РЕШЕНИЕ
№ 1676
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120102179 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на А. С. С., ЕГН **********, адрес в
............................, съдебен адрес в ..................., с която се претендира установяването
дължимостта от страна на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК ................., седалище и
адрес на управление в ....................., представлявано от Р.З.С. и В.Х.И., на сумите по Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.11.2020 г. по ч.гр.д.
№55267/2020 г. по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 25,91 лева,
заплатени на длъжника без основание на 28.03.2018 г. и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 29.09.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за липсата на
облигационно правоотношение между страните, поради което и заплатените от ищцата суми
в общ размер на 503,61 лева са без основание. Твърди се, че на 28.03.2018 г., ищцата
заплатила на ответника без основание и сумата от 50,00 лева, от която 24,09 лева ответникът
отнесъл като платени главница и лихви. Ищцата твърди, че остатъкът от сумата от 25,91
лева е платена без основание.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява и се представлява от пълномощник – адв.К., който
поддържа иска и моли за уважаването му.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен с
1
твърдението, че сумата от 25,91 лева е платена от ищцата на ответника на договорно
основание, а именно договор за заем от 10.03.2018 г. с код №............ Твърди се, че на
10.09.2018 г., между страните е било сключено допълнително споразумение към договора,
по силата на което на ищцата е предоставена в заем допълнително сумата от 61,17 Евро, или
равностойността от 120,00 лева, в резултат на което общата главница е на стойност 420,00
лева. Твърди се, че постъпилите от ищцата плащания са в общ размер на 503,61 лева, а
общодължимата от нея сума възлиза на 531,60 лева. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
В съдебно заседание ответникът не се представлява, представя писмено становище, вх.
№25242/24.11.2021 г.
Правното основание на предявения установителен иск е по чл. 422 от ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Приет в оригинал като доказателство по делото е Индивидуален договор за заем, Код
............/10.03.2018 г., по който ответникът – тогава с наименование „Кредихелп“ ООД има
качеството на заемодател, а ищцата на заемател. От съдържанието му се установяват
следните параметри на договора, а именно предоставяне в заем на сумата от 153,39 Евро
или нейната левова равностойност, лихвен процент по заема – 40,83 % и ГПР на заема –
43,28 %. В чл.3, ал.6 от договора е посочено, че общият размер на всички плащания по заема
е 186,44 лева (364,65 лева), а заемателят дължи връщането й на 11 на брой месечни вноски,
всяка в размер на 16,95 Евро, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Приета в оригинал като доказателство е и разписка за получени суми в брой, подписана от
ищцата и удостоверяваща получаването на сумата от 300,00 лева.
Прието в оригинал като доказателство по делото е и Допълнително споразумение към
индивидуален договор за заем, Код ............./10.03.2018 г., по което ответникът отново има
качеството на заемодател, а ищцата на заемател. Предмет на договора е сумата от 61,17 Евро
или нейната левова равностойност, която ответникът се задължил да предостави в заем на
ищцата и която страните се съгласили да бъде добавена към общия размер на неизплатената
част от главницата по договора за паричен заем и полученият сбор да бъде олихвяван с
лихвен процент, равняващ се на договорения лихвен процент по сключения договор за заем.
Приета в оригинал като доказателство е и разписка за получени суми в брой, подписана от
ищцата и удостоверяваща получаването на сумата от 119,63 лева.
Ищецът признава неизгодния за него факт, че заемателят му е заплатил сума в размер на
503,60 лева при общодължима по договора и споразумението сума в размер на 531,60 лева,
формирана от общопредоставена главница в размер на 420,00 лева при приложимия по
заема лихвен процент от 40,83 % и с ГПР на заема от 43,28 %, изчислени на годишна база,
поради което и е налице неплатен остатък в размер на 27,99 лева.
По делото е приложено ч.гр.д.№55267/2020 г. по описа на РС-София, от съдържанието на
което се установява, че по заявление на ищцата има издадена по делото Заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.11.2020 г, с която е разпоредено
длъжникът „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД да заплати на заявителя А. С. С. сумата от
25,91 лева, представляваща платена на 18.06.2018 г. неустойка по договор за кредит .............
от 10.03.2018 г., с която неоснователно се обогатил, ведно със законната лихва от 05.11.2020
г. до изплащане на вземането.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №2179 по описа на Бургаски районен съд за 2021 г., против длъжника в
заповедното производство по ч.гр.д.№55267/2020 г. по описа на РС-Бургас е подадена в
едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с
разпореждане от 02.03.2021 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият
се явява допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение
на заемателя да я върне.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че договорът се счита за сключен от момента на
предаване на сумата.
По делото са приети писмени доказателства, които не се оспорват по автентичност от
пълномощника на ищцовата страна и от които се установява наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за заем и допълнително споразумение към него,
по които ответникът е изправна страна, тъй като е предал заемната сума, както и наличието
на уговорка за връщането й и нейния размер. Налице е и признание от ответника за плащане
от страна на ищеца на сума в размер на 503,60 лева. По делото не се установи в срока на
договора заемната сума да е върната от заемателя в пълен размер, поради което извършеното
по договора плащане в размер на 25,91 лева не е без основание.
Воден от горното, искът като неоснователен, ведно с акцесорната претенция за законната
лихва, следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, каквито обаче няма
данни да е направил, поради което и такива не му се дължат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск на А. С. С., ЕГН **********, адрес в
......................., съдебен адрес в ................., за приемане за установено дължимостта от страна
на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление в
....................., представлявано от Р.З.С. и В.Х.И., на сумите по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.11.2020 г. по ч.гр.д.№55267/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, а именно: сумата от 25,91 лева, заплатени на длъжника без
3
основание на 28.03.2018 г. и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 29.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от получаването
му пред БОС.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4