№ 2457
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100114092 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на К. С. Л. срещу Прокуратурата
на РБ за осъждането й да му заплати сумата от 95 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от образуване на наказателно
производство, което е било прекратено, ведно със законната лихва от
13.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 11.02.2020 г. било образувано ДП № 73/2020 г.,
пр.пр. № СП 6902/2020 г., като на следващия ден се извършил показен арест
пред обективите на журналисти и служители на МВР. Л. бил задържан за срок
от 24 часа, след което на 13.02.2020 г. му било повдигнато обвинение и взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа. Състав на
СРС определи постоянна мярка „задържане под стража“, изменена от СГС на
27.02.2020 г. на „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева.
Без наличие на достатъчно данни прокуратурата образувала наказателно
производство и му било повдигнато обвинение в престъпление, което не бил
извършил. Арестът и обиските намерили широк медиен отзвук, а
прекратяването на наказателното производство отнело повече от три години.
К. Л. се ползвал с авторитет сред колегите си в системата на МВР и
заемал ръководни позиции. Стресът и напрежението от воденото срещу него
наказателно производство се отразили на здравословното му състояние.
Изпаднал в депресия и имал проблеми със съня. Наказателното преследване се
отразило и на отношенията му с приятели, близки и съседи, които започнали
да го гледат с недоверие. Ищецът чувствал неудобство да контактува с
приятелите си и се самоизолирал. Настъпило напрежение и в семейните
1
отношения.
Претърпените неимуществени вреди оценява на 95 000 лева и моли
ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума, ведно със законната
лихва от датата на постановлението за прекратяване на наказателното
производство - 13.10.2023 г., до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на РБ е подал отговор, в който оспорва иска
по основание и размер. Авторитетът му бил подронен от собствените му
действия, а чувството, че е следен не следвало да се вменява във вина на ПРБ,
а било свързано с воденото срещу Л. дисциплинарно производство. Оспорва и
причинната връзка между наказателното преследване и нарушенията на
вестибуларната функция. Отрича, че представители на ПРБ са изнасяли
невярна информация в медиите, а статиите били изготвени по информация на
дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР. Това заявил и процесуалният
представител на самия Л. по адм.д. № 9984/2021 г. по описа на ВАС. ПРБ не
носела и отговорност за начина, по който медиите интерпретирали
наказателното производство, освен че гражданите имали право на
информация.
Неимуществените вреди произтичали от действия на самия ищец, които
станали причина за образуване на наказателно производство и моли това
обстоятелство съдът да съобрази, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ. Евентуално
счита, че неимуществената сфера на ищеца е минимално засегната и оспорва
претендираното обезщетение като прекомерно.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД,
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и
законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен
характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ
предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД,
породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца неимуществени вреди от действия на разследващите органи и на
представители на прокуратурата – образуване на наказателно производство и
2
повдигане на обвинение в извършване на престъпление, след което
наказателното производство е било прекратено.
В доказателствена тежест на ищцовата страна е и установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника – претърпени от
ищеца вреди и причинно-следствена връзка между тях и незаконните действия
от страна на представители на ПРБ.
Установява се от писмените доказателства по делото и от приложеното
ДП № 73/2020 г.по описа на СО-СГП, че с постановление от 11.02.2020 г.
прокурор при СРП е образувано досъдебно производство срещу К. С. Л. за
това, че през януари 2020 г. в гр. София, в качеството на държавен служител
по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като полицейски орган, с цел да набави за себе
си или за другиго имотна облага – сумата в размер на 11 182.90 лева придобил
вещ, за която знае или предполага, че е придобита от другиго чрез
престъпление – фиш за печалба от БСП от тираж № 99/2019 г. на играта 5/35,
удостоверяващ печалба в размер на горепосочената сума – престъпление по
чл. 215, ал. 1 от НК.
На същата дата са извършени претърсване на обитавани от Л.
помещения, като от кабинет 13, ет. 2 в сградата на 3 РУ-СДВР е иззет на
външен електронен носител електронен документ „Писмо ТОТО.doc“ и
мобилен телефон.
Със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от 12.02.2020 г. К. С. Л. е
задържан за срок от 24 часа. С постановление на прокурор при СРП от
12.02.2020 г. К. Л. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК – опит да придобие
чужда движима вещ – паричната сума в размер на 11 182.90 лева, която е
знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Л.
е бил задържан за срок от 72 часа с постановление на прокурор при СРП, а с
определение от 15.02.2020 г. по НЧД № 2215/2020 г. по описа на СРС му е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от
27.02.2020 г. по ВНЧД № 715/2020 г. по описа на СГП на К. Л. е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева. След внасяне на
сумата от 10 000 лева по сметка на СГП на 27.02.2020 г., Л. е бил освободен.
След извършени процесуално-следствени действия – разпит на
свидетели, заключения на експертизи и др., на 06.07.2023 г. разследването е
3
предявено на К. С. Л..
С постановление от 13.10.2023 г. на прокурор при СРП воденото срещу
К. С. Л. досъдебно производство за престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК е прекратено поради недоказаност на
обвинението.
Въз основа на тези доказателства по делото доказателства съдът приема
за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди, с
което са осъществени две от предпоставките за уважаване на предявения иск -
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер и
последвало прекратяване на наказателното производство.
Прекратяването на наказателното производство е основание за търсене
на обезщетение за вреди от незаконните обвинения.
Ищецът следва да докаже, че е претърпял описаните в исковата молба
вреди и наличието на причинна връзка между тях и незаконното повдигане на
обвинения.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите
критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения
статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения,
извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със
страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот.
Преди прилагане на горепосочените критерии, следва да се отбележи, че
наказателното производство се е развило единствено в неговата досъдебна
фаза. Срещу Л. обвинителен акт в съда не е внасян. В рамките на досъдебното
производство обаче ищецът е бил задържан за времето от 12.02.2020 г. до
27.02.2020 г. За период от петнадесет дни ищецът е търпял най-тежката мярка
на процесуална принуда, ограничаващо правото му на придвижване.
На ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на едно
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една
4
до шест години.
Наказателната репресия спрямо А. е продължила три години и осем
месеца. По досъдебното производство той е бил разпитван и спрямо
обитавани от него помещения е извършено претърсване и изземване. От
повдигане на обвинението на 12.02.2020 г. до прекратяване на наказателното
производство през октомври 2023 г. ищецът е изпитвал страх от
неоснователно осъждане в умишлено извършено престъпление, което е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Естествена реакция е и ограничаването на социалните контакти поради
чувството на срам, обида и унижение. Определената от първоинстанционния
съд мярка за неотклонение „задържане по стража“ е от естество да извика
съмнение в съзнанието на близките, приятелите и колегите му, че това е
сигурен белег за виновността на Л..
Характерът на негативните последици за обществено-социалния живот
на ищеца се установяват от показанията на свидетеля Т.. С ищеца се познавали
като родители на децата им, които били съученици. Л. изпитвал чувство на
срам и неудобство от останалите родители. Докато преди наказателното
преследване бил лъчезарен и разговорлив, проблемите с правосъдието го
накарали да се изолира. Ищецът бил видимо притеснен и избягвал да
контактува с хората. Това се отразило и на детето му, което се чувствало
напрегнато и усещало, че баща му има сериозни проблеми.
Негативните последици върху личността и психиката на обвинения в
извършване на престъпление се подразбират от естеството на извършените
спрямо него наказателно-процесуални действия. Неминуемо е привличането
към наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ
характер да породи страх у обвиняемия от осъждане. Естествена реакция е
ограничаването на социалните контакти на незаконно обвинения поради
чувството на срам, обида и унижение. Променени са ежедневието, личният
живот и самочувствие на 43-годишния Л.. Създадени са за продължителен
период от време затруднения в комуникацията му с околните.
По отношение на някои професии, към които обществото дължи респект
и уважение, и поради това има завишени изисквания за почтеност и
професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в
по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги
5
упражняват. С повдигането на обвинение за извършени престъпления в
областта на тяхната професионална реализация се засягат и професионалните
им качества. Затова и създадените при наказателното преследване неудобства
и притеснения имат по-силно отражение върху негативните изживявания на
упражняващите такива професии, а това е от значение при определяне на
размера на обезщетението. В този смисъл е решение № 319/17.11.2015 г. по
гр.д. № 2829/2015 г. на ВКС, IV г. о.
Медийната популярност на обвинението е предизвикала непреодолимо
чувство на безсилие у ищеца. Към 11.02.2020 г. ищецът е заемал длъжността
заместник началник на 3 РУ на СДВР. От 2008 г. до 2019 г. К. Л. е многократно
награждаван с писмени похвали, обявяване на благодарност, с парични
награди и с почетен знак на МВР. Това обстоятелство е в подкрепа на
твърденията, че сред колегите си К. Л. се е ползвал с добро име, с авторитет и
професионален престиж. Задържането му е разколебало доверието в неговата
почтеност и добросъвестност. Следва да се отбележи обстоятелството, че с
решение на ВАС окончателно е потвърдено наложеното на К. Л.
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради нарушаване на основни етични
норми на поведение, установени в Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР (решение № 4931/22.07.2021 г. по адм.д. №
11250/2020 г. по описа на АССГ и решение № 11724/17.11.2021 г. по адм.д. №
9984/2021 г. по описа на ВАС). Административният съд е счел за ирелевантен
фактът по какъв начин Л. е получил достъп и е придобил печелившия фиш от
БСТ. Безспорно е било установено поведението на държавния служител,
възползвал се от информацията, с която служебно е разполагал и която е
използвал с користна цел, за да придобие парична сума, която не му се следва.
Действията му са станали достояние на неограничен кръг лица във връзка с
образуваното досъдебно производство, налагането и оспорване на мярка за
неотклонение и разгласяването в медиите са обусловили уронване престижа
на службата като основанието за налагане на най-тежкото административно
наказание - уволнение. Това обстоятелство следва да се зачете като принос на
ищеца за собственото му увреждане по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Това
се отнася и до намерилата широк отзвук в обществото новина за задържането
и обвинението на Л.. Право на обществото е да узнае за непочтени действия
от страна на орган на реда, макар и задържането под стража и обвинението да
са се оказали неправомерни. Поводът това да се случи е достоверният факт,
6
изразяващ се в опит на Л. да се обогати за сметка на друго лице.
При отчитане на релевантните критерии за определяне на справедлив
размер на обезщетението за търпените от Л. неимуществени вреди,
включително гореизложените основания, относими към приложението на чл.
5, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът намира иска за основателен до размер на сумата от
3 000 лева. Тази сума репарира в относително пълен размер търпените от К. Л.
неудобства и притеснения от воденото срещу него наказателно производство.
След неговото приключване ищецът се е успокоил, възвърнал е предишната си
общителност, като не се установиха трайни и значителни последици за
социалния му живот и за физическото и психическото му здраве. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди съдът съобразява
и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането на ПРБ да обезщети
незаконно обвинения само по себе си също има ефект на репарация. Размерът
на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия.
Според указания в т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г., обезщетението се дължи
с мораторна лихва, считано от датата на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. Данни за датата на влизане в
сила на постановлението от 13.10.2023 г. не са налични по делото, а ищцовата
страна на е проявила процесуална активност в тази насока. Ето защо сумата от
3 000 лева следва да бъде присъдена със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 04.12.2024 г.
При този изход на спора и съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ
ответникът ПРБ дължи на ищеца възстановяване на заплатената държавна
такса.
Л. е заплатил на процесуалния си представител адвокатско
възнаграждение в размер на 8 800 лева, което ответникът счита за прекомерно.
Размерът на адвокатското възнаграждение следва да се намали до 3 000 лева,
при съобразяване характера на претенцията, броя на проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия по разпит на един свидетел.
Съразмерно на уважената част от иска, на процесуалния представител на
ищеца се дължи хонорар в размер на 94.74 лева (3000/95000*3000).
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на К.
С. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „********* сумата от 3 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в
престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК,
наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва
от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата
до 95 000 лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 104.74 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8