№ 5306
гр. София, 27.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110139220 по описа за 2021 година
Ищецът ГР. ЕНЧ. АХМ. е сезирала съда с искане за освобождаване от задължения за
заплащане на държавна такса, обективирано в молба с вх.№ 57890/23.09.2021г, като е
представила декларации по чл. 83, ал.2 ГПК и доказателства за декларираните
обстоятелства.
С оглед конкретните декларирани обстоятелства, съдът намира, че искането за
освобождаване от задължението за внасяне на дължимата държавна такса следва да бъде
уважено. Институтът на освобождаването от задължение за заплащане на държавна такса е
нормативно предвиден, за да не бъде препятстван достъпът на лицата до съдебна защита.
Съгласно константната съдебна практика при поизнасяне по искане по чл. 83, ал. 2 от
ГПК за да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от
внасяне на държавна такса и разноски, съдът следва да съобрази въз основа на доказателства
имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му
състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за
изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за
производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и
останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на
иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната
такса. В този смисъл определение № 318/12.07.2012г. по гр.д.№ 293/2012г. на ВКС, II г.о,
определение № 577/15.09.2014г. по ч.гр.д.№ 176/2014г., ВКС, II т.о., определение №
161/23.03.2016г. по ч.гр.д.№ 531/2016г. на ВКС, II т.о., определение № 204/08.05.2019г. по
ч.гр.д.№1315/2019г. на ВКС, III г.о.
В конкретния случай ищецът А. съгласно подадената от нея декларация за
материално и гражданско състояние е пенсионер с трайно загубена работоспособност 95 % с
чужда помощ, като същата получава доход единствено от пенсия в размер на 325 лева, от
който 75 лева заплаща за лекарства, т.е за покриване на ежедневните и нужди остава сума в
размер на 250 лева. Отбелязано е и, че ищцата не упражнява дейност като едноличен
1
търговец, не получава дивиденти от търговска дейност, както и че не притежава влогове.
Декларирала е и, че притежава жилище, в което живее, но не притежава МПС.
Същевременно дължимата от ищцата в настоящото производство държавна такса е в размер
на 77.77 лева. Предвид това и при съобразяване на имущественото състояние на ищеца А.
настоящият състав намира, че същата няма финансова възможност да внесе дължимата
държавна такса в размер на 77.77 лева, поради което молбата и следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца ГР. ЕНЧ. АХМ., ЕГН
********** от задължението за внасяне на държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2