№ 136
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501956 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ХР. Д. Д. с ЕГН-********** от гр.
Б., ул.С.С. №**, ет.*, ап.* заявена чрез пълномощника адв. С. Каров от АК-
Бургас против Решение № 1122/05.10.2021г. по гр.д.№ 1742/2021г. по описа
на РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията
на въззивника против „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД с ЕИК-********* за
горницата от уважената сума от 10 472,75 лева до 11 000 лева, поради
погасяването му с прихващане с вземането на ответника-застраховател срещу
ищеца за сумата от 527,25 лева, представляваща сбор от дължимите 3-та и 4-
та погасителни вноски по Комбинирана застрахователна полица №
440120021011875/04.04.2020г., както и за горницата му над 11 000 лева до 15
972,75 лева - като неоснователен, както и акцесорния иск за законна лихва
върху двете горници, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Твърди се, че с обжалваното решение неправилно и необосновано
решаващият съд е преценил, че претенцията е частично основателна. По-
1
конкретно се навежда, че съдът неправилно е приел, че претенцията е
недоказана по своя размер, поради неправилна интерпретация и ценене на
представените от ищеца и събрани по делото докзателства. Сторено е
хронологично изложение на обстоятелствата, свързани с настъпването на
щетата, нейното завеждане, поведението на застрахования и застрахователя в
рамките на процедурата. Изложен е анализ на събраните по делото
доказателства, на които въззивникът основава претенцията си, възоснова на
който се извежда, че последната е доказана по своето основание и размер,
така както е претендиран. Счита се, че неправилно главния иск е частично
уважен на основание приетото и оспорено заключение по САТЕ, поради
което моли на осн.чл.266, ал.3 ГПК за допускането на повторна експертиза,
която да установи и обоснове действителната стойност на откраднатия
автомобил, съобразно констатациите при огледа, извършен от застрахователя
при сключването на застраховка „Каско“ и по офертите от вторичния пазар за
употребявани автомобили, като посочи източниците си за това и представи
доказателства за тях в заключението си.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което претенцията да бъде изцяло уважена. Претендира съдебни разноски.
За въззиваемият „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД с ЕИК-*********,
уведомен чрез процесуалния си представител по пълномощие е депозиран
отговор, с който въззивната жалба се намира неоснователна и се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. Счита, че претенцията е правилно уважена до размера на
действително претърпените вреди към датата на настъпване на
застрахователното събитие-в случая кражба на МПС, чрез установяване
посредством САТЕ на пазарната стойност на вещта. В тази връзка възразява
против искането за допущане на повторна експертиза, тъй като не са налице
основанията по чл.266, ал.3 от ГПК. Твърди, че приетото от БРС заключение
по САТЕ е било компетентно извършено, пълно, задълбочено и изчерпателно,
а оспорването му е било с противопоставени оферти за 2021г., от които са
били подбрани най-високите, а не към 2020г., която е от значение, тъй като
това е годината, в която е настъпило застрахователното събитие. По тези
съображения счита, че не са били налице предпоставките на чл.201 ГПК, а от
страна на първоинстанционния съд не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Възразява и по искането ако бъде допусната повторна
2
САТЕ, то тя да взема предвид констатациите от огледа, извършен от
застрахователя при сключване на договора за застраховка, като твърди, че
процесната полица е подновена без прекъсване след предходна такава, поради
което оглед не е извършван при подновяване на договора. Допълва в тази
връзка, че меродавен е момента да настъпване на застрахователното събитие,
а не датата на сключване на договора за застраховка. Не ангажира нови
доказателства, няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл.
261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея. В допълнение следва да
се посочи, че не се спори, че между страните е била сключена застраховка
„Пълно Каско”, възоснова на застрахователна полица №
44012002101011875/04.04.2020г., за собствения на ищеца лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ с рег. № А 5250 КК, произведен през 2008г., с период на
действие 05.04.2020г.-04.04.2021г. при застрахователна сума по договора от
16 500 лева. На 09.08.2020г. около 21,00ч. автомобила е бил откраднат от
паркинг пред МОЛ „Галерия“, където е бил паркиран от ищеца. За
настъпилото застрахователно събитие е образувана Щета № 44010212004443,
3
а ответникът е отказал изплащане на обезщетение поради „липсата на
категорични доказателства“ - съгл. писмото му до застрахованото лице от
28.01.2021г.. Недоволен от отговора въззивникът ищец е предявил претенция
против застрахователя за изплащане на обезщетение от 15972,75лв..
Така с обжалваното решение претенцията е уважена за сумата от 10
472,75 лева, като е отхвърлен за горницата над тази сума до 11 000 лева,
поради погасяването му с прихващане с вземането на ответника-
застраховател срещу ищеца за сумата от 527,25 лева, представляваща сбор от
дължимите 3-та и 4-та погасителни вноски по Комбинирана застрахователна
полица № 440120021011875/04.04.2020г., както и за горницата му над 11 000
лева до 15 972,75 лева - като неоснователен, както и акцесорния иск за
законна лихва върху двете горници, начиная от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Решението в осъдителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.
С подадената тук жалба се оспорва първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част. За да определи присъдената сума БРС се е позовал
на приетото заключение по САТЕ определила действителната пазарна
стойност в размер на 11000лв.. Приетата от БРС експертиза е оспорена
своевременно поради липса на данни какви оферти са взети от вещото лице за
определяне на дадената от него стойност /с писмена молба от 20.09.2021г.,
оспорването е било поддържано и в о.с.з на 27.09.2021г./ Заключението е
оспорено като невярно досежно посочената стойност на действително
претърпените в следствие кражбата на процесното МПС имуществени вреди.
Допускане на повторна експертиза е отказано от БРС с аргумент, че липсват
данни за необоснованост или съмнение за правилност на заключението,
докато оспорването е именно в тази насока. По тази причина и съобразно
разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК пред ъвззивния съд е допусната повторна
САТЕ, която да отговори на въпросите поставени в първоинстанцинонното
производство, при изготвянето на която е указано на новоопределеното вещо
лице, че следва да се определи стойността на откраднатото МПС към датата
на противозаконното му отнемане – 09.08.2020г., като не следва да бъдат
вземани предвид оферти към 2021г., каквото е искането във въззивната
жалба. Видно от приетото заключение на вещото лице действителната
пазарна стойност на процесното противозаконно отнето МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие – 09.08.2020г. е в размер на
4
11413лв.. Настоящият съдебен състав кредитира заключението по повторната
експертиза като пълно, ясно, обосновано, компетентно и безпристрастно
изготвено.
Спорът между струните по настоящото дело е относно размера на
застрахователната стойност. Съгласно разпоредбата на чл.400 КЗ за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ е предвидено, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно съдебна практика на ВКС,
по приложение на чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.); , аналогичен на горецитирания
чл. 386, ал. 2 от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането – така Решение № 167 от
11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и др. Съобразно
горното и се съобрази заключението на вещото лице, видно от което
действителната пазарна стойност на автомобила възлиза на 11 413лв. и тя е в
рамките на уговорената застрахователна сума от 16 500лв..
От страна на ответното дружество е направено възражение по чл. 369,
ал. 2 от КЗ за удържане на вземането си за незаплатени премийни вноски от
вземането на ищеца за застрахователно обезщетение. Претендира се от
застрахователя заплащането на последните две премийни вноски,
непадежирали към датата на застрахователното събитие в размер на общо
527,25лв/общо 3-та и 4-та погасителни вноски по застрахователната полица/.
От страна на въззивника ищец не са ангажирани доказателства за плащането
5
им, поради което същите следва да бъдат удържани от дължимото
обезщетение или същото се следва в размер на 10885,75лв., до който размер
претенцията подлежи на уважаване. По тези съображения обжалваното
решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за горницата от
10472,75лв. до 10885,75лв., като в тази част исковата претенция подлежи на
уважаване, а в останалата отхвърлителна част решението подлежи на
потвърждаване като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и сторените искания по разноските от двете
страни, както и представените доказателства въззивникът има право на
разноски в размер на 1492лв за първа инстанция, от които са присъдени от
БРС 1423лв., поради което с настоящото решение за тази инстанция следва
присъждане на разликата от 69лв.; за първа инстанция съответно
въззиваемият ответник има право на разноски в размер на 534,28лв., от които
са присъдени 514,14лв., поради което следва произнасяне за разликата от
20,14лв.. За въззивна инстанция разноските, изчислени съобразно
уважената/отхвърлената част от претенцията са както следва: за въззивника
844,47лв., съответно въззиваемия има право на разноски в размер на 39,83лв..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1122/05.10.2021г., постановено по гр.д. №
1742/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която предявеният от ХР. Д. Д.
с ЕГН-********** от гр. Б., ул.С.С. №**, ет.*, ап.* иск по чл. 405, ал. 1 във
вр. с чл. 386, КЗ и чл. 86, ЗЗД за осъждане на „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД
с ЕИК-********* е отхвърлен за горницата над присъдената сума от 10 472,75
лева до 10885,75лв., както и в отхвърлителната част над 11 000 лева до 11
413лв., поради погасяването му с прихващане с вземането на ответника-
застраховател срещу ищеца за сумата от 527,25 лева, представляваща сбор от
дължимите 3-та и 4-та погасителни вноски по Комбинирана застрахователна
полица № 440120021011875/04.04.2020 год., и за горницата му над 11 413лв.
до 15 972,75лв. - като неоснователен, както и акцесорния иск за законна лихва
върху двете горници, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. „Георги
Бенковски” № 3, на основание чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 386, КЗ и чл. 86, ЗЗД,
6
да заплати на ХР. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., бул. „С.С.“ №**, ет.*,
ап.*, сума в размер от 413лв., представляваща разликата от уважения размер
от 10 472,75 лева до сумата от 10885,75лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, за собствения на ищеца лек автомобил
„Фолксваген Туарег“, рег. № А5250КК, във връзка със застрахователно
събитие - противозаконно отнемане на вещта от 09.08.2020г., за което е
съставена Щета № 44010212004443, ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 10 885,75лева, начиная
от 15.03.2021г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ главния иск - за горницата му над
10885,75лв. до 11 413лв., поради погасяването му с прихващане с вземането
на ответника-застраховател срещу ищеца за сумата от 527,25 лева,
представляваща сбор от дължимите 3-та и 4-та погасителни вноски по
Комбинирана застрахователна полица № 440120021011875/04.04.2020 год., и
за горницата му над 11 413лв. до 15 972,75 лева - като неоснователен, както и
акцесорния иск за законна лихва върху двете горници, начиная от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1122/05.10.2021г., постановено по
гр.д. № 1742/2021г. по описа на РС-Бургас, в останалата обжалвана част като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. „Георги
Бенковски” № 3, да заплати на ХР. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., бул.
„С.С.“ №**, ет.*, ап.*, деловодни разноски в размер от 69лв., представляващи
разликата от присъдените от БРС разноски в размер на 1423лв. до дължимите
такива в размер на 1492лв. за първоинстанционното производство, както и
сумата от 844,47лв., представляващи сторените от Д. разноски за въззивното
производство съобразно уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА ХР. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., бул. „С.С.“ №**,
ет.*, ап.*, на основание чл. 78, ал. 3 , ГПК, да заплати на „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, деловодни разноски в
размер в размер от 20,14лв., представляващи разликата от присъдените от
БРС разноски в размер на 514,14лв. до дължимите такива в размер на
534,28лв. за първоинстанционното производство, както и сумата от 399,83лв.,
представляващи сторените от „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД разноски за
въззивното производство съобразно отхвърлената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
7
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8