№ 78
гр. Шумен, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
в присъствието на прокурора Павлин Руменов Вълчев (ОП-Шумен)
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213600600387 по описа за 2021 година
Производство по чл. 318 и следващите от НПК.
С присъда № 260018/17.09.2021г. постановена по НОХД № 90 /2020г.
Великопреславският районен съд признал подсъдимия СВ. ЗЛ. ХР. ЕГН
**********, за виновен в това, че на 02.11.2019г. около 09.25 часа, на
територията на Община - В.Преслав, обл. Шумен, по път П-74 /гр. Велики
Преслав - с. Кочово/, км 1 + 000, до кръстовище с път SHU 1004, управлявал
товарен автомобил, тип „микробус" „*****", с рег. № *****, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със
ЗППАМ № 19-0323-000128/22.07.2019г. на началника на РУ -В.Преслав и на
основание чл. 343в, ал.3 вр. с ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 от НК,
го осъдил на „Пробация“ със следните пробационни мерки:
На основание чл.42а, ал.4 вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК и чл.42б, ал.1
от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
продължителност 1/една/ година и 6/шест/ месеца, с периодичност два
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
1
служител с продължителност 1/една/ година и 6/шест/ месеца;
На основание чл.42а, ал.2, т.6 и чл.42а, ал.3, т.3 от НК- „Безвъзмезден
труд в полза на обществото с продължителност 320/триста и двадесет/
часа годишно за срок от 1/една/ година.
Срещу така постановената присъда на ВПРС в предвидения в закона
срок е подадена въззивна жалба от подсъдимия СВ. ЗЛ. ХР., чрез
пълномощника – адв. Н.Ф. от АК-Търговище. С жалбата се изразява
становище за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт. Мотивирайки това си твърдение, защитата счита, че
повдигнатото обвинение само формално осъществява признаците на състава
на престъплението по чл.343в, ал.3 от НК, тъй като разпоредбата на чл.171,
т.1, б.“д“ от ЗДвП, като основание за налагане на принудителната
административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до заплащане на дължима глоба“ е обявена за
противоконституционна с Решение № 3 от 23.03.2021г. на КС на РБългария
по КД № 11/2020г. С оглед датата на извършване на деянието – 02.11.2019г. и
датата на налагане на ПАМ – 22.07.2019г., защитата подробна развива тезата,
че Решението на Конституционния съд има действие и върху висящите
производства, т.е. при разглеждане на конкретния казус, следва да се
игнорира наложената ПАМ, която от своя страна квалифицира извършеното
от подсъдимия като престъпление.
Като други доводи в тази посока са посочени нормата на чл.2, ал.2 от
НК, както и чл.9, ал.2 от НК.
Моли присъдата на РС-Велики Преслав да бъде отменена, а подсъдимия
Х. оправдан. Алтернативно прави искане за намаляване на наложеното
наказание.
В съдебно заседание представителят на ШОП намира жалбата за
процесуално допустима, а по същество неоснователна. Счита, че присъдата е
правилна, постановена в съответствие с материалния и процесуален закон и
не е налице незаконосъобразност с оглед решението на КС. Намира
наложеното наказание за справедливо по вид и размер. Предлага обжалваната
присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият редовно призован, не се явява. За него се явява
упълномощеният от досъдебното производство защитник адв.Н.Ф. от АК-
2
Търговище. Защитата поддържа жалбата и изложеното в нея без да го
преповтаря. Моли жалбата да бъде уважена и подсъдимия оправдан. В
условията на алтернативност моли за наказание около предвидения в закона
минимум.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК установи наличие на основание по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от
НПК.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа
обстановка:
На 02.11.2019г. на територията на Община Велики Преслав, независимо,
че изтърпявал принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС, наложена ЗППАМ № 19-0323-
000128/22.07.2019г. на началника на РУ -В.Преслав, лично връчена и влязла в
сила, подсъдимият С.Х. управлявал товарен автомобил, тип „микробус“
„*****" с рег. № *****. На същата дата около 09.25 часа, на територията на
Община - В.Преслав, обл. Шумен, по път П-74 /гр. Велики Преслав - с.
Кочово/, км 1 + 000, до кръстовище с път SHU 1004, свидетелите М.В. и И.К.,
служители при РУ - В.Преслав, при изпълнение на служебните си задължения
спрели за проверка подсъдимия, като водач на товарен автомобил „*****" с
Рег. № *****. Подс.С.Х. бил известен на органите на МВР с многобройните
си нарушения на разпоредбите на ЗДвП. В хода на проверката свидетелите
установили, че същия управлява процесното моторно превозно средство в
срока на наложената на основание чл.171, т.1, б."Д" от ЗДвП /за управление
на моторно превозно средство с наложени административни наказания
"Глоба", незаплатени в срока за доброволно заплащане - до заплащането им/,
ЗППАМ № 19-0323-000128/22.07.2019г. на началника на РУ - В. Преслав.
Заповедта за принудителната мярка била връчена на подс. С.Х. на
12.08.2019г. лично от свидетеля М.В. - служител на РУ - В.Преслав. Съгласно
заповедта, свидетелството за управление на МПС на подсъдимия било отнето
до заплащането на дължимите глоби за други нарушения на ЗДвП, но поради
недобросъвестното поведение на наказания, който не го представял при
проверки и не го е предал в РУ-В.Преслав, СУМПС фактически било у него.
При конкретната проверка подсъдимия отново заявил, че не носи
3
свидетелството си за управление на МПС, но след като разбрал, че следва да
придружи полицейските служители до сградата на РУ-В.Преслав, го извадил
от чантичката си и го представил на органите на реда. Освен това нарушение
полицейските служители установили, че управлявания от подсъдимия
автомобил не бил представен за годишен технически преглед.
Изложената фактическа обстановка районният съд установил въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, приобщените такива чрез
прочитането им на основание чл.281 от НПК и от събраните, огласени в
съдебно заседание и присъединени писмени доказателства - акт за
установяване на административно нарушение, ЗЗПАМ и останалите писмени
доказателства приложени по делото.
Същата се възприема изцяло от въззивния съд, защото почива на вярна
преценка на доказателствения материал. Въз основа на нея, районният съд е
направил и своите законосъобразни правни изводи. Като обсъдил събраните
по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е преценил всяко
едно от тях, а и в тяхната съвкупност. Поради това настоящата инстанция
приема за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд както по
отношение установената фактическа обстановка, така и по отношение
квалификацията на деянието.
Основният въпрос, който се извежда от процесуалното поведение на
подсъдимия, неговия защитник и изложеното в жалбата е: налице ли е състав
на престъпление по чл.343в, ал.3 от във вр. с ал.1 от НК с оглед лансираната
защитна теза. Доводите изложени от защитата във въззивната жалба и в
съдебно заседание пред настоящата инстанция са били поставени на
вниманието и на първоинстанционния съд. Съответно са били обект на
обсъждане в мотивите към обжалваната присъда. Въззивният съд намира, че
в достатъчна степен същите са били коментирани и районният съд е
достигнал до правилни правни изводи, касателно тези въпроси.
Деянието е извършено на 02.11.2019г. Към този момент спрямо
подсъдимия Х. е влязла в сила ЗППАМ № 19-0323-000128/22.07.2019г. на
началника на РУ - В.Преслав, т.е. действала е разпоредбата на чл.171, т.1 б."д"
от ЗДвП. Обявяването й за противоконституционна е с Решение № 3 от
23.03.2021 г. на КС по к. д. № 11/2020 г., обнародвано в ДВ, бр. 26 от
30.03.2021г.
4
Правилно районният съд е посочил, че съгласно чл.151, ал.2 от
Конституцията на РБ, Решенията на Конституционния съд се обнародват в
"Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила три
дни след обнародването му. Оттам закономерно следва извода, че актът,
обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на
решението в сила и действа занапред.
Правилен е извода на ВПРС, че в разглеждания случай е неприложима и
разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, тъй като не е налице промяна, отмяна или
изменение на наказателно правно норма, която да е по благоприятна за дееца.
Прекъсването на действието на разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП не
е основание за прилагането на обсъжданата като довод правна норма и заради
факта, че същата, като част от ЗДвП е запълваща бланкетно нормите
определящи съставите на престъпленията по чл.342 и чл.343 от НК. Мотивите
по този въпрос на районния съд са изключително пълни и непротиворечиви,
поради което настоящата инстанция ги възприема изцяло.
Последният от доводите изложен от защитата е свързан с приложението
на чл.9, ал.2 от НК, т.е., че извършеното от подсъдимия Х. е малозначително
и не е общественоопасно. По делото са налични достатъчно доказателства,
подробно обсъждани и от първата инстанция, които изключват приложението
на горепосочената разпоредба.
Ето защо, въззивната инстанция намира и извода, че подсъдимия Х. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав визиран в
чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК за правилен и законосъобразен.
По отношение на наложеното наказание: Въззивният съд намира, че
наложеното наказание по вид и размер е съобразено с целите на чл.36 от НК.
Районният съд е обсъдил всички доказателства имащи значение за
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия. Обсъдил е и
наличието на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и
правилно е отчел степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Правилна е преценката на наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и извода, че наказанието следва да се определи при условията
на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 от НК.
Настоящата инстанция намира, че наложеното наказание „Пробация“ с
така определените прабационни мерки като вид и срок са адекватни.
5
Наказанието е справедливо и съответства на тежестта, обществената опасност
и моралната укоримост на престъплениято. Счита, че в достатъчна степен би
повлияло поправително и превъзпитателно към спазване на добрите нрави от
страна подс.Х., както и върху другите членове на обществото.
С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не
се събраха доказателства, променящи приетата от районният съд фактическа
обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушения на материалния закон, необоснованост
или явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание,
въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от
НПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260018/17.09.2021г. постановена по
НОХД № 90/2020г. по описа на Великопреславския районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6