Решение по дело №1970/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

град Русе, 16.01.2020 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора ………...……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1970 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на „МЕДИКАФАРМА” ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 449769-F406364/18.01.2019г., издадено от Директор на ТД на НАП Варна, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни норми и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират доводи, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото, където се твърди, че е извършено нарушението, като не е посочено нито населеното място, нито адреса на търговския обект, в който се твърди, че се извършва дейност без регистрирано фискално устройство. На следващо място се инвокират доводи за недоказаност на самото нарушение, тъй като липсват доказателства, че в посочения в АУАН и НП период дружеството е извършвало търговска дейност, доколкото посочените в протокола за установяване на факти и обстоятелства документи – финансови отчети, справки за извършени продажби и сключени договори с РЗОК не са представени по делото, а само по себе си сключването на договор със здравната каса не означава непременно и извършването на търговска дейност в този период. На последно място се релевират твърдения, че неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, тъй като същата препраща към чл. 118 ЗДДС, който визира състави на нарушения, различни от констатираното.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, и да бъде потвърдено наказателното постановление. Ангажира твърдения, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че извършеното нарушение е установено в хода на проверка по реда на ДОПК за установяване на факти и обстоятелства, която е приключила с издаването на протокол, който представлява официален документ, установяващ извършените нарушения и в същия подробно са описани всички факти и обстоятелства, които са установени в хода на извършената проверка, а именно, че са налице извършени продажби от страна дружеството и че съществува договор със Здравната каса, по който са постъпвали плащания. По отношение на мястото на нарушението се посочва, че същото е извършено на територията на град Русе.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

 

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № F406364/12.09.2018г. против дружеството жалбоподател, за това, че при извършена на 20.08.2018г. в офис Русе на ТД на НАП Варна проверка за установяване на факти и обстоятелства, относно спазване на разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателства, резултатите от която са обективирани в Протокол № П-03001818099726-073-001 от 20.08.2019г. било установено, че за периода 01.08.2017г. до 07.09.2017г. дружеството е извършвало търговска дейност (търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки), без за целта на има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП за отчитане на регистрираните продажби и получените суми в брой, с което е прието, че е нарушен реда и начина за въвеждане в експлоатация на ФУДВ, съгласно разпоредбите на Наредба Н-18/2006г. на МФ и ЗДДС, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението идентични със съдържащите се в АУАН, като на дружеството на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушение правото на защита на наказаното лице, тъй като в АУАН и в издаденото въз основа на него НП не се съдържа мястото на извършване на нарушението, каквото е императивното изискване на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Видно от представения Протокол № П-03001818099726-073-001 от 20.08.2018г., който е посочен в АУАН и НП, дружеството е упражнявало дейността си в 4 обекта – аптека Медика 3, находяща се в град Русе, бул.. „Липник“ № 54, аптека Медика 53, находяща се в град Русе, ж.к. „Чародейка – Г - юг“, бл. 213, дрогерия в град Сеново, находяща се на ул. „Александър Стамболийски“ № 70 и дрогерия в град Сливо поле, ул. „България“ № 22. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, същата касае задължение във връзка с конкретен обект, което следва от буквалното тълкуване на закона. Този извод следва и от разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредбата, в които задълженията отново са свързани с конкретен търговски обект. В § 1, т. 10 ДР на ЗДДС, където е дадена легална дефиниция на понятието „Постоянен обект“, законодателят е обвързал същото понятие, отново с конкретно определено помещение или друго конкретно място, където лицето извършва своята икономическа дейност.

В конкретния случай в Протокола на който се позовава административнонаказващия орган са посочени четири такива обекта, за които се твърди, че в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ нямат монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП за отчитане на регистрираните продажби и получените суми в брой, през посочения период – от 01.08.2017г. до 07.09.2017г.. Видно от разпита на актосъставителя в съдебно заседание, същият посочва, че и за четирите аптеки отчитането на оборотите е извършвано без регистрирано фискално устройство с връзка към НАП, което е било установено от отчетите, които се получават от Здравната каса, като само две от аптеките работят със Здравната каса и за тях е бил съставен АУАН, че оборотите не се отчитат с устройство с връзка с НАП. Такива са констатациите и в представеният протокол, от който също не може да установи, къде е точно мястото на нарушението и кой е конкретният обект, в който дружеството е извършвало търговска дейност, без да е изпълнило задълженията си по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, още повече че два от обектите са имали сключени договори с РЗОК. Отделно от това само по себе си обстоятелството, че се касае за два обекта, сочи и на осъществяване на отделни състави на нарушения, които е недопустимо да бъдат санкционирани с едно наказателно постановление, което следва от разпоредбата на чл. 18 ЗАНН.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че и разгледана по същество жалбата се явява основателна, тъй като в случая не са установени по несъмнен начин факти за точен брой и вид на извършените продажби. Нито в съставения по време на самата проверка протокол за извършена проверка № П-03001818099726-073-001, нито в съставения въз основа на него АУАН се съдържат конкретни данни за брой на лекарствените продукти, по отношение на които е била извършена продажба. Такива данни не се установяват и от разпита на актосъставителя в съдебно заседание и по делото не се съдържа никаква конкретика за това, какви точно продажби са били извършени.

Отделно от това е налице и друг порок, тъй като в случая не е установено по категоричен начин самото извършване на продажби от страна на наказаното лице. Както се посочи по-горе, в Протокол № П-03001818099726-073-001 и в АУАН не се съдържат конкретни данни за възприета от контролните органи продажба, като в самия протокол на стр. 4 от същия, изрично е посочено, че не може да бъде извършена съпоставка на продажбите по брой с данните от справките на РЗОК, което също не може да обоснове извод за доказаност на извършено деяние, покриващо състава на вмененото на дружеството административно нарушение, тъй като задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на фискално устройство възниква за лицата при извършване на продажби. Цитираните в протокола договори за покупко-продажба, касаят предходен период и изводите на наказващия орган, че през процесния период са били извършвани продажба са основани само и единствено на предположения, изградени на база слючени договори и надценки, без да са налице каквито и да било доказателства за извършени продажби, на базата сключените договори с РЗОК.

В този смисъл е Решение от 9.08.2019 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 173/2019 г.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган доводи, в обратната насока.

Не могат да бъда споделени доводите на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, за неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Наредба № Н-18 като издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 ЗДДС, представлява нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС и нарушението на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 попада в хипотезата на санкционната норма именно на чл. 185, ал. 2 ЗДДС.

В този смисъл е и Решение от 11.11.2013 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 385/2013 г.

 

По гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

               

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 449769-F406364/18.01.2019г., издадено от Директор на ТД на НАП Варна, с което на „МЕДИКАФАРМА” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Любен Каравелов“ № 28, ет. 3, ап. 7, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: