№ 118
гр. Смолян, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440100712 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от * против * ЕООД гр.София, в
която се твърди от ищцата, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № *, по силата на който ищцата е получила сумата от 1500,00 лева при ГПР
49,00%, годишен лихвен процент- 40.54%, при срок на кредита от 12 месеца. Спрямо
чл.10 от Договор за потребителски кредит № *, ищцата трябва да заплати неустойка в
размер на 1 620,60 лева, разсрочена на 12 месечни вноски, като по този начин общото
задължение по договора заедно и с лихвата е в размер на 3 470,04 лева.
Излага следните съображения, че така уговорената клауза за неустойка в
Договор за потребителски кредит № * е нищожна поради противоречие с добрите
нрави чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП: В
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато
се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС
/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,
определение№877 по т.д. №662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от
1
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за
да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на
принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до
значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение,
до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена
изгода на кредитора.
Така уговорената клауза за неустойка от Договор за потребителски кредит № *
е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на
чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването
на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата за неустойка предвидена в
Договор за потребителски кредит № * според която се дължи неустойка в размер на
1620.60 лева, при неосигуряване в 1-дневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни
уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за кредитора да са настъпили вреди
от непредоставянето на обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тьлк. дело №
1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза
за неустойка предвидена в Договор за потребителски кредит № * в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Наред с изложеното предвидената клауза за неустойка е неравноправна по
смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока- в този смисъл е
2
и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.
№ 818/2009г., II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.
№ 324/2018г.
С предвиждането на такива разходи посочени в чл.10 от Договор за
потребителски кредит № * се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено
събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва
да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.10 от Договор за
потребителски кредит № * се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС№*г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне
на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния
правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката
за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания
от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за
защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С- 453/10 е прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите,
на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока е последователната и
непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение № 353 от 31.01.2018 г. н
а PC- Пловдив по гр. д. №8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на PC- Бургас
по гр. д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на PC- Габрово по гр. д. №
3
1114/2018 г., Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на PC- Пазарджик по гр. д. № 3618/2018
г., Решение № 1411 от 15.04..2019 г. на РС- Пловдив но гр. д. № 18339/2018 г., Решение
№ 425 от 04.05.2018 г. на PC- Шумен по гр. д. № 51/2018 г., Решение № 95 от
12.03.2020 г. на ОС- Пазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г.
Същевременно, посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за неустойка е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение №
1510/13.12.2019 г. по в.гр.д№ 2373/2019 г. на ПОС/. Също така имаме и нарушение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9
от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В
Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание, как вата е клаузата за неустойка
уговорена в Договор за потребителски кредит № * В тази насока е и практиката на
Съда на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С415/11, и
цитираната в него практика.
Не на последно място, следва да бъде посочено и още едно нарушение, а
именно на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски
кредит № * е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК,
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
4
Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в
договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има
предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи
еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения
от него финансов ресурс, задава допълнителни компонента, които го оскъпяват, следва
по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и
поради това, Договор за потребителски кредит № * е недействителен, а от там и
недействителна е клаузата за неустойка, поради неспазване на изискването на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК.
Моли съда да постанови решение, с което да се прогласи за нищожна клаузата
за неустойка, предвидена в Договор за потребителски кредит № * сключен между
страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 620,60 лева, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/ поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143,
ал.1 от ЗЗП. Претендира за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва иска. Твърди, че договарянето между страните се е осъществило чрез
средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като
договорът за кредит се сключи във формата на електронен документ и
правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и
договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и
приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „*” АД.
Сключването на договора за кредит между страните е извършено по инициатива на
Кредитополучателя –ищцата. За да получи кредит, ищцата е попълнила Заявка за
кандидатстване, като в същата са попълнени и предоставени доброволно пълни и верни
данни на кредитополучателя относно нейната самоличност като: трите си имена, ЕГН,
Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер,
5
актуална електронна поща, предпочитания от нея начин за получаване на сумата по
кредита. Ищцата е посочила, че желае да получи заема чрез системата „*.bg“ на „*“
АД, която представлява електронна система за разплащания. В края на Заявката за
кандидатстване и с оглед успешното й попълване ищцата е потвърдила, че се е
запознала и се съгласява с Общите условия на „*” АД, приложими към договора за
кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на
заявката.
След подаване на Заявката за кандидатстване от страна на ищцата същата е
получила от ответника ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС)
на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея
електронна поща. С краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната
поща се удостоверява, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето,
което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни.
След получаване на линка ищцата е потвърдила заявката си за кандидатстване за
кредит, като е активирала въпросния линк, при което се зарежда част от уеб сайта на
„*” АД - *bg, където тя е въвела ПИН кода на заявката и е потвърдила искането си за
получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката. След успешното
потвърждаване на заявката, ответника е разгледал предоставената от ищцата
информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен
регистър е одобрил искания от ищцата кредит.
Ответникът твърди, че след одобряване на кредита е изпратил на електронната
поща на ищцата договор за кредит № *, заедно с приложимите Общи условия на * АД,
също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в мейла е
прикачил два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед
сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищцата с
договора за кредит и Общите условия ищцата е активирала линка „Приеми договора”.
Горепосоченото се потвърждава и от твърденията на ищцата в исковата молба, поради
което моли съдът да счете за безспорни между страните обстоятелствата по сключване
на Договор за потребителски кредит № */15.01.2021 г. и предоставяне и усвояване от
кредитополучателя на заема в размер на 1500 лева.
Твърди се от ответника, че чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвижда, че при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и
произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или
представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция.
Годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му
разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а
6
няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под
условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора.
Оспорва твърденията на ищцата, че предвидената в договора неустойка е
недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, по следните съображения:
Не е налице законова норма, която да определя, че възнаградителната лихва не трябва
да надхвърля трикратният размер на законната лихва. Единственото законово
ограничение е установено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което определя, че „Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. ” Имайки предвид, че ГПР е изчислен на
49,00%, съгласно формулата по Приложение 1 от ПЗР на ЗПК, то ограничението по чл.
19, ал. 4 от ЗПК е изцяло спазено.
На следващо място оспорва твърдението на ищцата, че уговорената неустойка
в Договора за потребителски кредит се кумулира с договорната лихва по договора за
кредит и по този начин се надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Твърди,че
чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи
надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Годишният
процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите,
ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел
да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие че
кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият годишен
процент на разходите по договора за кредит е в размер на 49,00% и е съобразен с
всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение
№ 1 към чл. 19, ад. 2 ЗПК.
Според ответника начислената неустойка представлява адекватно обезщетение
за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по
договора си за кредит. Начислената неустойка е в размер на 4.44 лева на ден. Също
така в процесния Договор за кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само
за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако
Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след
изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява.
Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в договора за кредит
обезпечения се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като
кредитополучателят е бил информиран за наличието на тази неустойка още при
7
предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр. Кредитополучателят е
знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за обезпечение чрез
Стандартния европейски формуляр преди подписване на договора за кредит и с оглед
на това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с
условията по кредита. От друга страна, кредиторът е свободен по своя преценка да
определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и
финансова надеждност на всеки кредитополучател. Счита, че въпросната неустойка и
нейният размер е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на
неустойката.
Според ответника условията на сключения между страните договор за
потребителски кредит, ведно с Погасителния план, явяващ се неразделна част от него,
пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и водят до
законосъобразни правни последици, като не са в противоречие нито със закона, нито с
добрите нрави. Неустойката има три основни функции:обезпечителна, обезщетителна
и санкционна. В конкретния случай е налице договорена между страните
компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по
тази клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Това е
така, защото Заемодателят предоставя високо рисков паричен заем на потребител:
бързо одобрение, без поръчител, без допълнителни обезпечения, липсва съгласие за
директен дебит от трудово възнаграждение и/или банкова сметка, както при един
банков потребителски кредит, кредитът не е и застрахован, което евентуално да
поправи вредите. Неустойката по кредита е предвидена не като част от ползването на
паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия -
именно, за да обезщети липсата на поръчители или банкова гаранция, които да
гарантират изпълнението на договорните задължения и кредиторът, при неизпълнение,
да има право да поиска вземанията си и от тях. Никой кредитор не иска да предоставя
рискови, невъзвръщаеми заеми, затова и страните договарят неустойка, която да
обезщети вредите, които се изразяват в необезпечаване на заема и неговото изпълнение
от страна на трети физически лица или предоставяне на банкова гаранция.
Клаузата в т. 11 от Анекс № * към Договор за кредит № * е ясно и точно
формулирана, няма неясноти по отношение на нейното съдържание. В обичайната
практика по отпускане на кредити на физически лица, кредитните и финансовите
институции при сключване на договора за кредит искат от кредитополучателя да
осигури солидарни длъжници, чрез които да обезпечи вземането си. През последните
няколко години се установява практика това осигуряване на солидарни длъжници при
сключване на договора да се уговаря като задължение на кредитополучателя да ги
осигури след сключване на договора и в определен срок, като по този начин му се
предоставя кредитът незабавно и при облекчени условия. Разбира се, всяко
преимущество има своята цена, като в тези случаи практиката се ориентира към
8
уговаряне на клаузи за неустойка, в случай на неосигуряване в уговорения срок от
кредитополучателя на солидарни длъжници. Това е нормално, тъй като кредитодателят
поема голям риск, давайки необезпечен кредит и поставен пред възможността да не
може да събере вземането си, като именно тази клауза за неустойка цели гарантиране
на последващо обезпечаване на кредита. Друг е въпросът, че голяма част от
кредитополучателите пренебрегват тази клауза по един или други причини, надявайки
се същата да не се приложи. Този толеранс към кредитополучателя да получи кредита
веднага, без да осигури към момента на сключване на договора на нужното
обезпечение, не може да се тълкува като уговаряне в негов ущърб и да води до извод за
противоречие на тази клауза с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Освен това тази неустойка, като размер и вреди, които обезщетява, е
индивидуално договорена между страните и това я прави равноправна клауза съгласно
Закона за защита на потребителите, т.е. създава равнопоставеност на правните субекти
и еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот. Клаузата за
предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните, тя не е
инкорпорирана в Общите Условия на * АД, върху които ОУ кандидат-кредитор
получателят да не може по никакъв начин да влияе, поради това че те са предпоставка
за сключването на договора и той, след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за
да продължи към сключването на договора кредит. Нещо повече, размерът на
уговорената между страните неустойка при неосигуряването на лица, които да
поръчителстват за задължението на потребителя, или при непредоставянето на банкова
гаранция, не е еднакъв за всички отпуснати от Дружеството кредити, а се преценява
във всеки отделен случай с оглед всеки отделен потребител, като се взимат предвид и
размерът на предоставяния кредит, уговорките за погасяването му и други
допълнителни условия, утвърдени в дългогодишната практика на представляваното от
мен дружество.
Възразява и оспорва изцяло твърденията на ищцата за липса на предварителна
оценка на кредитоспособността на ищцата, а именно нарушаване на нормата на чл. 16
от ЗПК. Ответното дружество прави предварителна проверка на кредитоспособността
на свой кредитополучател. Това се извършва посредством електронната система на
Централния кредитен регистър към БНБ, като на база събраната информация се прави
преценка за кредитоспособността на всеки отделен кредитополучател.
Възразява срещу твърдението на ищцата, че не е предоставена
преддоговорната информация на кредитополучателя, в нарушение на чл. 5 от ЗПК. На
ищцата е предоставен, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК, стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение №2.
Оспорва твърденията на ищцата, че била налице заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Не е
9
налице посочен ГПР, различен от реално приложимия такъв по Договор за кредит № *.
Оспорва изцяло твърденията на ищцата за нищожност на посочената договорна клауза
във връзка с чл. 33 от ЗПК.
В срока за отговор ответника предявява срещу ищцата насрещен иск, който се
основава на следните твърдения: След като процесният договор за кредит се явява
изцяло действителен, то ответника следва да получи всички свои вземания,
произтичащи от сключения между страните договор за кредит № *, а именно главница
и лихва. Кредитополучателят е погасила част от главницата и лихвата, като е заплатила
сума в общ размер на 1249.40 лева. Със заплатената сума ищцата е заплатила и
погасила следните суми: 1. Част от главницата в размер на 932.27 лева, с която сума
кредитополучателят е заплатил главниците си по вноските по кредита от 1-ва до 8-ма
(включително) 2. Част от лихвата в размер на 317.13 лева, с която сума
кредитополучателят е заплатил лихвата по вноските по кредита от 1-ва до 8-ма
(включително) и частично лихвата по 9-та вноска по кредита. Към настоящия момент
ищцата е в неизпълнение по 9-та вноска (с падежна дата 15.10.2021 г.) и 10-та вноска (с
падежна дата 15.11.2021 г.) по кредита си, поради което за него възниква правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем и с настоящия иск обявява кредита именно за
такъв. Ето защо след приспадане на платените от кредитополучателя суми, същият
продължава да дължи следните суми: 1. Главница по кредита в размер на 567.73 лева
(падежирала главница в размер на 274.44 лева + предсрочно изискуема главница в
размер на 239.29 лева), ведно със законната лихва за периода от подаването на
настоящия насрещен осъдителен иск до окончателно заплащане на сумите по кредита;
2. Лихва по кредита в размер на 17.36 лева, представляваща остатък непогасена и
падежирала към дата 15.11.2021 г. възнаградителна лихва, като тази лихва е сбор от
непогасената възнаградителна лихва по вноска 9-та в размер на 2.74 лева и по вноска
10- та в размер на 14.62 лева.
С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което ответницата по
насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск непогасените суми по Анекс №
* към Договор за кредит № * , а именно: 1. Главница по кредита в размер на в размер
на 567.73 лева (падежирала главница в размер на 274.44 лева + предсрочно изискуема
главница в размер на 239.29 лева), ведно със законната лихва за периода от подаването
на настоящия насрещен осъдителен иск до окончателно заплащане на сумите по
кредита; 2. Възнаградителна лихва по кредита в размер на 17.36 лева за периода
15.09.2021 г. до 15.11.2021 г., представляваща остатък от непогасена и падежирала към
дата 15.11.2021 г. възнаградителна лихва, като тази лихва е сбор от непогасената
възнаградителна лихва по вноска 9-та в размер на 2.74 лева и по вноска 10-та в размер
на 14.62 лева. Претендира и за разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на насрещния иск, който
10
се оспорва от ответника по него. На първо място, счита, че не са налице
предпоставките за предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит. Така
формулирания чл. 12б а от Общите условия към процесния договор е изцяло
неразбираем. От така формираното съдържание не става ясно, при какво неизпълнение
на задължението на кредитополучателя, кредитодателя може да направи задължението
по договора предсрочно изискуемо. Дали става въпрос за една погасителна вноска или
за повече от договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.
Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда
редица условия, които са комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много
кратък срок, а именно в 1-дневен срок, поради което е обективно невъзможно да бъдат
покрити от кредитополучателя. В чл. 5 от договора, се предвиждат и нужните
обезпечения- поръчители или банкова гаранция. Едно от условията, на които трябва да
отговарят поръчителите, е да получават осигурителен доход в размер на не по-малко от
1500 лева, всеки от тях, да имат най-малко 5-годишен трудов стаж, да нямат неплатени
осигуровки през последните 2 години и редица други условия, които следва да бъдат
открити за 1 ден. По отношение за второто обезпечение, а именно- банкова гаранция.
Общоизвестно е, че никоя банка в Република България, няма да предостави банкова
гаранция за 1 ден, просто процедурата по нейното предоставяне изисква доста по-
дълъг период от преклузивния 1 ден. От тук идва извода, че така въведените
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето им създават значителни
затруднения за длъжника и то до степен изцяло да се възпрепятства изпълнението.
Налага се извод, че всички опции посочени в договора всъщност не дават възможност
на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са невъзможни за
изпълнение. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще
възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна
вноска. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна
печалба за кредитора, освен лихвата. В договора трябва да се посочи размера на
лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за
кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.54%, както е
записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 1620.60
лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не
е посочен реалният годишен лихвен процент, което представлява самостоятелно
основание за нищожност на договора за паричен заем.Освен това, доколкото лихвата е
част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в
договора. В този размер следва да участва и сумата от 1620.60 лева, изразена като
процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този ще
11
се наруши и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19,
ал.4 ЗПК/. Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на
потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите,
на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в
договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. В тази насока е
последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната, постановена
именно по Договори за кредит, сключени с * АД. , която приема тезата, че така
уговорената неустойка, не представлява неустойка по своя характер и следва да бъде
включена в ГЛП и ГПР, обективирана в посочените в отговора съдебни решения.
Оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва, както на основание
изложените по-горе възражения, така и поради противоречие е добрите нрави.
Уговорен е по договор за потребителски кредит № *, ГПР-49.00%., както и годишен
лихвен процент 40.54%. За търсеният период на възнаградителната лихва, основният
лихвен процент на БНБ е 0% + 10 пункта(съгласно ПМС№ 72 ОТ 08.04.1994г.,
приложимо към 2009г.) прави размер на законната лихва към датата на сключване на
договора 10%, а трикратния размер на законната лихва към 30%. Приема се, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити-
двукратния размер на законната лихва- Решение № 906 от 30.12.2004г., по гр.д.№
1106/2003 г. , на ВКС, второ гражданско отделение, Решение № 378 от 18.05.2006г., по
гр.д.№ 315/2005г., на ВКС, второ гражданско отделение, Определение № 901 от
10.07.2015г., по гр.д.№ 6295/2014г,. н а ВКС, IV гражданско отделение, Решение № 526
от 02.05.2017г., по в. гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд Пловдив. Именно поради това,
така описаните в договора за потребителски кредит уговорки и клаузи, противоречат
на добрите нрави. Предвид характера на предоставената по договора услуга,
уговорките посочени в договора за потребителски кредит, не съответстват на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на съконтрахентите. Прави и възражение за прекомерност на
претендираните от ответника разноски по делото.
В с.з. ищцата р.пр. не се явява и не изпраща представител. Искът се поддържа в
писмена молба от пълномощника на ищцата адв.*.Оспорва насрещния иск по
12
съображенията,изложени в отговора по този иск.
Ответникът р. п р. не изпраща представител. Оспорва първоначалния иск и
поддържа насрещния с писмена молба , подадена от пълномощника адв.*.
Съдът,след преценка на изложеното в исковата молба и отговора и като
обсъди събраните по делото доказателства, прие са установено следното от
фактическа страна:
Между страните първоначално е бил сключен Договор за потребителски
кредит №*/21.07.2020г. / на л.72-74 от делото/.
С Анекс №* за предоговаряне на Договор за потребителски кредит №*, който
анекс е сключен на 15.01.2021г. страните са се съгласили за следното: Декларират ,че
са сключили Договор за кредит * / активен кредит/.Страните приемат за установено по
между си, че към момента на сключване на настоящия Анекс задълженията на
Кредитополучателя към Кредитодателя по Активния кредит са в размери, посочени
изрично и подробно в Приложение №1 към настоящия Анекс. Страните с настоящото е
споразумяват да предоговарят Активния кредит за допълнителен срок и/ или сума,
които са посочени изрично в Приложение №1 към настоящия Анекс и който срок
започва да тече от датата, на която кредитополучателят се е съгласил с настоящия
анекс съгласно реда и сроковете, установени в Общите условия, приложими към
договори за потребителски кредит. Във връзка с удължения срок на кредита
Кредитополучателят дължи на Кредитодателя заплащане на главница, лихва и други
суми по Активния кредит в размери, посочени изрично и подробно в Приложение №1
към настоящия анекс.Съгласно т.7 от Анекса в срок, най-късно до края на следващия
ден, считано от сключване на настоящия анекс, Кредипополучателят е длъжен да
представи на Кредитодателя следните обезпечения по Новия кредит: Банкова гаранция
или поръчителство на поне две физически лица.Условията са уговорени в т.9-
10.Съгласно т.11 в случай,че кредитополучателя не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията по горе или действието на
обезпечението бъде по някаква причина прекратено Кредитополучателя дължи на
Кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил
обезпечение.Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки
кредитополучател и е изрично посочеен в Приложение №1 към настоящия Анекс и
Погасителния план.Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от
Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката се дължи
само за периоди, в който кредита е бил без осигурено обезпечение.
Представено е Приложение №1, неразделна част от Договор за потребителски
кредит №*, сключен между страните- ответното дружество, като Кредитодател и
ищцата, като Кредитополучател., с който страните се съгласяват за следното, съгласно
т.1-12 от договора: Кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит в размер
13
на 1 500 лв. със срок на погасяване -15.01.2022г. Размер на погасителната вноска с
одобрено обезпечение-154,12лв. Размер на погасителната вноска без одобрено
обезпечение-289,17лв. Брой на погасителните вноски-12. Годишна лихва за ползване на
кредита-40,54%. Общо дължима сума при надлежно правилно изпълнение на
задълженията по кредита -1849,44лв. Годишен процент на разходите по кредита-
49,00%.Размер на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение, съгласно
т.5.6 от договора за кредит:4,44лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да
надвишава 1% от главницата по кредита.Обезпечения-съгласно договора, като
размерът на банковата гаранция трябва да бъде в размер на 1849,44лв.Общият размер
на всички суми, дължими от Кредитополучателя при неизпълнение е в размер на
3 470,04лв.Съгласно т.14 страните декларират и се съгласяват, че настоящия кредит е
отпуснат на основание Заявка за кандидатстване за договор за паричен заем, подадена
от кредитополучателя и Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
от Кредитодателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия кредит.
Представен е и Погасителен план към Договор за потребителски кредит №*,
видно от който първата вноска е с падеж 15.02.2021г., а последната-12-та вноска е с
падеж 15.01.2022г. Всяка от вноските включва : главница, лихва и неустойка, в случай
на непредоставяне на обезпечение в посочените в погасителния план размери.
Съгласно погасителния план Общият размер на неустойката в случай на
непредставяне на обезпечение е 1620,60лв., която се заплаща със всяка от 12-те
погасителни вноска- по 135,05 лв.
Представени са и Общи условия на * АД приложими към договори за
потребителски кредит.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
По делото няма спор, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит №*. Спрямо процесния договор е приложима правната уредба, съдържаща се в
Закона за потребителския кредит / ЗПК/ , а по силата на препращащата разпоредба на
чл.24 от ЗПК и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен.
14
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне
дори ако нарушението на тези норми не е въведено.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения
между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в
исковата молба, съдът констатира следното:
Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила
през 2021 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният
договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
Съгласно чл. 7 от Анекс №* ,сключен на 15.01.2021г. потребителят се
задължил да учреди в полза на кредитора обезпечение, като неизпълнението на това му
задължение е скрепено със санкцията уговорена т.10 от Приложение №1 към договора
за потребителски кредит №*, а именно дължи неустойка в размер на 4, 44 лв. на ден, но
не повече от 1% от главницата на ден. Следователно при съобразяване срокът на
договора /12 м., респ. 365 дни/ излиза, че между страните е уговорена неустойка в
размер на 1620,60 лв. / 365 дни по 4,44лв. на ден/ , което надвишава главницата по
кредита, която е 1 500,00 лв.
Видно от съдържанието на чл. 7 от анекса, неразделна част от договора
заложените изисквания и срокове за тяхното изпълнение- предвидените обезпечения /
банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица/ следва да бъдат
осигурени в срок най-късно до края на следващия ден, считано от сключване на
настоящия анекс. Така предвидения срок е трудно изпълним, от където следва, че е
сигурно настъпването на условията за начисляване на предвидената неустойка.
Съгласно чл. 71 от ЗЗД изпълнението на срочното задължение може да бъде
искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен,
или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал
обещаните обезпечения. Следователно непредоставянето на обещани обезпечения
(когато страните са имали реално очакване/намерение такива да се дадат) дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая обаче кредитора променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да го санкционира с предсрочна
изискуемост, той начислява неустойка, която е предвидена да се кумулира към
погасителните вноски, което неминуемо води до скрито оскъпяване на кредита.
При съобразяване изложеното съдът счита, че така уговорената неустойката
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се
превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Фактически не се касае за
дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и
лихва, което вземане по икономическата си и правна същност, макар и наречено от
15
кредитора "неустойка", представлява допълнителна печалба за кредитора в размер на
сума, която дори надвишава главницата по кредита.
Когато търговецът създава предпоставки за получаване на допълнителна
парична облага във връзка с предоставения кредит и когато това се прави с цел да се
избегнат законови ограничения –ЗПК, да се реализира по –голяма печалба от страна на
кредитодателя, чрез договаряне на по- високо възнаграждение, независимо от начина
на нейното наименуване- "неустойка", тази облага представлява печалба за него и като
такава следва да бъде калкулирана като елемент на договорна лихва. По тези
съображения съдът счита, че процесната неустойка би следвало да бъде отразена при
формирането на ГЛП и при формирането на ГПР по договора за потребителски кредит.
След като не е взета предвид то посоченият в договора ГПР от 49% очевидно не
отговаря на реалния размер на ГПР, който би се получил, ако всички възнаградителни
плащания бяха включени при изчисляването му. Чрез посоченото се заобикаля
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на
ГПР.
Санкционирането на потребителя за неизпълнение на задължението на
кредитора да провери кредитоспособността му преди вземането на решение за
отпускане на кредит е недобросъвестна практика, приложена във вреда на потребителя.
Сама по себе си, така уредена, клаузата на т. 7 от договора противоречи на добрите
нрави и добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да
осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. /чл.
143, ал.1, т. 5 ЗЗП/.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая съдът приема,че договорът зца кредит би бил
сключен и без нищожната уговорка за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за прогласяване
за нищожна на клаузата за неустойка в Договор за потребителски кредит №*, сключен
между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 620,60лв. на
осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това,че е сключена при неспазване на нормите на чл.11
и чл.19 ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП е основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
По насрещния иск:
16
Ответникът е предявил срещу ищцата осъдителен иск за заплащане на
непогасените суми по Анекс № * към Договор за кредит № * , а именно: Главница по
кредита в размер на в размер на 567,73 лева, ведно със законната лихва за периода от
подаването на насрещния иск до окончателно заплащане на сумите по кредита,
възнаградителна лихва по кредита в размер на 17.36 лева за периода 15.09.2021 г. до
15.11.2021 г.
Искът е основателен и доказан и следва да се уважи за сумата от 567,73лв.-
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск-
24.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Искът е неоснователен за
претендираната възнаградителна лихва в размер на 17.36 лева за периода 15.09.2021 г.
до 15.11.2021 г. , като съображенията за това са следните:
Видно от Приложение №1 към договора за потребителския кредит №* и
погасителния план кредитът е следвало да се погаси на 12 месечни вноски, като
последната погасителна вноска е с падеж 15.01.2022г. Предвид ,че към момента на
приключване на съдебното дирене всички вноски по кредита са падежирали не следва
да се обсъждат доводите на страните свързани с наличието респ. липсата на
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно погасителния план общото задължение по договора за главница и
договорна лихва е в размер на 1 849,44лв., от които 1 500,00 лв. главница и 349,44лв.-
договорна лихва. В обстоятелствената част на насрещната искова молба се твърди от
ищеца по нея,че ответницата по иска е заплатила по кредита сума в общ размер на
1249,40 лв. Поради нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение в общ размер на 1620,60лв. , включваща 12 вноски по
135,05лв., то дължими от кредитополучателя по договора са само главницата по
кредита и договорната лихва в размерите , посочени в погасителния план. Така следва
да се приеме,че с платената от кредитополучателя Здравкова сума по процесния
договор за кредит в общ размер от 1249,40лв. / не се оспорва от ответницата по
насрещния иск,че е заплатила сума в размера, посочен от ищеца / кредитополучателя е
погасила изцяло дължимата договорна лихва в размер на 349,44 лв. и част от
дължимата главница в размер на 899,96лв. Непогасената част от главницата възлиза на
сумата 600,04лв. В настоящото производство кредитодателят претендира главница в
размер на 567,73лв. ,поради което искът за главницата е основателен и следва да бъде
уважен до претенднирания от ищеца размер. , а за договорната лихва- отхвърлен.
Върху дължимата главница следва да се присъди и законната лихва, считано от датата
на предявяване на насрещния иск-24.09.2021г. до окончателното й изплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски
17
по водене на делото в размер на 65,00 лв.за ДТ по предявеният от нея иск.
Ищцата е била представлявана безплатно от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата, поради което на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ще следва
ответникът да бъде осъден да заплати на поцесуалния представител на ищцата
адв.Мирослав * адвокатско възнаграждение в общ размер на 352,34лв., от който: адв.
възнаграждение по предявения от нея иск в размер на 343,44 лева, определено от съда
съгл.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на
насрещния иск в размер на 8,90 лв., определено от съда съгл.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищцата следва да бъде осъдена заплати на ответника направените от него
разноски по насрещния иск, съобразно уважената му част в размер на 361,95 лв. , от
който 50,00 лв. за държавна такса и 311,95 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск предявен от *, ЕГН ********** с адрес * №4 против *
АД , ЕИК * със седалище и адрес на управление *, представлявано от * и * за
нищожна клаузата за неустойка в Договор за потребителски кредит №*, сключен
между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1620,60лв. на
осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това,че е сключена при неспазване на нормите на чл.11
и чл.19 ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
ОСЪЖДА *, ЕГН ********** с адрес * №4 да заплати на * АД , ЕИК * със
седалище и адрес на управление * представлявано от * и *, сумата от 567,73 лева,
представляваща непогасена част от главница по Анекс № * към Договор за кредит № *,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск-
24.09.2021г. до окончателно изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от * АД , ЕИК * със седалище и адрес на управление
* представлявано от * и * против *, ЕГН ********** с адрес * №4 насрещен иск в
частта му за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 17,36 лева ,
представляваща непогасена възнаградителна лихва по Анекс № * към Договор за
кредит № * за периода 15.09.2021 г. до 15.11.2021 г. , като неоснователен.
ОСЪЖДА * АД , ЕИК * със седалище и адрес на управление * представлявано
от * и * да заплати на *, ЕГН ********** с адрес * №4 разноски по водене на делото
в размер на 65,00 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА * АД , ЕИК * със седалище и адрес на управление * представлявано
от * и * да заплати на адв.* * от АК-Пловдив с адрес на кантората ********
18
адвокатско възнаграждение в размер на 352,34 лв.
ОСЪЖДА *, ЕГН ********** с адрес * №4 да заплати на * АД , ЕИК * със
седалище и адрес на управление * представлявано от * и * направените разноски по
насрещния иск, съобразно уважената част от иска в размер на 361,95 лв., от която
50,00 лв. за държавна такса и 311,95 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Смолян в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
19