Р Е Ш Е
Н И Е
№ 11
Гр.Оряхово,19.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА - САНКОВА
при секретаря В.И., като разгледа докладваното от съдия
Кънева-Санкова гр.дело № 578 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.310 и сл. ГПК, във вр. с чл. 357 КТ.
Образувано е по предявени
обективно съединени искове с правно основание
с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл.225 ал.1 КТ от М.А.И., с ЕГН ********** *** против Кметство с.с..
С ИМ се иска от съда да признае
за незаконосъобразна Заповед №
36/06.08.2019 г. на Кмета на с.С., с която на осн. чл. 325, т.11 от КТ е
прекратен трудовия договор на ищцата от ответника работодател и отмени същата, да възстанови ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист“ Кметство С., да осъди
ответника да заплати на ищцата обезщетение
по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 3
720 лв. представляваща брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, за
времето през което същата е била без работа, поради незаконното уволнение,
считано от 07.08.2019 до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва от завеждане
на делото – 04.10.2019 г. до окончателното им изплащане.
Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че
по силата на Трудов договор ищцата е работила по трудово правоотношение в
ответното Кметство на длъжност „Главен
специалист” Кметство Софрониево. Със Заповед № 30/07.08.2017 г., трудовото
правоотношение между страните било прекратено на осн.чл.325 ал.1 т.9 от КТ считано
от 08.08.2017г. С Решение № 10/23.01.2018г. по гр. Дело № 645/2017г. по описа
на ОРС, уволнението било признато за незаконосъобразно и същата била
възстановена на заеманата преди това длъжност „Главен специалист” Кметство
Софрониево. Със заповед № 20/14.06.2019г. на Кмета на с.с., ищцата била
възстановена на длъжността „Главен специалист”. Със Заповед № 36/06.08.2019 г.
на Кмета на с.с. ТД бил прекратен на осн. чл.328 ал.1 т.11 от КТ, считано от
07.08.2019г. Едновременно със връчването на заповедта за уволнение на ищцата
било връчено предизвестие за прекратяване на ТД на осн. чл.328 ал.1 т.11 от КТ.
Ищеца счита издадената Заповед
за уволнение за незаконосъобразна, тъй като не са налице основанията на чл.328
ал.1 т.11 от КТ. Сочи, че оспорваната заповед е немотивирана, тъй като в нея
единствено са изброени образователни изисквания за съответната длъжност, но не
са посочени на какви изисквания не отговаря ищцата, за да продължи да я заема. В
исковата молба се сочи, че ищцата страда от заболяване, визирано в Наредба № 5/1987г.
и се ползва със закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ,а при издаване на процесната
заповед, не са спазени изискванията по чл.333 ал.2 от КТ. Ищецът сочи, че заповедта
за уволнение е издадена в нарушение на чл.8 КТ. Твърди, че няма промяна в
наименованието на длъжността, която е заемала преди уволнението и няма
възложени нови трудови функции, а с новата длъжностна характеристика са
въведени само нови образователни изисквания, които не променят съдържанието на
длъжността „Главен специалист“, и същите са въведени с цел ТД с ищцата отново
да бъде прекратен. Ищцата твърди, че не й е връчвана длъжностна характеристика,
преди издаване на заповедта за уволнение.
При изложените доводи се иска
от съда да постанови решение, с което признае уволнението за незаконосъобразно,
като бъде отменена процесната заповед за прекратяване на ТПО, ищцата да бъде
възстановена на работата, която е заемала преди уволнението, и да бъде осъден
работодателят да й заплати обезщетение за времето през което е останала без
работа, поради незаконното уволнение в размер на шест месеца, считано от 07.08.2019
до 07.02.2020 г. в общ размер на сумата от 3720.00 лева, ведно със законната
лихва от завеждане на делото, до окончателното им изплащане.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства. Приобщено е ЛТД на
ищеца.
По искане на
ищеца по делото е допусната и изслушана комплексна
съдебно - кадрова и съдебно - счетоводна експертиза със задача - вещото лице, след като се
запознае материалите по делото, и
направи справка в Кметство с. Софрониево, да отговори на въпросите:
1. С какво образование и
квалификация е лицето, назначено на заеманата от ищцата длъжност преди
уволнението на длъжност „Главен специалист“?
2. С какъв общ трудов стаж и
трудов стаж по специалността е новоназначеното лице?
Както и след като се запознае с
материалите в делото и направи справки в счетоводството на работодателя, вещото
лице да изчисли какво е дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 вр. чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ за времето, през което ищцата е останала без работа, считано
от 07.08.2019 г. до датата на съдебното заседание.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
ответника е постъпил писмен такъв, с който оспорва изцяло предявените
искове, като неоснователни и недоказани. В отговора се сочи, че прекратяването
на трудовото правоотношение е извършено на осн.чл.328 ал.1 т.11 КТ – поради
промяна изискванията за заемане на длъжността, ако работникът или служителят не
отговаря на тях. Промяната е станала с приемането и утвърждаването на нова
длъжностна характеристика от работодателя на 18.07.2019 г., която е връчена на
ищцата на същата дата 18.07.2019 г., като е оформена при отказ от нейна страна
да я получи, в присъствието на
свидетелите Пламен Йорданов Иванов и Васко Иванов Зонов. Сочи се също,
че в новата длъжностна характеристика са предвидени нови изисквания за заемане
на длъжността – т.11 от длъжностната характеристика-образование и квалификация,
подробно описани. От ищцата е поискано да представи съответните документи за
изискуемото образование и квалификация, но такива не са представени от нейна
страна. Приложената от нея диплома не ги удостоверява и поради тази причина е
пристъпено към процедура по прекратяване на ТПО.
Ответника сочи,
че тъй като му е известно, че ищцата има решение на ТЕЛК, според което е
трудоустроено и боледува от болест, определена в Наредба на МЗ-№5/–87 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях се ползват от закрилата на
чл.333 ал.1 КТ – „биполярно разстройство, сегашен епизод-хипоманиен“ е поискано
с писмо мнение на ТЕЛК Козлодуй, които
са отговорили с писмо от 26.07.2019 г.
На 30.07.2019
г. е поискано и предварително разрешение на Д“ИТ“ Враца за прекратяване на ТПО
на осн. чл.328 ал.1 т.11 от КТ, като такова е дадено на 31.07.2019 г.
Ответника
счита, че заповедта е мотивирана, като подробно са описани причините за
прекратяване на трудовия договор и правното основание за това.
В отговора се
оспорва искането за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, тъй като
не става ясно как е изчислен размера му, както и че искът за присъждането му
следва да се отдели в отделно производство, което да бъде спряно до решаване на
въпроса със законосъобразността на уволнението, с влязъл в сила съдебен акт.
Направено
е възражение
за прихващане на обезщетението по чл. 344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ с
изплатените на ищцата обезщетения по чл.220 ал.1 КТ – за неспазено предизвестие
в размер на 633 лв. и с обезщетението по чл. 224 ал.1 КТ-за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 26.96 лв. или общо изплатените обезщетения са в
размер на 659.96 лв., като същото бъде приспаднато от евентуално дължимото
обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ.
С отговора са
представени и приети писмени доказателства по опис.
В откритото съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат заявените си позиции.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Няма спор между
страните, а видно и от представеното ЛТД се установява, че ищцата М.А.И.
е работила по трудово правоотношение при ответника - Кметство с. Софрониево на
длъжността „Главен специалист в кметство”,с код по НКПД-33593026, считано от
29.11.2007 г., на пълно работно време, по силата на Трудов договор № 3/29.11.2007.
Със Заповед №
30/07.08.2017 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено на
осн.чл.325 ал.1 т.9 от КТ считано от 08.08.2017г. С Решение № 10/23.01.2018г.
по гр. Дело № 645/2017г. по описа на ОРС, уволнението било признато за
незаконосъобразно и същата била възстановена на заеманата преди това длъжност
„Главен специалист” Кметство Софрониево. Със заповед № 20/14.06.2019г. на Кмета
на с.с., ищцата била възстановена на длъжността „Главен специалист”. На
14.06.2019 г. кмета на с.с. е утвърдил длъжностна характеристика за длъжността „Главен
специалист” , в която били въведени изисквания
за минимална образователна степен: висше образование-публична
администрация - магистър, право-магистър, професионална област -деловодна
дейност, документо обработка и
ахивистика, професионален опит: 2 години
по направление на дейност и допълнителна квалификация - отлично познаване и
ползване на Microsoft
Office, /Word, Exel, Power Point, Outlook/, машинопис, стенография,
завършен курс по архивистика, опит със система за електронно управление на
данни. В забележка е отразено, че при първоначално назначаване, срок на
изпитване е 6 месеца. На същата 14.06.2019г. утвърдената длъжностна
характеристика е връчена на ищцата, като
същата е отказала да я получи с мотива, че не е съгласна с изискванията за
заемане на длъжността считано от 14.06 - когато е възстановена на работа от три
съдебни инстанции. Отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели.
Със Заповед № 25/17.07.2019 г.
на Кмета на с.с., във връзка с предписание на Дирекция „Инспекция по труда“ по
чл. 354 ал.1 от КТ и т.305 от Класификатора на длъжностите в администрацията, е
отменил длъжностна характеристика „Главен специалист Кметство“ утвърдена от
14.06.2019г., и вместо нея е оставил в сила връчената на ищцата длъжностна характеристика на 07.10.2016 г. Видно
от приложеното ЛТД на ищцата, че на същата е връчена длъжностна характеристика
за длъжността „Главен специалист в кметство“ на 07.10.2016г., утвърдена от
кмета на с.с. на 03.10.2016 г., в която
са посочени изисквания за
Образователна степен: Магистър, Професионална област: икономика и др., Допълнителна квалификация: компютърна грамотност, Професионален
опит: 2 години стаж.
На 18.07.2019 г. кмета на с. Софрониево е утвърдил
нова длъжностна характеристика за длъжността, в която е въвел нови
образователни и допълнителни изисквания за заеманата от ищцата длъжност, а
именно - Образователна степен: средно образование и специализирано обучение за
организиране и въвеждане на документи в архив и документо оборот; Длъжността
може да се изпълнява и от служител, притежаващ образователна степен на висшето
образование бакалавър или магистър в област на висшето образование „Хуманитарни
науки“ по професионални направления “История и археология“ и „Филология“ и
област на висшето образование „Социални, стопански и правни науки“, по
професионални направления „Социология“ и „Социални дейности“.Професионална
област:деловодна дейност, документо обработка и архивистика. Професионален
опит: 2 години по направление на дейност.Допълнителна квалификация: отлично
познаване и ползване на Microsoft Office, /Word, Excel, Power Point,
Outlook/, машинопис, стенография, завършен курс по архивистика,
опит със система за електронно управление на данни. В забележка е отразено, че
при първоначално назначаване, срока на изпитване е 6 месеца.
Ищцата е
отказала да получи длъжностната характеристика на 18.07.2019 г., като отказът и
е удостоверен с подписа на двама свидетели единият от които св. Пламен Иванов.
В показанията
си св. Иванов Заявява, че е присъствал като свидетел на няколко отказа от
страна на ищцата да получи документи издадени от кмета на кметството, като не може
да посочи за какво са били. Същият потвърждава подписа си, който е положил като
свидетел при отказа на ищцата да получи утвърдената нова длъжностна
характеристика за длъжността „главен специалист“ от 18.07.2019г.
На същата дата
е връчена покана на ищцата, с която и е даден срок до 23.07.2019г. в кабинет №1
на Кметство Софрониево да представи на кмета, документи удостоверяващи нейното
образувание и квалификация.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че с Експертно
решение № 1990/ 133/06.10.2014 г. на МБАЛ Козлодуй, ищцата е освидетелствана с
68% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза “биполярно афективно
разстройство“ със срок на освидетелстване
една година, без противопоказни условия на труд. С ЕР №
1519/086/18.06.2015 г., същата е преосвидетелствана със 76% трайно намалена
работоспособност, за срок от три години със същата диагноза, като в решението
се сочи, че лицето може да работи на посоченото работно място. С ЕР №
1168/063/21.04.2016 г., ищцата е преосвидетелствана със 74% трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години, без промяна на диагнозата, като в
решението не е посочено да има противопоказни условия на труд. С експертно
решение № 0788/05.04.2019 г., ищцата е преосвидетелствана с 50% трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години, без промяна на диагнозата.В решението се
сочи, че лицето може да работи на посоченото работно място.
С писмо вх. №
02/27.06.2019г. на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД гр.Козлодуй, Кмета на с.
Софрониево е поискал от председателя на ТЕЛК Козлодуй на осн. чл.333 ал.2 вр.
ал.1 т.2 и т.3 от КТ да даде писмено мнение относно прекратяване на ТПО с
ищцата на осн. чл.328 ал.1 т.11 от КТ- поради промяна на изискванията за
заемане на длъжността, тъй като същата не отговаря на тя – няма необходимото
образование което се изисква за длъжността. Посочено е също, че ищцата има
Решение от ТЕЛК, според което е трудоустроено и боледува от болест, определена
в наредба на МЗ- Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците
боледуващи от тях имат особена закрила по чл. 333 ал.1 от КТ – биполярно
ефективно разстройство, сегашен епизод-хипоманиен“. Изложени са доводи, че
същата вероятно поради психичното си състояние създава конфликти на работното
си място и издава официални документи с невярно съдържание, което рефлектира
върху работата на кметството. Към писмото са приложени писмени доказателства –
решение на ТЕЛК, от 05.04.2019г.,длъжностна характеристика, постановление на РП
– Оряхово.
С писмо изх.№2
от 26.07.2019 г. Председателя на ТЕЛК гр. Козлодуй е отговорил на Кмета на с.с.,
че във връзка с освобождаването на ищцата от заеманата длъжност същият счита,
че „Право за освобождаване от работа дава РИТ Враца“. Сочи също, че в случая на
лицето липсва и необходимото образование за длъжността, но би следвало да
предложат на лицето място за трудоустрояване при необходимост или да изискат
разрешение от РИТ за освобождаване.
С Писмо вх. №
19087534/30.07.2019 г. на ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция
по труда“ Враца, от Кметство с. Софрониево на осн.чл.333 ал.1 т.2 от КТ е изискано разрешение за прекратяване на ТПО с
лицето М.А.И., заемаща длъжност „Главен специалист Кметство“, на осн. чл.333
ал.1 т.2 от КТ.
С писмо изх. №
19070287/31.07.2019 г. от Д „Инспекция по труда“ Враца, на осн. чл.333 ал.1 т.2
от КТ е дала предварително разрешение за прекратяване на ТПО по чл. 328 ал.1
т.11 „при промяна изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или
служителят не отговаря на тях“ от КТ с лицето М.А.И., работеща на длъжност
„Главен специалист Кметство“ в Кметство с. Софрониево.
Със Заповед №
36/06.08.2019 г. на Кмета на с.с. ТД на ищцата бил прекратен на осн. чл.328
ал.1 т.11 от КТ, считано от 07.08.2019г. Едновременно със връчването на
заповедта за уволнение, на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на
ТД на осн. чл.328 ал.1 т.11 от КТ.
Установено е по
делото, че ищцата от момента на уволнението – 07.08.2019 г., до 05.2.2020г. /когато е
извършена констатация на
съда по отношение
на трудовата книжка на
ищцата, отразена в протокол
от с.з. на 05.02.2020 г./, ищцата не е работила по друго
трудово правоотношение.
От заключението на
приетата и неоспорена от страните комплексна
съдебно кадрова и съдебно - счетоводна експертиза се установява, че преди
уволнението на ищцата, считано от 07.08.2019 г. от длъжност „Главен специалист“
в Кметство с. Софрониево, ищцата М.А.И., е била висше образование – Диплома №
000417, серия А 85 от ВФСИ „Д.А.Ценов“, специалност „Организация и проектиране
обработка на икономическата Информация и квалификация „икономист-системен
организатор“.
Образованието на новоназначената служителка, на освободената от
ищцата длъжност, е завършено Единно средно политехническо училище /ЕСПУ/ гр.
Мизия, със специалност „монтьор на електро уредби и мрежи и монтьор по електрообзавеждане“,
Диплома № 033297, като притежава и удостоверение от 26.02.2001 г. за начална
компютърна грамотност и удостоверение от 07.03.2001 г. за работа с компютър. Вещото лице в заключението си сочи, че
новоназначеното лице в Кметство с.с. на длъжност „главен специалист“ в Кметство
с. Софрониево, е с общ трудов стаж от 12 години, 11 месеца и 24 дни. Трудовият
и стаж по специалността, функции и задължения за работа в Кметство и Община са
в размер на 7 години, 5 месеца и 10 дни.
От заключението се установява,
също че месечното брутно трудово
възнаграждение на ищцата, въз основа на което следва да бъде изчислено
обезщетението по чл. 225 КТ, възлиза на сума в размер на 620.00 лв., като за
периода от 07.08.2019 г. до 05.02.2020 г.–датата на съдебното заседание, вещото
лице е дало заключение, че Данъчното облагане на ЗДДФЛ е в размер на 372.00
лева, а дължимото обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения е в
размер на 3720.00лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се подкрепя
от събраните по
делото писмени и гласни
доказателства, като същите
са непротиворечиви и
се кредитират от
съда - Копие от Заповед № 36/06.08.2019 г. на Кмета на с. Софрониево,
Предизвестие изх. № АО-284/06.08.2019 г., Заповед РД.11-268/28.06.2019 г. на
Кмета на Община Мизия, Експертно решение на ТЕЛК № 0788/05.04.2019 г. на МБАЛ
„Св.Св.Иван Рилски“ ЕООД гр. Козлодуй,
ксеро копие от Диплома за висше образование серия А85, № 000417 и
приложение към диплома, ксеро копие от трудова книжка, Заповед № 25/17.07.2019
г. на Кмета на кметство с. Софрониево, Удостоверение за брутен доход изх. №
4/30.09.2019 г. на Кметство с.с., ЛТД на ищцата, както и от показанията на
доведения от ответната страна св. Пламен Иванов.
Съдът като
обсъди в цялост доказателствата по делото и доводите на страните намира,че
исковете по чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3
КТ ГПК са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, при следните
правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ:
Тежестта на
доказване в процеса по трудов спор лежи върху работодателя. Твърдението на
работника или служителя, че уволнението му е незаконно се основава на
упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това
право – работодателя – Кметство Софрониево,
следва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. Такава е
константната практика на ВКС на РБ /р. № 432/20.04.1999г по гр. д. № 1358/99г ,
р. № 292/28-03.1995 г по гр. д. № 1968/95 г./
Уволнението на ищеца е
извършено от компетентно длъжностно лице, представляващ работодателя Кметство
Софрониево, а именно Кмета и е мотивирана. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 192 и чл. 195 ал.1 КТ, тъй като в
нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя
като условие за законност.
Няма спор между страните, че
правното основание за уволнението на ищцата е чл.325, т.11 от КТ.
Няма спор между страните и че
ищцата, страда от заболяване “биполярно афективно разстройство“ и с Експертно решение № 0788/ 052/05.04.2019 г.
на ТЕЛК при МБАЛ Козлодуй е преосвидетелствана с 50% трайно намалена
работоспособност със срок на освидетелстване три години, без противопоказни
условия на труд.
Съгласно разпоредбата на чл.
333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, с предварителна закрила при уволнение се ползват
работници и служители, които са трудоустроени, както и такива, боледуващи от
болести, определени в Наредба на Министъра на здравеопазването, в частност
Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 от Кодекса на труда. Според чл. 333, ал. 2 от КТ, в случаите по т. 2
и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на ТЕЛК.
Съгласно чл. 344, ал. 3 от Кодекса на труда, в случаите, когато за извършване
на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или
на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено
преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на
това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Доколкото с такава
закрила се ползват работници/служители при прекратяване на ТПО на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 от КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и ТПО на ищцата е
прекратено на едно от тези основания – чл. 328, ал. 1, т.11 от КТ, то следва да
бъде изследван въпроса ползвал ли се е ищецът с такава закрила и спазил ли е
работодателят процедурата при уволнение в този случай.
В случая от доказателствата по
делото се установява, ищцата че е трудоустроена, с намалена работоспособност, 50
% за заболяването „биполярно афективно разстройство”, за което и е издадено Експертно
решение № 0788/ 052/05.04.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ Козлодуй, което е действало
и към момента на уволнението й с оспорената заповед. Това обстоятелство
безспорно се установява от приложените към исковата молба, писмения отговор и
находящите се в ЛТД на ищеца още преди предходното му уволнение през 2017 г.
писмени доказателства.
Спорно е в случая дали тази
закрила е преодоляна по надлежния ред, с вземане мнението на ТЕЛК относно това
как ще се отрази на здравословното състояние на ищеца уволнението му, и
предварителното разрешение на ДИТ, с което ползваната от работника/служителя
закрила да бъде преодоляна.
По този въпрос съдът намира
следното:
За да е законосъобразно
уволнението на лице, ползващо закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ –
трудоустроен работник или служител, или по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ –
работник/служител, боледуващ от болест измежду посочените в Наредба № 5 от 20.02.1987 на МНЗ, е необходимо да са
изпълнени две кумулативни изисквания – да се поиска и да се получи преди
уволнението мнението на ТЕЛК как ще се отрази уволнението на здравословното
състояние на ищеца, на база наличната за състоянието му документация, и да се
поиска и да се получи разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” за
уволнението на лицето, като разрешението следва да се иска и да се получи на
всички основания за закрила, с които се ползва лицето.
Когато с решението на ТЕЛК е
определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни
условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ - наличие на заболяване, налагащо трудоустрояването е установено по законен
ред и от орган по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Без правно
значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е
дали работникът заема длъжност определена за трудоустроени. Трудоустрояването
на работника се извършва в съобразяване на изпълняваната работа с
противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща
работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното
състояние на служителя, трудоустрояването му фактически е изпълнено.
Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на
инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за
евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на
трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място,
предвид което предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за
трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда
от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема
длъжност, определена от работодателя е за трудоустроени, и независимо дали
заболяването на лицето попада в обхвата на Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, което е отделно основание за
закрила съгл. чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. В този смисъл решения по гр. дело №
20/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 2869/2013г., четвърто г. о., ВКС;
гр. дело № 1269/2011г., трето г. о., ВКС постановени по реда на , както и
Решение № 246/11.11.2015г. по гр. д. № 1305/2015г. на ВКС, III-то г. о.
В конкретния случай ищцата е
ползвала закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т.3 от КТ като трудоустроено лице с
50 % ТНР, призната с ЕР на ТЕЛК, за заболяването „биполярно афективно
разстройство” и заеманата от нея длъжност „главен специалист” е била подходяща
за здравословното й състояние, видно от ЕР на ТЕЛК. Видно от всичко дотук
изложено, ищцата се е ползвала закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ като трудоустроено
лице, и по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ за заболяване по Наредба № 5 от
20.02.1987г. на МНЗ. Работодателят обаче не е поискал нито мнението на ТЕЛК как
ще се отрази на здравословното състояние на лице с 50 % ТНР уволнението му,
нито от ДИТ разрешение за уволнение на лице, страдащо от заболяване по
Наредба № 5 от 20.02.1987г. на МНЗ, и за трудоустроено лице с 50 % ТНР.
Действително, формално е проведена някаква кореспонденция, вследствие на която
в кметство Софрониево се е получило писмо подписано еднолично от председателя
на ТЕЛК, в което е посочено, че следва да се иска разрешение от РИТ Враца, а в
последствие е получено разрешение от ДИТ Враца за уволнението на ищцата на осн.
чл.333 ал.1 т.2 от КТ.
Самите искания обаче не са
коректно отправени, поради което нито мнението на ТЕЛК, нито разрешението на
ДИТ покриват изискванията на чл. 333 от КТ.
Искане до ТЕЛК за даване на
мнение как ще се отрази уволнението на здравословното състояние на ищцата,
няма. До ТЕЛК такова искане не е отправяно въобще. Искано е становище от председателя
на ТЕЛК при МБАЛ Козлодуй, за уволнение на ищцата по чл.328 ал.1 т.11 от КТ, а
не мнение от ТЕЛК. Отправеното от кмета
на с.с. искане в писмо до председателя на ТЕЛК Козлодуй няма отношение към
мнението, което следва получи как прекратяването на ТПО ще се отрази на
здравословното състояние на ищеца с оглед заболяването му и определения процент
ТНР и противопоказните условия на труд. Искане, касаещо здравословното
състояние на ищеца, изобщо не е отправяно до ТЕЛК. Ето защо твърдението на
работодателя, че не може да му се вмени във вина, че писмото на председателя на
ТЕЛК не отговаря на изискванията на КТ, е невярно – такова мнение не е искано,
за да бъде дадено.
В случая искане до ТЕЛК по чл.
333, ал. 2 от КТ изобщо няма и само на това основание процедурата по
преодоляване предварителната закрила на ищеца се явява опорочена и уволнението
като незаконно следва да се отмени.
За пълнота обаче, следва да се
посочат още няколко нарушения на процедурата по чл. 333 от КТ, които на
собствено основание водят до незаконност на уволнението. Реално, надлежно
отправено искане до ДИТ Враца за даване разрешение за уволнение на
трудоустроено лице, с 50 % ТНР, по чл.
333, ал. 1, т. 2 от КТ няма. В искането, което е отправено от работодателя,
е посочено, че на осн. чл.333 ал.1 т.2 от КТ се иска да се даде разрешение ищцата
да бъде уволнена на осн. чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. Никъде в искането не е
посочено, че се касае за лице, което е трудоустроено, с 50 % трайно намалена
работоспособност, и страда от заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987г. на МНЗ,като
няма данни Експертното решение на ТЕЛК с което това лице е трудоустроено, да е
изпратено на ДИТ Враца, както и да е представено мнение на ТЕЛК касаещо
здравословното състояние на ищеца и как уволнението ще се отрази на лицето. По
този начин ДИТ са били подведени, че се иска разрешение реално не само по чл.
333, ал. 1, т. 2, а и по т. 3 от КТ за лице, болно от „биполярно афективно
разстройство“, което заболяване обаче е в списъка по Наредба № 5/1987г. ДИТ са
подведени да считат, че това лице не е трудоустроено. Никъде в искането не е
посочено да се иска разрешение за уволнение на освен на трудоустроено лице с 50
% трайно намалена работоспособност, а и страдащо от страдащо от заболяване
по
Наредба № 5 от 20.02.1987г. на МНЗ, и не е приложена каквато и да било
документация за здравословното състояние на това лице към искането.
На ДИТ не е изпратено ЕР на
ТЕЛК, с което ищецът се трудоустроява. Ето защо, надлежно искане по чл. 333,
ал. 1 от КТ до ДИТ не е отправено, поради което и няма как да се приеме, че с
даденото разрешение закрилата е преодоляна. От ДИТ никъде не е искано да дадат
разрешение за уволнение на лице с призната с ЕР на ТЕЛК ТНР 50%.
Обстоятелството, че е искано разрешение, като е цитирана нормата на чл. 333,
ал. 1, т. 2 от КТ – за трудоустроен работник/служител, не води до извод, че е
отправено редовно искане до дирекция „Инспекция по труда”, тъй като експертното
решение за трудоустрояването не е приложено, изобщо в искането не е посочено,
че се касае за трудоустроено от здравните органи лице с определен процент
трайно намалена работоспособност, здравната документация на лицето за
трудоустрояването му липсва, не е изпратено надлежно взето мнение на ТЕЛК как
уволнението ще се отрази на здравословното състояние на ищеца, поради което с
даденото формално разрешение закрилата, която ползва ищеца, не е преодоляна
надлежно, а цялата процедура по формалното й преодоляване е опорочена. В този
смисъл е и цялата съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, и в частност Решение №443/2015/24.03.2016 по дело №2569/2015 на ВКС, ГК,
IV г.о.,
Последователна е практиката на
ВКС за това, че липсата на мнение на ТЕЛК в случаите по чл. 333, ал. 2 КТ - за
трудоустроени работници и страдащи от заболяване по Наредба № 5 от
20.02.1987г. на МНЗ – като ищцата, ползващи закрила по чл. 333,ал. 1, т. 2 и
т.3 от КТ, означава, че закрилата не е преодоляна. Задължението за поискване на
това мнение е на работодателя. Ако в тези случаи има само предварително
разрешение на инспекцията по труда, без да е искано предварително мнение на
ТЕЛК, то според ВКС това означава, че липсва пълна и всестранна информация за
здравословното състояние на работника или служителя. Затова издаденото
разрешение на инспекцията по труда е неправомерно. В този смисъл са Решение №
364 от 2005 г. по гр. д. № 879/2003 г. и Решение № 719 от 2005 г. по гр. д. №
254/2003 г., всички които се цитират в постановените решения по реда на чл. 290
от ГПК. Доколкото в настоящия случай искането на становище, не от ТЕЛК, а от председателя
на ТЕЛК еднолично, не представлява искане на мнение как уволнението ще се
отрази на здравословното състояние на ищеца и даване на такова, даденото
разрешение на ДИТ е незаконно само на това основание, и закрилата не е
преодоляна въобще.
Съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ в
случаите, когато за извършване на уволнението е необходимо предварителното
съгласие на инспекцията по труда и такова не е искано или не е дадено преди
уволнението, заповедта за уволнение се отменя като незаконна, без да се
разглежда спорът по същество. В случая разрешение от Дирекция “Инспекция по
труда” е искано, но искането не е редовно направено и разрешението не е
надлежно дадено, поради липса на мнение на ТЕЛК, как уволнението ще се отрази на
здравословното състояние на ищеца и спестяване на медицинска документация за
здравословното състояние на ищцата, поради което уволнението се явява незаконно
и следва да се отмени, без да се разглеждат останалите наведени от страните
съображения.
Предвид изложеното, съдът
намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата на основание
чл.325 т.11 КТ, която се ползва със закрила на чл.33 ал.1 т.2 и т.3 от КТ се
явява незаконосъобразно, поради което Процесната Заповед № 36/ 06.08.2019г.
Кмета на с.с. следва да бъде отменена.
По
иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ:
Предвид изхода
на спора по главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния по чл. 344 ал. 1,
т. 2 от КТ, като незаконно уволненият ищец бъде възстановен на предишната
работа – “главен специалист“ в кметство с.с..
По
иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ:
За уважаване на иска по чл. 344
ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ не е достатъчно уволнението да бъде
признато за незаконно. За основателността му е необходимо ищеца да не е
реализирал доходи от трудово правоотношение, в който случай ще има право на
обезщетение в размер, определен съгл.
чл. 228 КТ.
Иска следва да бъде доказан по
основание и размер. По настоящото дело са ангажирани доказателства от страна на ищцата за
относимите факти, а именно, че за
периода от 07.08.2019г. до датата на последното с.з. 05.02.2020г.,/
когато е извършена констатация на
трудовата книжка от съда/ , не е работила по друго трудово правоотношение .
Налице са материалноправните
предпоставки за уважаване и на третия обективно съединен иск с правно основание
чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, а именно: незаконно
уволнение, вреда, изразяваща се в липса на трудово възнаграждение за периода,
през който ищецът е останал без работа, поради уволнението, но не повече от 6
месеца, и причинна връзка между незаконното уволнение и вредата. Видно от
приложеното по делото заверено копие на трудовата книжка и направена в с.з.
констатация от съда, след 07.08.2019 г., до последното по делото с.з на 05.02.2020г.
ищцата не е сключвала трудов договор с друг работодател.
От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно,
компетентно и неоспорено от страните, се установява, че последния пълен
отработен месец на ищеца е м. юли 2019 г., когато брутното и месечно
възнаграждение е било 620.00 лв. Видно от записването в Трудовата книжка и от
съдържащото се в ЛТД уведомление до НАП по чл. 62 ал.5 КТ, като дата на
прекратяване на ТПО е вписана 07.08.2019 г., поради което от този момент следва
да се счита, че ищецът е в принудителна безработица и му се дължи
обезщетението. Вещото лице дава заключение,че общия размер на дължимото
обезщетение за 6 месеца до датата на съдебното заседание – 05.02.2020 г. е в
размер на 3 720 лв., а след приспадане на ДДФЛ – 3 348.00 лв.
Направената констатация от трудовата книжка на
ищеца, че в нея след вписаното прекратяване на ТД с ответника, няма друго
вписване което е констатирано в с.з. на 05.02.2020 г., поради което съдът
приема, че доказателства за оставане без работа на ищеца в резултат на
незаконното уволнение има до този момент и това е крайната дата, до която
следва да се изчисли обезщетението, тъй като ищеца поддържа иска си за
обезщетение от 07.08.2019 г. в размер на
6 месечни брутни заплати. В
практиката на Върховен касационен съд няма колебание, че вземанията с
обезщетителен характер са свързани с обстоятелствено посочване на периода на
претенцията. За случаи, при които законът поставя пределен срок на вземането за
обезщетение, както е с иска по чл. 225, ал. 1 от КТ,
ищецът в исковата молба е длъжен да посочи начална и крайна дата или респ. брой месеци. Ищецът е посочил начална дата и
брой месеци-6 месеца/за това и исковата молба се приема за редовна в тази
част/, като съдът намира същата за доказана в пълен размер. При това положение
дължимото обезщетение на ищцата по чл.225 ал.1 от КТ за 6 месеца, възлиза на сумата
от 3 720 лв..
Ето защо, искът
по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ следва да бъде уважен
за сумата 3 720 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищцата без
работа поради уволнението за шест месеца считано от 07.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 04.10.2019 г. до окончателното й
изплащане.
При този изход
на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 560.00 лева, съгласно представения Договор за правна
защита и съдействие от 17.12.2019 г.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Оряховския
районен съд сумата 668.80 лева,
представляваща държавна такса върху уважените искове /по 30.00 лева за
всеки от двата неоценяеми иска по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ – чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 148.80
лева – 4 % върху уважения размер на оценяемия иск по чл.225 ал.1 от КТ – чл. 1
от Тарифата, както и сумата 460.00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на М.А.И., с ЕГН ********** *** за НЕЗАКОННО
и ОТМЕНЯ Заповед № 36/06.08.2019 г. на Кмета на с.с., с която
е прекратено трудовото е правоотношение на осн.чл. 328 ал.1 т.11 КТ
ВЪЗСТАНОВЯВА М.А.И., с ЕГН ********** *** на предишната работа – „главен специалист“
Кметство с. Софрониево.
ОСЪЖДА Кметство с. Софрониево, ДА
ЗАПЛАТИ на М.А.И., с ЕГН ********** ***
сумата от 3 720 лв. /три хиляди седемстотин и двадесет лева/,представляваща
обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, за
оставането й без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.10.2019 г.
до окончателното й изплащане, като .
ОСЪЖДА Кметство с.с., ДА ЗАПЛАТИ на М.А.И., с ЕГН ********** *** сумата 560.00 лв. /петстотин и шестдесет лева
и нула ст./, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Кметство с.с., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Оряховския
районен съд сумата 668.80 лева, представляваща държавна такса върху уважените
искове в общ размер на 208.80 лева, както и сумата 460.00 лв. /четиристотин и шестдесет лева и нула ст./-
възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: