2017г., на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, ПРИ УСЛОВИЕ,
ЧЕ така присъденото общо застрахователно обезщетение
по т.д. №1307/17 на ВОС, т.о., на Д.Л.Ж., ЕГН ********** за
неимуществени и имуществени вреди, ведно с лихвите бъде изплатено от
застрахователя ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, ЕИК *********, гр. София.
ОСЪЖДА Й.К.Г., ЕГН ********** ***, да заплати
на ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.”Дианабад”,
бул.”Г.М. Д.” №1, сумата от 1040лв., представляваща направените разноски за
държавна такса по уважените обратни искове, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Изпълнителен лист в полза на ЗАД «ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.”Дианабад”, бул. ”Г.М. Д.” №1, да се издаде след представяне на
доказателства за изпълнение на решението по т.д.№1307/2017г. на ВОС, в частта с
която е осъден ЗАД «ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» АД, ЕИК ********* гр.София, да
заплати на Д.Л.Ж., ЕГН ********** сумите, както следва: в размер на
50 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.06.2017г. до
окончателното изплащане на задължението и в размер на 1670,48лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 26.06.2017г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: