Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Пазарджик, 08.10.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито заседание на двадесет и първи септември , през две хиляди
и година
в състав:
Председател : НИКОЛИНА ПОПОВА
При секретаря С. Моллова …..и в присъствието на
прокурора…………………………….. като разгледа докладваното от съдията Попова гр. дело № 718 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове
– първоначален и насрещен с правно основание чл. 49 ал.1 от Семейния кодекс
съединени с небрачни искове на основание чл. 322 ал.2 СК.
В исковата си молба подадена чрез адвокат И.С. ***, ищцата Ж.А.О., ЕГН ********** ***
съдебен адрес:***, партер, офис 3 против К.В. О., ЕГН **********,*** твърди, че с
ответника сключили граждански
брак на 19.05.2014 г., първи по ред и за двамата. От брака си имали две родени деца - В.К.О., ЕГН********** и А.К.О.,
ЕГН **********, и двете малолетни. Първоначално
двамата живели добре, като пътували и живеели в Германия, но в един последващ
момент, а именно на 9.02.2018 г.,
съпругът напускал
семейното жилище и заживял с друга жена на съпружески начала. На
13.02.2018г. направил и годеж с другата жена, и събирал множество хора в махалата на тържество. Съпругът категорично отказвал да се завърне в
семейството, като дори и декларирал, че
ще напусне страната с другата жена.При това положение е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на ответника. Затова се моли съда да постановите решение, с което да прекратите
брака, като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника,
като предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Пазарджик, ул .“ ***” №**/незаконно построено/ на ищцата , да
предоставите родителските права на родените от брака деца на ищцата , с местоживеене на горепосочения адрес - гр.Пазарджик, ул.”***”
№**, да определи режим на свеждане на
бащата с децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 до
17:00 часа с приспиване, както и един месец прз лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, както и да осъди ответника да заплаща на
родените от брака деца месечна издръжка както следва: 250,00 лв. за В.К.О. и 200,00 лв.
за А.К.О., считано от датата на подаване на ИМ, както и да имсе присъдят сторените по делото разноски.Сочат се гласни и писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който оспорва
двърдението от ищцата обстоятелства относно вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака , относно упражняване на родителските права по отношение
на детето В.и относно ползването на семейното жилище. В срок е предявен и
насрещен иск касаещ оспорените от ответника обстоятелства.
Ищцата оспорва предявения насрещен иск,
като моли същият да бъде оставен изцяло без уважение като неоснователен.
Съдът
като обсъди поотделно и в
съвкупност събраните по делото
доказателства , за да се произнесе прие
за установено следното :
Не се спори по делото , че страните са
сключили граждански брак на 19.05.2014г.,
първи по ред и за двамата и че от брака са родени децата В.К.О., ЕГН********** и А.К.О.,
ЕГН **********.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели К. С., Р. О. , В.Й. и К. М.се установява, че ищцата и ответникът сключили граждански брак много
млади. Първоначално живеели добре , като с помощта на своите близки си
построили жилище в двора на бабата на ищцата , обзавели го с всичко необходимо.
Впоследствие след раждането на двете
деца , съпрузите пребивавали известно в време в чужбина , където живеело
семейството на ответника – неговите родители. След връщането им в страната ,
през един кратък период от време, отношенията им се влошиил, като според
показанията на посочените от ответника свидетели, ищцата направила опит за
установяване на извънбрачна връзка , а самият ответник заживял на съпружески
начала с друга жена .
Не съществува противоречие относно
факта, че окончателен разрив между съпрузите настъпил в началото на настоящата 2018 г. , когато след
като празнувал новогодишните празници със съпругата си , ответникът около месец
по-късно заживял на съпружески начала с друга жена, като направил с нея
официален годеж. Не съществува противоречие относно факта, че
ответникът заедно с новата си брачна партньорка са живеели в Германия,
където са се установили трайно, но дни преди датата на настоящото съдебно
заседание, той се е завърнал в България и
е взел при себе си – в дома на своите родители по-голямото си дете
Валери. Установява се още, че ответникът работи , а ищцата е безработна и за отглеждането на двете деца се грижи с
помощна на своята баба и на своята майка.
По делото е и изтовен и преложен
социален доклад от ДСП гр. Пазарджик в изпълнение на изискванията на чр. 15
ал.6 ЗЗД.
При така установената по делото
фактическа обстановка от правна страна
съдът приема , че предявените брачни искове са основателни. Безспорно се установи , че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо
разстроен с оглед на факта , че в отношенията между съпрузите е настъпило трайно отчуждение и липса на желание за запазване на брачния съюз.
Разстройството на брака съдът квалифицира и като непоправимо, тъй като същото е
трайно и предвид продължителната фактическа
раздяла е невъзможно да бъде
преодоляно. При това положение съдът
счита , че формалното съществуване на брака не е в интерес както на съпрузите , така и на обществото
, поради което следва да бъде прекратен
с развод .
С оглед на конкретните данни по
настоящото дело съдът намира , че
дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на поведението и на
двамата съпрузи. В исковата молба ищцата е направила искане съдът да се произнесе по въпроса за вината , като
приеме изключителна вина на ответника. В
отговора на исковата молба и в предявения насрещен иск ответникът е направил искане съдът да се произнесе по въпроса за вината като приеме ,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено ищцата. Брачното провинение, което
е довело до разстройството на брачните
отношения в писмения отговор е определено , като установяване на извънбрачни връзки от ищцата.
Според съдебната практика и разрешенията ,
дадени в ППВС № 10 / 1971г. по въпросите за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака , не всяко брачно
нарушение следва да се квалифицира ,като
„брачна вина „ . Брачното нарушение ще има значението на „брачна вина”
,когато е причинило резултата - разпадането на брака . Съдът следва да се ръководи не от значимостта
на брачното провинение, а от това,
какво отражение е дало то върху състоянието на съпружеските отношения. Всяко брачно провинение е важно, дори
и незначителното на пръв поглед, щом по делото се установи, че то се е
отразило съществено на брачния съюз ,така
че е довело до неговото разпадане.
В исковата молба и в отговора на ответника
е описан кратък период от време, през който отношенията между страните
неочаквано са се влошили и всеки един от
съпрузите е започнал нов живот с нов брачен партньор. Тези обстоятелства
безспорно се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съдът приема , че наличните доказателства
сочат за брачна връзка , която сериозно
е била ерозирана вследствие от натрупано напрежение в междуличностните
отношения на двамата съпрузи, което като краен резултат е довело
до момент на бързо отчуждение , липсата на доверие и взаимно уважение между тях и в крайна
сметка до изпразването на брачната връзка
от всякакво съдържание. Съдът преценява като недостатъчно обосновани и недоказани
твърденията , че в конкретния случай разстройството на брака се дължи
изключително на виновното поведение
на някой от двамата съпрузи. Доказателствата са недостатъчни / според
вътрешното убеждение на съда / за да може въз основа на тях да се направи категоричен
извод в тази посока. В този смисъл се налага извод, че причините
довели до разстройството на брака са от
най- различно естество и в основни линии
са свързани с укоримо поведение от
страна и на двамата съпрузи , така че категоричен извод за изключителна вина на
някой от тях не би могъл да бъде
направен при наличните доказателства. Показанията на свидетелите са противоречиви относно
отделни детайли , но от всички тях може да се направи извода , че отношенията между
съпрузите са се влошили от преди около
една година – след като двамата заедно с децата са се върнали от Германия.
Анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели , съдът приема, че
и двамата съпрузи не са положили достатъчно
усилия да изградят тези отношения на основата на взаимно уважение, преданост , доверие - вследствие на което помежду им се е появило
отчуждение. Съдът приема, че установените извънбрачни връзки на двамата съпрузи и то в един изключително кратък период след
тяхната раздяла – са следствие, а не
причина за тези влошени отношения. В отношенията между съпрузи са се появили
проблеми от морално естество, тъй като и двамата не са проявили
необходимата зрялост и отговорност към другия
съпруг и към създаденото от тях семейството. Съдът не обсъжда степента на
вината , тъй като не е необходимо вината им да бъде еднаква / ППВС № 1 / 1957
г. /. И при различна степен на вината / дори и преобладаваща за единия съпруг /
бракът ще бъде дълбоко разстроен по вина
на двамата съпрузи – което в крайна сметка е същественото в настоящия случай.
Затова съдът приема , че поведението на
всеки един от брачните партньори е довело до негативно отношение от страна на
другия, като е станало причина за възникналото състояние на липса на дължимото
съдържание на брачната връзка - без
възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на
брачната общност. Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака имат и двамата съпрузи.
По другите съединени с брачния иск
небрачни искове :
Относно упражняване на родителските
права, по делото е налице спор само по отношение на по-голямото дете В., като
от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че както това
дете , така и по-малката дъщеря на
страните, след установената фактическа раздяла между тях - са живеели в дома на бабата на ищата, а
няколко дни преди датата на съдебното заседание по настоящото дело детето В.е
било взето от този дом и в момента живее в дома на своята баба по бащина линия.
Безспорно се установява, че семейството на бащата , както и самият той от години живеят и работят в
Германия, а майката според събрани в настоящото производство свидетелски
показания , в момента живее в гр. Пазарджик, но в предходен момент е жевеела с
нов партньор в Австрия. От изготвения и представен социален доклад се
установява, че детето В.подлежи на обучение в първи клас през настоящата
година, но поради промененото му местоживеене в дома на баба си по бащина линия
– не посещава училище. Според
показанията на св. О. и по данни
от представения по делото сициален доклад детето А.е записано да посещава детска
градина „***„ в гр. Пазарджик . Същата свидетелка твърди и не се опровергава от
други събрани в настоящото производства доказателства – че тя се е грижела за
двете деца , които след раздялата на двамата родители живеят и в нейния дом,
макар, че тя е с влошено здравословно състояние. Според данните съдържащи се в
представения социален доклад , майката е осигурила подходяща среда за
развитието на децата си и между тях има изградена силна връзка на привързаност.
По нейни данни – неоспорени от ответната страна – майката не възпрепятства
разговотите по телефона на децата с
техния баща. При тези категорично установени по делото обстоятелства , съдът
счита, че родителските права по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца В.и А.следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката , предвид наличието на безспорни
доказателства , че до настоящия момент
същата се е грижила за двете деца с непосредствената помощ от
своята баба и с финансовата подкрепа на своята майка. Съдът съобразява , че на
този етап и двамата родители желаят да упражняват родителските права по
отношение на детето В., но решаващ критерии при кого от двамата да живее ,
следва да бъде обективния интерес ,
както на това дете , така и на неговата по-малка сестра. В конкретния случай съдът счита, че децата
следва да продължат да живеят при своята
майка - в дома на тяхната баба по
майчина линия, тъй като промяната в крехката възраст, в която се намират ще се отрази негативно на тяхното присихичско
и емоционално състояние. В този дом ще им се осигури постоянна и сигурна
семейна среда и възможност да посещават
училище, респективно детска градина.
По делото не се
събраха достатъчно доказателства за сериозните и непоколебими намерения на бащата
да организира трайно подходяща житейска
среда за отглеждането на детето В.на мястото на което, то да се чувства добре. Установи се единствено, че бащата с
помощта на неговите близки се грижи за детето от няколко дни , но съдът приема
, че този период е преклено кратък , за да се приеме , че бащата е осигурил на това дете трайно установена
среда за подходящо възпитание и отглеждане. Съдът отчита и факта, че ответникът към момента има нова партньорка
и самият той се е установил трайно да живее
и работи в друга държава – заедно с цялото си семейство.
При това положение
съдът счита , че в интерес на малолетните деца
е да продължат да живеят заедно със своята майка, която да упражнява родителските права по отношение
на тях. Вярно е , че се събраха гласни доказателства , че ищцата също е
започнала нов живот с друг партнор в друга държава , но тези показания не се
потвърдиха от други събрани в настоящото производство доказателства, а
социалните работници са констатирали, към момента на изготвянето на доклада, че
същата се намира в дома на своята
баба. Режимът на лични отношения с бащата
следва да се определи , като същият да има право да вижда и взема децата при себе си
всяка първа и трета събота и
неделя от месеца , съответно от 09:00 до 17:00 часа с преспиване, както и един месец прз лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск. Съдът счита, че следва да определи такъв режим,
независимо, че в момента бащата пребивава в чужбина, тъй като по този начин ще му се даде
възможност при желание от негова страна да разширява и поддържа контактите си със своите деца , с оглед тяхното правилно
емоционално развитие.
По отношение на
издръжката на децата, съдът като
съобрази тяхната възраст и продиктуваните от нея потребности
счита, че ответникът следва да бъде
осъден да заплаща издръжка на
детето В.в размер на 140,00 лв. месечно,
а на детето А.в размер на 130,00 лв. месечно считано от влизане в сила на
съдебното решение до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й , ведно със
законната лихва при просрочие на всяка
месечна вноска. Във връзка с това съдът взема предвид, че понятието " възможности" на
дължащия издръжка включва не само
всички негови доходи и имущества , но и
всички други възможности, произтичащи от
професия, придобита квалификация или от други обстоятелства зависещи от
волята на съответния родител. Имайки
предвид трудоспособната възраст и доброто здравословно състояние на ответника /
доказателства в противната насока не бяха представени по делото/ , както и
обстоятелство , че ответникът разполага
с възможност да работи в чужбина , а от друга страна няма задължение за
издръжка на други лица съдът счита, че в
неговите възможности е да
осигурява издръжка на децата си в посочения по-горе размер.
Изложеното по-горе
обосновава правния извод на съда за неосноветелност на исковата претеция на
ответника / по предявени от него насрещни искови претенции/ за упражняване на
родителските права по отношение на детето В.и за присъждане на издържа за това
детете в размер на 250,00 лв.
По въпроса за семейното жилище , от
показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че
същото жилище е продадено с неформален
договор на трети лица , които и в към
момента живеят в него. В този смисъл , съдът счита , че е в невъзможност да
предостави ползването на това жилище ,
на някой от двамата съпрузи, даколкото към настоящия момент то се ползва от трети лица. В случай на спор
относно неговата собственост или средствата за неговото построяване и
обзавеждане – страните следва да образуват друго производство за разрешаване на
техните имуществени спорове.
По въпроса за фамилното име , следва да
се уважи искането на ответника да възстанови предбрачното си фамилно име Й. на основание чл. 53 СК.
Допълнителната държавна такса в размер
на 50,00 лв. следва да бъде заплатена поравно от двете страни в производството.
Ответникът ще следва да заплати и държавна такса върху размер на присъдената
издържка , а именно в размер на 388,80 лв.
Всяка от страните в производството ще следва да понесе сторените по
делото разноски.
Водим от изложеното, Пазарджишкият
районен съд :
Р
Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака сключен на 19.05.2014 г., между Ж.А.О., ЕГН ********** *** съдебен
адрес:***, партер, офис 3 и К.В. О., ЕГН **********,*** като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на двамата съпрузи .
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на родените от брака деца В.К.О., ЕГН********** и А.К.О., ЕГН **********, се предоставя на майката Ж.А.О., ЕГН ********** ***, като децата ще живеят на адреса на
майката , а бащата К.В. О., ЕГН **********,*** ще има право да вижда и взема децата при себе си
всяка първа и трета събота и
неделя от месеца , съответно от 09:00 до 17:00 часа с преспиване, както и един месец прз лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА К.В. О., ЕГН **********,*** да заплаща на детето си В.К.О., ЕГН********** чрез неговата майка и законен
представител Ж.А.О., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 140,00 лв. и на детето си А.К.О., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител Ж.А.О., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 140,00 лв. – двете считано
от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2018 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявения
насрещен иск от К.В. О., ЕГН **********,*** против Ж.А.О.,
ЕГН ********** *** за предоставяне
упражняване на родителските права върху детето
В.К.О., ЕГН********** и за присъждане на издръжка за това дете в
размер на 250,00 лв. месечно , ведно със законната лихва при просрочие – като
неоснователен.
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ – къща в гр. Пазарджик, ул. „*** „ № **– не подлежи на
уреждане, тъй като същото жилище е продадено и се намира в държание на трети
лица.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ : След прекратяването на брака съпрузите няма да си
дължат издръжката помежду си.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГА : След прекратяването на брака , съпруга ще носи предбрачното
си фамилно име Й..
ОСЪЖДА Ж.А.О., ЕГН **********
*** съдебен адрес:***, партер, офис 3 да заплати
следващата се държавна такса в размер на 25,00 лв. и К.В. О., ЕГН **********,*** да заплати следващата се държавна такса в общ размер от
413,80 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :