Решение по в. гр. дело №719/2020 на Окръжен съд - Пловдив

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 505

 

                                               гр. Пловдив,15.05.2020г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                           ХРИСТО  ИВАНОВ

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №719  по описа за 2020г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  А.  К.  М.,  ЕГН **********,  в  качеството  й  на  длъжник  по  изпълнително  дело  №20208210400051  по описа  на  ЧСИ  Петко  Илиев,  рег.  №821,  против  разпореждане  на  съдебния  изпълнител,  обективирано  в съобщение  изх.№11722/20.02.2020г.,   с което  е оставил  без уважение  молбата  й  вх. №09359/10.02.2020г.  за прекратяване  на  изпълнителното производство. В жалбата  се  излагат  съображения  за незаконосъобразност  на обжалвания отказ  на  съдебния  изпълнител,  като  се  иска  отмяната  му. 

         Ответната  страна  по  жалбата-  „Изи  финанс“  ЕООД,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  си  по  делото юрк. А.  Г.,  в  писмено  възражение  изразява  становище, че жалбата  е  неоснователна.   

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

С жалбата  е  направено  доказателствено  искане  за  изискване  и прилагане  на  ч.гр.д.№11164/2018г. по описа  на  Районен съд- Пловдив, ІІІ  гр.с.,  и  гр.д.№13296/2018г.  по описа  на  Районен  съд- Пловдив,  ХІІ  гр.с.,  което  следва  да  бъде  оставено без  уважение,  тъй  като  обстоятелствата  по делото са  изяснени  от  приложеното  заверено  копие  от изпълнителното  дело и  представените  с  жалбата  и  възражението  срещу  нея  писмени  доказателства.

Изпълнително  дело №20208210400051 по описа  на  ЧСИ  Петко  Илиев,  рег.  №821, е  образувано  по  молба на взискателя  „Изи  финанс“  ЕООД,  ЕИК  *********,  въз основа  на  изпълнителен  лист,  издаден  по ч.гр.д.№11164/2018г.  по  описа  на  Районен  съд- Пловдив, ІІІ  гр.с., съгласно  който  А.  К.  М.  е  била  осъдена  да заплати  на дружеството сумата от 1399,84  лв., дължима  по договор за кредит  №167733  от  20.04.2017г.,  ведно със  законната лихва  от 05.07.2018г. до окончателното  й заплащане,  както и  сумата от  184,80  лв.-договорна  лихва за периода 19.06.2017г.-15.01.2018г.  С писмена  молба  по  делото вх. №09359/10.02.2020г.   длъжникът  е  поискал  прекратяване  на изпълнителното  производство  по съображения,  че  не дължи  претендираните  от взискателя  суми,  тъй като  има  насрещни  вземания спрямо  него, с които  било  извършено  прихващане  със  съдебното  решение  по  гр.д.№13296/2018г.  по  описа  на  Районен  съд- Пловдив,  ХІІ  гр.с.  В молбата  са изложени  твърдения  и  че преди  образуване  на изпълнителното  дело  взискателят  е  бил уведомен  от  длъжника  за  извършеното прихващане чрез  писмено уведомление, изпратено  по  куриер,  и  чрез  електронно  съобщение,  изпратено  на  електронния адрес на дружеството.      С обжалваното  в настоящото  производство  разпореждане  съдебният  изпълнител  е  оставил  искането  на  длъжника  без  уважение.   

Жалбата  срещу  така  постановеното  разпореждане  е  процесуално  допустима. Съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.6  от  ГПК  длъжникът може да  обжалва отказът  на  съдебния  изпълнител  да  спре,  прекрати  или  приключи  принудителното  изпълнение. Жалбата  е  подадена  в  срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Обжалваното  разпореждане  действително  е  немотивирано, както  се  твърди  от  жалбоподателя,  но  само по себе  си  това  не  е  основание за отмяната  му,  тъй  като  в настоящото  производство  съдът  следва да се  произнесе  по съществото на  спора,  като  потвърди  същото  или  го  отмени  и  постанови  прекратяване  на изпълнителното  дело.

Основанията  за прекратяване  и  приключване  на  изпълнителното  производство са  уредени  в  разпоредбите  на  чл.433, ал.1  и  ал.2  от  ГПК. Съгласно разпоредбата  на  чл.433, ал.1, т.1  от  ГПК изпълнителното  производство  се  прекратява,  когато  длъжникът  представи разписка  от взискателя,  надлежно заверена,  или  квитанция  от  пощенска  станция,   или  писмо от  банка, от  които  се  вижда,  че сумата  по  изпълнителния  лист  е  платена  или  внесена  за взискателя  преди  образуване на  делото,  а  съгласно    ал.2  от  ГПК  изпълнителното  производство  се  приключва  с  изпълнение на задължението  и  събиране  на разноските  по  изпълнението.  В случая от страна  на длъжника  не  се  твърди  заплащане  на  сумата  по изпълнителния  лист  по начина,  посочен  в разпоредбата  на  чл.433, ал.1, т.1  от ГПК,  нито  заплащането  й по друг начин  в хода  на принудителното  изпълнение, а  недължимост  на  същата  поради  извършено  прихващане  със  съдебното  решение,  въз основа  на което  е  бил  издаден  изпълнителният  лист,  както  и  чрез  изявление  за  прихващане,  отправено  от  длъжника  до  взискателя. Тези  доводи   са неоснователни.  Видно  от  представеното  по  делото  заверено  копие  от  влязлото  в сила  решение  по гр.д.№13296/2018г.  по  описа  на  Районен  съд- Пловдив,  ХІІ  гр.с.   със  същото  съдът  е  признал  за  установено,  че  А.  К.  М.  дължи  на  „Изи финанс“  ЕООД  сумите  по  изпълнителния лист  и  е  осъдил  „Изи финанс“  ЕООД да заплати  на  А.  К.  М.  определени  суми,  възникнали  на  друго  основание,  които  са  предмет  на предявения  от последната  насрещен  иск. С решението  съдът  не  се  е  произнасял  по  възражение  за прихващане  на  А.  К.  М.  и не  е  отхвърлял  претенцията  на  „Изи финанс“ ЕООД  срещу  нея  поради  погасяването  й  чрез прихващане  с  насрещно  вземане.  Предвид  горното  доводите  на  жалбоподателката за  извършено  прихващане  на насрещните  вземания, настъпило по силата  на  самото  съдебно решение, са неоснователни.  Отделно  от това,  в случай,  че  такова  прихващане  в действителност  е  било  извършено  със съдебното  решение,  то  защитата  на  длъжника  следва  да  се осъществи  чрез обжалване  на  разпореждането  за  издаване  на изпълнителния  лист  срещу  него,  което  би  било  незаконосъобразно,  а  не  чрез искане  до  съдебния  изпълнител  за  прекратяване  на  изпълнението  и  обжалване  на  произнасянето  му по  това искане.  Що  се  отнася  до  твърденията  за    отправено  от  жалбоподателката  до  взискателя  изявление за  прихващане  след  влизане  в сила  на съдебното  решение,  което  да е довело  до погасяване  на  вземането-  предмет  на процесното  изпълнително  дело,  то  това  обстоятелство  не  е  сред  основанията  по чл.433, ал.1  и  ал.2  от  ГПК  за  прекратяване на  изпълнителното  производство  от съдебния  изпълнител. Последният  разполага  с  правомощия  да прекрати  изпълнителното  производство поради  погасяване  на  вземането само  в хипотезата  на  чл.433, ал.1, т.1  от  ГПК  или  да  го приключи  съгласно  чл.433, ал.2  от ГПК  поради  събиране  на вземането  в рамките  на изпълнителното  дело.  Евентуалното  настъпване  на  други  основания  за  погасяване  на вземането  на  взискателя  следва  да  бъде  установено  по  исков  ред  чрез предявяване  на иск  от длъжника  против  взискателя  с правно  основание  чл.439  от  ГПК, постановеното  решение  по  който  съгласно  разпоредбата  на  чл.433, ал.1, т.7  от  ГПК  ще съставлява  основание  за прекратяване  на  изпълнителното производство.   Извън  изрично уредените  в закона  хипотези  съдебният  изпълнител  не  е  овластен  да разрешава  материалноправни  спорове  между страните  за  дължимостта  на  вземанията- предмет на принудителното  изпълнение,  какъвто  именно спор  е  налице  с  оглед  изложените  от  страните  твърдения  в настоящото  производство.   Подобен  спор  не може  да  бъде  разрешаван  и  в  производството  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК по обжалване  на действията  на  съдебния  изпълнител,  тъй  като предмет  на  това  производство  е  проверка  на процесуалната законосъобразност  на  същите,  а    следва  да  бъде  разгледан  в исково  производство,  решението  по  което    ще  се  ползва  със  сила  на присъдено  нещо.    Ето  защо  съдебният  изпълнител   правилно  е  оставил  без  уважение  молбата  на длъжника,  с  която  се  иска  прекратяване  на  изпълнителното  дело  поради  недължимост  на вземанията,  а  жалбата срещу  отказа му е  неоснователна.  В случай,  че  жалбоподателката  счита,  че  не  дължи на взискателя  сумите  по  изпълнителният  лист  по  изложените  в  жалбата  съображения,  то  същата  следа  да  защити  правата  си, като  предяви  иск  срещу  взискателя  с правно  основание  чл.439  от  ГПК.

С оглед изхода  на  делото  и  предвид  направеното  искане  от  ответната  страна  жалбоподателката  следва  да  бъде осъдена  да  й заплати  на основание  чл.78, ал.5  от  ГПК  юрисконсултско  възнаграждение  в размер  на  200  лв.

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на  А.  К.  М.,  ЕГН **********,  в  качеството  й  на  длъжник  по  изпълнително  дело  №20208210400051  по описа  на  ЧСИ  Петко  Илиев,  рег.  №821,  против  разпореждане  на  съдебния  изпълнител,  обективирано  в съобщение  изх.№11722/20.02.2020г.,   с което  е оставил  без уважение  молбата  й  вх. №09359/10.02.2020г.  за прекратяване  на  изпълнителното производство,  както  и  направените  в жалбата  доказателствено  искане-  за  изискване  и прилагане  на  ч.гр.д.№11164/2018г. по описа  на  Районен съд- Пловдив, ІІІ  гр.с.,  и  гр.д.№13296/2018г.  по описа  на  Районен  съд- Пловдив,  ХІІ  гр.с..

ОСЪЖДА  А.  К.  М.,  ЕГН **********,  да заплати  на  „Изи  финанс“  ЕООД,  ЕИК  *********,  сумата  от  200  лв.- юрисконсултско  възнаграждение.

 

Решението  е  окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :       

                                     

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         

 2.