№ 42
гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500539 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №154 от 23.05.2024г., допълнено в частта за разноските с
Определение №814 от 02.09.2024г., постановено по гр.дело №34/2023г. по
описа на Окръжен съд-Стара Загора, О на М - С, ул. Г.**********, е осъдена
да заплати на Н. И. Т. с ЕГН:**********, от гр.Т., о. С. кв. С. **********,
сумата от 12500лв., представляваща обезщетение за: имуществени вреди в
размер на 2500лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането –
08.09.2021г., до окончателното й изплащане, за направени разходи за
консултации и снемане на обяснения от органите на МВР, и за неимуществени
вреди в размер на 10000лв., изразяващи се в претърпените от него вследствие
незаконосъобразни действия на неговите служители при и по повод
изпълнение на служебни задължения, стрес, физически и душевни болки и
страдания, срам, както и негативни емоционални изживявания от изпитаното
чувство на безпомощност, страх, публично унижение и явна несправедливост,
1
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
08.09.2021г., до окончателното й изплащане, като иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10000лв. до пълния
предявен размер от 40000лв. е отхвърлен, и О на М - С, ул. Г.**********, е
осъдена да заплати на Н. И. Т. с ЕГН:**********, от гр.Т., о. С. кв. С.
**********, сумата от 3302лв., представляващи разноски за: адвокатско
възнаграждение – 2574лв., държавна такса – 500лв., и възнаграждение на вещо
лице – 228лв., съразмерно на уважената част от иска, а Н. И. Т. с
ЕГН:**********, от гр.Т., о. С. кв. С. **********, е осъден да заплати на О на
М - С, ул. Г.**********, сумата от 360лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, като решението е постановено при участието на трето лице-
помагач на страната на ответника О - С..
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят О.
на М - гр. С., която чрез пълномощника юрисконсулт М. А. го обжалва като
недопустимо, поради постановяването му спрямо ненадлежен ответник,
евентуално като неправилно в осъдителните му части по подробно изложени
съображения, касаещи преценката на доказателствата, наличието на
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, наличието на
съпричиняване и приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Претендира за обезсилване на
решението, евентуално за отмяната му в осъдителните части, евентуално за
намаляване на размера на обезщетенията за вреди, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Н. И. Т. е подал чрез пълномощника адв.И. М.
писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и
искане тя да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените
пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице-помагач О - С. е депозирало чрез пълномощника Р. К. –
старши експерт правно обслужване, писмен отговор на въззивната жалба със
съображения за нейната неоснователност досежно пасивната материална
легитимация и за основателността й касателно основанието и размера на
предявените искове. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Против решението е подадена въззивна жалба и от Н. И. Т., чрез
2
пълномощника му адв.И. М., посредством която, с оглед изложените
оплаквания и заявения петитум, то се атакува в частта му, с която е отхвърлен
предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над присъдената сума от 10000лв. до претендираната от 40000лв.
Изложени са конкретни доводи, според които определеният размер на
обезщетението е занижен. Претендира се за отмяна на решението в
обжалваната му част и уважаване на претенциите по основание и размер,
както и за присъждане на разноски.
Ответникът по тази жалба О. на М - гр. С. е подала чрез пълномощника
юрисконсулт М. А. писмен отговор на същата със становище за нейната
неоснователност и искане тя да бъде отхвърлена и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е и частна жалба от О. на М - гр. С., чрез пълномощника
юрисконсулт М. А., против постановеното по същото дело Определение №814
от 02.09.2024г. в частта му, с която е оставено без уважение искането й за
изменение на решението относно присъдените на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 8000лв., което се поддържа да не
съответства на действителната фактическа сложност на делото, която не е
значителна, както и на минимума по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от под
4000лв. Претендира се за намаляване на определеното от окръжния съд
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба Н. И. Т. е подал чрез пълномощника
адв.И. М. отговор на същата със становище за нейната недопустимост и
неоснователност като подадена от лице без правен интерес и поради
преклудиране на правото да се иска намаляване на присъдените разноски,
като постановеният акт не е окончателен, а решението се обжалва изцяло и от
двете страни. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение и
да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за разноските.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Н. И. Т. против О. на
М - гр. С. искове с правна квалификация чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за
3
заплащане на обезщетение в размер на 2500лв. за имуществени вреди под
формата на претърпени загуби, представляващи разходи за адвокатски
възнаграждения за консултации и снемане на обяснения от органите на МВР,
и на обезщетение в размер на 40000лв. за неимуществени вреди – физически и
душевни болки и страдания, причинени му вследствие незаконосъобразните
действия на нейните служители при и по повод изпълнение на служебните им
задължения, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
08.09.2021г., до окончателното изплащане на сумите.
Исковете се основават на твърдения на 08.09.2021г., след посещение при
личния лекар за поставяне на инжекция за лечение на тежко алергично
заболяване, от което Т. страда, около обяд той да е посетил сградата на О - С.,
за да получи схема на имот, която трябвало да бъде изготвена. Във фоайето
направил безуспешни опити от служебния телефон да се свърже със
служителите, за да се информира дали схемата е готова, след което потърсил
съдействие от намиращите се на място. Полицай К., излизайки без маска от
голямото фоайе, грубо му направил забележка да си сложи маската,
едновременно с което поставил своята. Т. му показал амбулаторен лист,
според който, поради тежко протичащи алергични реакции, не се препоръчва
да носи предпазни средства, но той го оставил без внимание и подминал с
пренебрежение, като започнал грубо да го избутва към изхода на сградата,
причинявайки му по този начин физически болки и страдания и говорейки му
през зъби и на „ти“, която сцена се разиграла в присъствието на над 20 души
посетители на сградата на общината. След като бил изтласкан навън Т. се
върнал отново, за да получи схемата си, когато при него отново дошъл
полицай К. с още един цивилен мъж, представил се за „началник в общината“.
Двамата започнали да го бутат, а полицай К. го удрял силно по ръцете,
включително на мястото, на което преди това му била поставена инжекцията и
на което изключително силно усещал болката. След малко дошли още двама
полицаи и тъй като той се уплашил, потърсил съдействие на спешен номер
112. В момент, когато бил отново избутан от полицай К. извън входа на
сградата, по подадения от него сигнал пристигнал автопатрул с трима
полицаи, които заели страната на колегата си и предложили да се разберат
всички заедно. В тяхно присъствие полицай К. му казал, че ще го арестува
ако още веднъж се върне в сградата, без да му разясни основанието за това и в
какво се състои нарушението му, а на автопатрула казал да си тръгва и ако има
4
нещо ще ги извика да го арестуват. Полицаите от автопатрула си тръгнали, а
К. размахвал личната карта пред лицето му и казал, че му я връща, но, ако
отново влезе вътре, ще извика автопатрула да го арестува. Въпреки, че се
страхувал, Т. отново влязъл, за да получи необходимата му схема, и когато
прекрачил прага на входната врата полицай К. изненадващо го издърпал
навътре, извил двете му ръце зад гърба, с което му причинил изключително
силна болка, тъй като чупел китката му, и го повел към другото пълно с хора
фоайе, бутнал го към стената, с удари му разтворил краката, ритайки го от
вътрешната им страна по кокалчетата на глезените, и започнал да го обискира
в присъствието на дошлите други двама полицаи по цялото тяло с ръце,
търсейки твърди и остри предмети. Някои от присъстващите снимали с
телефони, като един от заснетите клипове впоследствие бил качен в интернет
и разпространяван публично в сайт. След като приключил с обиска, по сигнал
на К. дошли същите трима полицаи от автопатрула и му поставили белезници.
След това бил изведен от задния изход на общината покрай заведението „П
к“, където също имало много хора, и с полицейския автомобил бил отведен в I
РУ на МВР, където всички полицаи били без маски и го накарали да напише
обяснения за случилото се, отказвайки да му дадат възможност да се свърже с
адвоката си, както и да отговори на повикванията на съпругата му, като му
заявили, че докато не даде сведението и не подпише декларацията няма да си
тръгне. За да бъде освободен, се принудил да напише сведението и да подпише
декларацията, след което му разрешили да се обади по телефона на съпругата
си, на която обяснил къде се намира. През цялото време никой не му обяснил
дали е задържан или арестуван, за какво са го обискирали и какво нарушение е
извършил. За случилото се подал сигнал до министъра на вътрешните работи
и до главния секретар на МВР, като бил уведомен, че след извършена
задълбочена проверка били установени данни за допуснато дисциплинарно
нарушение от служител на О - С., срещу когото било образувано
дисциплинарно производство, и проверката все още продължавала. Тъй като
тя не била пълна и обективна, Т. подал нов сигнал до министъра на МВР, по
който получил отговор, че проверката е изпратена на П.. След всичко случило
се и в резултат на преживяната психическа травма Т. се чувствал
изключително зле, тревожен, напрегнат, несправедливо публично унизен,
поради което се обърнал към психолог, чието заключение било, че е изпаднал
в тежка депресия, от която може да бъде изведен само чрез активна
5
психотерапия. Изпитвал чувство за несправедливост, безпомощност, загуба на
самочувствие, безнадеждност, обреченост, срам, физическа и емоционална
непълноценност и неравнопоставеност. За консултациите и
представителството по време на снемане на обясненията му във връзка с
назначената от министъра на МВР проверка заплатил разходи за адвокатски
възнаграждения в размер на 2500лв. Счита описаните действия на
служителите на ответника за противоправни, тъй като с тях е накърнено
правото му на нормален и безпрепятствен достъп за получаване на
административна услуга в обществена сграда, както и общата забрана да не се
вреди другиму.
С отговора на исковата молба ответникът О. на М - гр. С. е оспорил иска
като недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация по
конкретни съображения, според които не той, а О - С. се явява възложител на
работата, чието привличане като подпомагаща го в процеса страна е поискал и
такова е допуснато с Определение №521 от 11.04.2023г. Оспорил е исковете по
основание и размер, считайки за недоказани претендираните за обезщетяване
вреди. Оспорил е по размер претенцията за неимуществени вреди, считайки го
за завишен. Навел е твърдения за съпричиняване, изразяващо се в
необоснован отказ на ищеца да си сложи предпазна маска.
Третото лице-помагач О - С. е подало отговор на исковата молба, с който
поддържа полицай К. да е изпълнявал правомерно служебните си задължения,
тъй като многократно е предупредил ищеца, че в сградата не се допускат и
обслужват лица, които не носят предпазни средства, за което са били издадени
заповеди, регламентиращи правилата за посещение на закрити обществени
места по време на обявеното извънредно положение, като неспазването на
наложените противоепидемични мерки от страна на ищеца е довело до
принудителното му извеждане от сградата на общината, а агресивното му
поведение и проявено упорство е било причина да бъде предупреден от
полицаите от автопатрула, че може да бъде задържан за неспазване на
полицейско разпореждане, каквото впоследствие е извършено. Оспорил е като
завишен и несъответен на принципа на справедливостта размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че, с оглед
сключения с О - С. договор и действащата нормативна база, служителите от
звено „О.“ не са общински, а на МВР.
6
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя-ответник за недопустимост на обжалваното
първоинстанционно решение поради недопустимост на исковете като
предявени спрямо ненадлежна процесуално легитимирана страна. За
процесуалната легитимация се изхожда от правното твърдение на ищеца в
исковата молба относно страните по въведеното с нея спорно материално
правоотношение и за наличието й съдът следи служебно, като тя е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, гарантираща
разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо именно между
надлежните страни. В случая ищецът Т. твърди да е претърпял вреди
вследствие на виновно противоправно поведение на полицейски служители
именно на ответната О - С., с което обосновава процесуалната й легитимация.
Възраженията на ответника се отнасят до материалноправната легитимация,
която се преценява на база събраните доказателства и установеното
посредством тях относно действително задълженото за претендираната
обезвреда лице. Тя касае съществото на спора и е от значение за
основателността на иска, съответно правилността на постановеното по него
решение, а не досежно тяхната допустимост.
Според указанията по т.3 от ППВС №17 от 18.11.1963г., на които се е
позовал и първоинстанционният съд, в случаите на отговорност за
непозволено увреждане, при които по договор между две предприятия едното
е възложило на другото определена работа, при извършването на която
настъпят вреди, ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото
извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и
организация на работа, отговорността за вредите от непозволено увреждане е
в тежест на това предприятие, без значение, че се извършва работа на първото,
но, ако организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи
на предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго
предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на
предприятието, чиято работа се извършва. В тази връзка разпоредбата на
чл.94,ал.1 от ЗМВР предоставя възможност за опазване на обществения ред,
охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и
осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на
органите на местното самоуправление към общините да се изграждат чрез
договор звена „О.“, контролът и методическото ръководство върху чиято
7
дейност се осъществяват от съответните областни дирекции и районни
управления на МВР, като за осигуряване на тези дейности в основната
структура на МВР, която е страна по договора, се назначават служители за
срока на неговото действие, според чл.94,ал.2, които са на допълнителни
щатове извън общата щатна численост, съгласно чл.105,ал.2,т.3 от Правилника
за устройството и дейността на МВР, и чието назначаване и прекратяването на
служебните им правоотношения е по реда на ЗМВР, според чл.94,ал.3 от
закона, като при изпълнение на възложените им задачи те имат правомощията
на полицейските органи по чл.64-66, 69, 70, 72, 73, 80-88 и 95 от ЗМВР,
съгласно чл.14 от Наредба №8121з-422 от 16.04.2015г. за организацията и
дейността на звената „О.“. При това положение служителите в звената „О.“ са
в служебно правоотношение и на подчинение на съответните основни
структури на МВР по чл.37 от закона, каквато е областната дирекция. В
случая между третото лице-помагач О - С. като възложител и ответната О - С.
като изпълнител е сключен представения договор №1904 от 26.09.2018г. за
създаване на звено „О.“, което да осъществява дейностите по чл.94,ал.1 от
ЗМВР, без охрана на обекти, за срок от пет години. Със същия по същество
Дирекцията се е задължила да извършва посочените дейности чрез
служителите си от звеното „О.“ като допълнителен щат към щата на сектор
„О. на ********“ на отдел „О п“, съгласно чл.3 и чл.4 от договора. Според
чл.18 от договора, кметът на общината поставя непосредствени задачи на
звеното чрез полицейския инспектор на същото. Неоснователно, позовавайки
се на тази клауза, жалбоподателят-ответник счита, че посредством нея
организацията на работа е възложена на кмета на общината. Поставянето на
конкретни задачи е във връзка с основния предмет на договора по възлагане
осъществяването на дейност по опазване на обществения ред, безопасността
на движението по пътищата и осъществяване на контролната и
административнонаказателната дейност на органите на местното
самоуправление, а начинът на тяхното изпълнение е свързан с организацията
на работа, която се осъществява от началника на звеното като служител на
изпълнителя. В такава именно насока са и сочените от жалбоподателя-
ответник разпоредби на чл.10 от Наредба №8121з-422 от 16.04.2015г. за
организацията и дейността на звената „О.“, според които общата организация,
координацията, ръководството и контролът на звената се осъществяват от
кмета на общината, а непосредствената от началниците на звената, контролът
8
и методическото ръководство на които звена се осъществява от О, в каквато
последна насока е и клаузата на чл.21 от договора. Общата организация е
свързана с възлагането на конкретни задачи за изпълнение на дейностите –
предмет на договора, и определяне на условията, при които да бъдат
изпълнени, а непосредствената със самото изпълнение на тези задачи и
методите, с които да бъдат изпълнени. Неоснователно жалбоподателят-
ответник застъпва, че непосредствено ръководство от страна на Дирекцията е
възможно единствено при условията на чл.17 от договора. Посочената клауза
се отнася до взаимодействието между звената "О.“ и структурите на МВР,
включително при изпълнение на конкретна съвместна задача, съгласно чл.20 и
чл.21 от Наредбата, по съвместно утвърден от директора на О и кмета на
общината план, в съответствие с функциите по общата и непосредствена
организация при възлагането и изпълнението на съответните задачи. В този
смисъл и доколкото отговорността за произтекли при извършването на
определена работа вреди се носи от този, който организира, ръководи и
контролира нейното пряко изпълнение, а тези непосредствени функции са
вменени на началниците на звената под контрола и методическото
ръководство на областната дирекция на МВР, то именно тя е пасивно
легитимирана като неин носител и възложител по смисъла на чл.49 от ЗЗД.
Този извод не се опровергава от обстоятелството, на което акцентира
ответникът във въззивната си жалба, че към релевантния момент във връзка с
обявената с Решение №325 от 14.05.2020г. на Министерския съвет извънредна
епидемична обстановка, удължавана до 31.03.2022г., със Заповед №РД-01-
743/31.08.2021г. на министъра на здравеопазването са въведени временни
противоепидемични мерки за периода 01.09-30.11.2021г., сред които по т.7
поставяне на защитна маска за лице от всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, включително административни учреждения,
създаването на организация за контрол на входа на обекта по отношение на
изпълнението на което задължение, е вменено на лицата, които са собственици
или управляват такъв обект с обществено предназначение, съгласно т.5,б.В, и
тази мярка е задължителна за прилагане от тях, според т.II. Задължението за
създаване на организация за контрол на входа на сградата на общината по
отношение носенето на защитни маски за лице от влизащите в нея е на
общината чрез кмета като неин ръководен изпълнителен орган, но
изпълнението на тази дейност като частен случай на дейността по опазване на
9
обществения ред е възложена с договора от О - С. на О - С. чрез служителите
й, назначени в създаденото за целта звено „О.“, под нейната непосредствена
организация, ръководство и контрол.
От представената медицинска документация се установява, че през
2018г. ищецът Т. е бил диагностициран с „други сериозни алергични ринити“,
във връзка с което заболяване му е прилагана от 2019г. инжекционна
хипосенсибилизация с алерген по схема, съобразно която на 08.09.2021г. му е
била поставена поредната инжекция. Според св.П Н - във фактическо
съпружеско съжителство с ищеца, поставянето на инжекцията всеки път
водело до появата на петдневен болезнен оток на мястото на убождането.
Поради това му страдание и предвид действащите в страната в този момент
противоепидемични мерки, свързани със задължително носене на предпазна
маска на закрити места, според представения амбулаторен лист №1194 от
30.03.2021г., на същия не се препоръчва носене на предпазни средства /маска,
шлем/, с оглед тежкопротичащите алергични реакции за ГДП и ДДП III.
Обстоятелството дали неспазването на тази медицинска препоръка би довело
до негативни последици за здравето на ищеца и тяхното естество, на липсата
на медицинска експертиза в каквато насока акцентира жалбоподателя-
ответник, е без значение. От значение е, че на Т. са били дадени медицински
препоръки да не носи предпазни средства на лицето си като противопоказни
на алергичното му заболяване.
Според св.Н. след като на Т. била поставена поредната инжекция,
двамата се разделили, като той тръгнал към сградата на общината, за да
получи имотна скица, за издаването на каквато бил платил бърза поръчка, а
ден и половина преди това никой в общината не си вдигал телефона, за да го
информира дали е готова. Относно случилото се в сградата на общината в
първоинстанционното производство са надлежно инкорпорирани по реда на
чл.204 от ГПК чрез извършен оглед, отразен в съдебен протокол от
02.02.2024г., веществено доказателство - компактдиск с видеозапис без звук от
охранителната камера във фоайето на сградата на общината, и веществено
доказателство – флашпамет с видеозапис, съставляващи пряко доказателство
за поведението на ищеца и полицейските служители. От непосредствено
възприетото от съда се установява, че в 11,34 часа ищецът е влезнал в залата
на фоайето без маска, двукратно провел разговор със служителя на гише „И“,
10
след което служител на общината му дал талон за ред, а Т. започнал да се
разхожда из фоайето, докато не се появил униформен служител, с когото
влезнал в диалог, през време на който показал листче, вероятно талона за ред
или час, след което се насочил отново към гише „И“, взел телефонната
слушалка и докато изчаквал за разговор диалогът му с униформения служител
продължил до момент, в който последният взел слушалката от ръцете му,
затворил телефона, започнал да го дърпа за дрехата и да го изкарва, като го
бутнал на площадката пред плъзгащите се врати на входа, пред които имало
множество хора, чакащи, за да влязат. Няколкократно ищецът се завръщал към
плъзгащите се врати, а полицаят го връщал назад. Последвали осемнадесет
опита на ищеца да влезе в сградата, при които бива избутван от същия.
Появява се и цивилен служител на общината със зелен пуловер. Пристигат
трима униформени полицаи. Провеждат разговори с ищеца, цивилния и
униформения служители на общината. При огледа на представения на
флашпамет видеозапис е възприето, че полицай води за ръка ищеца през
фоайето към основната зала, като след тях вървят още двама полицаи, а около
тях се разхождат други хора. Описаните сцени от видеозаписите потвърждават
изложените в исковата молба фактически обстоятелства относно
хронологията на събитията и случилото се. В подкрепа на твърденията в нея са
и показанията на св.Венцислав А, според които присъствала в този момент в
сградата на общината гражданка направила видеозапис с телефона си, който
бил публикуван на поддържания от свидетеля сайт и разпространен в целия
Фейсбук, а на другия ден на Т. била дадена трибуна в живо предаване по
Фейсбук да обясни какво се е случило. Приложените материали по
преписката, образувана по сигнал на ищеца до МВР, потвърждават, че той е
бил изведен с белезници от пристигналия полицейски екип при П Р - С от
сградата на общината и откаран в управлението, където са му снети
обяснения, без да бъде спазена формалната процедура по задържането му чрез
издаване на писмена заповед от командира на отделението в „О.“-Стара
Загора, по чието устно разпореждане е бил отведен от полицейските
служители на Първо РУ, с което неправомерно е било ограничено правото на
Т. на свободно придвижване и заради което на служителя е било наложено със
Заповед №349з-1245/06.04.2022г. дисциплинарно наказание „порицание“.
Неоснователно ищецът поддържа да е бил в неведение относно причината за
недопускането му в сградата на общината при положение, че поставеният
11
именно от него акцент е върху предпазната маска за непоставянето на каквато
твърди да е показал на служителя амбулаторния лист с дадените му
препоръки, очевидно в отговор на указанията за поставяне на такава, от което
зависи пребиваването му в сградата.
При така установеното от фактическа страна настоящата инстанция
намира ограничаването на достъпа на ищеца от страна на служителите на
звеното „О.“ до сградата на общината за правомерно като предприето в
изпълнение на наложените със заповед на министъра на здравеопазването
задължителни за всички лица на територията на страната противоепидемични
мерки, свързани с носене на предпазни маски в закрити обществени места,
контролът за което е възложен именно на собствениците и стопанисващите
такива места. Както основателно поддържа жалбоподателят-ответник, не са
били налице изключенията по т.9 и по т.III от заповедта във връзка с носенето
на защитна маска по отношение на ищеца, тъй като те не третират медицински
противопоказания. Целта на мерките е да се ограничи разпространението на
Ковид-19, които са в обществен интерес. Общественият интерес има превес
над личния и с оглед на него е допустимо ограничаване на личните права при
търсене на разумния и справедлив баланс така, че засегнатите да не понесат
прекомерна тежест. В тази връзка, противно на изложеното в исковата молба,
при извършения оглед на веществените доказателства не се установява
ищецът да е показал на служителя, ангажиран с контрола за достъп до
сградата, амбулаторния лист, съдържащ медицинска препоръка за неносене на
предпазни средства заради алергичното заболяване. Дори и да бе представен,
той би бил основание за търсене на алтернативни начини за получаване на И
относно изготвянето на заявената преди това от ищеца скица на имот или на
самата нея, което е било и поводът му за посещаване на сградата на общината,
но не и за неговото допускане в нея без предпазна маска. При осуетяване на
достъпа му до сградата, обаче, служителят от звеното е действал в нарушение
на чл.85,ал.1 от ЗМВР, използвайки физическа сила, когато това не е било
абсолютно необходимо. Макар и приложената физическа сила да не е
прекомерна като характер и интензитет, тъй като се изразява в избутване на
ищеца извън сградата, употребата й извън първоначалното му извеждане, след
като той вече е бил влезнал във фоайето, при многократното повече от 18 пъти
завръщане на същия в опит да проникне не е била абсолютно необходима,
доколкото набезите на Т. не са били свързани с физически контакт за
12
преодоляване на служителя, който е могъл да ги осуети, препречвайки входа.
В нарушение на цитираната разпоредба са действали и отзовалите се на
сигнала полицейски служители от автопатрула, използвайки помощни
средства – белезници, спрямо ищеца, без това да е било абсолютно
необходимо, при положение, че предварително е бил обискиран и поведението
му не е било свързано с физическо противодействие, нито се е съпротивлявал
при неговото задържане. Същото е извършено в нарушение на формалните
изисквания по чл.11 от Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015г., издадена на
основание чл.72,ал.9 от ЗМВР, за издаване на писмена заповед за задържането.
Вследствие на така допуснатите нарушения са били накърнени честта,
достойнството и чувството за справедливост на Т., подложен на унизително
отношение поради ненужната употреба на физическа сила и помощни
средства на обществено място пред множество хора, станало и публично
достояние чрез качения онлайн в социалната мрежа Фейсбук заснет на място с
телефон любителски видеоклип. В такава насока са показанията на
ангажираните от него свидетели А и Н. според които бил разстроен от
репресивните мерки на полицейските органи, чувствал се унизен, изпитвал
тревожност и депресия. На същите кореспондира приетото заключение от
29.01.2024г. с допълнение от 01.04.2024г. на съдебно-психологична
експертиза, според което при Т. е налице емоционална лабилност с
невротични тенденции, чести колебания на настроението, повишена
възбудимост, раздразнителност слаба регулация. Честолюбив и упорит,
понякога мнителен, със занижена самооценка и самоувереност. При наличие
на стресови въздействия е податлив към устойчиви стресови реакции и често
реагира неадекватно. Склонността му към външен локус на контрола се
проявява заедно с неувереност, неуравновесеност, тревожност,
подозрителност, конформност и агресивност. Показва неумение да се
отстояват границите, както и да се зачитат чуждите. Изпада в безпомощност
пред препятствия и влиза в ролята на жертва. Липсва чувство за лична
отговорност. Тази личностна предразположеност води до повишени нива и на
ситуативната тревожност. С оглед на тези особености на характера и
темперамента в комбинация със стресовата ситуация той я възприема като
дискредитиране, срам и унижение и трудно преживява засягането на честта,
достойнството и човешките права. Неоснователно жалбоподателят-ответник
поддържа така преживените от ищеца емоционални негативи да не са в
13
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на неговите
служители, а да се дължат на вътрешно-субективното му възприятие на
ситуацията. Именно начинът на възприемане на увреждащото действие от
пострадалия, с оглед неговата същност заложена в характера и ценностната му
система и произтичащите от това негативни психо-емоционални
преживявания, обосновават настъпването на неимуществени вреди вследствие
на същото. При определяне на справедливия размер на дължимото за тях
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, с оглед конкретните обстоятелства от
значение за характера и интензитета на тези вреди, настоящата инстанция
съобразява, че те са претърпени вследствие предприети от органи на реда
противоправни действия, свързани с употреба на физическа сила и помощни
средства, които не могат да бъдат охарактеризирани като брутални, както се
окачествяват в исковата молба, поставили ищеца, тогава на 45-годишна
възраст, в унизително положение пред множество хора и визуално
разпространени в социалната мрежа сред неограничен кръг лица, които
дълбоко са накърнили неговите чест, достойнство и чувство за справедливост.
Същевременно, както резонно възразява жалбоподателят-ответник, не се
установява вследствие на тях да му е била причинена и твърдяната от него
физическа болка, доколкото обстоятелството, че е бил хващан за ръцете от
полицейския служител не обосновава притискане именно на мястото, на което
същия ден му е била поставена инжекция, вследствие на какъвто физически
контакт да се е засилила болката, която е изпитвал от самата манипулация. Не
следва да се обсъждат наведените чак с въззивната жалба от ищеца факти
относно неговата личност на човек с постижения в областта на спорта, чийто
авторитет на такъв да е бил сринат. Касае се за известни на същия
обстоятелства, които е могъл да релевира своевременно в
първоинстанционното производство, независимо, че към този момент не е
разполагал с представените във въззивното производство писмени
доказателства за тях, поради което и съгласно чл.266,ал.1 от ГПК същите са
преклудирани. Освен това, според експертното заключение на психолога, няма
обективни данни ищецът да е търсил каквато и да е медицинска помощ, а и
изследването не дава показатели с клинична зависимост, като при него не
може да се идентифицира дълбоко травматично разстройство или друго
такова. При отчитане на всички тези обстоятелства и съобразявайки
икономическите условия в страната към датата на увреждането – 08.09.2021г.,
14
които от тогава са значително изменени, с оглед протичащите интензивни
инфлационни процеси, настоящата инстанция намира, че размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи на
4000лв. Негативните преживявания като неимуществени вреди претърпени от
един и същ деликт не са предмет на отделни искове, а касаят един иск, тъй
като засягат състоянието на пострадалия като неделима цялост досежно
съвкупността от негативни преживявания на личността, поради което
доводите на жалбоподателя-ответник за разграничаване на отделните
емоционални негативи и душевни страдания, включително по размер в
рамките на общо определения, са неоснователни.
Във връзка с поведението на служителите на ответната О - С. ищецът Т.
е подал чрез адв.М М сигнал вх.№489700-6044/27.09.2021г. до министъра и до
главния секретар на МВР. За изготвяне на същия и осъществяване на
представителство между Т. и адв.М е сключен приложения договор за правна
защита и съдействие от 16.09.2021г., с който е уговорено възнаграждение от
300лв., платимо в брой и изплатено, според изрично удостовереното в него,
както и пълномощно от същата дата. Подаден е чрез адв.М и сигнал до Р - С с
копие до Г на Р вх.№9619/11.10.2021г. За съставяне на сигнала, подаването му
и представителство във връзка с него е подписан представения договор за
правна защита и съдействие от 16.09.2021г. с уговорено възнаграждение от
300лв., платимо в брой и изплатено, както и пълномощно от същата дата. Във
връзка с подадения сигнал до МВР и в рамките на образуваната проверка на
22.10.2021г. са снети обяснения от Т. в присъствието на адв.М /л.164/, на
22.11.2021г. са снети от него сведения в присъствието на адв.М /л.156-157/. На
16.05.2022г. Т., чрез адв.М, е подал жалба към сигнал рег.№489700-4026 до
министъра и главния секретар на МВР във връзка с резултатите от проверката,
а на 12.09.2022г. е подадено искане вх.№812102-1291 във връзка с така
подадената жалба. Т. е подал чрез адв.М и сигнал вх.№10-01-6837/11.10.2021г.
до кмета на О - С. и искане вх.№10-01-5460/12.09.2022г. Представен е договор
за правна защита и съдействие №6/15.12.2022г., с който е уговорено
възнаграждение за адв.М за присъствието на разпитите, жалбата до кмета и
възраженията до О в посочен поотделно размер или общо 1900лв., включващи
и разходите за път и храна, платимо в брой, чието заплащане е удостоверено с
договора. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя-ответник за
недействителност на последния договор като съставен единствено за целите
15
на настоящото производство. Обстоятелството, че към този договор не е
подписано отделно пълномощно, на което същият акцентира, не държи сметка
за учреденото представителство пред органите на МВР с пълномощното от
16.09.2021г. Освен това се установи упоменатите в договора действия да са и
реално извършени от адв.М. Възражението, че договорът е съставен повече от
година след извършване на действията пред съответните органи, не е
съобразено с обстоятелството, че такива действия са извършвани до
12.09.2022г., като няма пречка отношенията между адвоката и клиента да
бъдат уредени окончателно след осъществяването на възложените правни
действия, което е сторено и с коментирания договор. Така заплатените
адвокатски възнаграждения в общ размер от 2500лв. съставляват претърпени
от ищеца под формата на загуби имуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с увреждането му, тъй като касаят извършени
разходи за иницииране на проверки именно по повод неправомерните
действия на служителите на ответника.
Настоящата инстанция, в унисон с поддържаното от жалбоподателя-
ответник, намира за основателни своевременно заявените от него и от третото
лице-помагач възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Обстоятелството, че на Т. е
било противопоказно, с оглед алергичното му заболяване, да носи предпазна
маска на лицето си, както вече се каза, не му дава право на достъп до
административната сграда без такава, ограничено в защита на обществения
интерес с въведените на територията на страната противоепидемични мерки.
След предупреждение от служителя в звеното „О.“ той съзнателно е попречил
на същия да изпълнява задължението си по служба, свързано с контрол на
достъпа до сградата, и не се е съобразил с устните му разпореждания да не
влиза в нея без предпазна маска, като упорито повече от 18 пъти е опитал да
проникне в сградата, с което свое поведение, порицано, според св.Н. от
чакащите на опашка пред входа граждани, е нарушил обществения ред,
демонстрирал е незачитане на органите, ангажирани с опазването му, и е
създал условия спрямо него да бъде упражнена физическа сила и да бъде
задържан. Обстоятелството, че това негово поведение, според заключението
на съдебната психологическа експертиза, се дължи на преживения силен
стрес, с оглед особеностите на характера му, според които при наличие на
стресови въздействия е податлив към устойчиви стресови реакции и често
16
реагира неадекватно, е без значение за съпричиняването, противно на
приетото от първоинстанционния съд, тъй като за наличието на такова не се
изисква виновно противоправно поведение на пострадалия, а е достатъчно с
поведението си обективно да е способствал за настъпването на инцидента,
както в случая. С него той в равна степен е допринесъл за увреждането, поради
което обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди следва да
бъдат намалени наполовина, съответно на 2000лв. и на 1250лв., до който
размер правилно исковете са уважени и обжалваното решение в тези му части
следва да се потвърди, а за разликата над него до присъдения съответно от
10000лв. и от 2500лв. следва да се отмени и исковете за нея бъдат отхвърлени.
С първоинстнационното решение ответникът О - С. е осъден да заплати
на ищеца Т. разноски, съразмерно на уважената част от исковете, от общо
3302лв., от които 2574лв. за адвокатско възнаграждение, каквото е било
заплатено в размер на 8000лв. по представен договор за правна защита и
съдействие №30/10.02.2022г., като е прието за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност. В срока за обжалване на решението от страна на
ответника е подадена молба по чл.248 от ГПК за неговото изменение в частта
му за разноските за адвокатско възнаграждение от 8000лв. като прекомерно. С
обжалваното в тази му част Определение №814 от 02.09.2024г. съдът е приел
възражението за прекомерност за неоснователно, с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Ответникът разполага с правен интерес да
обжалва определението, независимо от подадените срещу самото решение
въззивни жалби от страните, противно на поддържаното от ищеца с подадения
отговор на същата, тъй като с нея разноските се оспорват на основания, които
не са свързани с резултата по предмета на спора. Настоящата инстанция
споделя становището на първоинстанционния съд за неоснователност на
възражението, отчитайки конкретните обстоятелства относно предмета на
спора, касаещ искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
материалния интерес, значителната фактическа сложност, събраните гласни и
писмени доказателства и заключение на СПЕ, както и правната сложност,
предвид и наведените от ответника възражения. С оглед на изхода по спора
при настоящото му въззивно разглеждане, обаче, разноските следва да бъдат
редуцирани от 3302лв. на 858,41лв.
Жалбоподателят-ответник претендира за присъждане на юрисконсултско
17
възнаграждение за въззивното производство, каквото следва да му се присъди
в размер на 100лв. Жалбоподателят-ищец е заплатил разноски за държавна
такса от 600лв. за въззивното производство, които не му се дължат, с оглед
неоснователността на подадената от него въззивна жалба. Заплатил е разноски
за адвокатско възнаграждение от 1000лв. по договор за правна защита и
съдействие от 15.07.2024г. Възражението на насрещната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, на която то
съответства. При това положение и съразмерно на уважената част от исковете,
на ищеца следва да се присъдят разноски за въззивното производство от
76,47лв. Третото лице-помагач претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Такова не му се дължи, с оглед разпоредбата на чл.78,ал.10 от
ГПК.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №154 от 23.05.2024г., допълнено в частта за
разноските с Определение №814 от 02.09.2024г., постановено по гр.дело
№34/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, В ЧАСТТА, с която О на
М - С, ул. Г.**********, е осъдена да заплати на Н. И. Т. с ЕГН:**********, от
гр.Т., о. С. кв. С. **********, сума в размер над 1250лв. до присъдения от
2500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени
разходи за консултации и снемане на обяснения от органите на МВР, и сума в
размер над 2000лв. до присъдения от 10000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него вследствие
незаконосъобразни действия на нейни служители при и по повод изпълнение
на служебни задължения, стрес, физически и душевни болки и страдания,
срам, както и негативни емоционални изживявания от изпитаното чувство на
безпомощност, страх, публично унижение и явна несправедливост, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането –
08.09.2021г., до окончателното им изплащане, И В ЧАСТТА, с която О на М -
С, ул. Г.**********, е осъдена да заплати на Н. И. Т. с ЕГН:**********, от
гр.Т., о. С. кв. С. **********, разноски в размер над 858,41лв. до присъдения
от 3302лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
18
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. И. Т. с ЕГН:**********, от гр.Т., о. С. кв.
С. **********, против О на М - С, ул. Г.**********, искове за заплащане на
сума в размер над 1250лв. до 2500лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди за направени разходи за консултации и снемане на
обяснения от органите на МВР, и сума в размер над 2000лв. до 10000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от него вследствие незаконосъобразни действия на нейни
служители при и по повод изпълнение на служебни задължения, стрес,
физически и душевни болки и страдания, срам, както и негативни
емоционални изживявания от изпитаното чувство на безпомощност, страх,
публично унижение и явна несправедливост, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на увреждането – 08.09.2021г., до окончателното им
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №154 от 23.05.2024г., допълнено в частта за
разноските с Определение №814 от 02.09.2024г., постановено по гр.дело
№34/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, В ЧАСТТА, с която О на
М - С, ул. Г.**********, е осъдена да заплати на Н. И. Т. с ЕГН:**********, от
гр.Т., о. С. кв. С. **********, сума в размер на 1250лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за направени разходи за консултации и
снемане на обяснения от органите на МВР, и сума в размер на 2000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените от него вследствие извършени на 08.09.2021г. в сградата на О -
С. спрямо него незаконосъобразни действия на нейни служители при и по
повод изпълнение на служебни задължения, душевни болки и страдания,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането –
08.09.2021г., до окончателното им изплащане, В ЧАСТТА, с която искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 10000лв. до пълния предявен размер от 40000лв., И В ЧАСТТА, с която О
на М - С, ул. Г.**********, е осъдена да заплати на Н. И. Т. с ЕГН:**********,
от гр.Т., о. С. кв. С. **********, разноски до размер на 858,41лв., съобразно
уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №814 от 02.09.2024г., постановено по
гр.дело №34/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, В ЧАСТТА, с
която е оставено без уважение искането на О. на М - гр. С. за изменение на
19
постановеното по делото Решение №154 от 23.05.2024г., в частта за
разноските.
ОСЪЖДА О на М - С, ул. Г.**********, да заплати на Н. И. Т. с
ЕГН:**********, от гр.Т., о. С. кв. С. **********, сумата от 76,47лв.
/седемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
разноски за въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Н. И. Т. с ЕГН:**********, от гр.Т., о. С. кв. С. **********,
да заплати на О на М - С, ул. Г.**********, сумата от 100лв. /сто лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О - С. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено по при участие на О - С. като трето лице –
помагач на О. на М - гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20