№ 188
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Т.
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000179 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „В2М“ ООД със
седалище гр.Варна срещу решение № 500 от 16.12.2021г. по търг.дело №
1274/20г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени
предявените от дружеството срещу „Енерго – Про Продажби“ АД със
седалище гр.Варна осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и
чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от общо 114 175.64лв., претендирана като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месеците
септември и октомври 2016г., както и за м.септември 2018г. и представляваща
сбор от следните суми: сумата 23 658.18лв., неплатен остатък по фактура №
72 от 30.09.2016г., сумата от 64 452.98лв., неплатен остатък по фактура № 73
от 31.10.2016г., сумата от 26 064.48лв., неплатен остатък по фактура № 104 от
30.09.2018г., както и обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата – 23.10.22018г. до датата на предявяване на иска в размер на сумата
от 5 451.82лв. върху главницата от 26.064.48лв. и в частта, с която е осъден
да заплати направените по делото разноски.
Твърди че обжалваното решение е неправилно поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и поради противоречие с
1
материалния закон.
Оспорва изводите на съда, че при определяне на нетното специфично
производство следва да бъде взета предвид, не инсталираната, а
присъединената мощност. Твърди че този извод противоречи на § 1 т.29 от ДР
ЗЕВИ, съобразно който НСП е средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на
КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените
нужди. Сочи че с решение на КЕВР № СП-3 от 06.03.2019г. НСП за централи
като тази на ищеца е определено на 1 188 kWh за 1 kW инсталирана мощност.
Сочи че при липсата на спор за инсталираната мощност на неговия обект
НСП е в размер на 2 599 344 kWh.
Твърди че въпросът за присъединената мощност е ирелевантен за спора,
тъй като е свързан с присъединяването на централата към
електроразпределителната мрежа с договор, сключен с трето лице,
неучастващо по делото. Присъединената мощност не е коментирана в
договора между страните, а в него се посочва инсталирана мощност. Твърди
че към момента на сключване на договора ответникът е следвало да изкупува
цялото произведено количество електрическа енергия от централата. Твърди
също така, че присъединената мощност корелира с
производствената/номиналната мощност, тъй като определя количеството
енергия, която може да бъде подадена по електроразпределителната мрежа за
единица време, а не за годишен период.
На следващо място оспорва извода на първоинстанционния съд че по
отношение на вземането е приложима кратката тригодишна давност и
вземанията по фактурите от 2016г. са погасени по давност. Твърди че в
случая не може да се приеме, че претендираните плащания имат характер на
периодични по смисъла на чл.111 б.В от ЗЗД , доколкото те нямат единен
правопораждащ факт, падежът им не настъпва пред предварително
определени интервали от време, нито размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми. Сочи че през процесния период страните са
били обвързани от различни правила за изкупуване на електрическа енергия,
поради което и плащанията нямат единен правопораждащ факт. Размерите на
задълженията, особено с оглед дефиренцирането на дължимите цени като
преференциални и непреференциални с оглед различното произведено и
2
изкупено количество електрическа енергия за всеки месец и година, също не
са изначално определени или определяеми. Твърди че в случая е приложима
общата петгодишна давност, която не е изтекла и претенциите за 2016г. не са
погасени по давност.
Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови ново,
с което предявените от него осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище
гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
Третото лице помагач на въззиваемата страна „НЕК“ ЕАД със седалище
гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, редовно призовани, не
се явява представител, не изразява становище по жалбата.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск от „В2М“ ЕООД - производител на
електрическа енергия от възобновяем енергиен източник срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД – краен снабдител на електрическа енергия за суми,
претендирани като неплатена продажна цена на произведена и доставена
електрическа енергия за месеците септември и октомври 2016г., както и за
м.септември 2018г. за нетно специфично производство над 1 188 Квтч по
приложими преференциални цени и искове за суми, претендирани като
обезщетение за забава в плащането за периода от датата на забава за всяко
задължение до предявяване на иска в съда.
Няма спор по фактите пред въззивния съд:
Между въззиваемото дружество, като производител на електрическа
енергия от възобновяеми източници и въззивникът – краен снабдител на
3
електрическа енергия е сключен договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем източник № 198 от 31.05.2012г., по
силата на който купувачът е поел задължение да изкупува електрическата
енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по
преференциална цена, определена от ДКЕВР.
Установено е по делото че към м.септември 2016г. и към м.септември
2018г. процесната ФвЕЦ, собственост на въззивника, е произвела
електроенергия от 2 376 000 кВч, която съответства на нетно специфично
производство от 1 188 КВтч за инсталирана 2 000 кВт мощност и
произведената електроенергия след този период е изкупена по цена за
излишък на балансиращия пазар.
Претенцията по делото е за разликата на същите тези количества,
произведена и закупена електрическа енергия през м.септември и октомври
2016. и м.октомври 2018г. между преференциалната цена, определена с
Решение на ДКЕВР в размер на 0.4856лв. за кВтч и цената за излишък на
балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД по реда на Правилата за
търговия с електрическа енергия в размер на 0.014520468лв. за кВтч.
В случая спорът не е дали по отношение на една и съща
електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими и двете
тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година е
приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се
заплаща по цени за излишък. Спорът по делото е как следва да се определи
количеството електрическа енергия, съответно на нетното специфично
производство от 1 188 кВт за процесната ФвЕЦ с оглед дефиницията на НСП
в § 1 т.29 от ДР на ЗЕВИ. Твърдението на ищеца въззивник е че това следва да
се определи съобразно инсталираната мощност от 2 188 кВт, посочена в
Разрешението за ползване, а твърдението на въззиваемия е че за изчислението
следва да бъде използване договорената присъединена мощност от 2 000 кВт.
Установено е от приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и
кредитирано от съда изцяло, че НСП от 1 188 кВтч при инсталирана мощност
от 2 000кВт съответства на 2 376 000 кВтч електрическа енергия, като това
количество е достигнато на 18.09.2016г., съответно на 23.09.2018г.
Количеството електрическа енергия съответно на НСП при инсталирана
4
мощност от 2 188 кВт съответства на 2 599 344 вКтч електрическа енергия,
която не е достигната за 2016г. и за 2018г.
За процесната ФвЕЦ е представено разрешение за ползване № ДК -07-
Д-10 от 13.03.2012г. на ДНСК, в което мощността на фотоволтаичната
централа на въззивника, е посочена като 2.188 мWр. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява че заявената в АУЕР мощност
на процесната ФеЕЦ е 2 188 kW.
Съобразно договора за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия от 10.08.2011г. от
електроразпределителното дружество е поето задължение за присъединяване
на собствена на въззивника малка електроцентрала с фотоволтаични модули
със заявена мощност от 2 000 kW. В представеният по делото договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник
№ 198/2012г. от 31.05.2012г. сключен между страните, поетото задължение на
въззиваемото дружество е да изкупи цялото количество електрическа енергия,
произведена от възобновяемия източник – фотоволтаична централа ФвЕЦ
„Орлова Могила“ с обща инсталирана мощност 2 000 kW, състояща се от
9 312 броя поликристални модули и 4 броя инвертори.
Съставът на въззивния съд намира, че страните са обвързани от
сключения между тях договор за изкупуване електрическа енергия, съобразно
който инсталираната мощност на ФвЕЦ е 2 000кВт. Мощността на ФвЕЦ в
договора да изкупуване напълно съответства на предхождащия го договор на
въззивника с електроразпределителното дружество, в който също е
регламентирано присъединяване на ФвЕЦ със заявена мощност от 2 000кВт.
Обща инсталирана мощност, мощност и вид енергиен източник за
енергийните блокове са задължителната част от техническата информация,
която следва да бъде предоставена още към момента на подаване на
писменото искане за условията и начина на присъединяване на
електрическата централа към електроразпределителното предприятие. Няма
промяна на договорените електрически мощности по реда на чл.36 – чл.39 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи. С оглед на това няма основание при съществуващи
между страните уговорки за общата инсталирана мощност на ФвЕЦ при
5
определяне на нетното специфично производство да се използва друга
мощност, освен тази изрично уговорена между страните в чл.1.2 от договора.
Дори и да е налице разлика от реално инсталираната мощност и
присъединената мощност при наличие на договорна обвързаност между
страните следва да намери приложение уговореното в договора. Посоченото в
разрешението за ползване не задължава купувача по договора от 31.05.2012г.
за промяна при определяне на НСП.
На следващи място съдът намира следното:
Легална дефиниция на „инсталирана мощност“ няма както в ЗЕВИ, така
и в действащата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, и в отменената Наредба № 6 от
09.06.2004г., действала към момента на присъединяване на процесната ФвЕЦ
към електроразпределителната мрежа, макар и терминът да е многократно
използван. Под инсталирана мощност настоящият състав на въззивния съд
приема най-високата активна електрическа мощност, с която ФвЕЦ може да
работи дълго време без претоварване съобразно техническите си параметри.
„Присъединена мощност" съобразно легалната дефиниция на §1 т.12 на ДР на
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи е допустимата максимална активна мощност,
съответстваща на преносните възможности на съответната мрежа и на
съоръженията за присъединяване в мястото на присъединяване на обект на
клиент или на оператор на разпределителна мрежа. Възможната разлика
между инсталирана и присъединена мощност е продиктувана от преносните
възможности на съответната мрежа и на съоръженията за присъединяване в
мястото на присъединяване на обект на клиент или на оператор на
разпределителна мрежа, които са определящи за сигурността на
електроснабдяването. Поради което и независимо, че в дадената легална
дефиниция в § 1 т.29 от ДР на ЗЕВИ на "Нетно специфично производство на
електрическа енергия" разбирано като средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на
КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените
нужди, се използва понятието инсталирана мощност, при разлика между
инсталирана и присъединена мощност следва да намери приложение
6
присъединената мощност.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира исковете за
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Независимо от извода за неоснователност на предявените искове,
въззвният съд намира, че дори и да се приеме че претенциите съществуват,
тези за м.септември и октомври 2016г. са неоснователни като погасени по
давност.
Спорно пред въззивна инстанция е и възражението на купувача –
„Енерго – Про Продажби“ АД за погасяване на претенциите за м.септември и
м.октомври 2016г. по давност с изтичане на кратката тригодишна давност по
чл.111 б.в от ЗЗД.
Срокът за плащане на задължението съобразно чл.22 от сключения
между страните договор е 14 дневен от получаване на фактурата. Посочените
от ищеца падежи са съответно 21.10.2016г., 23.11.2016г. и 23.10.2018г.
Исковата молба е предявена в съда на 13.11.2020г.
Съобразно разрешението в тълкувателно решение № 3/2011г. от
18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съставът на въззивния съд намира, че в настоящия случай са налице
характеристиките на периодичност на плащането на задълженията на
купувача, съобразно посочените в тълкувателното решение негови
характеристики. Налице е единен правопораждащ факт - сключеният между
страните договор за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник. За да приеме, че плащането на продажната цена е периодично,
въззивният съд съобрази уговорките в раздел пети на договора – цени,
фактуриране и заплащане, където са определени задълженията на страните
във връзка с начина на плащане. Изрично са уговорени задълженията на
производителя да представи на купувача фактура за продаденото количество
електрическа енергия за текущия месец с дата до края на текущия месец в
7
срок до пето число на следващия месец, както и задължение за уведомяване
на купувача за издадената фактура. Задължението на купувача е да заплати
закупеното от производителя количество електрическа енергия за предходния
месец в срок от 15 работни дни след получаване на издадената фактура.
Възззивният съд намира, че тези уговорки на страните сочат, че задължението
на купувача е за трайно и повтарящо се изпълнение, защото длъжникът
трябва да престира всеки месец в течение на срока на договора. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Падежът на
задължението на купувача за плащане е отнапред определен. Поради което и
изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно,
тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен
правопораждащ факт.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в
случая е приложима кратката тригодишна давност по чл.111 б.В от ЗЗД и
претенциите на производителя за м.септември и м.октомрври 2016г. са
погасени по давност към датата на предявяване на исковата молба в съда.
Предвид на това обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред
въззивна инстанция разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК,
в размер на сумата 4 584лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност е
неоснователно, както с оглед фактическата и правна сложност на
производството, така и поради определянето на възнаграждението в
минимален размер съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500 от 16.12.2021г. по търг.дело №
1274/20г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „В2М“ ООД със седалище гр.Варна, адрес на управление
8
гр.Варна, к.к.“Златни Пясъци – Иглика 2“, вх.А, ап.19, ЕИК *********, да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ със седалище гр.Варна, ЕИК *********,
сумата 4 584лв. /четири хиляди петстотин осемдесет и четири лева/,
представляваща направени разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9