Решение по дело №1405/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Г. Е. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба от К. З. Р., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик, чрез адв. д-р Д. П. Х., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, от които: сумата от 2 000 лв. за престоя от 02.02.2021 г. до 08.10.2021 г.; сумата от 4 000 лв. за престоя от 06.02.2022 г. до 15.01.2023 г. и сумата от 4 000 лв. за престоя от 08.08.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, , представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за престоя му в затвора Пловдив за периода 02.02.2021г. до 08.10.2021г., за периода 06.02.2023г. до 15.01.2023г. и за периода 08.08.2023г. до 01.07.2024г.-датата на подаване на исковата молба, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, вследствие на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС от страна на длъжностни лица в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски в настоящото производство.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек), по време на престоя от 02.02.2021 г. до 08.10.2021 г., на шести пост-стая 16, където пребивавали 6 души; от 06.02.2022 г. до 15.01.2023 г. - на трети пост в стая 37, където пребивавали 12 души, от 08.08.2023 г. до датата на подаване на исковата молба - на трети пост - стая 39, където пребивавали 11 души без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние, липса на адекватно лечение и липса на ежедневно присъствие на лекар и зъболекар– можело да ползват медицинска помощ само по график един път седмично и когато някой се разболеел извън деня по график, нямал право да бъде прегледан от лекар.

Ищецът сочи, че страда от заболяванията хепатит и синузит (известни на Затвора Пловдив), за които заболявания има изписани лекарства от лекар - специалист, които закупувал сам, като от Затвора Пловдив нито един път не са му закупили предписаните лекарства, въпреки че се е обръщал към тях многократно с молби в този смисъл. Когато нямал възможност да закупи лекарствата със собствени средства, оставал без такива и не се лекувал, като здравето му се влошавало вследствие на неположените грижи от Затвора Пловдив.

На коридора нямало баня и тоалетна. Общата баня се намирала навън, на двора. През зимата било студено и много неприятно да минават през двора. Нямало съблекалня и се налагало да преминават през двора по хавлии. В банята имало ръждясали железа и кал. Когато правели каре за 1 час, не могли да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна. В килиите, в които живеели, хигиената била много лоша, тъй като имало много дървеници, хлебарки и гризачи /мишки и плъхове/. Под балатума в килиите, в дюшеците, в шкафчетата имало милиони дървеници. По цели нощи не спяли от дървениците, които ги хапели. През нощта подът на стаята ставал черен от хлебарки. В тоалетната и в общите умивални имало мишки, а напоследък в Затвора Пловдив имало много котки, които влизали в столовата, качвали се на масите, ядели от храната им, което е предпоставка за болести и зарази. Към момента нямали пералня в затвора и си перели дрехите на ръка, простирали в килиите, в резултат на което в килиите имало мухъл и плесен, дишали влага и било непоносимо, особено през студените месеци, когато било невъзможно да се отваря прозорец през цялото време.

Претендират се сторените по делото разноски, а така също и от адв. Х. присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Административен съд – Пловдив, II отд., ХII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за следните периоди: от 02.02.2021г. до 08.10.2021г., за периода от 06.02.2023г. до 15.01.2023г. и за периода от 08.08.2023г. до 01.07.2024., в размер на 10 000 лв., както следва сумата от 2000 за периода от 02.02.2021г. до 08.10.2021г., сумата от 4 000 лв. за периода от 06.02.2022 г. до 15.01.2023 г. и сумата от 4 000 лв. за периода от 08.08.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора [населено място].

От наличните по делото доказателства се установява, че ищецът Р. е постъпил в Затвора [населено място] на 16.11.2022г. и на 18.04.2024 г. е освободен. Постъпил е отново на 21.11.2023г. и към 01.07.2024г. - датата на подаване на ИМ е в Затвора Пловдив.

След извършена служебна проверка, съдът установи, че незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите претенции по настоящото дело и по адм. дело № 196/2023г., по описа на Административен съд Пловдив, се изразява най-общо в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което представяла нарушение по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Тук именно е необходимо да се направи следното уточнение: Още в Решение от 27 януари 2015 г. по Дело "Н. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви за порочна практиката на съдилищата да изискват от ищците да разделят своите искове така, че да отразяват всеки проблем, пред който са били изправени поотделно, и едва след това да се пристъпи към разглеждането на всеки от тези искове отделно (параграфи 134, 203), тъй като по този начин, съдилищата не разглеждат твърдените действия или бездействия като довеждащи до нарушаване на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") в съответствие с принципите и стандартите, установени от Съда в неговата практика – която според обстоятелствата може да изисква кумулативен подход.

В тази насока е посочено в решението на ЕСПЧ, че нарушенията (по чл. 3 от Конвенцията) в българските места за лишаване от свобода не са предизвикани от изолирани инциденти или конкретния развой на събитията във всеки отделен случай; те произхождат от широко разпространен проблем, произтичащ от лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните предпазни мерки срещу отношение, несъвместимо с чл. 3.

Именно след постановяване на Решението от 27 януари 2015 г. по Дело "Н. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" на Европейския съд по правата на човека, в ЗИНЗС бе приета Част седма (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) озаглавена „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията“, като в чл. 284, ал. 2 изрично е предвидено, че в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Следователно, след като веднъж е предявен иск по чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС за конкретен период, през който съответният лишен от свобода и/или задържан под стража са били поставени в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража (които не са изброени изчерпателно в закона), съдът е длъжен да взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на всички условия, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, което обуславя недопустимост на повторно предявяване на иска по чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС за същия период.

Въз основа на горното съдът приема, че по отношение на част от исковите период, а именно: за първия исков период 02.02.2021 г.-08.10.2021 г. е налице дублиране в периода от 01.08.2021г.-08.10.2021г.; за втория исков период от 06.02.2022 г. до 15.01.2023 г. е налице дублиране в периода от 06.02.2022 г. до 10.05.2022 г. и от 05.08.2022 г. до 15.01.2023г., тъй като е налице пълна идентичност между предявения по настоящото дело иск и исковата претенция по адм. дело № 196/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, а именно: 1. страните (ищец К. З. Р., ответник – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", [населено място]); 2. основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода лице от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. Отправеното до съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от К. З. Р. неимуществени вреди в следните дублиращи се периоди: за периода от 01.08.2021г. до 08.10.2021г.; за периода от 06.02.2022 г. до 10.05.2022 г. и за периода от 05.08.2022 г. до 15.01.2023 г., когато ищецът пребивава в Затвора - Пловдив.

При това положение, исковата молба, предявена от К. З. Р., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 1880,25лв. (327 дни х 5,75 лв./ден присъдено обезщетение по адм.дело № 196/2023г.), за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], както следва: за първия исков период 02.02.2021 г.-08.10.2021 г. исковата молба ще бъде оставена без разглеждане за периода от 01.08.2021г.-08.10.2021г., в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 396,75 лв. (69 дни х 5,75 лв./ден присъдено обезщетение по адм.дело № 196/2023г.); за втория исков период от 06.02.2022 г. до 15.01.2023 г. - исковата молба ще бъде оставена без разглеждане за периода от 06.02.2022 г. до 10.05.2022 г. и от 05.08.2022 г. до 15.01.2023 г. в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 1483,50 лв. (258 дни х 5,75 лв./ден присъдено обезщетение по адм.дело № 196/2023г. по описа на Административен съд Пловдив).

С оглед на горното за посочените в исковата молба периоди: от 01.08.2021г.-08.10.2021г.; 06.02.2022 г. до 10.05.2022 г. и от 05.08.2022 г. до 15.01.2023 г., исковата молба, предявена от К. З. Р., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 1880,25лв. (327 дни х 5,75 лв./ден присъдено обезщетение по адм.дело № 196/2023г.), за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], ще следва да бъде оставена без разглеждане.

В тази връзка и съдът ще се произнесе конкретно по същество по основателността на оплакванията на ищеца, наведени в исковата му молба единствено по отношение твърденията на ищеца за периодите: от 02.02.2021 г.- до 31.07.2021 г.; от 11.05.2022 г. до 04.08.2022 г. и от 08.08.2023 г. - 01.07.2024 г.

От писмения отговор на процесуалния представител вх. № 13185 от 06.08.2024 г. на ответника се установява, че К. Р. е изтърпял наказание в Затвора Пловдив, през периода 21.11.2023 г.-04.07.2024 г., когато е преместен в Затвора Пазарджик. (л.17).

Установява се от представените Справка рег.№ 1887 от 06.08.2024г., изготвена от Началника на Затвора Пловдив, Справка от 18.07.2024г. на вх.№ 6119 от 17.07.2024г., изготвена от ИСДВР Г. А., Справка от 22.07.2024г., изготвена от ИСДВР Д. Балъкчиев, че в Затвора [населено място] и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от които може да се направи справка за броя на л. св. по спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните и поделения“ - ТС-НО-5, утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години.

За периода 01.11.2022 г. до м. юли 2024 г. К. Р. е постъпил е на 16.11.2022 г. от сектор Арести към ОСИН [населено място] и е освободен на 18.04.2023 г., поради изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Постъпил е на 21.11.2023 г. от сектор Арести към ОСИН [населено място] и на 04.07.2024 г. е преместен в затвора [населено място] за доизтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

На 21.11.2023г. Р. е настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение, където пребивава до разпределението си на 3-та група на 24.11.2023г.

През посочения период л/св. К. З. Р. е пребивавал съвместно с 4 други лишени от свобода.

Стая „РЦ“ е с площ от 27,04 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага е два прозореца с размери 0,49м. х 1,2 м. и 1.0м. х 1,2м. - до 6 л.св.

Санитарният възел е с площ 2,66 кв./м. и разполага с един прозорец с размери 0,34м. х 1,2м. Санитарният възел разполага е течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма. При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода.

При престоя си в Приемно отделение л/св. К. З. Р. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

Л.св. Р. е настанен на пост 3 на 24.11.2023г. като е бил настанен в следните спални помещения:

Населеност на помещение №39 на пост III

От 24.11.2023г. до 25.11.2023г. са били настанени 11 л.св.

От 26.11.2023г. до 27.11.2023г. са били настанени 10 л.св.

От 28.11.2023г. до 07.12.2023г. са били настанени 11 л.св.

От 08.12.2023г. до 03.01.2024г. са били настанени 10 л.св.

От 04.01.2024г. до 08.01.2024г. са били настанени 9 л.св.

От 09.01.2024г. до 25.01.2024г. са били настанени 10 л.св.

От 26.01.2024г. до 19.02.2024г. са били настанени 8 л.св.

От 20.02.2024г. до 05.03.2024г. са били настанени 9 л.св.

На 06.03.2024г. са били настанени 8 л.св.

От 07.03.2024г. до 11.03.2024г. са били настанени 7 л.св.

От 12.03.2024г. до 28.03.2024г. са били настанени 6 л.св.

От 29.03.2024г. до 01.04.2024г. са били настанени 7 л.св.

От 02.04.2024г. до 14.04.2024г. са били настанени 8 л.св.

От 15.04.2024г. до 18.04.2024г. са били настанени 7 л.св.

От 19.04.2024г. до 25.04.2024г. са били настанени 8 л.св.

От 26.04.2024г. до 12.05.2024г. са били настанени 11 л.св.

На 13.05.2024г. са били настанени 10 л.св.

От 14.05.2024г. до 18.05.2024г. са били настанени 11 л.св.

От 19.05.2024г. до 26.05.2024г. са били настанени 10 л.св.

От 27.05.2024г. до 03.06.2024г. са били настанени 9 л.св.

От 04.06.2024г. до 13.06.2024г. са били настанени 10 л.св.

От 14.06.2024г. до 17.06.2024г. са били настанени 11 л.св.

От 18.06.2024г. до 04.07.2024г. са били настанени 10 л.св.

Размерите на спално помещение №39 без санитарен възел е 47,80 кв. м. Квадратурата на санитарния възел е 2,50 кв. м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размер 1,20 X 1,20; 0,60 X 1,20 Размерът на прозореца санитарният възел е 0,60 X 1,20 – до 11 л.св.

На 05.07.2024г. лишеният от свобода К. Р. е преведен на територията на затвор [населено място]

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп /баня/ всеки работен ден. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието).

Според Становище от 30.07.2024 г. на ТРЗ инсп. Л. Р., К. Р. е полагал труд в периода от 07.02.2024г. до 21.05.2024г. към Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ ТП Пловдив. Същият е назначен като „ръчник“ при условия на 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден, на доброволен неплатен труд за 1 месец с цел обучение, след което да премине на платен труд. Лишените от свобода имат право на престой на открито и го използват, съгласно утвърдени графици за разпределение на времето на лишените от свобода.

Представени по преписката са: седмичен график на служебна пералня в Затвора Пловдив, Работно време на МЦ –Затвор Пловдив и АИППМП „ Д-Р Ж.Д.“, таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата на лишаване от свобода за 1 месец; протоколи за извършена ДДД обработка, график за разпределението на времето на лишените от свобода на пост №3; график за разпределението на времето на лишените от свобода на пост №5 (л.20 и сл.; л.41, л. 51).

В хода на съдебното производство е представена медицинска документация за К. Р..

Като свидетели по делото са разпитани Ю. З. М. и М. В. М..

Свидетелят М. си спомня, че с К. Р. е бил в затвора в Пловдив 2021г. или 2022г. Б. са в една стоя в него, на шести пост, стая № 16. В тази стая имало буболечки, дървеници, прозорците били счупени. Имало една маса за двама човека, един стол на цялата стая и леглата били счупени. В килията имало тоалетна, но през деня нямало вода. Банята била обща. В тази баня имало шест душа, от които работили два. Според показанията на свидетеля, за да се стигне до банята трябва да се излезе от стаята, да се мине сто метра, и там се намирала банята, минавало се през двора. В банята имало закачалки. Стаята била за максимум пет човека, но там живеели седем души. Не знае дали К. Р. се е нуждаел от лекар и зъболекар. Имало пералня, но тя не работила, простирали дрехите в стаята. Като простирали в килията имали много мухъл. Имало лампи през нощта. К. работил в производството, ползвал е каре.

Според показанията на свидетеля М., с К. Р. са били заедно в една стая през 2023г., на трети пост. Ищецът е бил в стая № 39, а М.- в стая № 35, освободили го и през 2024г. той пак се върнал отново и бил пак в същата стая № 39, М. бил в стая № 35. Свидетелят заявява, че стая № 39 е за девет човека максимум, тя е била клуб, понеже капацитетът на затвора бил твърде висок и махнали клуба и настанили затворници. Тази стая нямала балатум, била на бетон, имала дупки по стените и по пода, влага по пода, нямала топла вода, тоалетната била счупена, имало една маса накрая в ляво, хората се хранили вътре по леглата и по кашони, нямали къде да си оставят храната. Имало дървеници и хлебарки, пълно било и с котки в столовата, навън на двора обикаляли, вътре в корпуса, по всички постове, обикаляли по килиите и пикаели по коридорите, и по стените. В килиите нямало място за разминаване. Нямало пералня. Всеки си перял в кофи, топлили вода на бързовари и си простирали вътре в килията, тъй като имало обособени места, но нямало простори. През 2023г. нямали лекар, тогава доктор Д. била уволнена, тъй като била хваната да вкарва незаконни вещи, а през месец март 2024г. имало лекар, викал ги по график. През 2023г. К. Р. имал нужда от лекар, но старшините като звъннели на лекарите или не им вдигали, или казвали, че лекарката я няма. В килия № 39 имало два прозореца, но те били много малки – 70 см. високи и 30 см. широки, осветление нямало никакво. Общата баня била извън коридора, трябвало да слезеш долу и да преминеш през двора, за да стигнеш до банята, пускали по 12-13, 14 човека вътре за по 20 минути, заключени били, имало две закачалки, работили само 5 или 6 душа от общо 12 душа. Свидетелят сочи, че К. му се оплаквал от условията в затвора Пловдив. Споделял му, че не му харесвали условията, че е мизерия, дървениците го ядат постоянно.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Ч. С. от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. А съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лишените от свобода, се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода при условията по чл. 135, ал.1 от ЗИНЗС. Всеки лишен от свобода след постъпването му се подлага на първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние и санитарна обработка – чл. 139, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно същия закон, на л.св. най-малко веднъж годишно се извършва профилактични прегледи и изследвания, имунизации, дават им се предписания и им се предоставят лекарства. Според чл. 151, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС на л.св. се осигуряват условия за поддържане на лична хигиена, смяна на личното и постелъчно бельо, ежемесечно се извършва основно почистване и дезинфекция на спалните помещения за общо ползване.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с разпорежденето за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на ищеца, че следва да посочи доказателства за всички обстоятелства, които твърди в исковата си молба.

От събраните и неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 21.11.2023г. и към момента на подаване на исковата молба е бил в Затвора Пловдив.

Както се посочи по горе по отношение на част от исковите период, а именно: за първия исков период от 02.02.2021 г. до 08.10.2021 г. е налице дублиране в периода от 01.08.2021г.-08.10.2021г; за втория исков период от 06.02.2022 г. до 15.01.2023 г. е налице дублиране в периода от 06.02.2022 г. до 10.05.2022 г. и от 05.08.2022 г. до 15.01.2023 г., ето защо исковата молба, предявена от К. Р. срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” ще бъде оставена без разглеждане като недопустима в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 1880,25лв. (327 дни х 5,75 лв./ден присъдено обезщетение по адм.дело № 196/2023г. по описа на Административен съд Пловдив), за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място].

В тази връзка и съдът ще се произнесе конкретно по същество по основателността на оплакванията на ищеца, наведени в исковата му молба единствено по отношение за периодите: от 02.02.2021 г.- до 31.07.2021 г.; за периода от 11.05.2022 г. до 04.08.2022 г. и за периода 08.08.2023 г.-01.07.2024 г.

За посочените в исковата молба периоди: от 02.02.2021 г. до 08.10.2021 г. и от 06.02.2022 г. до 15.01.2023 г.(съобразявайки исковите периоди, през които исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане - от 01.08.2021г.-08.10.2021г., от 06.02.2022 г. до 10.05.2022 г. и от 05.08.2022 г. до 15.01.2023 г., видно от представените по делото доказателства няма данни ищецът да е пребивавал на територията на Затвора Пловдив за периода от 02.02.2021 г.- до 31.07.2021г. и за периода от 11.05.2022 г. до 04.08.2022 г.

Това е достатъчно да се приеме, че исковата молба е неоснователна в тази й част.

За исковия период от 08.08.2023 г. до 01.07.2024 г. от представените по делото Справка с рег.№ 1887 от 06.08.2024г., изготвена от Началника на Затвора Пловдив, Справка от 18.07.2024г. справка с вх. №6119 от 17.07.2024г., изготвена от ИСДВР Г. А., Справка от 22.07.2024г., изготвена от ИСДВР Д. Балъкчиев, се установява, че ищецът К. Р. е изтърпял наказание в Затвора Пловдив през периода от 21.11.2023 г.-04.07.2024г.

За периода 08.08.2023 г. до 20.11.2023г. няма данни ищецът да е пребивавал на територията на затвора Пловдив, както твърди в ИМ. Това е достатъчно да се приеме, че исковата молба е неоснователна в тази й част.

На 21.11.2023г. ищецът е настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение, където пребивава до разпределението си на 3-та група на 24.11.2023г. През посочения период л/св. К. З. Р. е пребивавал съвместно с 4 други лишени от свобода

Стая „РЦ“ е с площ от 27,04 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,49м. х 1,2 м. и 1.0м. х 1,2м. - до 6 л.св.(л.48).

Санитарният възел е с площ 2,66 кв./м. и разполага с един прозорец с размери 0,34м. х 1,2м. Санитарният възел разполага е течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. При престоя си в Приемно отделение л/св. К. З. Р. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

В периода на 24.11.2023г.-01.07.2024 г. (датата на подаване на ИМ) Л.св. Р. е настанен на пост 3 в помещение №39 на пост III, където е пребивавал с между 6 и 11 л.св.

Размерите на спално помещение №39 без санитарен възел е 47,80 кв. м. Квадратурата на санитарния възел е 2,50 кв. м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размер 1,20 X 1,20; 0,60 X 1,20 Размерът на прозореца санитарният възел е 0,60 X 1,20 – до 11 л.св. (л.52).

На 05.07.2024г. лишеният от свобода К. Р. е преведен на територията на Затвора [населено място].

С оглед така изложеното, следва да се посочи, че през посочените периоди от 21.11.2023 г. до 01.07.2024г., през които ищецът е пребивавал на територията на Затвора Пловдив, не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно Р. да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Непротиворечиви в тази насока са данните, съдържащи се в представената информация от ГД“ИН“, от които се установява, че нетната площ в помещенията, в които ищецът изтърпява накаванието лишаване от свобода не е по-малко от 4 кв.м. Данни за противното не могат да бъдат извлечени включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Общото твърдение че ищецът е бил поставен в условия на пренаселеност в Затвора Пловдив, не е достатъчно да обоснове извод в желаната от ищеца насока.

Във връзка със следващото, наведено твърдение в исковата молба, а именно, че липсва санитарен възел на определените и задължителни места – на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна и когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, на първо място следва да се посочи, че липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л.св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки л.св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява при нужда на л.св. да им е отказано да получат съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна в коридора или в спалното помещение, съответно за л.св. да е било невъзможно да си осигурят вода за пиене в бутилки.

Не се установява и да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал Р., е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а като работещ през част от исковия период, ищецът е имал достъп до баня всеки работен ден след приключване на работния процес, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Преминаването през карето, за да се достигне до банята, също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени.

Във връзка с твърдението, че ищецът е бил без право да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, независимо, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, ответникът е представил Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 20), от който се установява, че за различните групи л.св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Отделно от това, се установява, че за сушенето на дрехите е направена организация, съгласно която, когато те се перат в пералнята, се сушат в сушилната машина, когато се перат на ръка от л.св., има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето за престой на л.св. на открито, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани наведените в тази връзка твърдения. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци (което не е спорно между страните, в т.ч. такива са налични и в санитарните възли към всяко едно спално помещение), проветряването е по желание на л.св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени негови впечатления и спомени, но на съда е служебно известно, че свидетелят М. също е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

Все в тази насока следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че хигиената в спалните помещения е задължение на самите лишени от свобода, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си, а отговорникът на стаята изготвя график на лишените от свобода за ежедневно почистване на помещение. На лишените от свобода се установява също така и че се полагат миещи и перилни препарати, ежемесечно се дават по 2 бр. сапуни и 400 гр. прах за пране, съгласно утвърдена Таблица № 6 (л.22).

По отношение на наведените твърдения за липса на адекватно лечение следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС). В тази връзка от страна на ответника е представено Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „д-р Ж. Д.“ (л.21), видно от което за лишените от свобода от трети пост, на който се установи, че е пребивавал ищецът, е предвиден ден за амбулаторни прегледи по график с уточнението, че при отсъствие на медицинско лице, л.св., които са пропуснали графика, минават за преглед при първа възможност.

Друг е въпросът, че не се установява Р. да е имал конкретен здравословен проблем през обсъждания период и да не му е била оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван. Не се доказаха и твърденията му, че същият се е нуждаел от лекарства, които не е имал възможност да си закупи, или че не са му закупени от администрацията на Затвора. В тази връзка, освен твърденията в ИМ, ищецът не ангажира никакви доказателства. Напротив, видно от представената медицинска документация му е оказана медицинска помощ във УНГ Клиника при УМБАЛ „Св. Г.“ Пловдив, като му е била извършена операция и му е назначено лечение. В този смисъл, наведените възражения за липса на адекватно лечение, съдът намира за недоказани.

Като недоказани следва да се приемат и следващите твърдения на ищеца, а именно, че през зимата е много студено, а през лятото – горещо, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от негова страна не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, в т.ч. и такива, от които да се установи къде са били разположени стаите, в които е бил настанен. Независимо от гореизложеното, от цитираните по-горе и неоспорени от страните доказателства, се установява, че отоплението в Затвора Пловдив се осъществява посредством централно парно отопление през отоплителния сезон.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи, котки в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив (така за ДДД обработки на л. 23 и сл.). По делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи, въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи, както и за котки. Действително от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

Следователно, в случая са били изпълнени всички изисквания по Глава единадесета, раздел I от ЗИНЗС, съответно не се установява противоправно бездействие на ГДИН като елемент от отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които Р. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

Крайният извод на съда е, че предявената исковата претенция е неоснователна в частта, за разликата от 1880,25лв. до пълния й предявен размер от 10 000 лева за оплакванията в исковата молба за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, за следните искови периоди: от 02.02.2021г.- до 31.07.2021 г. вкл., от 11.05.2022 г. до 04.08.2022 г. вкл. и от 08.08.2023 г. до 20.11.2023 г., през които се установи, че К. Р. не е пребивавал на територията на Затвора Пловдив, както и за периода от 21.11.2023 г. до 01.07.2024 г. вкл., поради недоказаност на твърденията в исковата молба за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно - 01.07.2024г. до окончателното й изплащане за претърпени неимуществени вреди. Това налага същата да бъде отхвърлена в тази част.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК.

Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., ХІІ състав,

Р Е Ш И:

 

ВРЪЩА исковата молба на К. З. Р., [ЕГН] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, [улица]за присъждане на обезщетение за претърпени от К. З. Р. неимуществени вреди в частта относно следните искови периоди: от 01.08.2021г. до 08.10.2021г.; от 06.02.2022 г. до 10.05.2022 г. и от 05.08.2022 г. до 15.01.2023г. в Затвора – Пловдив И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в частта, за разликата от 1880,25лв. до пълния й предявен размер от 10 000 лева за оплакванията в исковата молба за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, за следните искови периоди: от 02.02.2021г.- до 31.07.2021 г. вкл., от 11.05.2022 г. до 04.08.2022 г. вкл., от 08.08.2023 г. до 20.11.2023 г., от 21.11.2023 г. до 01.07.2024 г. вкл., като неоснователна и недоказана, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно - 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане за претърпени неимуществени вреди.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която исковата молба е върната и е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК, а в останалата част решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.