О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен,
1.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, VІ наказателен състав, в
закрито заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ
При секретаря и в
Прокурора като разгледа
докладваното от съдията ЦВЕТАНОВ ЧН дело № 2241 по описа за 2019г. и за да се
произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО
РЕДА НА чл. 243 ал.ІV НПК
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл.243
ал.ІV от НПК от Ц.Д. Т.- К.– гл.юристконсулт в ТД на НАП-Пловдив против
постановление на Районна прокуратура – Плевен от 15.10.2019г, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №Д-1048/2019г.
по описа на РП-Плевен, провеждано за реализирано престъпление по чл.227б ал.2
от НК.
Моли съда да постанови определение, с което да отмените
постановлението на РП-Плевен и да върне делото на РП-Плевен с указания за
извършване на допълнителни процесуални действия.
СЪДЪТ,
като съобрази наведените в жалбата
доводи и събраните по досъдебното производство доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена в преклузивния 7 дневен срок по чл.243 ал.3 от НПК, но от лице,
което няма качеството на пострадал по смисъла на чл.243 ал.3 вр.чл.74 от НПК,
поради което жалбата се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена
без разглеждане.
Досъдебното
производство е образувано въз основа на изпратено по компетентност на основание
чл.36 от НПК досъдебно производство №386/2019г. по описа на РП-Пловдив,
предварителното разследване по което е провеждано за това, че на неустановена дата през 2015г. в гр.Пловдив представляващият
„***“ЕООД в тридсет дневен срок от спиране на плащанията не е поискал от съда
откриване на производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б ал.2 от НК.
С
постановление за прекратяване на досъдебното производство от 15.10.2019г Районна
прокуратура Плевен е прекратила досъдебно производство №Д-1048/2019г..
Съгласно
разпоредбата на чл.243 ал.3 от НПК постановлението за прекратяване на
наказателното производство може да се обжалва пред съответния първоинстанционен
съд в 7дневен срок от получаването на преписа от обвиняемия, пострадалия или
неговите наследници или ощетеното юридическо лице. Кръгът на лицата, които имат
право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е изчерпателно изброен – обвиняемия, пострадалия или неговите
наследници или ощетеното юридическо лице, и този кръг от лица не може да бъде
разширяван от съда. В този смисъл е константната и непротиворечива практика на
ВКС на РБ, като например Решение №536/22.11.2002г по н.д. №432/2002г, ІІІн.о. и
Решение №301 от 29.05.2003г по н.д.№87/2003г, Ін.о.. В производството по чл.243
ал.4 и сл. от НПК съдът проверява правилността на постановлението на прокурора само
ако бъде сезиран от лицата посочени в този текст. Тези лица са изчерпателно
изброени и кръгът им не може да се разширява. Както бе посочено по-горе това са
– обвиняемият, по отношение на когото наказателното производство е прекратено,
пострадалият и ощетеното юридическо лице, които в съдебната фаза на процеса
могат да се конституират
като граждански ищци. Само за тях при прекратяване на наказателното
производство не съществува друга възможност да защитят правата си освен чрез
обжалване постановлението на прокурора. Затова съдът проверява правилността на
прекратяването, като преценява спазени ли са техните права.
Жалбоподателят ТД на НАП-Пловдив
няма законово предвидена възможност да обжалва по реда на чл. 243,
ал.4 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, за
престъпление по чл. 227б ал.2 от НК, тъй като няма качеството на пострадал от това деяние, предмет на обвинението. Това
е така, защото обвинението по чл. 227б, ал.2 от НК е за престъпление на формално извършване, с обект на
увреждане или засягане на обществени отношения, формирани в стопанската дейност
и законосъобразното им осъществяване, т.е. то не съдържа в обективната страна
на своя състав конкретни вредни последици, относими към определено физическо
или юридическо лице. Поради това и формално, в конкретния случай, законът не
определя възможност за наличието на пострадал от това престъпление, по смисъла
на чл. 74, чл. 76 и по чл. 84
от НПК,
които очертават правната характеристика на пострадалия в наказателния процес.
Пострадалият, като фигура в процеса, възниква за пръв път в досъдебната фаза, с
посочените права по чл. 75
от НПК,
като предпоставките на които трябва да отговаря са същите и в последващата
съдебна фаза, легитимиращи го в потенциален участник, като страна в съдебната
фаза. А това изискване е лицето да е претърпяло вреди от престъплението -
предпоставка за участие в производството от общ характер, като частен обвинител
или граждански ищец, а в конкретния случай – само като граждански ищец.
Тълкуването на 74, чл. 76 и чл. 84
от НПК
сочи, че това могат да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на
престъпния състав са предвидени съставомерни вредни последици, т. е. вредите са
елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в
особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като
страна в процеса.
Жалбоподателят ТД на
НАП-Пловдив в конкретния случай не притежава процесуалното качество на
"ощетено юридическо лице". Въпреки липсата на легална дефиниция на
понятието "ощетено юридическо лице", с оглед дефиницията на понятието
"пострадал" и разпоредбата на чл. 84, ал. 1 НПК, може да се направи извод, че това е
юридическо лице, което е претърпяло вреди от престъпление. Следователно, за да
може от дадено престъпление да има "пострадал", респективно
"ощетено юридическо лице" е необходимо престъплението да бъде такова,
че от него да са настъпили вреди. Съобразно непротиворечивата практика на ВКС
по наказателни дела, например решение № 462 от 21.05.2007 г. по н. д. №
157/2007 г., ІІ н. о., престъплението по чл. 227б, ал.
2 НК не е от
категорията на резултатните престъпления и не включва в състава си настъпването
на имуществени вреди. Следователно в резултат на извършване на такова
престъпление не би могло да има "пострадал" или "ощетено
юридическо лице". В същото време както бе посочено по-горе кръгът на
лицата, които имат право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство е изчерпателно изброен - обвиняемия, пострадалия
или неговите наследници и ощетеното юридическо лице и не може да бъде
разширяван от съда.
Престъплението по чл. 227б, ал.
2 НК не е
резултатно, а е на просто извършване. Поради това от него не биха могли да
настъпят вреди. След като настъпването на вредни последици не е елемент от
обективната страна на престъплението по чл. 227б, ал.
2 НК, то от това
престъпление не е възможно да има "пострадал", респективно –
"ощетено юридическо лице".
Обстоятелството, че
прокурорът е изпратил препис от постановлението за прекратяване на наказателното
производство на Директора на ТД на НАП-Пловдив е правно ирелевантно за решаване
на въпроса дали търговското дружество има качеството на "ощетено
юридическо лице" или „пострадал“ по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК, тъй като правото на жалба и протест
произтича от закона, а не по силата на акт на прокурора или съда.
При липсата на осъществен
съдебен контрол върху обосноваността и законосъобразността на постановлението
за прекратяване на наказателното производство, такъв може да бъде осъществен по
реда на чл.46 ал.3 вр. с чл. 243, ал. 10 НПК при извършване на служебна проверка
от прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Плевен.
Водим
от горното СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ТД на НАП-Пловдив против постановление на Районна
прокуратура – Плевен от 15.10.2019г, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №Д-1718/2017г по описа на РП-Плевен, №Д-1048/2019г.
по описа на РП-Плевен, провеждано за реализирано престъпление по чл.227б ал.2
от НК, като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД
№2241/2019г по описа на РС-Плевен.
Определението може да се протестира от прокурора и да се
обжалва от ТД на
НАП-Пловдив пред ПлОС в 7 дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя ТД на НАП-Пловдив и
РП-Плевен.
След
влизане на определението в сила жалбата да се изпрати на Окръжна прокуратура –
Плевен по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: