С Решение N 117/26.12.2009г., постановено погр.д.N621/2008г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Йордан Денишев Икономов от гр.София против РПК „Наркооп”, гр.Кърджали иск за обезщетение с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, и иск по чл.86 от ЗЗД за сумата 610лв., представляваща законна мораторна лихва върху претендираното обезщетение за периода от 26.09.2005г. до датата на завеждане на иска – 09.09.2008г. С решението ищецът е осъден да заплати по сметка на КРС ДТ в размер на 224,40, както и 50лв. направени от бюджетните средства разноски за вещо лице; и на РПК „Наркооп”, гр.Кърджали деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Икономов, който чрез процесуалния си представител го оспорва като неправилно, незаконосъобразно и нищожно, и моли решението да бъде отменено. В съдебно заседание пред тази инстанция жалбодателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. В депозирани от него писмени бележки претендира деловодни разноски. Ответникът по жалбата се представлява от адв.Пачилова. Същият е депозирал отговор съгл. разпоредбата на чл.263, ал.1 от ГПК, в който я оспорва. Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция. Окръжния съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Жалбата е допустима, а по същество е частично основателна. Пред Районен съд – Кърджали са предявени в обективно съединение искове от Йордан Денишев Икономов от гр.София против РПК „Наркооп”, гр.Кърджали, съответно - за заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, при прекратяване на трудовото правоотношение и при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, в размер на 5 000лв.; и иск за мораторна лихва върху исканото обезщетение, считано от 26.09.2005г. до 09.09.2008г., датата на предявяване на иска, с правно основание чл.86 от ЗЗД, в размер на 610лв. Ищецът твърди, че през месец септември 2005г. прекратил трудовата си дейност в РПК "Наркооп" Кърджали, където работел на изборна длъжност като председател на същата кооперация. Сочи, че при освобождаването му от длъжност му била връчена заповед №2/26.09.2005г., издадена от новоизбрания председател на РПК "Наркооп" Кърджали, с която на основание чл. 222, ал.З от КТ било наредено да му се изплатят като обезщетение 6 брутни заплати. Освен КТ имало и друго законно основание, а именно споразумение за сътрудничество и колективно трудово договаряне, подписано между Централен кооперативен съюз, Независима синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма, кредита и общественото обслужване - КНСБ, федерация "Търговия" - КТ "Подкрепа", подписано на 01.05.2005г. Сочи, че отговарял напълно на условията на чл. 17, ал.1, т.З от горецитиранато споразумение, тъй като бил постъпил на работа в Централния кооперативен съюз на 18.05.1992г., където работил до 01.01.2003г., а от 14.01.2003г. до 26.09.2005г. бил на изборна длъжност - председател на РПК "Наркооп" Кърджали, която без прекъсване винаги членувала в ЦКС. От изложеното било видно, че в системата на ЦКС имал повече от изискуемия по КТ и Споразумението за сътрудничество и колективно договаряне 10 годишен стаж. При освобождаването му от длъжност на 26.09.2005г. му била връчена заповед №2/26.05.2005г., в която било разпоредено да му бъде изплатено обезщетение съгласно чл. 222, ал.З от КТ в размер на 6 брутни заплати. Заповедта била влязла в сила. Изплащането на обезщетението се забавило. Десет месеца след като горната заповед влязла в сила по неизвестни за него причини новият председател на кооперацията разпоредил да му бъде връчена заповед №6/31.07.2006г., с която поправял предишната в частта за обезщетението, което от размер на 6 брутни месечни заплати било изменено в размер на 2 брутни месечни заплати; били изложени мотиви, че не бил работил през този период от време през последните десет години в РПК "Наркооп"-Кърджали. Сочи, че втората заповед била незаконна, тъй като имало влязъл в сила административен акт, а и законът не позволявал на председателя сам да отмени издадената вече заповед, която била влязла в сила. Моли съда постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лева, представляващи четири брутни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2005г. в размер на 610 лева. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е работил в ЦКС през периода 18.05.1992г. до 01.01.2003г. Отбелязването в трудовата му книжка сочи, че на 14.01.2003г. е започнал работа в РПК „Наркооп”, гр.Кърджали като председател, а на 26.09.2005г. трудовото му правоотношение е било прекратено на осн.чл.325, т.1 от КТ. След тази дата други отбелязвания в трудовата книжка на ищеца не са правени. В този смисъл са и приетите по делото трудов договор № 1 от 14.01.2003г., сключен между РПК „Наркооп”-Кърджали и Йордан Денишев Икономов; и Заповед №2/26.09.2005г. и Заповед № 6/31.07.2006г. От същите се установява, че със Заповед №2/26.09.2005г. е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни заплати; от Заповед № 6/31.07.2006г. се установява, че следващият председател е поправил явна фактическа грешка в Заповед 02/26.09.2005г. в частта й относно размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, като е посочил, че на лицето следва да се изплатят 2 брутни заплати, вместо 6 такива. Впрочем, тези обстоятелства не се оспорват от ответника по иска. Прието по делото е незаверено копие от Споразумение за сътрудничество и колективно трудово договаряне, подписано на 01.07.2005г. от Централен кооперативен съюз, Независима синдикална федерация на търговията, кооперациите, туризма, кредита и общественото обслужване - КНСБ, федерация "Търговия" - КТ "Подкрепа". Изготвена по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и която съдът възприема, от заключението на която се установява, че брутното трудово възнаграждение на Йордан Денишев Икономов е в размер на 1 136лв., като при евентуална дължимост на претендирано обезщетение за 4 месеца обезщетението би възлязло в размер на 4 544лв. Върху тази сума се дължал данък по чл.42 от ЗДДФЛ в размер на 454,40лв., като чистият размер на претендираното обезщетение бил в размер на 4 089,60лв. Претендираната лихва върху тази сума за периода 26.09.2005г. до 09.09.2008г. възлиза в размер на 1 665,18лв. При тези данни, настоящата инстанция намира, че предявените искове са неоснователни и следва да се оставят без уважение, поради което и първоинстанционното решение следва да се потвърди; при този изход на делото решението е незаконосъобразно в частта му, с която ищецът е осъден да заплати по сметка на КРС ДТ в размер на 224,40, както и 50лв. направени от бюджетните средства разноски за вещо лице, и в тази му част следва да бъде отменено. От правна страна съдът съобрази следното: Фактическият състав на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ към момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца предпоставя наличието на следните предпоставки: 1) трудово правоотношение; 2) прекратяването му без значение на какво основание; 3) придобито от служителя право на пенсия за изслужено време и старост; 4) работа при същия работодател през последните 10 години от трудовия стаж на служителя. Законодателят не поставя изискване за непрекъснатост на трудовия стаж при един и същ работодател, стига по време на прекъсването работникът да не е започнал работа при друг работодател. Ответникът не оспорва, а и от доказателствата по делото безспорно се доказва, че между страните по делото е било налице трудово правоотношение, прекратено с посочената по-горе Заповед №2/26.09.2005г.; не се сочат доказателства относно обстоятелството дали ищецът е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, но това обстоятелство не се оспорва. Спори се единствено относно твърдението на ищеца, че е работил при същия работодател повече от 10 години. В тази връзка, въззивният съд намира, че доказателства в подкрепа на тези твърдения на ищеца не се съдържат по делото. Действително, от приетото по делото копие на трудовата му книжка може да се направи извод за повече от 10 години трудов стаж, но по трудово правоотношение с ЦКС, което по съществото си представлява обединение на кооперации по решение на общите им събрания /съгласно ЗК/. Сам ищецът не оспорва, че в РПК „Наркооп”-Кърджали има трудов стаж само за периода 14.01.2003г. до м.септември 2005г. – т.е. по-малко от 3 години. Недоказано е твърдението на ищеца, че РПК „Наркооп”-Кърджали без прекъсване винаги е членувала в ЦКС – в този смисъл не е представено доказателство в подкрепа на това твърдение, нито пък то намира опора в законова разпоредба, и не представлява ноторно обстоятелство. Касае се различни правни субекти, учредени и вписани по различен ред съобразно действащото законодателство; и не се установява каквато и да било организационна или друга връзка и зависимост между тях. С оглед на това, въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ е неоснователен и недоказан, поради което и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД се явава неоснователен. Поради което и същите следва да бъдат отхвърлени, до какъвто извод е стигнал в атакуваното си решение и първоинстанционния съд, макар по по-различни съображения. Съдът намира, че направените пред тази инстанция възражения, че атакуваното решение е нищожно, като изготвено в неприсъствен ден, са неоснователни поради това, че от значение в случая е кога то е обявено в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Идеята на закона е на обявената от съда дата за обявяване на решението страните да знаят, че то ще бъде на тяхно разположение, и могат да получат преписи от него. Поради изложените съображения следва решението на първоинстанционният съд да бъде отменено в частта му, с която ищецът Икономов е осъден да заплати по сметка на КРС ДТ в размер на 224,40, както и 50лв. направени от бюджетните средства разноски за вещо лице / с оглед разпоредбата на чл.359 от КТ, а в останалата му част следва да се потвърди. При този изход на делото, с оглед претенциите на двете страни за разноски, такива се следват в полза на въззиваемия за тази инстанция в размер на 150лв., и същите следва да се възложат в тежест на въззивника Икономов. Водим от изложеното, и на осн.чл.235 от ГПК Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение N 117/26.12.2009г., постановено погр.д.N621/2008г., Кърджалийският районен съд в частта му, с която Йордан Денишев Икономов от гр.София, с ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на КРС ДТ в размер на 224,40, както и 50лв. направени от бюджетните средства разноски за вещо лице. ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част. ОСЪЖДА Йордан Денишев Икономов от гр.София, с ЕГН **********, да заплати на РПК „Наркооп”, гр.Кърджали адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150лв.
Решениетоподлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |