№ 1092
гр. Стара Загора, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500476 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С.
против разпореждане от 26.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 478/2022 г.
по описа на Районен съд – Раднево, с което е отхвърлено заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника З. Д. З. за 149,05 лева за неустойка за предоставено ползване
на устройство с отстъпка от стандартната цена.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Излага
подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени
обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото
производство.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по
чл.410 ГПК от ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. срещу Д. Д. З. за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 394,41 лв., от които 2,90 лв. за неплатени абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, 137,75 лв. за незаплатени лизингови
вноски и 253,76 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с
която ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата 149,05 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. За да постанови този акт, съдът е приел, че сумата съставлява
неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната
цена, и клаузата е нищожна като неравноправна. Разликата в цената не се
дължала на развалянето на договора за мобилни услуги, защото то има
1
действие само занапред и уговорката за плащането й излиза извън функциите
на неустойката.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК.
В случая заявителят претендира неустойка за предоставено за ползване
устройство с отстъпка от стандартната цена съгласно т.7 от договора, което
всъщност е разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната цена на същото устройство. С оглед характера на
уговорените в договорите насрещни престации - за продължително
изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договора и
за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на
абонаментите такси за мобилни услуги и вноски за устройството),
развалянето има действие занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. При двустранни
договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка
като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие
се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще. Съответно
кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради
настъпилото за вбъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава
неустойка реално е била уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС. В
случая такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на
вредите на кредитора като изправна страна по договора. Не така стои
въпросът за търсените суми за неустойката за предоставено за ползване
устройство с отстъпка от стандартна цена съгласно т.7 от договора. Всъщност
това не е неустойка, а сума за разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната цена на същото устройство. Цената на
устройството обаче е определена още при сключването на договора и не
може да бъде променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Дори и да се приеме, че
уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият дължи суми за
разликата в цената на предоставеното устройство без абонамент и
заплатената от него цена на същото устройство, има характер на неустойка за
вредите от развалянето, то тази неустойка излиза извън специфичните й
функции. Мобилният оператор по вече развален договор било то за лизинг
или покупко-продажба на изплащане би получил имуществена облага от
насрещната страна за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при
развалянето на договора се дължи връщането на вещта, т.е. няма да се дължат
никакви вноски. Това води до неоснователното му обогатяване и нарушава
2
принципа за справедливост.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждането е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 26.07.2022 г., постановено по ч. гр.
д. № 478/2022 г. по описа на Районен съд – Раднево.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3