Р Е Ш Е Н И Е
№262480
гр. Варна;23.08.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в публично заседание двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието секретаря Галя Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3844 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен иск с правно
основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ от „Г. Ф”***, представляван от изпълнителен директор и председател на УС на ГФ Б. И.
М., чрез адв.Л.В.Т. ***, стая 205 срещу П.П.П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** за осъждане
на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1
200.88лв., представляваща възстановеното
от Г. фонд по щета №120229/17.03.2015год. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски,както
и юк.възнаграждение.
Сочи следната банкова сметка ***: IBAN:***, BIC:***.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Г. фонд, на основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС), възстановява изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Р
Гърция по щета № 120229/17.03.2015г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 200.88 лева за увредените при ПТП, настъпило на
14.05.2014г. в Калитеа, Р
Гърция, т.а. с peг. № * *, собственост
на Е.
Д.
Виновен
за катастрофата е ответникът П.П.П., която управлявайки л.а. с ДКН *
*
* и движейки се по бул. „Сингру“, пред университет Пантио, се отклонява от посоката си на движение и удря
правомерно движещия се т.а. с peг. № **, като така причинява
процесното ПТП.
В
нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега
чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
С
регресна покана изх. № ГФ - РП
309/22.08.2019г. кани ответника да възстанови платеното от Г. фонд, но и до днес лицето не е погасило
задължението си.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,ответникът,чрез
назначения от съда особен представител
депозира отговор.
Намира
исковете за допустими и неоснователни.
Не
оспорва, че към 14.05.2014г. автомобил Пижо
206 с ДК № ** не е имал валидна застраховка
„ГО".
Оспорва
останалите изложени в ИМ твърдения на ищеца.
Счита,
че вината на ответника не е доказана. Въпреки твърденията на ищеца в ИМ за вина на отв.
П. за причиненото ПТП на 14.05.2014г. като „се отклонява от посоката си на движение и удря
правомерно движещия се т.а. с рег. № ** като така причинява процесното ПТП", по делото няма каквито
и да е доказателства от които да
се изведе подобен механизъм на ПТП. В приложения протокол съставен от полицай Папапостолу на 14.05.2014г., се
установява коренно различен от описания в ИМ механизъм
на ПТП.
Претендира
се, че ГФ на основание чл.
288а, ал.1, т.1 от КЗ(отм.) „Г.
ф. възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато: 1. моторното превозно средство
на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят....“ Счита, че ГФ е възстановил (ако е
възстановил) суми и е потвърдил /с писмото си от 23.07.2014г. до Бюрото на застрахователите на Гърция/, без да е проверил
дали са налице условията за възстановяване по този текст на закона - без да провери
дали процесния автомобил с водач П. обичайно се намира на територията на „нашата
страна". Защото видно пък от протокола за ПТП т.7 адреса
по местоживеене на водача на
автомобила П. ***, а не такъв в Р България.
Оспорва
нанасянето на щети от виновен
водач П. на описания в ИМ т.а. с peг. **
собственост на Е.
Д.
Оспорва
размера на претендираната за заплащане сума в ИМ -1200.88 лева.
Видно от „Искане за възстановяване на заплатени суми" от 13.01.2015г., ищецът би трябвало да е заплатил „общо дължима
сума" от 566 евро (1106.99 лв.). На защитата не е ясно как и на какво
основание се е формирала тази сума! По предположение, видно
от представените документи в частност декларацията от 22.12.2014г. на пострадалото от ПТП лице Е. Д.
- тя е била обезщетена напълно със сумата от 326 евро. Към
нея са добавени 40 евро по представената фактура от 19.12.2014г. за възнаграждение на в.л. за определяне размера на
обезщетението, което е предвидено като основание в чл. 288, ал.8 от (отм.). Кодексът обаче не предвижда търсене и събиране на
суми с основание „ такса за обработка", на което основание са претендирани от гръцка страна към НББАЗ заплащане 200 евро,
от общо претендираната за заплащане
сума 566 евро.
Оспорва,
че ищецът е възстановил
някакви суми по чл. 288а, ал.2 от КЗ(отм.),
които евентуално са били изплатени от компенсационен орган на Гърция на
пострадалото лице. А оттам - основателността на ищцовата претенция спрямо ответника.
Твърди,
че ответникът не е бил поканен с цитираната регресна
покана, доколкото обратната й разписка е с гриф „непотърсена", което
изключва редовното връчване/получаване от получателя на пратката.Позовава
се на изтекла
погасителна давност на ищцовата претенция.
Съгласно
чл. 288, ал.12 от КЗ(отм.)
„След изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал. 8“. Правата на увреденото лице
(г-жа Е.
Д.) са възникнали в деня на
увреждането - деня на настъпилото ПТП - 14.05.2014г. Встъпвайки в
нейните права, ищецът е могъл да реализира своите права до 14.05.2019г.,
което не е сторил.
МОЛИ
поради горните причини съда да отхвърли исковете като неоснователни.
МОЛИ
за присъждане на сторените по делото разноски
направени от нас по делото.
В
съдебно заседание ищецът поддържа иска.В хода по същество на спора изразява
становище в писмена форма.
В
съдебно заседание ответникът, чрез особен представител поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество изразява становище за неоснователност на
иска и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
протокол за ПТП с материални щети /л.6-7/, съставен от присъствал полицай от
Отдел КАТ на Капитеа . Протокола е в легализиран
превод на протокола, приет на л.8 и 9 от делото. Съгласно прокола,
съставен на 14.05.2014год. е регистрирано ПТП осъществено на същата дата в
община Капитеа Гърция между МПС с рег.№**,
управлявано от П.П.П./водач №1 на МПС/ и товарен
автомобил ** , управлявано от Г. А. Б./водач №2 на МПС/. Видно от протокола
управляваното от водач №1 МПС е собственост на М. Н., а управляваното от водач
№2 МПС е собственост на Е. Г. Д. Съгласно протокола подписан от водачите на МПС-ва , участници в ПТП , водачът на МПС 1 декларира
виновност.Съгласно протокола двете МПС са със валидни застрахователни полици.
Съгласно приета по делото
кореспонденция между Национална бюро на българските автомобилни застрахователи
и Бюро на автомобилните застрахователи-Гърция , НБ на българските
застрахователи уведомява Бюрото на автомобилните застрахователи-Гърция, че на
22.07.2014год. е завел щета с реф. №GF-14-613 GR по заведена от Бюрото на авт.застрахователи Гърция щета с реф.
№2014-0687, относно ПТП настъпило на 14.05.2014год. в Гърция.Съгласно писмото
автомобилът с рег.№** изглежда не е бил застрахован към датата на ПТП.
Потвърждава, че този регистрационен номер отговаря на РЕUGE 206 и е с обичайно домуване в България. Направено е искане за изпращане на
цялата документация,доказваща ПТП и вината на водача на горепосоченото МПС-полицейския протокол или
двустранен протокол за ПТП, както и декларацията на застрахованото лице.
Приобщена по делото е в
легализиран превод фактура за плащане/л.12-14/ на оценка по автоекспертиза
за материални щети на автомобил с рег.№ ТАВ1313-2374/14/ . Приобщена в
легализиран превод/л.15-16/ е и фактура за продажба на стоки на превозно
средство –такси **, издадена на името на Е. Д. на стойност 217.70евро. В
легализиран превод е приета и фактура /л.17-18/ за извършване на услуги на
превозна средство-такси **, издадена на името на Е. Д. за сумата от 184.50евро.
Към доказателствата по
делото е приета в легализиран превод декларация за изплащане на Е. Д. на сумата
от 326евро.Съгласно декларацията Д. сочи, че
със сумата от 326евро е обезщетена изцяло и безрезервно за всяка нейна
претенция на основание щетите, реални или бъдещи, които е претърпял автомобилът
й с рег.№** при сблъсък с автомобил с рег.№**, марка Пежо, български,
незастрахован, управляван от П.П. на 14.05.2014год. в
Калитеа, на бул. Сингру/л.19-21/.
На л.22-25 от делото е
прието искане заявено пред Национално бюро на бълг.автомобилни застрахователи
за възстановяване на сумата от 566евро, от която 326евро обезщетение за
материални щети;40евро такса за вещо лице, 200евро такса за обработка по щета,
осъществена в резултат на ПТП извършено на 14.05.2014год. с МПС с рег.№ **,
незастраховано със собственик М. Н.
Приета по делото е регресна покана от 22.08.2019год.за сумата от 1271.13лв.,
представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди с МПС „Пежо“
ДК №**, адресирана до П.П.П. без доказателства за
надлежното й връчване.
Приобщено по делото е
удостоверение /л.28/ съгласно което П.П.П. е с
постоянен адрес ***.
В подкрепа на твърденията
за осъществени плащания ищецът представя следните документи: Претенция за
възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ към Г. фонд вх.№08-01-616/2014год.;
дневнично извлечение от обслужващата банка за
осъществената транзакция от страна на НББАЗ от 24.02.2015год., нареждане за
превод на валута от 24.02.2015год. по щета реф.№ЖО
14163 ЖИ, преводно нареждане от 30.03.2015год. по щета реф.№GF14613GR, преводно нареждане от
30.03.2015год. по
щ.120229/2015год. на сумата 1200.88лв.,съставляваща равностойност на
614евро/л.85-88/.
Приета по делото е ССч.Е, която съдът цени като обективно и компетентно
дадена.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл. 288, ал.1, т.2 б. „а“ от КЗ/отм./ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите
е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
На осн
чл.288, ал.12 (отм.) след изплащане на обезщетението
по ал. 1
и 2 фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера
на платеното и разходите.
В процесния
случай от приетите по делото доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило на територията на РГърция ,която е държава членка на ЕС.Моторното – превозно
средство е с бълг.регистрация, като управляващата МПС е с постоянен и настоящ
адрес ***.
Безспорно с протокол за
пътно-транспортно произшествие с материални щети за настъпило ПТП, изготвен от
компетентен пътен полицай при отдел КАТ на КАЛИТЕА - Гърция, издаден в
съответствие с тяхното законодателство и приложен по делото, е удостоверен
фактът на събитието, виновното поведение на ответника/протоколът е подписан и
от ответника и е отбелязано, че същият е признал виновност за причиненото ПТП/.
Въз основа на отправена претенция до НББАЗ от IMPERIAL CLAIMS SERVICEZ- РГърция, НББАЗ е осъществило превод във валута по щета реф. № GF-14-613-GR в размер на 566.00 евро като част от
сумата 2269.07 евро, изплатена и по други щети към обработващото бюро в Р
Гърция на 24.02.2015 г.
От приложените по делото
писмени доказателства и заключението на ВЛ по ССч.е безспорно
се установява ,че по претенция на НББАЗ- вх. № 08-01-616/17.03.2015 г., Г. фонд
на основание чл.34, ал.З от ПУДГФ е възстановил сумата в размер на съответно
1200.88 лв., съставляваща равностойност на общо 614.00 евро , от които 326.00
евро размер на имуществени щети , констатирани съгласно приложена и неоспорено
искане за възстановяване на изплатени суми /чл.5 от Вътрешните правила-фактура
№ **********/13.01.2015 г.-326 евро-обезщетение за материални щети, 40 евро
такса за вещо лице , 200евро такса за обработка на щетата на обработващото бюро
в РГърция/ съгласно споразумението между бюрата,
таксата за обработка е в размер на 15% от стойността на щетата , но не по-малко
от 200.00 евро/ и 48 евро такса по възстановяване на щетата от НББАЗ. В НББАЗ
щетата е регистрирана под № GF -14-613GR,a в Г. фонд щетата е регистрирана под
№120229/2015г.
Предприетото от страна на
ответната страна оспорване, че ответницата е нанесла вреди на т.а. с рег.№ **
собственост на Е. Д. се опровергава от съвкупната преценка на приетите по
делото доказателства . Видно от всички ангажирани доказателства ответницата при
процесното МПС е нанесла вреди на т.а. с рег.№ **
собственост на Е. Д. От протокола за ПТП, който се явява основното
доказателство за установяване виновността на ответницата за ПТП се доказва , че на 14.05.2014г.
произшествието е **. В преведения от гръцки на български документ явно е
допусна техническа грешна и вместо 1 е записана цифрата 2 и вместо №* е записан
№*. В исковата молба и в допълнителните молби на ищеца представени преди
първото съдебно заседание и преди настоящото съдебно заседание се посочва
регистрация на номер *, за този автомобил са и всички ангажирани доказателства
по образуваните щети и изплатеното от страна на ГФ обезщетение.
Ищецът е изпратил на ответника регресна покана, по
отношение на която няма данни по делото, че е получена от ответника. Регресната покана има правно
значение при снабдяване на ГФ с изпълнителен
лист против виновния водач, при хипотезата на чл. 288 ал.14 от
КЗ (отм.), но няма правно
значение за регресния иск на ГФ против виновния водач. Единственото значение, което може да има е за изпадане на длъжника
в забава, при хипотезата на
чл. 84 ал. 2 ЗЗД, но в случая претенция за заплащане на мораторна лихва
не е предявена.
Основанието за регресните искове възниква от фактически състав,
който включва изплащане на сумата
на правоимащото лице по силата
на застраховката и даденото от закона
право на регрес, поради което началният момент на погасителната
давност по чл. 110 ЗЗД е датата
на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече
погасителна давност, различна от тази
за задължението по чл. 45
и 49 ЗЗД, което е изискуемо
от момента на причиняване на вредите, от
който момент длъжникът изпада в забава. В този смисъл
Решение № 2/02.02.2011г., постановено по т.дело № 206/2010г. на ВКС, ІІ ТО,
постановено при условията на чл. 290 ГПК.В случая ищецът е заплатил обезщетение за причинените от ответника вреди
на 30.03.2015г., от която дата започва да тече и погасителната давност на
вземането на кредитора. Към момента на предявяване на исковата молба в съда
23.03.2020г., пет годишния давностен срок не е изтекъл. Ответникът, като
задължено лице, причинило ПТП при управление на МПС без задължителната за
автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на което са
причинени имуществени вреди на трето лице, дължи стойността на заплатеното от ищеца обезщетение в полза на увреденото
лице. Г. фонд е възстановил сумите, платени от Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи на обработващото бюро- РГърция, за щети , причинени от водач на незастраховано към
момента на настъпилото ПТП на територията на държава-членка-РГърция
МПС, обичайно пребиваващо в РБългария/притежаващо
българска регистрация и управлявано от лице с постоянен и настоящ адрес в РБ/,
ведно с разходите, направени от обработващото бюро и от самото НББАЗ. На
компенсация подлежат както изплатената сума на увредената страна за имуществени
и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги, като хонорари
на вещи лица, такси за правни консултации, и други, а също и сумите на всички
разходи, направени от участващите в компенсацията страни/Клауза 4 от
Споразумението между Компенсационните органи и и Гаранционните фондове-СКОГФ.
Предвид изложеното предявения иск се явява основателен
и следва да се уважи.
По отношение на разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и в полза
на ищеца и сумата от 514 лева съставляваща
сторени по делото разноски, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.Същите се изразяват в следното: 50лв. държавна такса, 314лв. депозит
за особен представител и 150лв. депозит за ССч.Е.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, действаща в настоящото производство чрзе особен представител адв.Х.Х. от ВАК да заплати на „Г. Ф”***, представляван от изпълнителен директор и председател на УС на ГФ Б. И. М., чрез адв.Л.В.Т. ***, стая 205, сумата от 1 200.88лв.,
представляваща възстановеното
от Г. фонд по щета №120229/17.03.2015год. обезщетение, ведно
със законната лихва, считано от датата на
завеждане на настоящата искова молба -23.03.2020год. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 288,
ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./вр.чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, действаща в настоящото производство чрзе особен представител адв.Х.Х. от ВАК ДА ЗАПЛАТИ на „Г. Ф”***,
представляван от изпълнителен директор и председател на УС на ГФ Б. И. М., чрез
адв.Л.В.Т. ***, стая 205, сумата от 514лв.съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
Присъдените суми ответникът следва да заплати
по следната банкова сметка ***: IBAN:***,
BIC:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :