МОТИВИ
по присъда, постановена по НОХД
№ 382/2016 година по описа на
Ихтиманския районен съд
Районна прокуратура - Ихтиман е повдигнала обвинение
срещу С.С.П., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин,
с основно образование, женен, осъждан, за извършено от него престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК – за това, че на ....2016г. около 23 часа и 15 минути в село Ж....,
област С.... е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „М....”
модел „....” с регистрационен номер .... с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,54 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство Алкотест „Дрегер ....” с фабричен номер ....
Представителят
на ИРП поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че то е доказано както от обективна, така и от
субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер на 2 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
пир първоначален строг режим.
Подсъдимият П. не се признава за виновен, като твърди,
че не е управлявал автомобила и иска да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Защитникът му адв. З. също пледира за недоказаност на
обвинението, а именно, че не е установено по категоричен начин, че именно П. е
управлявал автомобила, поради което моли съда да постанови оправдателна присъда
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по
бързо производство № 81/2016 г. по описа на РУ - Ихтиман по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Вечерта на ....2016 г.
служителите на служителите от РУ на МВР – И. Д.М. и В.Ц., изпълнявали служебните си
задължения си по контрол на движението по пътищата в района на с. Ж...., обл. С.....
Около …………. часа са се намирали на изхода на селото срещу бензиностанция „К....“,
на разклона за с. В..... Свидетелите М. и Ц. спрели за проверка два микробуса,
движещи се от селото в посока гр. И..Спреният от Ц. микробус бил марка „М....”
модел „....” с регистрационен номер ...., в който имало освен водача и още едно
лице – св. Б.Г.. Водачът не представил както своите документи, така и документи
за автомобила, като на Ц. му направило впечатление, че лицето лъха на алкохол.
За установяването на самоличността на водача, той бил отведен в РУ-И. като след
изготвената справка се установило, че това е подс. С.П..
П. бил изпробван за наличието на алкохол от св. М.,
който изпълнявал длъжността младши автоконтрольор, с техническо средство „Д....” с фабричен номер ...., което отчело
положителен резултат, а именно 1,54 промила в издишания от П. въздух. На подсъдимия
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ..../....2016
г., след което му е бил издаден и талон за медицинско изследване и е бил отведен
във ФСМП-И. за вземане на кръвна проба. В спешния център бил изготвен протокол
за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, в
който дежурният лекар е отразил, че П. е споделил, че е употребил 2 литра бира,
но отказал да даде кръв за изследване.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показанията на
свидетелите Д.М. и В.Ц., които показания кореспондират помежду си, взаимно се
допълват и са подкрепени от събраните писмени доказателства – акт за
установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, протокол
за медицинско изследване, справка относно техническата годност на Алкотест
Дрегер.
Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските
служители, които непосредствено са възприели обстоятелството, че П. е
управлявал лекия автомобил. Техните показания не са опровергани от други
доказателства, които да наведат съмнения в повдигнатото обвинение.
В този смисъл съдът не кредитира показанията на св. Б.Г.
за това, че именно той е управлявал микробуса. От една страна св. Г. е зет на
подсъдимия, т.е. съществуват основателни съмнения в неговата обективност. От
друга страна, твърденията на Г. звучат крайно недостоверно – липсва житейска
логика от страх от полицейско насилие да заяви, че бащата на жена му е извършил
престъпление, след като е знаел, че е употребил алкохол. Освен това показанията
на св. Г. са изцяло опровергани от показанията на св. Ц., който от момента на
подаването на сигнала за спиране до приближаването до микробуса не е преставал
да има видимост за това, кой е бил водач на автомобила.
Поради същите съображения съдът не кредитира и
обясненията на подсъдимия П., които несъмнено освен средство за защита са и
важно доказателствено средство. Твърденията на подсъдимия са опровергани изцяло
от показанията на полицейските служители, които непосредствено са възприели
обстоятелството, че именно той е бил водач на микробуса. Нещо повече – П. е
споделил със св. М., че се е бил почерпил, защото му се е родило внуче. Недостоверността
на защитната версия на П. би могла да се извлече и от обстоятелството, че
подсъдимия в нито един момент – нито на място, нито при отвеждането му в сградата
на РУ на МВР-И., нито във ФСМП-И. е споделил, че автомобилът не е бил
управляван от него, а от св. Г..
Съдът не обсъжда показанията на св. И.Р., тъй като от тях не могат да се направят
изводи относно обстоятелства, свързани с извършването на престъплението,
доколкото той не е присъствал на спирането за проверка на подсъдимия от страна
на полицейските служители.
Съгласно справката за съдимост на С.П., той е
многократно осъждан, като със споразумение № 6/……….2015 г. по НОХД № ………./2015
г. на Софийския окръжен съд, влязло в сила на …….2015 г. П. е бил осъден на
лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години.
От справката на ОДМВР-С.... се установява, че П. няма
издадено свидетелство за управление на МПС, но въпреки това многократно е
санкциониран по административен ред за извършени нарушения на правилата за
движението по пътищата при управление на МПС.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
призна подс. П. за виновен в извършването на престъплението по чл. 343б, ал.
1 НК, като намери, че всичките признаци на състава са несъмнено
доказани както от обективна, така и от субективна страна.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б,
ал. 1 НК се изразява в управление на моторно превозно средство от водач с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, без да се изисква
причиняване на определен резултат. Отсъствието на признаци относно престъпния
резултат означава, че съответното престъпление е формално и е довършено с осъществяване на
изпълнителното деяние. Обществената опасност на транспортните престъпления, се
обуславя от непосредствения обект на засягане, а именно обществените отношения,
свързани с безопасността на транспорта и охраната на здравето и живота на
хората при управление на моторни превозни средства.
Съдът
прие, че авторството на подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин
от показанията на свидетелите Д.М. и В.Ц.,
които са възприели непосредствено факта, че подсъдимият управлява МПС. Свидетелите
са категорични и относно обстоятелството, че при изпробването на подсъдимия с
техническо средство Алкотест Дрегер, същото е отчело положителен резултат.
Осъществени
всички признаци от обективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК – подсъдимият е управлявал МПС, това управление е извършил след употреба на
алкохол, а концентрацията на алкохол е установена по надлежен ред, чрез
техническо средство при приложение на разпоредбата на чл. 6 от Наредба №
30 за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, съгласно която в случай
на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното
лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на
алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство, което в настоящия случай е отчело положителен резултат – 1,54 на
хиляда. Подсъдимият е получил талон за медицинско изследване, бил е отведен във
ФСМП – И., но в присъствието на дежурния лекар е отказал да даде кръв за
изследване. Предвид законоустановената допустима грешка на техническото
средство, съобразно чл. 774 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, във всички случаи концентрацията на алкохола
в кръвта на П. е бил над инкриминирания в чл. 343б, ал. 1 НК минимум.
От
субективна страна, съдът намира, че подсъдимият е действал при пряк умисъл –
съзнавал е общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното
настъпване - знаел е че е употребил алкохол, но е управлявал лек автомобил. В случая умисълът може да бъде само пряк, доколкото се касае до
престъпление на просто извършване и се извежда от наличието на обективния факт,
че подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал
МПС
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Основно изискване за вида и размера на
налаганото от съда наказание е то да съответства на конкретните особености на
извършеното престъпно посегателство и неговия извършител, така че целите на
наказанието, посочени в чл. 36 НК да бъдат постигнати в максимална степен.
При индивидуализацията на наказанието
съдът отчете, че подс. П. е осъждан и е
санкциониран за извършени нарушения на правилата за движението по
пътищата, като изобщо не притежава свидетелство за управление на МПС.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчете, че извършеното от страна на подсъдимия П. деяние не е с висока
степен на обществена опасност – с него не са настъпили други общественоопасни
последици освен формалното нарушаване на законовата забрана за управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол.
Като отчете тези
обстоятелства, съдът прие, че за постигане целите на наказанието по отношение
на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, то следва да бъде
наложено наказание в минималния, предвиден от закона размер, а именно една
година. По отношение на глобата съдът прие, че справедливият размер би бил 500
лева, като така определените кумулативно наказания биха постигнали целите по чл. 36 НК и
най-вече биха
спомогнали за
поправянето и превъзпитанието на осъдения и биха въздействали предупредително и възпиращо за останалите членове на
обществото.
Съдът на основание чл. 61, т. 2,
вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС определи първоначален строг режим на изтърпяване наказанието,
тъй като наказанието лишаване от свобода по настоящото производство е второ за
подсъдимия П., поради което и наказанието следва да бъде изтърпяно в затвор,
при което режимът на изтърпяване може да бъде единствено и само строг.
Съдът намери, че след
като настоящото деяние е извършено в определения по НОХД № 38/2015 г. на
Софийския окръжен съд изпитателен срок, то в съответствие с разпоредбата на чл.
68, ал. 1 НК следва да бъде приведено в изпълнение и отложеното наказание
лишаване от свобода за срок от три години, което също следва да бъде изтърпяно
в затвор при строг режим.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/