Р Е Ш Е Н И Е
№ 553/12.10.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЕВА ПЕЛОВА 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
||
|
При секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Стоян Павлов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдия |
Дияна Златева-Найденова
|
|||
|
к.адм. дело № 545 по описа на съда за 2023 г. |
||||
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по
касационна жалба на И.П.С., ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр.
Пазарджик против Решение № 77/20.02.2023 г., постановено по адм.д. №
92/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едноличен състав, с което
е отхвърлена исковата претенция на И.П.С. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ ответникът да бъде осъден да му заплати за периода от 28.06.2018 г.
– 31.01.2022 г., в който С. ***, Затворническо общежитие Кремиковци и Затвор – Пазарджик,
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 400 000 (четиристотин
хиляди) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли
се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде постановено
друго, с което исковата претенция да бъде уважена.
В съдебно заседание касационният жалбоподател редовно
призован. Не се явява, както и не представя молба за отлагане на делото поради
негово отсъствие.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ редовно призован, представлява се от юрк. Р., който счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита, че решението на Административен съд – Пазарджик е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, XI с-в като взе предвид доводите на
страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Административен съд – Пазарджик, V с-в, е установил правилно фактическата обстановка, а
именно, че в процесния период И.С. е пребивавал в три пенитенциарни заведения: в
Затвора – София от 29.06.2018 г. до 03.04.2020 г., от
31.12.2020 г. до 21.05.2021 г., в Затворническо общежитие Кремиковци от
03.04.2020 г. до 31.12.2020 г. и в Затвора – Пазарджик от 21.05.2021 г.
до 31.01.2022 г. От получени справки от трите заведения относно условията,
в които е пребивавало лицето, е установено, че по време на престоите на С. и в трите
заведения му е било осигурено жизнено пространство от над 4 кв.м. жилищна площ.
Килиите, в които е бил настаняван, са разполагали със санитарен възел, със студена
и топла вода. В помещенията е постъпвала естествена светлина, съобразно жизнените
стандарти, като същите са били отоплявани в необходимата степен през студените периоди
на годината. Периодично са предприемани дезинсекционни и дератизационни мерки. В
килиите, в които е пребивавал в Затвор – Пазарджик непосредствено преди настаняването
му е бил извършен основен ремонт. Показанията на разпитаните по делото
свидетели не са кредитирани от първоинстанционния съд като противоречащи на
събрания по делото доказателствен материал. По делото са приети и медицинският
картон на С. и съпътстваща го медицинска документация. За изясняване на
обективната истина по делото е назначена и приета съдебно-психиатрична
експертиза на И.П.С., според която към настоящия момент не се налага употреба
на Ривотрил от лицето. Експертът посочва също, че назначената заместваща
терапия е напълно адекватна, но излишна предвид състоянието на лицето, като
последната не води до зависимост за разлика от приема на Ривотрил и Клонарекс.
Въз основа на тези факти от първоинстанционния съд е прието, че в трите пенитенциарни
заведения ищецът е живял в нормални битови условия, които не са били унизителни
за неговото човешко достойнство и които не са му причинили неимуществени вреди.
За недоказани са приети и твърденията за неадекватно лечение на заболяванията му,
позовавайки се на приетото по делото експертно заключение по назначената
съдебно-психиатрична експертиза и експертизата на останалите лекари, лекували С..
Прието, е че по време на престоя си в Затвора – Пазарджик, той е лекуван адекватно,
в резултат на което здравословното му състояние значително се е подобрило.
Предвид изложеното, настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими
доказателства, като правилно е установил, че от страна на ответника ГД „Изпълнение
на наказанията“ в сочения исков период не са извършени визираните нарушения, за
които да се дължи обезщетение по реда на чл. 284 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение
на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като
съобразно ал. 2 от същата разпоредба, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането
под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните
под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че от страна на ищеца по делото не
е доказано в исковия период последният да е бил поставян в посочените по-горе
неблагоприятни условия на живот. От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че на лицето са осигурявани необходимата жилищна площ и нормални
условия, в това число санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода,
при които лицето да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода.
Правилно от инстанцията по същество е прието, че по делото не е установено
наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, каквито твърдения са наведени от
ищеца в исковата му молба.
На следващо място, правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано и
твърдението в исковата молба за провеждане на неправилно лечение на
заболяванията на лишения от свобода. От събраните по делото доказателствата, в
това число и от приетото експертно заключение по назначената
съдебно-психиатрична експертиза, правилно от инстанцията по същество е прието,
че по време на престоя му в Затвора – Пазарджик С. е адекватно лекуван и
твърденията на лицето в обратна насока са неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз
основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният
извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обуславя
незаконосъобразност на обжалваното решение.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, както и е постановил обосновано решение, прилагайки правилно материалния закон.
Решението на Административен съд – Пазарджик, V с-в, следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна – без уважение.
Въпреки изхода на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат. Направеното
искане от ответника ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в настоящото производство е неоснователно, доколкото общото тълкуване на чл. 286,
ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл.
78, ал. 3 и 8 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба
в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника дори и при отхвърляне на иска, означава, че такова не
се дължи. Следователно, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, въпреки
постановеното отхвърляне на иска.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/20.02.2023 г., постановено по адм. дело №
92/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2.
(П)