№ 755
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500511 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С Решение № 33/14.11.2022 г., постановено по търг.д. № 52/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Кюстендил, поправено с Решение № 12/15.03.2023 г.,
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д. Х. Д. следните суми: 45 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от получени от Д. телесни повреди, като съдът е отхвърлил
иска за разликата над 45 000 лв. до претендираната сума от 65 000 лв., да
заплати сумата от 595 лв.-имуществени вреди, изразяващи се в разходвани
средства за лечение и възстановяване, да заплати сумата от 2 650 лв.,
имуществени вреди, представляващи тотална щета на собствения на ищеца
л.а.м. „Фиат Стило“ с рег.№ ********, като е отхвърлил този иск до сумата от
4 000 лв. С решението си съдът е отхвърлил и искът за присъждане на законна
лихва върху главниците за периода от 26.05.2021 г. до 27.08.2021 г. като
неоснователен. Съответно са разпределени дължимите разноски от страните,
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 от ГПК (първият
1
работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден), е постъпила
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Д. Х. Д., с
която обжалва първоинстанционното решение само в частта, с която искът му
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 45
000 лв. до пълния претендиран размер от 65000 лв., ведно със законната лихва
от 26.05.2021 г.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е определил неправилно
размера на дължимото застрахователно обезщетение, като неправилно е
приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, определяйки несправедлив и
занижен размер. Поддържа се, че съдът правилно е приел, че не се доказва
наличие на съпричиняване от ищеца. Поддържа обаче, че съдът неправилно е
определил началният момент, от който се дължи лихва. Твърди, че такава се
дължи от 26.05.2021 г., а не от датата, от която е присъдена от съда. Развива
подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови
друго, с което да уважи предявения иск с още сумата от 20 000 лв., ведно със
законната лихва върху цялата искова претенция от 26.05.2021 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение в срока по чл.38, ал.2 от ЗА.
По тази въззивна жалба ответникът в първоинстанционното
производство и в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, е депозирал отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна по съображения подробно
изложени в отговора и моли съда да я остави без уважение. Претендира
разноски.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от
ответника в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД.
Ответникът обжалва първоинстанционното решение само в частта, с
която е осъден да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща
разликата над сумата от 30 000 лв. до присъдената от 45 000 лв., ведно със
законната лихва от 27.08.2021 г.
Въззивникът-ответник счита, че първоинстанционният съд е определил
обезщетение в прекомерен размер, за което излага съображения по същество
на спора.
2
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
да постанови друго, с което да присъди обезщетение в значително по-нисък
размер. Претендират се и сторените деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от ответната по тази жалба страна-ищцата в първоинстанционното
производство, чрез нейния процесуален представител адвокат Д., с която
оспорва въззивната жалба на ответника по подробни съображения по
съществото на спора, изложени в отговора. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
С оглед постъпилите въззивни жалби, Решението и в частта на
уважения иск за неимуществени вреди в размер на сумата от 30000 лв., в
частта, с която са уважени искове за имуществени вреди в размер на 595
лв.-имуществени вреди, изразяващи се в разходвани средства за лечение и
възстановяване, на сумата от 2650 лв., имуществени вреди, представляващи
тотална щета на собствения на ищеца л.а.м. „Фиат Стило“ с рег.№
********, както и в частта, с който този иск за имуществени вреди е
отхвърлен за разликата над сумата от 2 650 лв. до сумата от 4000 лв., е
влязло в сила на 30.12.2022 г., като необжалвано.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
страна.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя
процесуален представител поддържа своята въззивна жалба и моли съда да я
уважи, като присъди обезщетение в по-нисък размер. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд - Кюстендил е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Д. Х. Д. против
3
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила в
частта на уважения иск за неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000
лв., в частта, с която са уважени искове за имуществени вреди в размер на 595
лв. - имуществени вреди, изразяващи се в разходвани средства за лечение и
възстановяване, на сумата от 2 650 лв., имуществени вреди, представляващи
тотална щета на собствения на ищеца л.а.м. „Фиат Стило“ с рег.№ ********,
между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите
факти на спорното субективно материално право, както следва:
С влязла в сила на 14.04.2022 г. Присъда № 18/29.03.2022 г., н.о.х.д.№
1256/2021 г. по описа на РС-Дупница, Ц. И. Г. е призната за виновна в това, че
на 14.04.2021 г., около 09,50 часа, на главен път ІІ-62, км 34+100 м, в близост
до кръстовище на АМ „Струма“, общ.Дупница, управлявайки собствения си
л.а.м. „Тойота Ярис“ с рег.№ ********, неспазвайки правилата за движение
по пътищата и нарушавайки чл.47 и чл.50, ал.1 от ЗДвП, не пропуска
движещото се по път с предимство МПС-л.а.м. „Фиат Стило“ с рег.№
********, управляван от ищеца Д. Х. Д., като нарушава пътен знак от група
„Б“, а именно: „Б2-Спри! Пропусни движещите по пътя с предимство“,
допуска ПТП, при което по непредпазливост е причинила две средни телесни
повреди на ищеца, изразяващи се в травматичен шок, причиняващ
разстройство на здравето временно опасно за живота, многофрагментно
счупване на гръдната кост с развилия се подкожен емфизем, в съвкупност с
многофрагментното счупване от първо до шесто ребро вдясно по предната и
средната аксиларна линия с двустранния частичен хидропневмоторакс и
субакутен емфизем с последвалия плеврален излив вляво, причинили
временно разстройство на здравето опасно за живота и трайно затрудняване
движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ
се установява, че ищецът и по време на произшествието е бил с правилно
поставен обезопасителен колан. Установява се, че при ограничение на
4
скоростта от 60 км/ч на процесната отсечка, ищецът е управлявал автомобила
си със скорост от порядъка на 54,20 км/ч. Ищецът в качеството си на водач на
лек автомобил, не е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез
спиране.
От приетата по делото медицинска документация (три броя истории на
заболяване и епикризи) и от неоспорено от страните заключение на СМЕ се
установява, че в пряка причинна връзка от пътно транспортното
произшествие ищецът е получил фрактура на гръдната кост в областта на
тялото й - многофрагментна, с лекостепенна дислокация на фрагментите, с
хематом на меки тъкани в тази област, фрактура на 6-то ребро в дясно по
предна аксиларна линия, без дислокация на фрагменти, двустранен подкожен
и в меките тъкани на гръдната стена емфизем, десностранен травматичен
пневмохемоторакс (въздух и кръв в дясна гръдна половина), плеврален излив
в ляво, мекотъканна контузия на дясно коляно-охлузване по кожата,
натъртване на меки тъкани и болка.
Установява се, че травматичният шок и получените от гръдната травма
десностранен пневмохемоторакс, емфизем в меките тъкани на гръдната стена
и плеврален излив в лява гръдна половина, са състояние, при което ако не се
окаже своевременна специализирана медицинска помощ, е налице реална
опасност от настъпване на смъртен изход. В случая на ищеца е оказана такава
и тази опасност е преминала. Фрактурата на гръдната кост и 6-то ребро в
дясно, са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок по-
голям от 30 дни и това се дължи основно на значителното болково дразнене
от фрактурите на костите на гръдния кош при движенията на тялото.
Контузията на лявото коляно и възможните контузии в областта на лявото
рамо и корема, са довели до болка и страдание.
Веднага след произшествието ищецът е настанен за болнично лечение в
болница в гр.Дупница за периода от 14.04.-16.04.2021 г., по време на което е
проведено само медикаментозно лечение, след което е преведен в гр.София, в
болница „Токуда“, където пролежал от 16.04.-19.04.2021 г., по време на което
е осъществено оперативно лечение. Извършена е торакоцентеза, изразяваща
се в оперативно отваряне на гръдния кош и дренаж за евакуация на въздуха и
излива в гръдната кухина, които водят до нарушаване на дихателната и
сърдечно-съдовата дейност и до по-интензивни болки до десет дена след
5
операцията, съобразно заключението на приетата СМЕ.
В периода от 20.04.-26.04.2021 г. ищецът е бил настанен за лечение в
МБАЛ „Св.София“ ЕООД, където е проведено само медикаментозно лечение,
направени са изследвания.
Възстановителният период е продължил до около четири месеца, като
към момента при ищеца не са налице практически значими физически
последици от получените травматични увреждания.
От приетата по делото СПЕ, неоспорена от страните се установява, че
при ищеца и в пряка причинна връзка от процесното ПТП е налице чувство
на тревожност, на страх от пътуване и шофиране и избягване на сигнали,
напомнящи травматичното събитие. Ищецът продължава да живее в плен на
спомените от катастрофата.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, пред
първоинстанционния съд са събрани показанията на неговия внук М. Р. Р..
Свидетелят установява, че видял баба си и дядо си в болницата в Дупница
след катастрофата. Дядо му дишал изключително трудно, не можел да си
движи ръцете, трудно говорел. След няколко дни престой в болницата в
Дупница, се установило, че ищецът трябва да бъде преместен в болница,
където може да му бъде оказана нужната специализирана помощ. С линейка
същият бил транспортиран в гр.София в болница Токуда, където му била
извършена операция на бял дроб (видно от медицинската документация и
заключението на СМЕ, касае се за торакоцентеза и дренаж). В болницата и в
продължение на 3-5 дни, ищецът имал нужда от чужда помощ, от която бил
изцяло зависим, защото бил изцяло обездвижен, трудно говорел. Свидетелят
установява, че след извършената оперативна намеса лекарите го изписали,
казвайки че всичко е наред. По искане на близките му, ищецът бил настанен
за лечение в МБАЛ „Св.София“ ЕООД.
Видно от приетата по делото история на заболяването № 5238 ищецът е
приет в тази болница на 20.04.2021 г. и изписан на 26.04.2021 г. Свидетелят
установява, че в тази болница била направена нова операция на дядо му, но
съдът не кредитира показанията в тази им част, тъй като същите не
кореспондират с писмените доказателства, от които се установява, че
проведеното в тази болница лечение е било консервативно. По време на
престоя си и в третата болница, ищецът също имал нужда от постоянни
6
грижи.
Свидетелят установява, че след изписването и от третата болница,
ищецът продължил лечението си в домашни условия, където в продължение
на един месец бил на легло и се нуждаел от постоянна чужда помощ, поради
което синът му и внук му си вземали отпуск, за да се грижат за него.
Съпругата на ищеца не била в състояние да помага, защото тя самата също
била сериозно пострадала от пътно-транспортното произшествие, по време на
което пътувала в колата, управлявана от съпруга й. Ищецът бил на памперси,
хранели го, давали му вода, обличали/събличали. Ищецът имал постоянно
дразнене, което го карало да кашля, а кашлицата предизвиквала болки в
гръдния кош. След първия месец нещата започнали да се подобряват, ищецът
започнал малко по-малко да се храни сам, да излиза. Към момента ищецът
има болки, не може да вдига нищо тежко. Преди инцидентът ищецът бил
много деен, сега вече нищо не може да прави. Свидетелят установява, че баба
му и дядо му живеят в село и всичко необходимо им за бита, следва да го
набавят от Дупница, а след инцидента те вече нямат кола, а и дядо му се
страхува да шофира. Отделно от това има нощни кошмари, събужда се,
бълнува.
При така установената по-горе фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 45 000 лв. По
отношение на претенцията за лихва, е приел, че такава се дължи не от датата
на уведомяване на застрахователя, а от датата следваща датата на която е
изтекъл 3-месечния срок за произнасяне-27.08.2021 г., от която дата е
присъдил лихва върху всички обезщетения.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни-ищеца и ответникът в
първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
7
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 26.05.2021 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като законоустановеният тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 26.08.2021 г., в който срок ответникът не е определил и
не е изплатил застрахователно обезщетение на ищеца. Исковете са предявени
пред първоинстанционния съд на 30.09.2021 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явяват процесуално
допустими.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 30 000 лв. застрахователно обезщетение за
8
неимуществени вреди и в останалата осъдителна част за имуществени вреди,
между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите
факти на спорното субективно материално право.
По възраженията, въведени и от двете страни с въззивната им жалби
относно размера на присъденото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. Същите са неоснователни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил справедлив размер на обезщетение на ищеца за претърпените от
него неимуществени вреди в размер на сумата от 45000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
9
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищецът на 74 години към датата на произшествието е получил телесни
увреждания, както следва:
1.травматичен шок и получени от гръдната травма десностранен
пневмохемоторакс, емфизем в меките тъкани на гръдната стена и плеврален
излив в лява гръдна половина, които увреждания са довели до състояние, при
което е налице реална опасност от настъпване на смъртен изход, която
опасност е преминала, предвид получената от ищеца своевременно
специализирана медицинска помощ,
2.фрактурата на гръдната кост и 6-то ребро в дясно, които увреждания
са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок по-голям
от 30 дни и това се дължи основно на значителното болково дразнене от
фрактурите на костите на гръдния кош при движенията на тялото и
3.контузия на ляво коляно и възможните контузии в областта на лявото
рамо и корема, които увреждания са довели до болка и страдание.
За лечение на получените увреждания в периода от 14.04.2021 г. до
26.04.2021 г., т.е. за 12 дни, ищецът е провел болнично лечение в три
болници: МБАЛ „Св.Иван Рилски 2003“ гр.Дупница, „Аджибадем Сити
клиник Болница Токуда“ гр.София и МБАЛ „Св.София“ ЕООД (в последната
болница ищецът е настанен за лечение не по лекарско предписание, а по
желание на своите близки), като по време на болничното лечение в болница
Токуда е извършена торакоцентеза, изразяваща се в оперативно отваряне на
гръдния кош и дренаж за евакуация на въздуха и излива в гръдната кухина,
които водят до нарушаване на дихателната и сърдечно-съдовата дейност и до
10
по-интензивни болки до десет дена след операцията. Останалото лечение е
било медикаментозно. След изписване от последната болница, ищецът е
провел домашно-амбулаторно лечение, като възстановителният период е
продължил до около четири месеца, като през първия месец ищецът е бил
изцяло зависим от чужда помощ. Към момента при ищеца не са налице
практически значими физически последици от получените травматични
увреждания. В пряка причинна връзка от процесното произшествие, ищецът е
получил и психотравма, изразяваща се в чувства на тревожност, на страх от
пътуване и шофиране и избягване на сигнали, напомнящи травматичното
събитие. Ищецът продължава да живее в плен на спомените от катастрофата,
сънува кошмари, събужда се често. След катастрофата животът на ищеца е
променен-не може да се обслужва сам както преди, няма кола, страхува се да
шофира, което затруднява обичайното му ежедневие, тъй като той и
съпругата му живеят в село и всичко необходимо им за бита, следва да го
набавят от Дупница, предвид липсата на кола и страха от шофиране, ищецът
не може вече да прави това сам и е зависим от помощта на близките си.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер на 45 000 лв. не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2021 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
Предвид гореизложеното въззивните жалби и на ищеца, и на ответника
се явяват неоснователни, а решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част правилно и законосъобразно, поради което ще следва да
бъде потвърдено.
Основателна е обаче въззивната жалба на ищеца, в частта с която е
11
отхвърлена акцесорната му претенция за заплащане на законна лихва от
датата на уведомяване на застрахователното дружество до датата, следваща
датата на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне. В тази част
обжалваното решение е неправилно и противоречи на формираната и
безпротиворечива практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т.
1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е
предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – която от двете дати е най-ранна.
По делото е прието писмено доказателство, удостоверяващо, че
застрахованият е уведомил ответното дружество за настъпване на
застрахователното събитие на 25.05.2021 г. (л.25, л.88 от делото на СГС),
следователно лихва следва да се присъди от тези дата.
Т.е. от датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо
дали от застрахования или от увредения, съответно от предявяване на
претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата),
обезщетението за забава (законната лихва за забава) се дължи от делинквента
на основание чл.86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор, след
уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от
увредения, съответно от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата) на основание чл.493, ал.1, т.5 във връзка с
чл.429, ал.2, т.2 КЗ застрахователят покрива спрямо увредения отговорността
на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ при липса
12
на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за
собствената си забава.
В този смисъл е и изцяло практиката, обективирана в постановени по
реда на чл.290 ГПК решения. Така напр. с Решение № 50001 от 03.02.2023 г.
на ВКС по т.д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК, съставът на ВКС е приел, че
застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава
върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита
на отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи
законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок. В този смисъл са и
Решения по т.д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о., т.д. № 2466/2018 г. на І т. о. на ВКС,
решенията по т.д. № 1191/2021 г. на ІІ т. о., по т.д. № 122/2020 г. на І т. о., по
т.д. № 1865/2021 г. на І т. о., по т.д. № 2026/2021 г. І т.о. на ВКС и др.
По горните съображения решението ще следва да бъде отменено в
обжалваната му част, с която исковата претенция на ищеца с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлена за периода от 26.05.2021 г. до
27.08.2021 г. и вместо това бъде постановено решение, с което искането за
присъждане на законна лихва върху всички присъдени главници бъде
уважено за отхвърления период.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото не следва да се преразпределят разноските
направени от страните пред първоинстанционния съд.
Пред настоящата въззивна инстанция следва да бъдат присъдени
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство.
Адвокат Д. е осъществила безплатно процесуално представителство на
въззивника-ищец пред настоящата инстанция, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие от 27.09.2021 г., поради което
въззивникът-ответник ще следва да бъде осъден да й заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 1 478,57 лв., което е съответно на отхвърлената
част от неговата въззивна жалба (15 000 лв.). Съответно въззивникът-ищец ще
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените от него
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1714,29 лв. с
13
ДДС, което е съответно на отхвърлената му жалба (20000 лв.).
Обжалваемият интерес е в размер на 35 000 лв., при който минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 3 450 лв. на основание чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Заплатеното от въззивника-ответник адвокатско възнаграждение в
размер на 3000 лв. с ДДС е под този минимум, поради което не се явява
прекомерно, в този смисъл възражението на въззивника-ищец се явява
неоснователно.
Другите направени разноски (заплащане на държавна такса) не се
дължат на страните, с оглед не уважаване на въззивните им жалби.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33/14.11.2022 г., постановено по търг.д. №
52/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, поправено с Решение №
12/15.03.2023 г. ЗАД, в частта, с която „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да
заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д. Х. Д.
сумата от 45000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от получени от Д. телесни
повреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
27.08.2021 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която съдът е
отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума
от 45 000 лв. до претендираната сума от 65 000 лв., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 27.08.2021 г. до окончателното
плащане.
ОТМЕНЯ Решение № 33/14.11.2022 г., постановено по търг.д. № 52/2021
г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, поправено с Решение №
12/15.03.2023 г. ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, в частта с която исковата
претенция с правно основание чл.86, ал.1 от КЗ е отхвърлена за периода от
26.05.2021 г. до 27.08.2021 г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
14
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7 да
заплати на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Д. Х. Д., ЕГН **********, с. ***,
общ.***, обл.*** законна лихва върху всяко едно от трите присъдени
застрахователни обезщетения, съответно: от 45 000 лв.-неимуществени вреди,
от 595 лв. и от 2 650 лв.-имуществени вреди, за периода от 26.05.2021 г. до
27.08.2021 г.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7 да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М. И.
Д., гр.София, бул. „Г.М.Д.“ № 57, офис 215 адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 1
478,57 лв./хиляда четиристотин седемдесет и осем и 0,57 лв./
ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН **********, с. ***, общ.***, обл.*** да заплати
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-
София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Света София” № 7 сумата от 1 714,29 лв. с ДДС (хиляда седемстотин и
четиринадесет и 0,29 лв.) разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15