ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260588, 23.11.2020г.,
Пловдив
Пловдивски Окръжен съд VІ
граждански състав,
на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ:
Виделина Куршумова
Таня Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова ч.гр. д. № 2682 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 278 ГПК
Производството е образувано по частна жалба на С.А.А. против Определение №7155/10.07.2020г., постановено по
гр.д. № 8983/202015г. на ПРС, с което е оставена без
разглеждане молбата на жалбоподателя за обезсилване на осн. чл.349, ал.6 от ГПК
на Решение №143/11.01.2018г., по същото дело.
В жалбата се излагат доводи, че определението е
неправилно. Поддържа се, че изводите на съда, че делбата е извършена чрез
разпределение на имотите е немотивиран и не почива на постановеното решение по
извършване на делбата. Навеждат се доводи, че доколкото делбеният съд е
постановил дължимите суми за уравнение на дяловете да се изплатят в шест
месечен срок, то е очевидно, че следва да намери приложение редът по чл.349 от ГПК. Позовава се на ТР№1/2004, ОСГК, ВКС, съгласно което само при възлагателните решениея вещноправния ефект
настъпва след плащане на парично уравнение в рамките на законовия шест месечен
срок. Моли съда да отмени обжалваното
определение. Претендира разноски.
Ответната страна Р.Л.Х. оспорва жалбата и поддържа, че
същата е неоснователна.
Ответната страна А.А.А. не е взела становище.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен
състав, констатира следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок,
от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Обжалвано е определение, с което е прието, че подадена
молба от съделител по реда на чл.349, ал.6 от ГПК е недопустима, т.к. делбата
не е извършена по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК / възлагане на
неподеляемо жилище, което е бивше СИО или наследствен имот, при съответните
предпоставки/. Прието е, че делбата е извършена чрез разпределяне на имотите, а
не чрез възлагане, поради което и няма основание за обезсилване на решението
поради неплащане на определената за уравнение на дела сума в шест месечния срок
от влизане в сила на съдебното решение. В подадената частна жалба всъщност се
споделя становището, че само в случаите на възлагане на имотите по реда на
чл.-349 от ГПК се прилага процедурата по ал.6.
Оспорва се единствено извода на съда, че делбата е извършена чрез
разпределение на имотите, а не чрез възлагане.
Делбата по делото е извършена с Решение
№143/11.01.2018, с което , в диспозитива е записано, че разпределя в дялове на А.А. и на Р.Х. двата делбени имота,
като тези съделители са осъдени да заплатят на третия съделител С.А. суми за уравнение на дела му, като са
дадени указания за заплащането им в шест месечен срок. При тълкуване на този
диспозитив се установява смесване на терминология от различни способи за
извършване на делба, а именно при
разпределяне на делбените имоти по реда на чл.353 от ГПК и чрез възлагане на
неподеляемо жилище в хипотезата на прекратена СИО или наследствен имот /
чл.-349, ал.1 или ал.2 от ГПК/. За да се изясни волята на съда е необходимо да
се изходи и от изложените мотиви на решението, като още при описание на
претенциите на страните е посочено, че двама от съделителите претендира делба
чрез разпределяне на имотите, а третият / настоящ жалбоподател/ не е взел
становище. По-надолу в мотивите на решението се обсъжда въпросът кой съделител
какво е ползвал и е изведен извод, че всеки съделител следва да получи имотът,
който е ползвал, а третият –С.А. следва да получи пари. В настоящето
производство не може да бъде коментиран въпросът относно правилността на
избрания способ за извършване на делбата, т.к.
решението е влязло в законна сила. Необходимо е, обаче, да се изясни
способът за извършване на делба, за да се извърши преценка дали намира
приложение хипотезата, в която не настъпва вещно-правния ефект на
възлагателното решение поради неплащане на цената за уравнение на дяловете. В
този контекст следва да се отбележи, че в решението никъде не е обсъждан
вариант за извършване на дебата чрез възлагане на неподеляемо жилище , което е
прекратена СИО или е наследствено, не са обсъждани предпоставките за това,
посочени в чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК. Напротив, съдът е разглеждал
единствено предпоставките за разпределяне на делбените имоти с оглед ползването
им. Ето защо само поради факта, че съдът е дал указание за заплащане на
уравнение на дяловете в шест месечен срок не може да се направи извод за
извършване на делбата чрез възлагане на неподеляемо жилище. Настоящата
инстанция споделя изводите на районния съд относно невъзможността за приложение
на нормата на чл.349, ал.6 от ГПК в случаите на извършване на делбата чрез
разпределяне на делбените имоти. Както вече бе посочено и в самата жалба се
поддържа същото, поради което и няма да се излагат допълнителни мотиви в тази
насока.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата за
обезсилване на решението по извършване на делба чрез разпределение на делбените
имоти поради неплащане на присъденото парично уравнение в шест месечен срок е
недопустима и не следва да бъде разгледана. До същия правен извод е достигнал и
районният съд в обжалваното определение. Подадената частна жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх.№267887/04.11.2020г. на С.А.А.
, ЕГН **********, против Определение
№7155/10.07.2020г., постановено по гр.д. № 8983/202015г. на ПРС, с което е
оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за обезсилване на осн.
чл.349, ал.6 от ГПК на Решение №143/11.01.2018г., по същото дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
седмичен срок от връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: