Решение по дело №75/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 302
Дата: 28 март 2019 г. (в сила от 28 март 2019 г.)
Съдия: Николай Найденов Младенов
Дело: 20191100600075
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 28.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VII въззивен състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                                                                                                    МАРИНА ГЮРОВА

 

при участието на секретаря Красимира Динева, като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНЧД № 75/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 250, ал. 4 вр. глава XXI НПК.

  С Разпореждане от 04.12.2018 г. по НЧХД 1779/2018 г. по описа на СРС, НО, 104 състав съдията-докладчик прекратил наказателното производство на основание чл. 81, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Прието е, че тъжителят не изпълнил указания на съда по отстраняване на нередности в Тъжбата /в частност – да се установи и идентифицира подсъдимата по делото/.

Недоволен от този съдебен акт е останал частният тъжител, който депозира  частна жалба, в която иска отмяна на този акт и възстановяване на висящността на наказателното производство. Излага аргументи против Разпореждането на СРС, като добавя обстоятелството, че преди атакувания съдебен акт районният съд е провел седем открити СЗ.

Въззивният съд констатира, че по делото е приложено Разпореждане на съдията-докладчик от 01.02.2018г., с което се дава ход на тъжбата /тоест, счетена е за редовна/ и след това са проведени редица открито СЗ, в които не е даден ход на делото. На л. 58 и 59 от делото има Справка по Наредба № 14 за Д.А.К., ЕГН-**********, разведена, с адрес ***. На същия адрес е регистриран и синът ѝ А.В.А., ЕГН-**********. На л. 59 е приложена призовка за подсъдим № 2098071, от която е видно, че подс. К. е търсена 4 пъти през м. 07 и 08.2018 г., като призовкар В.Ц.И., отговарящ за район 653, е отразила следното „Лицето живее на адреса, но вече не ми отваря, при оставено съобщение не се явява в СРС“.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител – адв. Д., моли съда да уважи въззивната частна жалба по изложените съображения, като отмени издаденото разпореждане.

Защитникът на подсъдимата – адв. С., моли съда да остави въззивната частна жалба без уважение и да потвърди разпореждането на СРС като правилно и законосъобразно. Счита подадената частна жалба за неоснователна, тъй като след дадени му от съда указания да посочи точен адрес за призоваване на подсъдимата, частният тъжител е депозирал молба, в която отново не е посочил адрес за призоваване на подсъдимата, а единствено е вписал същата да бъде призована чрез управител на етажната собственост, като обаче в молбата се сочи единствено град, квартал и блок, без да се сочи конкретен адрес или апартамент, на който и в който да се връчи съответното уведомление. С това защитникът счита, че частният тъжител и неговият процесуален представител не са изпълнили указанията на първоинстанционния съд и в основателно съдът е прекратил производството по делото. Моли съда да потвърди обжалваното разпореждане.

Защитникът на подсъдимата – адв. З., се присъединява към казаното от колегата си.

Подсъдимата К. поддържа становището на защитниците си.

В реплика, повереникът на частния тъжител посочва, че в приобщената по делото справка от НБД „Население“ е посочен адреса, ЕГН на подсъдимата и на този адрес тя няколко пъти е търсена, но не е намерена, като от събраните от дежурните полицаи и призовкаря данни е видно, че подсъдимата живее там, но не отваря.

В предоставеното ѝ право на последна дума подсъдимата моли съда да отхвърли жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане счита, че същото следва да бъде отменено.

Производството по НЧХД № 1779/2018 г. по описа на СРС, НО, 104 с-в е образувано по тъжба на З.Г.Г. срещу Д.А.К. за извършени от нея престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

С Разпореждане от 01.02.2018 г. е даден ход на тъжбата и делото е насрочено за разпоредително заседание. След това са проведени общо 7 съдебни заседания, в които ход на делото не е даден поради нередовната процедура по призоваване на подсъдимата. Видно от материалите по делото, са направени многократни опити за призоваване на подсъдимата както чрез призовкар от СРС, така и чрез органите на 04 РУ-СДВР. Адресът е бил посетен многократно от призовкар В. И.: през м. Февруари – 3 пъти, през м. Май – 3 пъти, през м. юли и август – общо 4 пъти, като всички призовки са върнати с отразяване, че лицето живее на адреса, но не отваря и при оставени съобщения не се явява в СРС. От приложените докладни-записки се установява, че при извършените проверки на посочения в тъжбата адрес подсъдимата не е била установена и не се свързала с полицейските служители на оставените телефони за връзка. Съсед заявил, че лицето живее на посочения адрес, а при справка в БДС-МВР се установило, че лицето няма промяна на адресната регистрация и няма посочен мобилен телефон, като подсъдимата има син – А.А.е с адресна регистрация на същия адрес. По делото е приложена Справка по Наредба № 14 за Д.А.К., ЕГН-**********, разведена, с адрес ***. На същия адрес е регистриран и синът ѝ А.В.А., ЕГН-**********. Направени са опити подсъдимата да бъде призована чрез сестра ѝ и сина ѝ, като при посещенията на адреса, на който живеят заедно с подсъдимата, призовкарят е отразил, че не отварят вратата и не се явяват на оставени съобщения.

В последното, проведено на 19.11.2018 г., съдебно заседание съдът е оставил производството без движение, като е дал на частния тъжител 7-дневен срок да посочи адрес за призоваване на подсъдимата. С молба тъжителят посочил отново вече известния постоянен и настоящ адрес, видно от национална база данни за населението, на подсъдимата.

За да постанови обжалваното разпореждане, председателят на състава, разглеждащ делото, е приел, че в подадената от тъжителя молба не са отстранени нередовностите на тъжбата, тъй като не е посочен адрес на подсъдимата Д.К., поради което последната не е посочена с достатъчно индивидуализиращи данни. Съдът е посочил, че е положил достатъчно усилия за издирване на лицето, срещу което е подадена тъжба, като са изчерпани всички възможности за установяване и призоваване на Д.К.. С оглед на това е счел, че тъжбата е подадена срещу неустановено и неидентифицирано лице, поради което разпореждане от 04.12.2018 г. на съдията-докладчик, прекратил наказателното производство по НЧХД 1779/2018 г. по описа на СРС, НО, 104 състав.

Преди да изведе правните си аргументи относно правилността на атакуваното разпореждане, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че намира същото за процесуално недопустимо. Действително в чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК законодателят е дал възможност на съдията-докладчик по делото да прекрати наказателното производство в случаите, в които тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 от НПК. Видно от разпореждане от 01.02.2018 г. по НЧХД № 1779/2018 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, в изпълнение на задължението си по чл. 247а, ал. 2, т. 2 от НПК, съдията докладчик е преценил, че тъжбата отговаря на законовите изисквания, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, поради което е насрочил делото в разпоредително заседание.

Макар в това разпореждане да е посочено, че делото се насрочва в разпоредително заседание, следва да се приеме, че се касае за съдебно заседание по делото, доколкото законодателят, в чл. 252, ал. 4 от НПК, не е предвидил по дела от частен характер да бъде провеждано разпоредително такова. Аргумент в подкрепа на приетото от настоящия състав становище е обстоятелството, че част от посочените в чл. 248, ал. 1 от НПК въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание са предмет на проверка от съдията-докладчик по дела, образувани по тъжба на пострадалото лице, именно в стадия по предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание при упражняване на правомощията му по чл. 247 – 250 НПК, а друга част касаят въпроси, свързани с проведено досъдебно производство, каквото липса по дела от частен характер. По тази причина, въззивният съд приема, че с постановяването на това разпореждане от 01.02.2018 г. съдията-докладчик е упражнил правомощията си като такъв и производството е преминало към втория стадий на съдебната фаза – съдебно заседание на първата инстанция, когато съдът разглежда делото в състав. Поради това въззивната инстанция намира, че е недопустимо в следващия стадий на производството, когато делото е извън компетентността на съдията-докладчик, за втори по ред път да бъде упражнено правомощието му да извърши проверка за редовност на подадената тъжба.

Относно правилността на атакувания съдебен акт, въззивният съд не приема тезата на първия, че производството е следвало да бъде прекратено, поради това, че съдът не може да събере данни за идентификация на това лице, включително и съдимост. Настоящият състав намира, че в приложената на л. 58 от делото Справка по Наредба № 14 за Д.А.К. се съдържат всички необходими за точната идентификация на лицето данни, включително и за ЕГН, които е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно и е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2 ЗГР. Видно от отбелязването в справката „При проверка по зададените в искането три имена са налични данни само за едно лице в НБД „Население“, данните за постоянен и настоящ адрес на лицето съвпадат изцяло с адреса, посочен в тъжбата, поради което липсва съмнение в идентичността на подсъдимата с лицето, за което се отнася справката.

Не следва да бъде споделено и становището, че първоинстанционният съд е изчерпал всички възможности за установяване и призоваване на Д.К.. На първо място по делото са събрани несъмнени данни за местоживеенето и родствените връзки на подсъдимата, като съдът е следвало, при невъзможност да я открие, да положи повече усилия за призоваването ѝ чрез нейния син, а не само с изпращането на една единствена призовка на адреса му. При наличието на съмнение за това дали подсъдимата живее на адреса си и невъзможността да бъде намерена на него, съдът е следвало да проведе щателно издирване, отговарящо на критериите в константната съдебна практика на ВКС, с оглед пристъпване към разглеждане на делото в нейно отсъствие. Възложените от съда действия в тази насока са дали положителен резултат в производството пред настоящата инстанция, като подсъдимата е била редовно призована и се е явила в съдебно заседание, в което, след снемане на самоличността ѝ и вписване в протокола на пълните данни за призоваване, е потвърдила, че живее на постоянния си адрес и следва да бъде призовавана на него.

По изложените съображения, въззивният съдебен състав намира обжалваното разпореждане, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД 1779/2018 г. по описа на СРС, НО, 104 състав за незаконосъобразно.

С оглед на всичко изложено до тук, въззивният съд намира, че делото следва да бъде върнато на същия съдебен състав на СРС, доколкото за състава не са налице основания за отвод по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. "в" НПК, тъй като в разпореждането по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на наказателното производство, не е налице произнасяне по съществото на обвинението, за да се приеме, че съдията, който го е постановил се явява предубеден и няма право да участва в по-нататъшното му разглеждане.

В допълнение въззивният състав намира за необходимо да отбележи, че при индивидуализацията на подсъдимата съдът следва да използва снетите от настоящата инстанция данни за призоваване на Д.А.К. от личната ѝ карта, а именно:  ЕГН: **********, л.к. № *******, издадена на 19.04.2010 г., безсрочна, постоянен адрес:***.

Мотивиран от горното‚ Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 04.12.2018 г., постановено по НЧХД 1779/2018 г. по описа на СРС, НО, 104 състав

ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.