Решение по дело №1672/2018 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                        02.08.2019 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на втори юли две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1672 по описа за 2018 г. и като обсъди:

           

Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

                Ищецът И.Г. Терзиева твърди, че на 14.04.2014 г. ответникът З. Борсов А. е издал запис на заповед, с който се задължил да му заплати сумата от 5000 лева. Срокът за заплащане на сумата (падежът на записа на заповед) е 14.04.2016 г. Тъй като задължението не било изпълнено, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което било уважено, но длъжникът подал възражение в предвидения по ГПК срок. Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Ангажира доказателства, претендира направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

           

         В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника З. Борсов А.. В съдебно заседание същия оспорва иска. Ангажира доказателства, не претендира за разноски в производството.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По ч.гр.д. № 960/2018 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение № 452 от 04.05.2018 г., с която е разпоредено З.Б.А. да заплати на И.Г.Т. сумата от 5000 лева, дължима по представения в същото производство запис на заповед от 14.04.2014 г. от З.А., с падеж на 14.04.2016 г., ведно със законната лихва от 02.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу нея е подадено възражение от З.Б.А., като настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.  

Разгледан по същество, искът е основателен: С оглед на това, че задължението произтича от запис на заповед, на първо място следва да се прецени валидността на абстрактната сделка. Редовността на документа от външна страна, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.            

 В производството по издаване на заповед за изпълнение, въз основа на запис на заповед съдът трябва да провери дали са налице изискуемите от закона реквизити, без които записът на заповед би бил недействителен – чл.535 и чл.536 от ТЗ.  Съдът приема, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна и по съдържание отговаря на формалните изисквания на чл.535 от ТЗ, поради което представлява редовна ценна книга, проявяващ менителничния си ефект. Същия съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 535 от ТЗ – наименованието запис на заповед както в заглавието, така и в текста на документа, безусловно обещание да се плати сумата от 5000 лева, падеж – 14.04.2016 г., място на издаване и плащане – гр. Асеновград, името на лицето, на което следва да се плати – И.Г.Т., дата и място на издаване – 14.04.2014 г. в гр. Асеновград, име и подпис на издателя – З.Б.А.. Поради това представлява формално редовен менителничен ефект. Същия удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на кредитора като преносител, от длъжника като издател в размер на 5000 лв., с падеж на плащане 14.04.2016 г., който е настъпил. При това положение, след като прецесния запис на заповед съдържа всички изикуеми от  нормата на чл.535 от ТЗ реквизити, т.е. редовен от външна страна, и не е платен на посочения в него падеж, той представлява годно извън съдебно основание за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.418 от ГПК  които е бил издаден в заповедното производство.  Предвид  изложеното, съдът приема, че за ответника е възникнало валидно менителнично задължение, основано на коментирания запис на заповед, чийто падеж отдавна е настъпил.  

Ответникът е оспорил представения запис на заповед, като твърди че същия не е попълнен и подписан от него /оспорва истинността и авторството на същия/. Направил е възражение за липса на каузално отношение, тъй като макар и абстрактна сделка, същия винаги следва да се издава с конкретно отношение между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. 

           Първото възражение, относно истинността и авторството на записа на заповед е неоснователно. От приетата и неоспорена по делото СПЕ на вещото лице М.С., която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че подписът за „издател“ и ръкописния текст „З.Б.А.“,  вписан под подписа са изпълнени от ответника З.Б.А..

          Неоснователно е възражението на ответника, че е недопустимо претендиране на исковата сума, без посочване каузално отношение между страните, по повод на което е подписан процесния запис на заповед. Записът на заповед и каузалната сделка са самостоятелни правни актове, отделени един от друг. Породените от тях правоотношения съществуват отделно и самостоятелно. Вярно е, че записът на заповед може да бъде издаден и за обезпечаване на едно възникнало или бъдещо задължение по каузалната сделка, между издателя и поемателя. Няма пречка ищецът да направи съответни твърдения за наличие на такова в исковата молба, което само улеснява защитата на ответника. Не е ли установена такава връзка, записът на заповед остава едностранно поето задължение на издателя към кредитора, да плати определена сума. Записът на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя, за заплащане на сумата по записа - чл. 535, т. 2 , чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 44 ЗЗД. Обстоятелството, че записа на заповед е абстрактна сделка освобождава ищеца от необходимостта да докаже съществуването на правно основание за издаването на записа на заповед, т. е. за поемане на задълженията по него. С процесният запис на заповед, З.Б.А., в качеството му на „издател на същия се задължава безусловно и неотменимо, да заплати без протест на поемателя И.Г. Терзиева сумата 5000 лв., като падежът на паричното задължение е на 14.04.2016 г.”, който запис на заповед е подписан от издателя, съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, поради което, след като са спазени всички изисквания на закона относно неговата форма, редовен е от външна страна и съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, същият запис на заповед е действителен и поражда правно действие. С настъпване на падежа – на 14.04.2016 г. издателят е следвало да изпълни задължението си, да плати на поемателя посочената в него сума – които не е сторил.

         С предявения иск се иска установяване на вземане, произтичащо от менителничния ефект, поради което и поради редовността и валидността на същия, той е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, общо в размер на 1170 лева, от които: 200 лв. внесена държавна такса, 800 лева възнаграждение за процесуален представител и 170 лв. заплатен „хонорар за вещо лице“, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 100 лева.

            Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Б.А., ЕГН ********** ***, дължи на И.Г.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 5000 лева (пет хиляди), дължима по запис на заповед от 14.04.2014 г. с падеж на 14.04.2016 г., издаден в гр. Асеновград от З.Б.А., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 02.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 452 от 04.05.2018 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 960/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград.

 

ОСЪЖДА З.Б.А., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 1170 лева (хиляда сто и седемдесет) направени по исковото производството разноски, както и сумата 100 лева (сто) направени по заповедното производството разноски - ч.гр.д. № 960/2018 г. по описа на РС - Асеновград.

 

          След влизане на решението в сила, ч.гр.д № 960/2018 г. по описа на РС Асеновград, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: