№ 5550
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110209666 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.72, ал.1 ЗМВР.
Образувано е по жалба на *** /H. H. ALJASSIN/, гражданин на ***,
чрез процесуалния си представител, срещу Заповед за задържане рег.№ 464зз-
448/31.05.2024г., издадена от ст.полицай при ОСПС-СДВР П. М. ***, в
качеството на полицейски орган, на основание чл.72, ал.1, т.4 от Закона за
министерството на вътрешните работи.
Жалбоподателят оспорва заповедта за задържане като твърди, че
същата била необоснована, незаконосъобразна, издадена в нарушение на
материалния закон. Твърди, че заповедта за задържане не била мотивирана –
липсвали достатъчно обстоятелства по нарушението, не било посочено как
протекла проверката по установяване на самоличността на жалбоподателя.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за задържане рег.
№ 464зз-448/31.05.2024г., издадена от ст.полицай при ОСПС-СДВР П. М. ***,
в качеството на полицейски орган, като неправилна и незаконосъобразна.
Жалбоподателят ***, гражданин на ***, чрез процесуалния си
представител, се явява в съдебно заседание, поддържа депозираната жалба и
моли същата да бъде уважена.
Ответникът ст.полицай при ОСПС-СДВР П. М. ***, в качеството на
1
полицейски орган, чрез процесуалния си представител, се явява в съдебно
заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли процесната заповед за
задържане да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
Съгласно чл.149 АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР жалбата срещу заповедта
е входирана в деловодството на Софийски районен съд на 10.06.2024г. - в
законния срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 31.05.2024г., около 11,30 часа, ***, гражданин на ***, бил
задържан и отведен в 05 РУ-СДВР за установяване на неговата самоличност.
На същата дата 31.05.2024г. била издадена Заповед за задържане рег.
№ 464зз-448/31.05.2024г. от ст.полицай при ОСПС-СДВР П. М. ***, в
качеството на полицейски орган.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на компетентността на издалия заповедта за
задържане /писмо Рег.№ 464000-644/11.10.2024г., издадено от Началник на
ОСПС-СДВР/, мл.инспектор П. М. *** – ст.полицай във 02 група на 04 сектор
към отдел „Специализирани полицейски сили” при СДВР, е държавен
служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.първо вр. чл.57, ал.1 ЗМВР.
Съдът приема, че Заповед за задържане рег.№ 464зз-448/31.05.2024г. е
издадена от оправомощено за това действие длъжностно лице по смисъла на
чл.57, ал.2 ЗМВР.
Заповедта за задържане е издадена в предписаната в чл.74, ал.1 от
ЗМВР писмена форма.
Заповед за задържане рег.№ .№ 464зз-448/31.05.2024г., издадена от
ст.полицай при ОСПС-СДВР П. М. ***, в качеството на полицейски орган,
мотивира задържането на ***, гражданин на ***, с чл.72, ал.1, т.4 ЗМВР.
Съгласно чл.72, ал.1, т.4 ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице при невъзможност да установят самоличността в случаите и по
начините, посочени в чл.70 ЗМВР.
В административната преписка липсва друг документ, изходящ от
същия полицейски орган или от друг полицейски орган, към който да има
изрично препращане в оспорената заповед, поради което да се възприеме като
мотиви на акта. Не е налице хипотезата, когато част от мотивите на
2
оспорената заповед са изложени в друг съпътстващ документ. Мотиви в тази
насока липсват и в оспорената заповед за задържане.
Заповедта по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за задържане за срок до 24 часа се
явява принудителна административна мярка, която цели чрез задържането да
се предотврати възможността конкретното лице да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпления или да се укрие. Задържането, като
принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган
при условията на оперативна самостоятелност.
В чл.70, ал.1 ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да
извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1/ За което има
данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения
ред; 2/ Когато това е необходимо за разкриване или разследване на
престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3/ При осъществяване на контрол по редовността на документите за
самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт, организиран от
полицейските органи; 5/ По искане на друг държавен орган за оказване на
съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.
Според ал. 2 на чл.70 ЗМВР установяването на самоличността се
извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения
на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг
начин, годен за събиране на достоверни данни.
В случая от събраните доказателства не са налице данни да е налице
някоя от хипотезите на чл.70, ал.1 ЗМВР. Непредставянето на документ за
удостоверяване на самоличност само по себе си не е основание за задържане.
Именно поради това разпоредбата на чл.72, ал.1, т.4 препраща към цялата
разпоредба на чл.70 ЗМВР, а не единствено към втората му алинея. Такива
данни не са посочени в заповедта, нито в съпътстващ заповедта документ, към
който да препраща.
От събраните доказателства се установява, че още при съставяне на
заповедта в 11,50 ч жалбоподателят е вписан с трите си имена, посочено е, че е
гражданин на друга държава, името му е изписано и на латиница – т.е. е с
установена самоличност - самоличността му е била установена по друг начин,
годен за събиране на достоверни данни по смисъла на чл.70, ал.2 ЗМВР,
поради което не е била налице хипотезата на чл.72, ал.1, т.4 ЗМВР. В този
смисъл е и практиката на ВАС при сходен случай - Решение № 4231 от
02.04.2018 г. на ВАС по адм.д. № 8122/2017 г., V о. /арг., Решение № 3 от
2.01.2024г. на АдмС – София, XXVI касационен състав, по адм.д. №
9423/2023г./.
Заповедта се явява немотивирана и издадена при липса на посоченото в
нея фактическо основание по отношение на основанието за задържане – чл.72,
ал.1, т.4 ЗМВР, тъй като не става ясно каква е била причината да се пристъпи
към установяване на самоличността на лицето и по какъв начин и кога е
установена същата, доколкото в заповедта не се съдържа описание на
фактическите обстоятелства относно тези правнорелевантни факти. Поради
3
тези причини съда намира, че не са били налице материалноправните
предпоставки за издаване на оспорената заповед /арг., Решение № 1314 от
28.02.2024г. на АдмС – София, IX касационен състав, по адм.д. № 734/2024г./
В съответствие с чл.5, §1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, ратифицирана със закон на Народното събрание
от 31 юли 1992 г. /ДВ, бр. 66 от 1992 г. /, в сила за Република България от 7
септември 1992 г. /ЕКПЧ/, всеки има право на свобода и сигурност. Тази
разпоредба защитава физическата свобода на лицето, която Европейския съд
по правата на човека /ЕСПЧ/ разглежда заедно с правата по чл.2, чл.3 и чл.4
ЕКПЧ като първите по степен сред основните права, които защитават
физическата сигурност на лицето.
След прогласяването му и за да го гарантира, чл.5, §1, изр.2
ЕКПЧ постановява, че никой не може да бъде лишен от свобода освен в
изрично посочените в б. "а" - б. "f" случаи и само в съответствие с процедури,
предвидени от закона. В юриспруденцията на ЕСПЧ трайно са изведени
няколко стандарта при закрилата на това право. Първият е изчерпателност на
изключенията по чл.5, §1, изр.2, б. "а" – б. "f" ЕКПЧ, чието тълкуване трябва
да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението
им са недопустими /решение на ЕСПЧ от 22.02.1989 г. по дело C. v I., жалба №
11152/84 - § 41/. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно
лишен от свобода на основание, което не е предвидено в конвенцията. Вторият
е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от
процесуална, така и от материалноправна страна.
Поради тези причини съдът намира, че жалбата срещу Заповед за
задържане рег.№ 464зз-448/31.05.2024г., издадена от ст.полицай при ОСПС-
СДВР П. М. ***, в качеството на полицейски орган, е основателна и следва да
бъде уважена.
Предвид горните мотиви и на основание чл.72, ал.5 вр.ал.1, т.1 ЗМВР
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане рег.№ 464зз-448/31.05.2024г.,
издадена от ст.полицай при ОСПС-СДВР П. М. ***, в качеството на
4
полицейски орган.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София-
град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5