РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Петрич, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100831 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени осъдителни искове по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът А. С. М., с адрес в гр. П., ул. „Я.“ № *, ЕГН **********, твърди, че на
21.10.2020 г., около 10:30 ч., в района на Зеленчукова борса – с. Кърналово, общ.
Петрич, ответникът му е нанесъл удари с метална тръба, счупвайки лакътния израстък
на лявата му лакътна кост. Заявява, че за това деяние ответникът е бил осъден с влязла
в сила присъда. Поддържа, че по повод на телесното увреждане е претърпял болки и
страдания, адекватната репарация за които е 10 000 лв.. Изтъква, че е понесъл и
имуществени щети от 1 267,60 лв., включващи платени суми за: избор на медицински
екип, който да извърши оперативна интервенция на увредената му ръка (822 лв.),
консумативи за оперативното лечение – сет за ортопедична операция и среден
остеосинтезен пакет (405 лв.), и 7-дневен престой в болнично заведение (40,60 лв.).
Иска визираните суми да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – за първата от тях, и от датата на подаването на исковата молба
(08.06.2021 г.) – за втората, до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът С. И. Я., с адрес в гр. П., ул. „С.“ № *, ЕГН **********, се
представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адвокат П. Ж. Х. от
Адвокатска колегия – гр. Благоевград. Последната намира ищцовите претенции за
1
неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Излага доводи, че: не е доказано
ответникът да е причинил на ищеца соченото телесно повреждане; липсва пряка
причинна връзка между деянието, за което е бил осъден ответникът, и твърдените
вреди; самият ищец е допринесъл с поведението си за настъпването на вредните
последици; търсените обезщетения са прекомерно завишени и не кореспондират с
характера на вредите.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и правна страна):
Уважаването на предявените искове е детерминирано от кумулативното наличие
на определени условия, свеждащи се до: 1/ деяние (действие), изразяващо се в нанасяне
на физически удари от ответника на ищеца; 2/ претърпяването от последния на
заявените неимуществени и имуществени вреди; 3/ причинна връзка между деянието и
вредите; 4/ противоправност и 5/ вина.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Съобразно правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът трябва да установи първите четири
изисквания за уважаване на исковите му претенции, а върху ответника тежи
задължението за оборване на законовото предположение за вина (чл. 154, ал. 2 ГПК).
С Протоколно определение № 8192 от 05.04.2021 г., постановено по н. о. х. д. №
277/21 г. на Районен съд – гр. Петрич (приложено към настоящото дело), е било
одобрено споразумение, по силата на което ответникът (като обвиняем) се е признал за
виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК –
умишлено причиняване на средна телесна повреда на ищеца (като пострадал),
изразяваща се в гореописаната фрактура, на упоменатите по-горе дата и място.
Споразумението, одобрено от съда за решаване на наказателно дело, има
последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК), а такава присъда е
задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно
извършването му, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК).
Следователно тези обстоятелства трябва да се смятат за категорично установени за
целите на сегашното исково съдебно производство.
От неоспореното от страните заключение на изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраната медицинска документация, става ясно, че:
- В резултат на процесния инцидент ищецът е получил разкъсно-контузна
рана в областта на левия лакът, съпроводена с фрактура (счупване) на лакътния
израстък на лявата лакътна кост.
- Тези телесни увреждания отговарят на времето и на механизма на
деянието (удари с метална тръба по лявата ръка на ищеца), по повод на което се води
2
делото, и могат да са в каузална връзка с него.
- Телесното засягане на ищеца е наложило болничното му лечение в
специализирана клиника по ортопедия и травматология. То е продължило 9 дни и е
включвало оперативна интервенция (за репозиция и фиксация на счупените костни
фрагменти), както и лекарствена терапия с медикаменти, имащи антикоагулантно и
антибиотично действие (за избягване на тромботични и на инфекциозни усложнения).
А на по-късен етап са били провеждани и рехабилитационни процедури.
- Непосредствено след случая и в първите няколко дни след него ищецът е
изпитвал сравнително силни болки в зоната на засегнатия крайник, които постепенно
са намалявали и отшумявали, като за целта е бил необходим прием на обезболяващи
препарати (нестероидни противовъзпалителни средства). По време на оздравителния
процес, при постепенното раздвижване и натоварване на крайника, също е била
възможна появата на болки, но вече с по-слаб интензитет.
- Възстановителният период е бил около 2 месеца за нефизически труд и
около 3-4 месеца за физически труд. След като този времеви диапазон премине,
функциите на засегнатия крайник би следвало да са се възстановили в пълен обем и
при нормалното му натоварване не би трябвало да се получават оплаквания. При по-
голяма физическа активност обаче, както и при промяна на времето, не може да се
изключи появата на слаба болка.
От гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетелката А.
М.а (съпруга на ищеца), които няма причини да не бъдат кредитирани, допълнително
се изяснява, че:
- Около месец и половина, след като е получил телесната повреда, ищецът е
бил с поставена медицинска шина на лявата си ръка, което му е създавало неудобство
при извършването на обичайни ежедневни битови дейности, за което е бил подпомаган
от съпругата си.
- За около 2 месеца същият често е бил тревожен, споделял е уплаха от
повтарянето на нападението, което е довело и до нарушения на съня (често събуждане
и нощни изпотявания).
- Понастоящем той още се оплаква от епизодични по-леки болки в лявата
ръка.
Според приложените към исковата молба 3 броя фактури (с №
**********/23.10.2020 г., с № **********/26.10.2020 г. и с № **********/29.10.2020
г.) и 3 броя касови бонове (от 23.10.2020 г., от 26.10.2020 г. и от 29.10.2020 г.),
издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – гр. София, ищецът е заплатил на това
здравно заведение сумите, които е релевирал като имуществени вреди. Те касаят
споменатите вече медицински услуги и консумативи, а общият им размер е 1 267,60 лв.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявените искове се
явяват доказани от гледна точка на тяхното основание, защото се установи, че
3
ответникът виновно и противоправно е причинил телесно увреждане на ищеца, от
което същият е претърпял болки и страдания, като е направил и парични разходи по
лечението си.
Определянето на адекватната репарация за неимуществените вреди трябва да се
извърши в съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – от съда по
справедливост. Справедливостта по смисъла на този нормативен текст не е абстрактно
понятие, а е свързана с оценката на редица конкретни факти, които са обективно
съществуващи при всеки отделен казус (вж. т. 11 от диспозитива и раздел II от
мотивите на Постановление № 4 от 1968 г., Пленум на ВС). Такива релевантни
обстоятелства са: видът и тежестта на причинените телесни и психични увреждания;
продължителността и интензитетът на претърпените физически и душевни болки;
други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето
(заболяване), а ако да – каква е медицинската прогноза за неговото развитие; начинът,
при който е настъпило увреждането; възрастта на увредения; неговото обществено и
социално положение (вж. Решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г., ІV г.
о. на ВКС, Решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 г., ІV г. о. на ВКС и
Решение № 223 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о. на ВКС).
В контекста на изложеното в предходния абзац, паричната обезвреда, която се
полага на ищцовата страна за понесените неимуществени вредни последици, е нужно
да бъде фиксирана на сумата от 7 000 лв., във връзка с което са взети предвид:
сравнително младата възраст на пострадалото лице към деня на инцидента (29 години);
начинът на получаване на увреждането (нанасяне на неколкократни удари с метална
тръба); конкретните медико-биологични особености на засягането на телесния
интегритет и свързаните с тях лечение и възстановителен период; претърпяването и на
душевни страдания.
Претенцията за имуществените щети подлежи на цялостно уважаване, доколкото
доказаните такива (разходи за лечение) са от естество, което напълно ги субсумира под
обхвата на дължимото обезщетение за вреди от този тип, съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1
ЗЗД.
2. По съдебните разноски, дължимата държавна такса и възнаграждението
на особения представител на ответника:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Нито ищецът, нито ответникът са направили съдебно-деловодни разходи по
делото, но първият от тях е получил безплатна правна, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. На адвоката, който я е предоставил – И. Е. Я. от Адвокатска колегия – гр.
Благоевград, с адрес на кантората в гр. П., ул. „Л. М.“ № , трябва да бъде присъдено
съответно възнаграждение. То е 743,38 лв. и е определено, по реда на чл. 38, ал. 2
4
ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски
съвет, съразмерно на уважената част от разгледаните искове.
Нужно е да бъде разпоредено изплащане на възнаграждението, дължимо на
особения представител на ответника, чийто размер е 868,03 лв., като то следва да бъде
поето от бюджета на съда, на основание чл. 83, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответната страна
дължи по сметка на съда сумата от 1 261,12 лв., което е формирана от
възнаграждението на особения представител и от разноските за вещо лице, поети от
съдебния бюджет, както и от държавната такса за производството, пропорционално на
уважената част от исковите претенции.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. Я., с адрес в гр. Петрич, ул. „С.“ № *, ЕГН **********, да
заплати на А. С. М., с адрес в гр. Петрич, ул. „Я.“ № *, ЕГН **********, следните
суми:
- 7 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
произтекли от телесното увреждане на последния, предизвикано от първия, на
21.10.2020 г., около 10:30 ч., в района на Зеленчукова борса – с. Кърналово, общ.
Петрич, чрез нанасяне на удари с метална тръба, което е довело до счупване на
лакътния израстък на лявата лакътна кост, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 21.10.2020 г., до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над така уважената му част до неговия пълен претендиран размер от 10 000
лв., и
- 1 267,60 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди,
произтекли от същото деяние и включващи платени суми за избор на медицински екип,
който да извърши оперативна интервенция на увредената ръка на пострадалия, за
консумативи за оперативното лечение – сет за ортопедична операция и среден
остеосинтезен пакет, както и за 7-дневен престой в болнично заведение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2021
г., до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., С. И. Я., с адрес в гр. П., ул. „С.“ №
*, ЕГН **********, да заплати на адв. И. Е. Я. от Адвокатска колегия – гр.
Благоевград, с адрес на кантората в гр. Петрич, ул. „Л. М.“ № *, сумата от 743,38 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е
5
оказал на ищцовата страна по делото, пропорционално на уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, С. И. Я., с
адрес в гр. П., ул. „С.“ № *, ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр. Петрич, сумата от
1 261,12 лв., включваща възнаграждението за неговия особен представител и
разноските за вещо лице, поети от бюджета на съда, както и държавната такса,
дължима за производството по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда, на основание чл. 83, ал. 3 във вр. с ал. 1,
т. 4 ГПК, на адв. П. Ж. Х. от Адвокатска колегия – гр. Благоевград, назначена за
особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника, възнаграждение от 868,03 лв.,
дължимо за настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6