№ 133868
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско
дело № 20241110108712 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил депозираното заявление е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
След връчване на издадената заповед за изпълнение, същата е била връчена на
длъжника, който е депозирал възражение с вх.№ 122764/12.4.2024 година.
С Разпореждане № 87228/18.6.2024 година съдът е уведомил заявителя относно
правото му да предяви иск за съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
По делото е постъпила молба с вх.№ 220124/4.7.2024 година и молба с вх.№
245828/29.7.2024 година, с които заявителят сочи, че поради извършено плащане по
издадената заповед за изпълнение на посочената главница, законна лихва и държавна такса –
за него не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.422
от ГПК.
По делото е постъпило и становище вх.№ 241848/24.7.2024 година, с което длъжникът
поддържа заявеното, че платил главното задължение по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, като оспорва дължимостта на присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, като твърди оспорва надлежното
упълномощаване и представителна власт на пълномощника, с което оспорва и дължимостта
на разноските за адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното съдът приема, че следва да остави без движение Възражение вх.№
122764/12.4.2024 година, като укаже на длъжника да конкретизира със заявеното оспорване
на дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение, обжалва ли заповедта в частта
за тези разноски.
Следва да се посочи, че въпросът за разноските в заповедното производство се решава
по реда на чл.413, ал.1 от ГПК. Разноските пред заповедния съд не са част от вземането на
кредитора, поради което при оспорване на техния размер и дължимост законодателят е
предвидил отделен способ, а именно обжалване на заповедта за изпълнение в частта за
разноските по реда на чл.413, ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Възражението следва да се остави без движение доколкото в него се съдържат
противоречиви твърдения. От една страна, както се поддържа и със становище вх.№
1
241848/24.7.2024 година, се твърди, че вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение е платено изцяло – главница и законна лихва. От друга страна се
заявява, че се възразява срещу заповедта за изпълнение „в цялост“.
При горното за съда не е ясно – подавали се възражение за вземане по издадена
заповед за изпълнение по която се твърди, че е платено или се обжалва издадената заповед
за изпълнение в частта за разноските. Следва да се посочи, че за длъжника, който е платил в
срока за доброволно изпълнение липсва правен интерес от депозиране на заявление срещу
издадената заповед за изпълнение в цялост и такова възражение ще е недопустимо, като
лишено от правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка.
С оглед на горното съдът следва да остави възражението на длъжника без движение,
като му укаже да конкретизира твърденията си и заявеното възражение в частта за
присъденото със заповедта за изпълнение адвокатско възнаграждение като посочи обжалва
ли заповедта в тази част.
Мотивиран от горното и на основание чл.101, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ – Възражение вх.№ 122764/12.4.2024 година,
депозирано от „Б“ ООД, ЕИК ........ против Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 6813/29.2.2024 година, издадена по ч.гр.дело № 8712/2024 година по описа на Софийски
районен съд, поради нередовност на извършеното процесуално действие.
Указва на длъжника - в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящето да конкретизира – обжалва ли издадената заповед за изпълнение на
парично задължение в частта за разноските относно присъденото адвокатско
възнаграждение, като в случай, че възражението в тази част е с характер на частна
жалба, следва да представи частна жалба, отговаряща на изискванията на чл.274 и сл.
от ГПК, ведно с документ за заплатена държавна такса, платима по сметка на
Софийски градски съд в размер на 15,00 лева.
Указва на длъжника, че ако не изпълни горните указания в посочения срок –
съдът ще приеме, че по делото не е депозирано възражение – частна жалба срещу
издадената заповед за изпълнение в частта за разноските по реда на чл.413, ал.1 от ГПК
– поради не надлежност на извършеното действие и ще издаде изпълнителен лист за
неплатените по заповедта за изпълнение суми.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2